Коледа и Нова година са предвидени да бъдат най-хубавите дни в годината. Така че е трудно да не попаднете в клопката на огромните очаквания - което означава, че ще се чувствате ужасно стресирани и неудовлетворени. Планирайте предварително - не оставяйте пазаруването за последния момент - и ангажирайте всички членове на семейството в подготовката.
Традиционно жените понасят основния товар на работата около празниците, но даването на задача на всеки - от почистването преди събитието през опаковането на подаръци и подготовката на зеленчуците до подреждането на масата и забавляването на децата, спомага за споделянето на отговорността.
Ако смятате да отседнете при роднини или приятели, обсъдете предварително кой какво ще прави и за какво ще плаща, както и колко дълго ще пребивавате там. Всяко семейство си има собствени коледни традиции (които те маниакално следват), така че преговорете разписанието за деня преди децата да са разкъсали опаковките на подаръците.
Ако събитието е във вашата къща, то вашите правила би трябвало да надделеят, но ако това не стане, пребройте до 10 и просто махнете с ръка: не съсипвайте момента. Правете някои неща заедно, например играйте на настолни игри или излизайте за разходка. И се постарайте да бъдете толерантни.
Някога се смяташе, че напрежението, а за някои хора и самотата по Коледа означават пик на опитите за самоубийство. Но изследванията показват, че има по-малко самоубийства от обикновено - и по-малко постъпвания в болници поради психологични проблеми.
Американско изследване в продължение на седем години на проблеми с психичното здраве по Коледа, извършено от учени от университета "Дюк" установява, че в дните преди Коледа има спад на много от тежките психиатрични проблеми, но има скок на постъпванията в болница с психични проблеми в следващите седмици.
По-редовните количества стрес по коледните и новогодишни празници могат да бъдат преодолени с йога, излизане навън за разходка, тичане или плуване, или чрез топла баня, а Фондацията за психично здраве има и онлайн курс за намаляване на стреса (bemindful.co.uk).
Физическите упражнения намаляват нервността и леката депресия и увеличават самочувствието - все неща, които са полезни по всяко време на годината.
Не намалявайте количествата сън (което е лесно предвид партитата, алкохола и въодушевлението), тъй като ще се чувствате по-малко способни да се справите с Коледа. Бъдете организирани: опитайте се да избягвате опаковане на подаръци след полунощ на Бъдни вечер.
РЕГИОНАЛЕН СЪВЕТ НА КНСБ ШУМЕН
сряда, 29 декември 2010 г.
петък, 17 декември 2010 г.
КНСБ ще храни през зимата бедни, възрастни и инвалиди
И през тази зима КНСБ ще осигурява в продължение на 4 месеца топла храна за социално слаби хора, самотни старци и инвалиди по проект „Кухни Спасение“. През следващата седмица предстои да бъде подписан договор между сдружение „Да запазим децата“ към КНСБ, Министерството на труда и социалната политика и фонд „Социално подпомагане“ за реализацията на проекта. Това съобщи за „Шуменска заря“ Анета Денева – председател на Регионалния съвет на КНСБ в Шумен.
По проекта за обществена трапезария шуменската организация на КНСБ ще храни 34 лица, като 17 от тях са от кварталите „Макак“ и „Мътница“, а останалите са от с. Златна нива, община Каспичан. Става дума за хора с увреждания, самотни и болни старци, хора с ниски доходи или без никакви средства. Те ще получават всеки ден топла храна за обяд на стойност 2.20 лева. Проектът ще стартира на 3 януари и ще продължи до 30 април 2011 г.
По проекта за обществена трапезария шуменската организация на КНСБ ще храни 34 лица, като 17 от тях са от кварталите „Макак“ и „Мътница“, а останалите са от с. Златна нива, община Каспичан. Става дума за хора с увреждания, самотни и болни старци, хора с ниски доходи или без никакви средства. Те ще получават всеки ден топла храна за обяд на стойност 2.20 лева. Проектът ще стартира на 3 януари и ще продължи до 30 април 2011 г.
Коледен турнир по Мини футбол и Волейбол
На 18 и 19.12.2010 г. РС на КНСБ гр.Шумен и ШРСК "Труд спорт и здраве - КНСБ" организират традиционният коледен турнир по "Мини футбол" и Волейбол от 09 ч. в зала Плиска. Техническата конференция ще се състои на 17.12.2010 г. от 17,30 ч. в зала "Младост".
четвъртък, 16 декември 2010 г.
Пламен Димитров: Най-лесно ни беше с Костов, най-трудно с Виденов
Наказателният кодекс не защитава правото на стачка, а то е гарантирано от документи като Хартата за правата на човека. Това е основната законодателна промяна, която ще търсим през следващата година, заяви лидерът на КНСБ Пламен Димитров в предаването „Денят започва” по БНТ1.
Днес синдикатът отбелязва своята 20-та годишнина. По този повод в НДК ще се проведе Национална конференция с участието на президента Георги Първанов.
„Ние искаме да се обърнем към проблемите на хората, които не са постоянно заети – тези на половин работен ден, занимаващите се с надомна работа и други. Ще фокусираме вниманието си върху тяхната защита”, каза Пламен Димитров.
На въпрос с кои правителства от КНСБ са работили най-лесно той отговори, че най-реформаторският кабинет е бил този на Иван Костов, въпреки всички минуси. „Най-трудно ни беше с кабинета на Жан Виденов. Всички мисля, че студентите свалиха Виденов, но това беше заслуга на синдикатите”, допълни синдикалистът.
Всеки диалог между синдикати и правителство започва лесно и след това става труден, допълни той: „Спомняме си началото на кабинета „Станишев”, тогава беше подписан пакт за сътрудничество, но след две години стана ясно, че този документ не се изпълнява. С новото правителство за сега работим добре, но реформата в БДЖ изостава и е възможно след Нова година да има стачка”.
Пламен Димитров е категоричен, че не може да се говори за национализация на частните пенсионни фондове, така както това е било извършено от премиера Орбан в Унгария: „Към настоящия момент, ако вие се пенсионирате и имате осигуровки в частен пенсионен фонд, вие няма да получавате пенсия от този фонд. В частните пенсионни фондове нямат пари, затова парите ще идват от НОИ”.
Това че таванът за пенсиите ще остане до 2014 г., според лидерът на КНСБ, не е чак толкова голям проблем.
Днес синдикатът отбелязва своята 20-та годишнина. По този повод в НДК ще се проведе Национална конференция с участието на президента Георги Първанов.
„Ние искаме да се обърнем към проблемите на хората, които не са постоянно заети – тези на половин работен ден, занимаващите се с надомна работа и други. Ще фокусираме вниманието си върху тяхната защита”, каза Пламен Димитров.
На въпрос с кои правителства от КНСБ са работили най-лесно той отговори, че най-реформаторският кабинет е бил този на Иван Костов, въпреки всички минуси. „Най-трудно ни беше с кабинета на Жан Виденов. Всички мисля, че студентите свалиха Виденов, но това беше заслуга на синдикатите”, допълни синдикалистът.
Всеки диалог между синдикати и правителство започва лесно и след това става труден, допълни той: „Спомняме си началото на кабинета „Станишев”, тогава беше подписан пакт за сътрудничество, но след две години стана ясно, че този документ не се изпълнява. С новото правителство за сега работим добре, но реформата в БДЖ изостава и е възможно след Нова година да има стачка”.
Пламен Димитров е категоричен, че не може да се говори за национализация на частните пенсионни фондове, така както това е било извършено от премиера Орбан в Унгария: „Към настоящия момент, ако вие се пенсионирате и имате осигуровки в частен пенсионен фонд, вие няма да получавате пенсия от този фонд. В частните пенсионни фондове нямат пари, затова парите ще идват от НОИ”.
Това че таванът за пенсиите ще остане до 2014 г., според лидерът на КНСБ, не е чак толкова голям проблем.
вторник, 14 декември 2010 г.
За пенсиите
Преди окончателното гласуване в пленарна зала на Проекта на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване КНСБ изпрати писмо до председателя на НС и председателите на парламентарните групи на КБ, ДПС, Атака, РЗС, СК, както и до министъра на труда и социалната политика и управителя на НОИ, с което припомни, че съгласно водените преговори и договореностите по тях измененията в чл. 68 на КСО имат предназначение да променят условията за достъп до пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) и да се даде по-голяма тежест на осигурителния стаж, тъй като в него се пресичат потребностите на пенсионната система и интересите на осигурените лица. КНСБ припомни, че постигнатият консенсус между социалните партньори определи за начална дата на тези промени 01.01.2012 година, от която дата по закона започва плавното и постепенно увеличаване на изискващия се осигурителен стаж.
Неприемливо и ненужно е според КНСБ, още от началото на 2011 година да се прилагат като разделни критерии за достъп до пенсия за ОСВ пенсионната възраст и осигурителният стаж, вместо сбор от двата параметъра (94 „точки” за жените и 100 за мъжете).Това допълнително утежнява прехода към новите изисквания и не е договорено в Споразумението. През 2011 г. всички проявления на кризата, с цялата им острота, остават валидни, най-вече по отношение на заетостта. Първа жертва на проблемите там ще са хората „на ръба” на пенсионната възраст. Според нас е неприемливо да се игнорират постигнати договорености между социалните партньори и излишно да се нагнетява напрежение, както и да се създават предпоставки за недоволство и охулване на реформите.
Искам да цитирам част от писмото до НС:
„Настоятелно Ви молим в пленарна зала да се предложи промяна в решението на Комисията, така че и през 2011 г. за достъп до пенсия за ОСВ да се прилага сбор от осигурителен стаж и възраст, както е в момента. Няма непреодолими причини за такава промяна, нито пък ще се породят сериозни финансови предизвикателства. „
Ключов проблем в споровете между социалните партньори и основен повод за 15-хилядния протестен митинг пред Парламента беше запазването на условията за достъп до пенсия за ОСВ за работещите в първа и втора категория труд до края на 2014 г. Както знаете след продължителни и не лесни преговори се постигна компромисен консенсус по този въпрос, който фигурира и в подписаното Споразумение между партньорите и Министър-председателя на РБългария г-н Б. Борисов.
С внесения и приет за второ четене законопроект се деформира принципната договореност за запазване на действащите условия за т.н. категорийни работници и служители, или по-точно за една част от тях, които работят при най-тежките и опасни условия на труд.
КНСБ отправи молба до народните представители в пленарна зала да отхвърлят т. 2 от § 26 на проекта (по доклада на Комисията) и да запазят досегашния ред за определяне на пенсиите и преизчисляване на осигурителния стаж на миньорите. В противен случай ще се породи недоволство с трудно управляеми последици.
КНСБ постави с особена острота пред народните представители, необходимостта на пленарното заседание за второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на КСО да решат отпадане на т.10 от чл. 328, ал. 1 от КТ. България е единствената страна в ЕС, в която придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст е повод човек да бъде лишен от друго право – правото на труд. Във всички документи на европейските институции, не само в областта на пенсионното осигуряване, но и в сферата на икономиката и заетостта, гласувани с участието на българските власти, удължаването на трудовия живот, улесняване на оставането на пазара на труда за т.н. „сеньори” , т.е по-възрастните работещи, е условие за растеж, заетост и реформиране на пенсионните системи. Същите неща се пишат и в националните доклади и документи от българските експерти, институции и правителството. Министърът на труда дори бе поел определен ангажимент за отпадане на т. 10 от чл. 328, ал. 1 от КТ в хода на преговорите по пенсионната реформа. Тава не се реализира чрез законопроекта, но по неясни съображения се отхвърля и от водещата Комисия на НС.
КНСБ е организация, която познава много добре ценностите на Европейския социален модел, както и целите на Зелената книга на ЕК ” За адекватни, устойчиви и сигурни европейски пенсионни системи”. Ние оценяваме високата обществена значимост и отговорностите при решаването проблемите на пенсионната система и затова непримиримо отстояваме както правата на хората, чрез искането за финансова стабилизация на системата / повишаване на приходите „на входа”/, така и „на изхода” – с оглед подобряване правата на хората и адекватността на защитата, отчитайки и демографските проблеми в страната ни.
Анета Денева - председател на РС на КНСБ Шумен
Относно публикувани в сайта на МТСП отговори на питания свързани с промените в режима на отпуските
В сайта на МТСП се публикуват отговори на питания свързани с промените в режима на отпуските след измененията и допълненията в Кодекса на труда, Закон за държавния служител и решението на Конституционния съд по някои текстове свързани с ползването на отпуски.
За съжаление констатираме, че една част от отговорите са неверни, некоректно интерпретират и тълкуват закона и в крайна сметка:
- платеният годишен отпуск за 2010г. се ползва по новите правила, по един и същи ред, без значение дали е придобит/заработен преди влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (в сила от 03.08 2010г.) или след него.
- неизползвания до края на календарната година платен годишен отпуск за 2010г. се „губи”;
и други подобни, които определяме, като неверни и манипулативни.
Тези, предполагаме експертни, а не официални схващания са неправилни и не отговарят на новите хипотези на Кодекса на труда и Решение № 12 на Конституционния съд от 11 ноември 2010г.
Чрез тях закона се тълкува превратно, лансират се тези, съгласно които:
- от отпуска за 2010г. единствено работодателят можел да отложи и то ни повече от 10 дни за следващата година
- ако остатъка от неотложения отпуска за 2010г. не се ползва до края на календарната година той може да се ползва реално, нито да се изплаща чрез обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение след 01.01.2011г.
- възможно било само да се ползва до края на 2010г или да се получи обезщетение ако трудовия договор бъде прекратен до края на 2010г.
- на практика се създава нов термин в трудовото законодателство - „загубен отпуск”, което по наше мнение е недопустимо.
В крайна сметка, чрез тези „експертни” публикации се постига резултата целен от отменените от Конституционния съд норми - отнемане на права и заработени пари от работници и служители. Със съжаление трябва да констатираме, че за пореден път чрез подобни ”експертни„ становища, чрез сайта на МТСП се преиначава волята на законодателя и се създават проблеми с оглед ползването на законови права.
КНСБ изразява несъгласие с подобно тълкуване и въобще с този „експертен” подход за завоалирано налагане на едно схващане за действието на определени правни норми по които има и други становища. Такова е обявено преди близо месец на сайта на КНСБ - www.citub.net – КНСБ в действие-позиции и становища – «След решението на конституционния съд. Какво става с режима на ползване на отпуските?” . В него аргументирано е обосновано друго виждане и правни възможности за решаване на проблемите с неползваните отпуски за 2010г.
За случая в нарочен разговор бе информиран Министъра на труда и социалната политика. Настояваме за огласяване на официална позиция по тези въпроси и преустановяване на манипулативните” експертни” отговори и тълкувания по тях.
Президент на КНСБ
(инж.П.Димитров)
За съжаление констатираме, че една част от отговорите са неверни, некоректно интерпретират и тълкуват закона и в крайна сметка:
- насочват общественото мнение в погрешна посока;
- създават в специалисти прилагащи трудовото право по места неточна представа и нагласа за прилагане на правните норми на КТ и ЗДСл по отношение на ползването на отпуски за 2010г.
- платеният годишен отпуск за 2010г. се ползва по новите правила, по един и същи ред, без значение дали е придобит/заработен преди влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (в сила от 03.08 2010г.) или след него.
- неизползвания до края на календарната година платен годишен отпуск за 2010г. се „губи”;
и други подобни, които определяме, като неверни и манипулативни.
Тези, предполагаме експертни, а не официални схващания са неправилни и не отговарят на новите хипотези на Кодекса на труда и Решение № 12 на Конституционния съд от 11 ноември 2010г.
Чрез тях закона се тълкува превратно, лансират се тези, съгласно които:
- от отпуска за 2010г. единствено работодателят можел да отложи и то ни повече от 10 дни за следващата година
- ако остатъка от неотложения отпуска за 2010г. не се ползва до края на календарната година той може да се ползва реално, нито да се изплаща чрез обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение след 01.01.2011г.
- възможно било само да се ползва до края на 2010г или да се получи обезщетение ако трудовия договор бъде прекратен до края на 2010г.
- на практика се създава нов термин в трудовото законодателство - „загубен отпуск”, което по наше мнение е недопустимо.
В крайна сметка, чрез тези „експертни” публикации се постига резултата целен от отменените от Конституционния съд норми - отнемане на права и заработени пари от работници и служители. Със съжаление трябва да констатираме, че за пореден път чрез подобни ”експертни„ становища, чрез сайта на МТСП се преиначава волята на законодателя и се създават проблеми с оглед ползването на законови права.
КНСБ изразява несъгласие с подобно тълкуване и въобще с този „експертен” подход за завоалирано налагане на едно схващане за действието на определени правни норми по които има и други становища. Такова е обявено преди близо месец на сайта на КНСБ - www.citub.net – КНСБ в действие-позиции и становища – «След решението на конституционния съд. Какво става с режима на ползване на отпуските?” . В него аргументирано е обосновано друго виждане и правни възможности за решаване на проблемите с неползваните отпуски за 2010г.
За случая в нарочен разговор бе информиран Министъра на труда и социалната политика. Настояваме за огласяване на официална позиция по тези въпроси и преустановяване на манипулативните” експертни” отговори и тълкувания по тях.
Президент на КНСБ
(инж.П.Димитров)
сряда, 1 декември 2010 г.
четвъртък, 25 ноември 2010 г.
Линията на бедност за страната за 2011 г. - „замразена” на 211 лв.
КНСБ категорично възразява срещу подобен подход и настоява при избора на официална линия на бедност да се съблюдават обективните статистически данни, което (поне при сегашната ситуация) с нищо не застрашава Бюджет-2011.
При обсъждането в комисия, а и впоследствие в НСТС бе спестена голяма част от обективната информация на Националния статистически институт от изследването на бюджетите на домакинствата в Република България през 2009 г., която е в основата на Методиката за определяне и актуализиране на линията на бедност (ПМС №345/18.12.2006 г.). Това ни дава основание да се съмняваме в коректността на взетото решение, без да са налице убедителни аргументи, произтичащи от горецитираната Методика.
При медианен разполагаем еквивалентен доход от 384,37 лв. на еквивалентна единица, при избора на линия на бедност е избрано съотношение към него от 55%, т.е. размерът на линията на бедност се определя на 211 лв. Няма никакви основания да се променя досега утвърдената практика на използване съотношение 60% от медианния доход (линия на бедност 231 лв.), която осигурява съпоставимост със страните-членки на ЕС. Още повече, че обективните статистически данни показват като методически най-правилен избора на съотношение от 65%, т.е. линията на бедност би следвало да се фиксира на 250 лв.
И за да не останат Вашите читатели с впечатлението, че тези проценти и числа са „измислени” ,искам малко пояснение по методиката:
Съгласно методиката изборът на процентно съотношение спрямо медианния доход трябва да гарантира задоволяването на минимални жизнени потребности, като за целта се използват два показателя:
- минимален дневен калориен прием на еквивалентна единица 2700 ккал.;
- съответствие на равнището на разходи за потребление на хранителни стоки със средното такова за 20-те процента от домакинствата с най-ниски доходи (първите две децилни групи).
Ако при първия показател изискването се покрива от един по-широк диапазон на съотношението (50-70%), то при втория показател определно везните наклоняват в избора на вариант – линията на бедност да бъде 60-65% от медианния еквивалентен доход (налице е дори пълно съвпадение на данните при съотношение 65%).
Относителен дял на разходите за храна от общия потребителски разход на еквивалентна единица (в%)
Средно за първите две децилни групи 52.8
При съотношение на ЛБ като 50% от медианния доход 55.0
При съотношение на ЛБ като 55% от медианния доход 54.3
При съотношение на ЛБ като 60% от медианния доход 53.6
При съотношение на ЛБ като 65% от медианния доход 52.8
При съотношение на ЛБ като 70% от медианния доход 52.1
От гореизнесеното следва, че при избора на линия на бедност не са съобразени в пълна степен изискванията на Методиката и неправомерно е взето решение за размер от 211 лв. Фактически това означава „замразяване” на линията на бедност на равнището от 2010 г., при това трябва да се има предвид, че данните на НСИ, които се използват, са с 2-годишен лаг. Всякакви допълнителни съображения - за криза в икономиката, ниска инфлация и др. подобни, са несъстоятелни, защото линията на бедност е обективна величина и тя в никакъв случай не бива да се коригира съобразно нечии предпочитания. Впрочем да припомним, че издръжката на живота през септември 2010 г. нарасна с 4.9% на годишна база. В случая оставаме с убеждението, че линията на бедност се манипулира (адаптира) към ниските доходи в страната с политически цели и избягването на „неудобни сравнения”.
За сведение, 2010 година е определена за Европейска година за борба с бедността и социалното изключване. И какво от това, ако това включва предлагане на мерки, чийто резултат все повече хора не успяват да усетят. Пример за това е следното добро намерение:
„Основните приоритетни теми на годината са борба с детската бедност и предаването й между поколенията, активно включване на най-отдалечените от пазара на труда, равен достъп до услуги, образование, здравна грижа, култура и спорт, преодоляване на дискриминацията, социално включване на хората с увреждания и равенство на половете в политиките за борба с бедността”.
92 % от българите заявяват категорично, че мизерстват. Не просто, че парите не стигат или че са бедни, а мизерстват. Дори и да не сверим впечатленията от собственото си битие и това на околните с данните на „Евробарометър”, ние си го усещаме. Нещата у нас не са никак розови. Само през 2008 година делът на работещите бедни е 7,1%. Това прави приблизително 200 000 души. Без да са безработни, тези хора не могат да си позволят нищо друго, освен плащане на сметки и елементарни битови потреби.
Макар официалните данни да сочат, че и в европейски мащаб съществува подобна тенденция към обедняване, критериите за оценка на бедността са много различни от нашенските.
Европейците определят бедността по различен начин – „за около една четвърт от хората човек е беден, когато разполага с толкова ограничени средства, че не може да участва пълноценно в обществото, в което живее”. 22 разпознават бедността като невъзможност да си позволиш основни стоки, 21 % бедността означава да разчиташ на благотворителност или „обществени субсидии”.
Европейците не знаят и не им трябва да знаят какви са нашите представи и затова, може би, данните на социолозите показват, че като цяло в ЕС три четвърти от европейците преценяват , че бедността при тях е широко разпространена.
Унгарците обаче са по-черногледи и от нас, българите. Бедността е сочена като личен проблем от 96% от тамошните хора.
Бедните Българи са около 1 200 000 души. У нас прагът за бедност измерен в евро е почти три пъти по - нисък от новите страни членки на ЕС и 13 – пъти по-нисък от старите страни членки при равни цени на стоки и услуги. Доходите паралелно са в пъти по – ниски и осигуряват по-нисък жизнен стандарт. Икономистите обясняват този факт с високия ДДС. Това е регресивен данък и дела от семейния бюджет на бедните е много по-голям от този на богатите.
Най-уязвими са ромите, които заемат 40% от бедното население в България. Основните групи по показател бедност са: пенсионерите, безработните, самотните родители, многодетните семейства, работещите на минимална заплата или гравитиращи около нея. За крайно бедни се считат пълнолетни с доходи под 145 лв. месечно.
В по-големите градове бедността е по-малка. Заплатите в София са с до 400% по-високи от тези в страната, което води до вътрешна миграция към големите градове.
При обсъждането в комисия, а и впоследствие в НСТС бе спестена голяма част от обективната информация на Националния статистически институт от изследването на бюджетите на домакинствата в Република България през 2009 г., която е в основата на Методиката за определяне и актуализиране на линията на бедност (ПМС №345/18.12.2006 г.). Това ни дава основание да се съмняваме в коректността на взетото решение, без да са налице убедителни аргументи, произтичащи от горецитираната Методика.
При медианен разполагаем еквивалентен доход от 384,37 лв. на еквивалентна единица, при избора на линия на бедност е избрано съотношение към него от 55%, т.е. размерът на линията на бедност се определя на 211 лв. Няма никакви основания да се променя досега утвърдената практика на използване съотношение 60% от медианния доход (линия на бедност 231 лв.), която осигурява съпоставимост със страните-членки на ЕС. Още повече, че обективните статистически данни показват като методически най-правилен избора на съотношение от 65%, т.е. линията на бедност би следвало да се фиксира на 250 лв.
И за да не останат Вашите читатели с впечатлението, че тези проценти и числа са „измислени” ,искам малко пояснение по методиката:
Съгласно методиката изборът на процентно съотношение спрямо медианния доход трябва да гарантира задоволяването на минимални жизнени потребности, като за целта се използват два показателя:
- минимален дневен калориен прием на еквивалентна единица 2700 ккал.;
- съответствие на равнището на разходи за потребление на хранителни стоки със средното такова за 20-те процента от домакинствата с най-ниски доходи (първите две децилни групи).
Ако при първия показател изискването се покрива от един по-широк диапазон на съотношението (50-70%), то при втория показател определно везните наклоняват в избора на вариант – линията на бедност да бъде 60-65% от медианния еквивалентен доход (налице е дори пълно съвпадение на данните при съотношение 65%).
Относителен дял на разходите за храна от общия потребителски разход на еквивалентна единица (в%)
Средно за първите две децилни групи 52.8
При съотношение на ЛБ като 50% от медианния доход 55.0
При съотношение на ЛБ като 55% от медианния доход 54.3
При съотношение на ЛБ като 60% от медианния доход 53.6
При съотношение на ЛБ като 65% от медианния доход 52.8
При съотношение на ЛБ като 70% от медианния доход 52.1
От гореизнесеното следва, че при избора на линия на бедност не са съобразени в пълна степен изискванията на Методиката и неправомерно е взето решение за размер от 211 лв. Фактически това означава „замразяване” на линията на бедност на равнището от 2010 г., при това трябва да се има предвид, че данните на НСИ, които се използват, са с 2-годишен лаг. Всякакви допълнителни съображения - за криза в икономиката, ниска инфлация и др. подобни, са несъстоятелни, защото линията на бедност е обективна величина и тя в никакъв случай не бива да се коригира съобразно нечии предпочитания. Впрочем да припомним, че издръжката на живота през септември 2010 г. нарасна с 4.9% на годишна база. В случая оставаме с убеждението, че линията на бедност се манипулира (адаптира) към ниските доходи в страната с политически цели и избягването на „неудобни сравнения”.
За сведение, 2010 година е определена за Европейска година за борба с бедността и социалното изключване. И какво от това, ако това включва предлагане на мерки, чийто резултат все повече хора не успяват да усетят. Пример за това е следното добро намерение:
„Основните приоритетни теми на годината са борба с детската бедност и предаването й между поколенията, активно включване на най-отдалечените от пазара на труда, равен достъп до услуги, образование, здравна грижа, култура и спорт, преодоляване на дискриминацията, социално включване на хората с увреждания и равенство на половете в политиките за борба с бедността”.
92 % от българите заявяват категорично, че мизерстват. Не просто, че парите не стигат или че са бедни, а мизерстват. Дори и да не сверим впечатленията от собственото си битие и това на околните с данните на „Евробарометър”, ние си го усещаме. Нещата у нас не са никак розови. Само през 2008 година делът на работещите бедни е 7,1%. Това прави приблизително 200 000 души. Без да са безработни, тези хора не могат да си позволят нищо друго, освен плащане на сметки и елементарни битови потреби.
Макар официалните данни да сочат, че и в европейски мащаб съществува подобна тенденция към обедняване, критериите за оценка на бедността са много различни от нашенските.
Европейците определят бедността по различен начин – „за около една четвърт от хората човек е беден, когато разполага с толкова ограничени средства, че не може да участва пълноценно в обществото, в което живее”. 22 разпознават бедността като невъзможност да си позволиш основни стоки, 21 % бедността означава да разчиташ на благотворителност или „обществени субсидии”.
Европейците не знаят и не им трябва да знаят какви са нашите представи и затова, може би, данните на социолозите показват, че като цяло в ЕС три четвърти от европейците преценяват , че бедността при тях е широко разпространена.
Унгарците обаче са по-черногледи и от нас, българите. Бедността е сочена като личен проблем от 96% от тамошните хора.
Бедните Българи са около 1 200 000 души. У нас прагът за бедност измерен в евро е почти три пъти по - нисък от новите страни членки на ЕС и 13 – пъти по-нисък от старите страни членки при равни цени на стоки и услуги. Доходите паралелно са в пъти по – ниски и осигуряват по-нисък жизнен стандарт. Икономистите обясняват този факт с високия ДДС. Това е регресивен данък и дела от семейния бюджет на бедните е много по-голям от този на богатите.
Най-уязвими са ромите, които заемат 40% от бедното население в България. Основните групи по показател бедност са: пенсионерите, безработните, самотните родители, многодетните семейства, работещите на минимална заплата или гравитиращи около нея. За крайно бедни се считат пълнолетни с доходи под 145 лв. месечно.
В по-големите градове бедността е по-малка. Заплатите в София са с до 400% по-високи от тези в страната, което води до вътрешна миграция към големите градове.
сряда, 24 ноември 2010 г.
Динамика на СРЗ за 2010 г
1.Средната работна заплата за страната през трето тримесечие на 2010 г. е нараснала с 9,4 % спрямо същия период на `2009. Положителен принос за този резултат дава всеки тримесечен период, като само последното ІІІ тримесечие на `2010 се установява номинално намаление спрямо предходното второ, с 2 лв. или - 0,3 %.
Средната работна заплата в обществения сектор пред трето тримесечие на 2010 г. е увеличена със скромните 4,7 % (спрямо ІІІ тр.`2009), като през І тр.е отчетено намаление с – 2,7 % и през ІІІ тр. заплатата е непроменена.
Средната работна заплата в частния сектор през трето тримесечие на 2010 г. отбелязва положителен ръст с 11,8% (спрямо ІІІ тр.`2009) благодарение на последователно текущо нарастване и само през трето тримесечие запазва стойността на предходното второ`2010.
2. За разгледания период (ІІІ`2010/ІІІ`2009) броят на наетите лица, среден списъчен брой, намалява драматично с 158649 човека или спадът се измерва с – 7,1 %. Намалението е както през ІV трим`2009 (- 4 % спрямо ІІІ тр.`2009), така и през І тр.`2010 (- 5,1 % спрямо ІV тр.). При останалите две тримесечия на 2010 г. е фиксирано леко нарастване с по около 1 %, което е резултат главно от традиционните сезонни фактори и осезаем принос на селско, горско и рибно стопанство и на туризма.
3. Промяната в начислените средства за работна заплата по тримесечия общо взето съответства на намалението на заетостта, но спадът им е по умерен и нисък: през ІV`2009 само – 0,14% и през І`2010 достига – 3,1%. От второ тримесечие започва нарастване, като се възстановява и надхвърля стойността на базовото ІІІ тр.`2009. В резултат през ІІІ тр.`2010 за заплати са начислени почти 69 млн.лв. повече от ІІІ тр.`2009 или за периода е постигнат положителен ръст от 1,76 %.
Посочените факти потвърждават логичната зависимост между динамика на наетите лица и на средствата за работна заплата, при което средната работна заплата е естествен аритметичен резултат. По-високият темп на намаление на средносписъчния брой наети лица в сравнение с този на начислените средства за работна заплата обуславя положителният ръст на средната работна заплата.
Влияние върху поддържането и лекото нарастване на средната заплата оказва и обстоятелството, че икономическите затруднения в повечето сектори доведоха до съкращения предимно на ниско и средноквалифицирани работници и служители със съответно заплащане в по-ниските диапазони на заплатите. Коментари от типа „несъобразяване с кризата” „липса на икономически обосновани предпоставки” са неточни, най-малкото защото почти отсъства номинално увеличение на индивидуалните заплати при постигната положителна промяна в структурата на заетостта и отчетливото нарастване на производителността на труда.
Средната работна заплата в обществения сектор пред трето тримесечие на 2010 г. е увеличена със скромните 4,7 % (спрямо ІІІ тр.`2009), като през І тр.е отчетено намаление с – 2,7 % и през ІІІ тр. заплатата е непроменена.
Средната работна заплата в частния сектор през трето тримесечие на 2010 г. отбелязва положителен ръст с 11,8% (спрямо ІІІ тр.`2009) благодарение на последователно текущо нарастване и само през трето тримесечие запазва стойността на предходното второ`2010.
2. За разгледания период (ІІІ`2010/ІІІ`2009) броят на наетите лица, среден списъчен брой, намалява драматично с 158649 човека или спадът се измерва с – 7,1 %. Намалението е както през ІV трим`2009 (- 4 % спрямо ІІІ тр.`2009), така и през І тр.`2010 (- 5,1 % спрямо ІV тр.). При останалите две тримесечия на 2010 г. е фиксирано леко нарастване с по около 1 %, което е резултат главно от традиционните сезонни фактори и осезаем принос на селско, горско и рибно стопанство и на туризма.
3. Промяната в начислените средства за работна заплата по тримесечия общо взето съответства на намалението на заетостта, но спадът им е по умерен и нисък: през ІV`2009 само – 0,14% и през І`2010 достига – 3,1%. От второ тримесечие започва нарастване, като се възстановява и надхвърля стойността на базовото ІІІ тр.`2009. В резултат през ІІІ тр.`2010 за заплати са начислени почти 69 млн.лв. повече от ІІІ тр.`2009 или за периода е постигнат положителен ръст от 1,76 %.
Посочените факти потвърждават логичната зависимост между динамика на наетите лица и на средствата за работна заплата, при което средната работна заплата е естествен аритметичен резултат. По-високият темп на намаление на средносписъчния брой наети лица в сравнение с този на начислените средства за работна заплата обуславя положителният ръст на средната работна заплата.
Влияние върху поддържането и лекото нарастване на средната заплата оказва и обстоятелството, че икономическите затруднения в повечето сектори доведоха до съкращения предимно на ниско и средноквалифицирани работници и служители със съответно заплащане в по-ниските диапазони на заплатите. Коментари от типа „несъобразяване с кризата” „липса на икономически обосновани предпоставки” са неточни, най-малкото защото почти отсъства номинално увеличение на индивидуалните заплати при постигната положителна промяна в структурата на заетостта и отчетливото нарастване на производителността на труда.
Предложенията на КНСБ за промени в Проектобюджет 2011
. Сектор образование
Средно образование
За 2011 г. са намалени средствата за национални програми за развитие на средното образование. Това ще затрудни функционирането на част от извънкласни и извънучилищни дейности и уплътняването на учебния процес.Предлагаме в бюджета за 2011 г. да се планират допълнителни средства минимум в размер на 56 млн. лв. в т.ч. за :
1. Поетапното въвеждане на целодневната организация на учебния ден за учениците от І клас - допълнително 5,0 млн. лв.;
2. Пълния задължителния обхват на децата на 5 годишна възраст в детските градини - допълнително 7,0 млн.лв.;
3. Националната програма „Оптимизация на училищната мрежа”, мярка „Изплащане на обезщетения на персонала” и мярка „Без свободен час” – 20,0 млн.лв.;
4. Модернизация на професионалното образование, обновяване на учебно-практическите бази оборудването в професионалните училища, работилници, лаборатории и др. - 4 млн.лв.;
5. Капиталови разходи за подмяна на ИКТ – допълнително 20,0 млн. лв.
Напомняме за необходимостта от бързо възстановяване на правото в средното образование да се работи със 100 % достигнатия Единния разходен стандарт за финансиране на дете и ученик.
Висше образование
Предлагаме в частта “Субсидия за издръжка на обучението на студентите” да се отрази реалния ръст на студентите с 10,6 % или 165 267 учащи се (в абсолютно изменение с 15 835 студенти в повече) и тя да се формира въз основа на базов норматив от 693 лв. Необходимо е да припомним, че два пъти ревизираната субсидия от бюджета на висшите училища през 2010 г. най-вече се е отразила на основния компонент за издръжката на обучението, какъвто е базовия норматив. Той, на практика, се редуцира от 963 лв /2009/ на 693 лв.(2010), а в проекта на бюджета за 2011, гласуван на първо четене в Народното събрание, е намален на 630 лв.
Предложението за промяна се отнася до Приложение № 1 към чл. 6, ал. 2, както и до новите трансфери от бюджета на Министерството на образованието, младежта и науката за държавните висши училища, формирани на базов норматив от 693 лв. и увеличени с 22 069 400 лв. за 2011 г.
По проектобюджета на НЗОК за 2011 г.
В представения последен вариант на проект за Закон за бюджет на НЗОК за 2011 г. бюджетът по приходите и трансферите е на обща сума 2.633,730 хил. лева .
Здравноосигурителните плащания са увеличени с 8 млн. лв. , което е крайно недостатъчно за ритмично изплащане от НЗОК на извършените здравни дейности от лечебните заведения през цялата следваща година.
По - важното обаче е, че като цяло, парите не са повече, а са извършени счетоводни операции с които се цели да се прикрие недостигът на финансови средства в бюджета на НЗОК за 2011 г :
1. Касата ще предостави трансфери от 340 млн.лева на МЗ за заплащане на медицинска помощ и лекарствени продукти, които няма да са достатъчни за МЗ да се разплаща за спешна, психиатрична помощ и др. Ще се повтори практиката от 2010 г.- болниците не са получавали пари от МЗ за спешна помощ , хемодиализа и психиатрия от месец юли. До края на годината за тази цел ще са нужни още 58 млн. лева.
Такива прехвърляния на плащания от един публичен фонд (НЗОК) в държавно ведомство (МЗ), са незаконосъобразни, тъй като НЗОК сключва договори с изпълнителите за заплащане на извършени здравни услуги само на ЗЗОЛ. МЗ не е изпълнител на здравни услуги за касата и трансфериране на средства към него - това противоречи на ЗЗ и ЗЗО. Законът не позволява с пари от вноски да се финансира лечение на неосигурени. За да изпълнява своите функции, МЗ трябва да получава финансови средства от държавния бюджет.
2. През 2011 г. от предвидения бюджет на НЗОК ще се разплатят 100 млн. лева стари задължения за предходната 2010 г. Следователно се допуска отново нарушение на закона чрез безпрецедентна актуализация със задна дата на бюджета на НЗОК за 2010 г. С приемането на новия бюджет за 2011 г. няма клауза в сегашния НРД за 2010 г. неговото действие да се разпростира и върху 2011 г.
3. Цените и обемите за заплащане на медицинската помощ се определят в съответствие с бюджета на НЗОК за съответната година.
С тази промяна в ЗЗО се утвърждава остарялата практика за ценообразуване въз основа на т.нар. „остатъчен”принцип, което няма нищо общо с реалното, научнообсновано остойностяване на здравните услуги.
КНСБ не приема предложения проект на закон за бюджета на НЗОК за 2011 г., тъй като независимо от новите вътрешни бюджетни ротации на практика и през следващата година здравната система няма да получи необходимите финансови средства, въпреки обещанията на правителството за покриване на извънболничната, медикодиагстичната и болнична помощ.
ІІІ. Общински бюджети
Конфедерацията на независимите синдикати в България и Националното сдружение на общините в Република България се обединяват в следните основни предложения :
1. За транспортна достъпност и предотвратяване на опасността от бедствено положение през зимния период
• Общинската пътна мрежа е 23 000 км или около 65% от пътищата на страната. С предоставените средства в размер на 42,5 млн. лв. реално се падат по 1880 лв. на км, което е над 5 пъти по-малко от реалната необходимост – поддръжката на 1 км път струва над 10000 лв.
• В предходните години общините са дофинансирали тази дейност със собствени средства в размер до 250 - 300 млн. лв.
• През 2009 г. този принос е едва 50 млн. лв. поради намалените собствени приходи. Ситуацията през 2010 г. още повече се влошава от гледна точка на продължаващия спад на собствените приходи.
• Състоянието на пътищата е изключително тежко, а това в много населени места води до липсата на нормален достъп на населението до здравни, образователни и други обществени заведения.
ПРЕДЛАГАМЕ:
Субсидията за общински пътища да се завиши с 7,5 млн. лв. - от 42,50 на 50 млн. лв., с което да се осигури поддръжката поне на пътищата до средищни училища, болници и други центрове за публични услуги.
Тежките атмосферни условия през последните години изправиха по-голямата част от общините пред сериозни затруднения.
• През първото тримесечие на 2010 г. годишните средства за снегопочистване са изразходвани на 80%, а някъде и до 100%.
• Общините имат двойно повече натрупани задължения спрямо предходната година.
• На практика през месеците ноември - декември има реален риск общините да не са в състояние финансово да осигурят снегопочистването.
ПРЕДЛАГАМЕ:
Увеличение на средствата с 6 млн. лв. - от 14 на 20 млн. лв.
3. За минимални условия за поддръжка на общинската инфраструктура
• От 2009 година до сега капиталовата субсидия за общините е намалена 2,5 пъти. Действително през последните години основният инвестиционен ресурс на общините идва по линия на европейското финансиране.
• Усвояването на европейските средства налага извършването на предварителни разходи със собствени или от държавен трансфер средства – за отчуждаване, проектиране, финансови услуги, непредвидени разходи, съфинансиране на така наречената „финансова дупка” (за бъдещи приходи от изпълнявания проект). Това са значителни средства за общините, които не се възстановяват от проектите.
• Така има опасност 100 лева от европейските фондове да не бъдат използвани, защото не могат да бъдат поети свързаните с тях 10 лв.
• В приоритетните сфери на Европейските фондове не са включени всички елементи на общинската инфраструктура. И за тяхната поддръжка общините трябва да разчитат на държавни субсидии, поради абсолютна невъзможност да покрият тези разходи със собствени приходи.
ПРЕДЛАГАМЕ:
Увеличаване на капиталовата субсидия с 22,3 млн. лв. (от 27,7 на 50 млн. лв.)
4. За запазване на административния капацитет в общините
• През последните години общините оптимизираха своята администрация чрез ежегодни съкращения. От 2008 г. до сега са съкратени около 20% от общинската администрация.
• След актуализацията на бюджет 2010 г. бяха съкратени близо 1000 човека, а в по-голямата част от общините бяха въведени различни временни мерки, като неплатени отпуски и 4-часов работен ден. Има реално намаляване на възнагражденията на администрацията с минимум 25%, за да се гарантира все пак нормалната работа.
• Разчетите показват, че при планираните средства за 2011 г. още 2000 човека ще загубят работните си места.
• 45% от общините имат численост на администрацията до 50 човека (има и общини с администрация 15 - 20 човека). Нещо повече съществуват длъжности, освен изборните, които по закон не могат да бъдат съкратени - главен архитект, счетоводител, главен секретар, данъчни и др. Масова практика е, особено в по-малките общини, един служител да съвместява до 2 - 3 функции, което е в ущърб на качеството на работа.
ПРЕДЛАГАМЕ:
Компромисно решение - увеличаване на трансфера само с 14 млн., с което се остава далеч под нивото на началото на 2010 г. (с 12 млн. лв. по-малко), но ще позволи съхраняването на минимално равнище на кадрови капацитет в общините, способен да осигурява съответните услуги.
5. По отношение ролята на общинските бюджети в сферата на здравеопазването, предлагаме:
Преразглеждане на единните разходни стандарти във функция „Здравеопазване” за детска ясла, яслена група в ОДЗ, за медицинско обслужване в здравни кабинети в посока достигане нивото на ЗДБРБ за 2010 г. (около 7,8 млн. лв.). За да се гарантират здравните нормативи и опазване здравето на децата е наложително да се преразгледат размерите на единните разходни стандарти.
Средно образование
За 2011 г. са намалени средствата за национални програми за развитие на средното образование. Това ще затрудни функционирането на част от извънкласни и извънучилищни дейности и уплътняването на учебния процес.Предлагаме в бюджета за 2011 г. да се планират допълнителни средства минимум в размер на 56 млн. лв. в т.ч. за :
1. Поетапното въвеждане на целодневната организация на учебния ден за учениците от І клас - допълнително 5,0 млн. лв.;
2. Пълния задължителния обхват на децата на 5 годишна възраст в детските градини - допълнително 7,0 млн.лв.;
3. Националната програма „Оптимизация на училищната мрежа”, мярка „Изплащане на обезщетения на персонала” и мярка „Без свободен час” – 20,0 млн.лв.;
4. Модернизация на професионалното образование, обновяване на учебно-практическите бази оборудването в професионалните училища, работилници, лаборатории и др. - 4 млн.лв.;
5. Капиталови разходи за подмяна на ИКТ – допълнително 20,0 млн. лв.
Напомняме за необходимостта от бързо възстановяване на правото в средното образование да се работи със 100 % достигнатия Единния разходен стандарт за финансиране на дете и ученик.
Висше образование
Предлагаме в частта “Субсидия за издръжка на обучението на студентите” да се отрази реалния ръст на студентите с 10,6 % или 165 267 учащи се (в абсолютно изменение с 15 835 студенти в повече) и тя да се формира въз основа на базов норматив от 693 лв. Необходимо е да припомним, че два пъти ревизираната субсидия от бюджета на висшите училища през 2010 г. най-вече се е отразила на основния компонент за издръжката на обучението, какъвто е базовия норматив. Той, на практика, се редуцира от 963 лв /2009/ на 693 лв.(2010), а в проекта на бюджета за 2011, гласуван на първо четене в Народното събрание, е намален на 630 лв.
Предложението за промяна се отнася до Приложение № 1 към чл. 6, ал. 2, както и до новите трансфери от бюджета на Министерството на образованието, младежта и науката за държавните висши училища, формирани на базов норматив от 693 лв. и увеличени с 22 069 400 лв. за 2011 г.
По проектобюджета на НЗОК за 2011 г.
В представения последен вариант на проект за Закон за бюджет на НЗОК за 2011 г. бюджетът по приходите и трансферите е на обща сума 2.633,730 хил. лева .
Здравноосигурителните плащания са увеличени с 8 млн. лв. , което е крайно недостатъчно за ритмично изплащане от НЗОК на извършените здравни дейности от лечебните заведения през цялата следваща година.
По - важното обаче е, че като цяло, парите не са повече, а са извършени счетоводни операции с които се цели да се прикрие недостигът на финансови средства в бюджета на НЗОК за 2011 г :
1. Касата ще предостави трансфери от 340 млн.лева на МЗ за заплащане на медицинска помощ и лекарствени продукти, които няма да са достатъчни за МЗ да се разплаща за спешна, психиатрична помощ и др. Ще се повтори практиката от 2010 г.- болниците не са получавали пари от МЗ за спешна помощ , хемодиализа и психиатрия от месец юли. До края на годината за тази цел ще са нужни още 58 млн. лева.
Такива прехвърляния на плащания от един публичен фонд (НЗОК) в държавно ведомство (МЗ), са незаконосъобразни, тъй като НЗОК сключва договори с изпълнителите за заплащане на извършени здравни услуги само на ЗЗОЛ. МЗ не е изпълнител на здравни услуги за касата и трансфериране на средства към него - това противоречи на ЗЗ и ЗЗО. Законът не позволява с пари от вноски да се финансира лечение на неосигурени. За да изпълнява своите функции, МЗ трябва да получава финансови средства от държавния бюджет.
2. През 2011 г. от предвидения бюджет на НЗОК ще се разплатят 100 млн. лева стари задължения за предходната 2010 г. Следователно се допуска отново нарушение на закона чрез безпрецедентна актуализация със задна дата на бюджета на НЗОК за 2010 г. С приемането на новия бюджет за 2011 г. няма клауза в сегашния НРД за 2010 г. неговото действие да се разпростира и върху 2011 г.
3. Цените и обемите за заплащане на медицинската помощ се определят в съответствие с бюджета на НЗОК за съответната година.
С тази промяна в ЗЗО се утвърждава остарялата практика за ценообразуване въз основа на т.нар. „остатъчен”принцип, което няма нищо общо с реалното, научнообсновано остойностяване на здравните услуги.
КНСБ не приема предложения проект на закон за бюджета на НЗОК за 2011 г., тъй като независимо от новите вътрешни бюджетни ротации на практика и през следващата година здравната система няма да получи необходимите финансови средства, въпреки обещанията на правителството за покриване на извънболничната, медикодиагстичната и болнична помощ.
ІІІ. Общински бюджети
Конфедерацията на независимите синдикати в България и Националното сдружение на общините в Република България се обединяват в следните основни предложения :
1. За транспортна достъпност и предотвратяване на опасността от бедствено положение през зимния период
• Общинската пътна мрежа е 23 000 км или около 65% от пътищата на страната. С предоставените средства в размер на 42,5 млн. лв. реално се падат по 1880 лв. на км, което е над 5 пъти по-малко от реалната необходимост – поддръжката на 1 км път струва над 10000 лв.
• В предходните години общините са дофинансирали тази дейност със собствени средства в размер до 250 - 300 млн. лв.
• През 2009 г. този принос е едва 50 млн. лв. поради намалените собствени приходи. Ситуацията през 2010 г. още повече се влошава от гледна точка на продължаващия спад на собствените приходи.
• Състоянието на пътищата е изключително тежко, а това в много населени места води до липсата на нормален достъп на населението до здравни, образователни и други обществени заведения.
ПРЕДЛАГАМЕ:
Субсидията за общински пътища да се завиши с 7,5 млн. лв. - от 42,50 на 50 млн. лв., с което да се осигури поддръжката поне на пътищата до средищни училища, болници и други центрове за публични услуги.
Тежките атмосферни условия през последните години изправиха по-голямата част от общините пред сериозни затруднения.
• През първото тримесечие на 2010 г. годишните средства за снегопочистване са изразходвани на 80%, а някъде и до 100%.
• Общините имат двойно повече натрупани задължения спрямо предходната година.
• На практика през месеците ноември - декември има реален риск общините да не са в състояние финансово да осигурят снегопочистването.
ПРЕДЛАГАМЕ:
Увеличение на средствата с 6 млн. лв. - от 14 на 20 млн. лв.
3. За минимални условия за поддръжка на общинската инфраструктура
• От 2009 година до сега капиталовата субсидия за общините е намалена 2,5 пъти. Действително през последните години основният инвестиционен ресурс на общините идва по линия на европейското финансиране.
• Усвояването на европейските средства налага извършването на предварителни разходи със собствени или от държавен трансфер средства – за отчуждаване, проектиране, финансови услуги, непредвидени разходи, съфинансиране на така наречената „финансова дупка” (за бъдещи приходи от изпълнявания проект). Това са значителни средства за общините, които не се възстановяват от проектите.
• Така има опасност 100 лева от европейските фондове да не бъдат използвани, защото не могат да бъдат поети свързаните с тях 10 лв.
• В приоритетните сфери на Европейските фондове не са включени всички елементи на общинската инфраструктура. И за тяхната поддръжка общините трябва да разчитат на държавни субсидии, поради абсолютна невъзможност да покрият тези разходи със собствени приходи.
ПРЕДЛАГАМЕ:
Увеличаване на капиталовата субсидия с 22,3 млн. лв. (от 27,7 на 50 млн. лв.)
4. За запазване на административния капацитет в общините
• През последните години общините оптимизираха своята администрация чрез ежегодни съкращения. От 2008 г. до сега са съкратени около 20% от общинската администрация.
• След актуализацията на бюджет 2010 г. бяха съкратени близо 1000 човека, а в по-голямата част от общините бяха въведени различни временни мерки, като неплатени отпуски и 4-часов работен ден. Има реално намаляване на възнагражденията на администрацията с минимум 25%, за да се гарантира все пак нормалната работа.
• Разчетите показват, че при планираните средства за 2011 г. още 2000 човека ще загубят работните си места.
• 45% от общините имат численост на администрацията до 50 човека (има и общини с администрация 15 - 20 човека). Нещо повече съществуват длъжности, освен изборните, които по закон не могат да бъдат съкратени - главен архитект, счетоводител, главен секретар, данъчни и др. Масова практика е, особено в по-малките общини, един служител да съвместява до 2 - 3 функции, което е в ущърб на качеството на работа.
ПРЕДЛАГАМЕ:
Компромисно решение - увеличаване на трансфера само с 14 млн., с което се остава далеч под нивото на началото на 2010 г. (с 12 млн. лв. по-малко), но ще позволи съхраняването на минимално равнище на кадрови капацитет в общините, способен да осигурява съответните услуги.
5. По отношение ролята на общинските бюджети в сферата на здравеопазването, предлагаме:
Преразглеждане на единните разходни стандарти във функция „Здравеопазване” за детска ясла, яслена група в ОДЗ, за медицинско обслужване в здравни кабинети в посока достигане нивото на ЗДБРБ за 2010 г. (около 7,8 млн. лв.). За да се гарантират здравните нормативи и опазване здравето на децата е наложително да се преразгледат размерите на единните разходни стандарти.
неделя, 21 ноември 2010 г.
След решението на конституционния съд.
Уважаеми колеги,
Решение №12/11.11.2010г. на Конституционния съд по конституционно дело № 15 от 2010г. вече е факт. Какви са непосредствените последици от това решение върху режима на ползване на отпуските
В следващите редове правим кратък коментар предназначен да подпомогне синдикалния актив на КНСБ в разбирането на новите хипотези, които възникнаха след произнасянето на Конституционния съд по въпроса относно противоконституционността на чл. 176, ал.3, чл. 224, ал. 1 и § 3е от Кодекса на труда, както и по аналогичните разпоредби от Закона за държавния служител (чл. 59, ал. 5 / чл. 61, ал. 2 / § 8а).
I. Чл. 176, ал. 3 КТ „Правото на работника или служителя на платен годишен отпуск се погасява след изтичане на две години от края на годината, за която се полага този отпуск. Когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на ал. 2 правото на работника или служителя на платен годишен отпуск се погасява след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му.”
Чл.176, ал.3 от КТ въведе давностен срок за ползване на отложения платен годишен отпуск, като отпадна правната възможност неизползуваният размер на платения годишен отпуск да се използва от работника или служителя до прекратяване на трудовото правоотношение с работодателя.
Текстът бе оспорен пред Конституционния съд, който определи, че тази законова хипотеза не противоречи на Конституцията на Р България и я остави в сила.
Като основни аргументи за решението си Конституционният съд изтъкна следните съображения: „Давността е правен институт на цялото право.... Погасителната давност има за цел да създаде стабилност чрез представянето на възможност да се упражнят права във времеви граници.... Предвиждането на давностен срок е въпрос на правна политика на държавата, действува стимулиращо за упражняването на права и не противоречи на чл. 4, чл. 16, чл. 48, ал. 1 и ал. 5 от Конституцията. Предвидената в чл. 176, ал. 3 от КТ давност има действие занапред.”
Това означава, че правната норма запазва действието си и продължава да се прилага по същия начин т.е. след изтичане на 2-годишен давностен срок правото на ползване на неизползвания платен годишен отпуск се погасява (повече не може да се ползва).
А). Законодателят изрично е указал, че правото на работника или служителя на платен годишен отпуск се погасява след изтичане на две години от края на годината, за която се полага този отпуск. Този принцип се отнася за всеки изрично отложен от работодателя отпуск по реда на чл.176, ал.1 от КТ.
Б). За отпуска отложен по реда и при условията на чл. 176, ал. 2 КТ от страна на работника/служителя, законът е предвидил правото на работника/служителя на платен годишен отпуск да се погасява след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му.
От съществено значение е да се отбележи, че 2-годишният давностен срок по чл. 176, ал. 3 от КТ ще се прилага само за отпуските, които са придобити след влизане на ЗИДКТ в сила (ДВ, бр.58 / 30.07.2010г.). Правната аргументация на тази хипотеза ще бъде разгледана в следващата точка II-ра.
Що се отнася до оспорения текст на чл. 59, ал. 5 от Закона за държавния служител, то той е с еднакво съдържание с чл. 176, ал. 3 от КТ и се отнася за ползването на платен годишен отпуск от държавни служители по служебно правоотношение, за които се прилага Закона за държавния служител. С нормата на чл. 59, ал. 5 от ЗДСл също се въвежда 2-годишна давност за упражняване правото на платен годишен отпуск. Конституционният съд постанови, че законовата хипотеза не противоречи на Конституцията на Р България, като се позова на същите аргументи изтъкнати и в полза на чл. 176, ал. 3 от Кодекса на труда.
II. § 3е. „Неизползваният до 1 януари 2010 г. платен годишен отпуск за предходни календарни години може да се ползва само до 31 декември 2011 г.”
Текстът събуди противоречиви отзиви. Президентът на Република България наложи вето върху него, което по-късно бе преодоляно от мнозинството в Народното събрание.
Чрез него се въведе един окончателен срок, до който могат да бъдат ползвани придобитите и натрупани, като неползвани, платени годишни отпуски за периода от време до 2010г. След тази дата те нямаше да могат да бъдат :
1. ползвани реално или;
2. обезщетени с обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение.
Конституционният съд на Република България определи тази правна норма като изцяло противоконституционна.
Основните мотиви, които Конституционният съд използва, за да аргументира решението си, са следните:
- чрез §3е от Преходните разпоредби на КТ се прави нова правна преценка на последиците от едно възникнало право при различна правна уредба т.е. нарушава се общ принцип – забраната за обратно действие на законите, което в случая води до отмяна на права;
- §3е не отменя правото на отпуск, той накърнява правото на ползване на платен годишен отпуск, придобит при уредба, която не предвижда давност за погасяване на правото на ползване. Затова е налице ограничаване на правото на ползване на платен годишен отпуск, който не е ползван до 1 януари 2010г. Достатъчно е, че е налице възможност, създадена от правното регулиране, в някои случаи да се блокира правото на ползване на платен годишен отпуск, за да се стигне фактически до отмяна на основно конституционно право;
- когато възникнало основно право на гражданите (в случая правото на отпуск) не може да породи правни последици, предвидени в правната уредба, действаща към момента на възникване, а с обратно действие на правна норма се предвидят неблагоприятни за носителя на правото последици, се нарушава правната сигурност и предвидимост. Те са задължителни елементи от съдържанието на правовата държава, гарантиращи правата на личността и свободното развитие на човека. Поради тези съображения е недопустимо с изменения в законодателството да се въвеждат неблагоприятни последици за работниците и служителите като резултат от твърдението, че обществените отношения са претърпели промяна;
- §3е противоречи на принципите на социалната държава, тъй като ограничава едно основно социално право – правото на упражняване на платения годишен отпуск, което право е тясно свързано с правото на труд по чл. 48, ал. 1 от Конституцията и чл. 16 от Конституцията предвиждащ, че „трудът се гарантира и защитава от закона”.
Решението на Конституционния съд за отмяна на §3е от Преходните разпоредби на КТ поставя редица интересни въпроси свързани с ползването на отпуските, които са натрупани преди и след влизането в сила на ЗИДКТ:
Първи въпрос - Ще важи ли 2 - годишният давностен срок по чл. 176, ал. 3 от КТ за ползването на отпуските натрупани в периода преди 2010 година?
Отговорът е отрицателен, а аргументите са в решението на Конституционния съд за обявяване на §3е за противоречащ на Конституцията.
Давностният срок по §3е от КТ бе отменен като противоконституционен, поради факта, че въвеждането му доведе до недопустими изменения в законодателството, чрез които възникнаха неблагоприятни правни последици за работника/служителя въз основа на аргумента, че обществените отношения са претърпели промяна. Дори и обществените отношения да са претърпели промяна е недопустимо на материални правни норми да се придава обратно действие, което в случая води до отмяна на права или най-малкото блокира правото за ползване на придобити права, като създава неопределеност и несигурност в правния мир. Поради тези причини хипотезата на §3е от КТ бе отменена като противоконституционна.
В същото време обаче давностният срок по §3е от КТ притежава същите правни характеристики като давностния срок по чл. 176, ал. 3 КТ. Няма как да бъде и различно, защото и в двата случая става дума за института на „давностния срок”, характерен за всички отрасли на правото. Разликата между двата давностни срока е в тяхната насоченост.
Първият (по §3е от КТ) е насочен към неползваните отпуски преди 2010г., а вторият (по чл. 176, ал. 3 от КТ) към неползваните отпуски за 2010 година и следващите. Тоест причината единият да бъде обявен за противоконституционен (§3е от КТ), а другият не (чл. 176, ал. 3 от КТ) е, че първият чрез нарушаване на забраната за обратно действие на законите накърнява правото на ползване на платен годишен отпуск, придобит при уредба, която не предвижда давност за погасяване на правото на ползване. В същото време чрез хипотезата на чл. 176, ал. 3 от КТ също се въвежда давностен срок, но той не нарушава принципа за обратно действие на законите, защото е насочен само към правото на ползване на отпуските, които са / ще бъдат придобити по новия режим.
Това означава, че ако за натрупаните отпуски до 2010г. започне да се прилага давностния срок по чл. 176, ал. 3 от КТ, то това също би нарушило забраната за обратно действие на законите и правната норма би страдала от същите пороци, поради наличието, на които §3е от КТ бе отменен като противоконституционен.
В полза на становището, че давностният срок по чл. 176, ал. 3 от КТ не бива да се прилага за неползваните отпуски до 2010г., съществува още един аргумент. Той се извежда от хипотезата на чл. 176, ал. 3 от КТ, съгласно която ”правото на работника или служителя на платен годишен отпуск се погасява след изтичане на две години от края на годината, за която се полага този отпуск.” Това означава, че ако 2-годишният давностен срок се прилага и за неползваните отпуски натрупани преди 2010г., то работниците/служителите, които не са ползвали отпуски за 2007г. и предходните години, въобще няма да имат правото да ги използват поради простата причина, че са изтекли над „две години от края на годината, за която се полага този отпуск.” т.е. те вече са загубили правото на ползване на тези отпуски. При подобна ситуация хипотезата на давността по чл. 176, ал. 3 КТ веднага би се превърнала в противоконституционна.
Втори въпрос - Ще важи ли 2-годишният давностен срок по чл. 176, ал. 3 от КТ за отпуските, които са придобити през 2010 година, но преди влизането в сила на ЗИДКТ (периодът от 1 януари 2010г. до 30 юли 2010г.) ?
Съгласно българското законодателство минималният размер платен годишен отпуск, за всяка отработена година (чл. 155 КТ, респ. чл. 56, ал. 1 ЗДСл) плюс минималния размер допълнителен платен годишен отпуск (чл. 156 КТ, респ. чл. 56, ал. 3 ЗДСл) се придобиват от работника/служителя и съответно му се дължат съобразно отработеното от него време за календарната година. Ето защо, ако например даден работник/служител е работил/служил само 6 месеца през годината, той ще е придобил (ще има право), само на половината от минималния размер отпуск, т.е. 10 дни, а не пълният размер от 20 дни, съгласно чл. 155, ал. 4 КТ.
Това означава, че към момента на влизане на ЗИДКТ в сила (обн. 30.07.2010г.) работниците/служителите на практика вече са заработили и придобили над половината от полагаемия им се отпуск за 2010г. Ако трябва да бъдем точни това означава, че полагаемият се отпуск за първите 7 месеца от 2010г. (януари, февруари, март, април, май, юни и юли) е придобит по силата на стария ред. За всеки от тези месеци работникът/служителят е заработил по 1,67 дни платен отпуск, или общо за времето от януари до края на юли 2010г. - 12 дни платен годишен отпуск (7месеца х 1.67дена=11,69).
Този факт води до основателния извод, че аргументите сочещи, че за отпуска натрупан до 2010г. не трябва да се прилага 2-годишния давностен срок, важат с пълна сила и за отпуска заработен и придобит от началото на 2010г. до влизането на ЗИДКТ в сила (до 30 юли 2010г.). Тоест новият ред на ползване се разпростира само върху отпуските, които ще бъдат придобити като право след влизането на ЗИДКТ в сила (след 30 юли 2010г.). За останалите отпуски, които са придобити през 2010г., но преди влизането в сила на ЗИДКТ важи стария ред и върху тях няма да се разпростира 2-годишния давностен срок по чл. 176, ал. 3 от КТ.
Трети въпрос - По кой ред би следвало да бъде отложено ползването на отпуск за 2010г., който обаче е заработен преди влизането на ЗИДКТ в сила (обн. 30 юли 2010г.).
Разсъждавайки върху аргумента на Конституционния съд (на закона не може да се придава обратно действие) считаме, че отпуските придобити и заработени преди 30 юли 2010г. трябва да бъдат отлагани по реда, по който са възникнали т.е. по стария съществуващ ред. Тоест за тях не следва да се прилага чл.176, ал.1 и 2 КТ в новата им редакция.
Така например, ако по реда на чл. 176, ал. 1 КТ даден работодател иска да отложи някаква част от отпуска за 2010г.(ако все още не е ползван), то той ще може да отложи 10 от минимум 10 дни, а не 10 от минимум 20 дни (пълния размер на отпуска по чл.155, ал.4 КТ).
В това отношение е необходимо във всяко предприятие, фирма, учреждение и т.н. да бъде изчислено колко точно дни платен годишен отпуск по чл. 155 и 156 от КТ са заработени преди влизане в сила на ЗИДКТ (преди 30.07.2010г.). Въз основа на направените изчисления би било удачно да се направи списък с цел разграничаване на отпуските придобити по новия и по стария ред, за да се установи кой ред за ползване е необходимо да се прилага.
Що се отнася до § 8а от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния служител, който по текст и съдържание е идентичен с § 3е от Преходните разпоредби на КТ, важат същите аргументи за противоконституционност, поради противоречие с чл. 48, ал. 5, чл. 16, чл. 48, ал. 1, чл. 4 и абз. 5 от Преамбюла на Конституцията.
Във връзка с втори и трети въпроси би следвало да подчертаем, че като цяло е налице безспорна фактическа невъзможност новия ред за ползване на отпуска(чл.173КТ), реда за отлагане на отпуска(чл.176, ал.1 е 2 КТ), вкл. и давността по чл.176, ал.3 КТ да бъдат приложени спрямо годишната отпуска за 2010г., тъй като закона влиза в сила към началото на м.август, т.е. след като половината година вече е изминала.
Този факт и обстоятелството, че към момента на влизане в сила на закона, в разгара на лятото, почти повсеместно ползването на отпуските е в пълен ход, прави невъзможни за изпълнение за 2010г. действия свързани с подготовка на графици, изясняване възможности за отлагане и на какви части от отпуска и други подобни.
ІІІ. Чл.224, ал.1 от КТ и реципрочния чл.61, ал.2 от ЗДСл .
С измененията направени в Кодекса на труда чрез ДВ., бр. 58 от 30 юли 2010г., чл. 224 ал. 1 се измени по следния начин:
„(1) При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност.“
Според чл. 61, ал. 2 ЗДСл при прекратяване на служебното правоотношение държавният служител имаше право „… на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за служебен стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 59, правото за който не е погасено по давност.”
След решението на КС както чл. 224, ал. 1 КТ, така и чл. 61, ал. 2 ЗДСл в частта им „..за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за служебен стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на…» (чл. 176 КТ, респ чл. 59 ЗДСл.) са обявени за противоконституционни и окончателната им редакция придобива следния вид:
1. Чл. 224 ал. 1КТ: „(1) При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност.“
2. Чл. 61, ал. 2 ЗДСл „При прекратяване на служебното правоотношение държавният служител има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск правото за който не е погасено по давност.”
По този начин се внася окончателна яснота и по отношение правото на обезщетение за натрупаните до 2010г. отпуски, тогава когато трудовото/служебното правоотношение е прекратено, като категорично указва, че в тези случаи обезщетение ще се плаща за пълния размер на неползваните отпуски натрупани до 2010г. Това е така, защото както вече посочихме за тези отпуски въведената и в двата закона 2-годишна давност не се отнася. Тази давност има сила занапред, тоест за отпуските от средата на 2010г. насетне.
17.11.2010г.
Конфедерация на независимите синдикати в България
Департамент “Правна закрила на труда и законотворческа дейност”.
Решение №12/11.11.2010г. на Конституционния съд по конституционно дело № 15 от 2010г. вече е факт. Какви са непосредствените последици от това решение върху режима на ползване на отпуските
В следващите редове правим кратък коментар предназначен да подпомогне синдикалния актив на КНСБ в разбирането на новите хипотези, които възникнаха след произнасянето на Конституционния съд по въпроса относно противоконституционността на чл. 176, ал.3, чл. 224, ал. 1 и § 3е от Кодекса на труда, както и по аналогичните разпоредби от Закона за държавния служител (чл. 59, ал. 5 / чл. 61, ал. 2 / § 8а).
I. Чл. 176, ал. 3 КТ „Правото на работника или служителя на платен годишен отпуск се погасява след изтичане на две години от края на годината, за която се полага този отпуск. Когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на ал. 2 правото на работника или служителя на платен годишен отпуск се погасява след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му.”
Чл.176, ал.3 от КТ въведе давностен срок за ползване на отложения платен годишен отпуск, като отпадна правната възможност неизползуваният размер на платения годишен отпуск да се използва от работника или служителя до прекратяване на трудовото правоотношение с работодателя.
Текстът бе оспорен пред Конституционния съд, който определи, че тази законова хипотеза не противоречи на Конституцията на Р България и я остави в сила.
Като основни аргументи за решението си Конституционният съд изтъкна следните съображения: „Давността е правен институт на цялото право.... Погасителната давност има за цел да създаде стабилност чрез представянето на възможност да се упражнят права във времеви граници.... Предвиждането на давностен срок е въпрос на правна политика на държавата, действува стимулиращо за упражняването на права и не противоречи на чл. 4, чл. 16, чл. 48, ал. 1 и ал. 5 от Конституцията. Предвидената в чл. 176, ал. 3 от КТ давност има действие занапред.”
Това означава, че правната норма запазва действието си и продължава да се прилага по същия начин т.е. след изтичане на 2-годишен давностен срок правото на ползване на неизползвания платен годишен отпуск се погасява (повече не може да се ползва).
А). Законодателят изрично е указал, че правото на работника или служителя на платен годишен отпуск се погасява след изтичане на две години от края на годината, за която се полага този отпуск. Този принцип се отнася за всеки изрично отложен от работодателя отпуск по реда на чл.176, ал.1 от КТ.
Б). За отпуска отложен по реда и при условията на чл. 176, ал. 2 КТ от страна на работника/служителя, законът е предвидил правото на работника/служителя на платен годишен отпуск да се погасява след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му.
От съществено значение е да се отбележи, че 2-годишният давностен срок по чл. 176, ал. 3 от КТ ще се прилага само за отпуските, които са придобити след влизане на ЗИДКТ в сила (ДВ, бр.58 / 30.07.2010г.). Правната аргументация на тази хипотеза ще бъде разгледана в следващата точка II-ра.
Що се отнася до оспорения текст на чл. 59, ал. 5 от Закона за държавния служител, то той е с еднакво съдържание с чл. 176, ал. 3 от КТ и се отнася за ползването на платен годишен отпуск от държавни служители по служебно правоотношение, за които се прилага Закона за държавния служител. С нормата на чл. 59, ал. 5 от ЗДСл също се въвежда 2-годишна давност за упражняване правото на платен годишен отпуск. Конституционният съд постанови, че законовата хипотеза не противоречи на Конституцията на Р България, като се позова на същите аргументи изтъкнати и в полза на чл. 176, ал. 3 от Кодекса на труда.
II. § 3е. „Неизползваният до 1 януари 2010 г. платен годишен отпуск за предходни календарни години може да се ползва само до 31 декември 2011 г.”
Текстът събуди противоречиви отзиви. Президентът на Република България наложи вето върху него, което по-късно бе преодоляно от мнозинството в Народното събрание.
Чрез него се въведе един окончателен срок, до който могат да бъдат ползвани придобитите и натрупани, като неползвани, платени годишни отпуски за периода от време до 2010г. След тази дата те нямаше да могат да бъдат :
1. ползвани реално или;
2. обезщетени с обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение.
Конституционният съд на Република България определи тази правна норма като изцяло противоконституционна.
Основните мотиви, които Конституционният съд използва, за да аргументира решението си, са следните:
- чрез §3е от Преходните разпоредби на КТ се прави нова правна преценка на последиците от едно възникнало право при различна правна уредба т.е. нарушава се общ принцип – забраната за обратно действие на законите, което в случая води до отмяна на права;
- §3е не отменя правото на отпуск, той накърнява правото на ползване на платен годишен отпуск, придобит при уредба, която не предвижда давност за погасяване на правото на ползване. Затова е налице ограничаване на правото на ползване на платен годишен отпуск, който не е ползван до 1 януари 2010г. Достатъчно е, че е налице възможност, създадена от правното регулиране, в някои случаи да се блокира правото на ползване на платен годишен отпуск, за да се стигне фактически до отмяна на основно конституционно право;
- когато възникнало основно право на гражданите (в случая правото на отпуск) не може да породи правни последици, предвидени в правната уредба, действаща към момента на възникване, а с обратно действие на правна норма се предвидят неблагоприятни за носителя на правото последици, се нарушава правната сигурност и предвидимост. Те са задължителни елементи от съдържанието на правовата държава, гарантиращи правата на личността и свободното развитие на човека. Поради тези съображения е недопустимо с изменения в законодателството да се въвеждат неблагоприятни последици за работниците и служителите като резултат от твърдението, че обществените отношения са претърпели промяна;
- §3е противоречи на принципите на социалната държава, тъй като ограничава едно основно социално право – правото на упражняване на платения годишен отпуск, което право е тясно свързано с правото на труд по чл. 48, ал. 1 от Конституцията и чл. 16 от Конституцията предвиждащ, че „трудът се гарантира и защитава от закона”.
Решението на Конституционния съд за отмяна на §3е от Преходните разпоредби на КТ поставя редица интересни въпроси свързани с ползването на отпуските, които са натрупани преди и след влизането в сила на ЗИДКТ:
Първи въпрос - Ще важи ли 2 - годишният давностен срок по чл. 176, ал. 3 от КТ за ползването на отпуските натрупани в периода преди 2010 година?
Отговорът е отрицателен, а аргументите са в решението на Конституционния съд за обявяване на §3е за противоречащ на Конституцията.
Давностният срок по §3е от КТ бе отменен като противоконституционен, поради факта, че въвеждането му доведе до недопустими изменения в законодателството, чрез които възникнаха неблагоприятни правни последици за работника/служителя въз основа на аргумента, че обществените отношения са претърпели промяна. Дори и обществените отношения да са претърпели промяна е недопустимо на материални правни норми да се придава обратно действие, което в случая води до отмяна на права или най-малкото блокира правото за ползване на придобити права, като създава неопределеност и несигурност в правния мир. Поради тези причини хипотезата на §3е от КТ бе отменена като противоконституционна.
В същото време обаче давностният срок по §3е от КТ притежава същите правни характеристики като давностния срок по чл. 176, ал. 3 КТ. Няма как да бъде и различно, защото и в двата случая става дума за института на „давностния срок”, характерен за всички отрасли на правото. Разликата между двата давностни срока е в тяхната насоченост.
Първият (по §3е от КТ) е насочен към неползваните отпуски преди 2010г., а вторият (по чл. 176, ал. 3 от КТ) към неползваните отпуски за 2010 година и следващите. Тоест причината единият да бъде обявен за противоконституционен (§3е от КТ), а другият не (чл. 176, ал. 3 от КТ) е, че първият чрез нарушаване на забраната за обратно действие на законите накърнява правото на ползване на платен годишен отпуск, придобит при уредба, която не предвижда давност за погасяване на правото на ползване. В същото време чрез хипотезата на чл. 176, ал. 3 от КТ също се въвежда давностен срок, но той не нарушава принципа за обратно действие на законите, защото е насочен само към правото на ползване на отпуските, които са / ще бъдат придобити по новия режим.
Това означава, че ако за натрупаните отпуски до 2010г. започне да се прилага давностния срок по чл. 176, ал. 3 от КТ, то това също би нарушило забраната за обратно действие на законите и правната норма би страдала от същите пороци, поради наличието, на които §3е от КТ бе отменен като противоконституционен.
В полза на становището, че давностният срок по чл. 176, ал. 3 от КТ не бива да се прилага за неползваните отпуски до 2010г., съществува още един аргумент. Той се извежда от хипотезата на чл. 176, ал. 3 от КТ, съгласно която ”правото на работника или служителя на платен годишен отпуск се погасява след изтичане на две години от края на годината, за която се полага този отпуск.” Това означава, че ако 2-годишният давностен срок се прилага и за неползваните отпуски натрупани преди 2010г., то работниците/служителите, които не са ползвали отпуски за 2007г. и предходните години, въобще няма да имат правото да ги използват поради простата причина, че са изтекли над „две години от края на годината, за която се полага този отпуск.” т.е. те вече са загубили правото на ползване на тези отпуски. При подобна ситуация хипотезата на давността по чл. 176, ал. 3 КТ веднага би се превърнала в противоконституционна.
Втори въпрос - Ще важи ли 2-годишният давностен срок по чл. 176, ал. 3 от КТ за отпуските, които са придобити през 2010 година, но преди влизането в сила на ЗИДКТ (периодът от 1 януари 2010г. до 30 юли 2010г.) ?
Съгласно българското законодателство минималният размер платен годишен отпуск, за всяка отработена година (чл. 155 КТ, респ. чл. 56, ал. 1 ЗДСл) плюс минималния размер допълнителен платен годишен отпуск (чл. 156 КТ, респ. чл. 56, ал. 3 ЗДСл) се придобиват от работника/служителя и съответно му се дължат съобразно отработеното от него време за календарната година. Ето защо, ако например даден работник/служител е работил/служил само 6 месеца през годината, той ще е придобил (ще има право), само на половината от минималния размер отпуск, т.е. 10 дни, а не пълният размер от 20 дни, съгласно чл. 155, ал. 4 КТ.
Това означава, че към момента на влизане на ЗИДКТ в сила (обн. 30.07.2010г.) работниците/служителите на практика вече са заработили и придобили над половината от полагаемия им се отпуск за 2010г. Ако трябва да бъдем точни това означава, че полагаемият се отпуск за първите 7 месеца от 2010г. (януари, февруари, март, април, май, юни и юли) е придобит по силата на стария ред. За всеки от тези месеци работникът/служителят е заработил по 1,67 дни платен отпуск, или общо за времето от януари до края на юли 2010г. - 12 дни платен годишен отпуск (7месеца х 1.67дена=11,69).
Този факт води до основателния извод, че аргументите сочещи, че за отпуска натрупан до 2010г. не трябва да се прилага 2-годишния давностен срок, важат с пълна сила и за отпуска заработен и придобит от началото на 2010г. до влизането на ЗИДКТ в сила (до 30 юли 2010г.). Тоест новият ред на ползване се разпростира само върху отпуските, които ще бъдат придобити като право след влизането на ЗИДКТ в сила (след 30 юли 2010г.). За останалите отпуски, които са придобити през 2010г., но преди влизането в сила на ЗИДКТ важи стария ред и върху тях няма да се разпростира 2-годишния давностен срок по чл. 176, ал. 3 от КТ.
Трети въпрос - По кой ред би следвало да бъде отложено ползването на отпуск за 2010г., който обаче е заработен преди влизането на ЗИДКТ в сила (обн. 30 юли 2010г.).
Разсъждавайки върху аргумента на Конституционния съд (на закона не може да се придава обратно действие) считаме, че отпуските придобити и заработени преди 30 юли 2010г. трябва да бъдат отлагани по реда, по който са възникнали т.е. по стария съществуващ ред. Тоест за тях не следва да се прилага чл.176, ал.1 и 2 КТ в новата им редакция.
Така например, ако по реда на чл. 176, ал. 1 КТ даден работодател иска да отложи някаква част от отпуска за 2010г.(ако все още не е ползван), то той ще може да отложи 10 от минимум 10 дни, а не 10 от минимум 20 дни (пълния размер на отпуска по чл.155, ал.4 КТ).
В това отношение е необходимо във всяко предприятие, фирма, учреждение и т.н. да бъде изчислено колко точно дни платен годишен отпуск по чл. 155 и 156 от КТ са заработени преди влизане в сила на ЗИДКТ (преди 30.07.2010г.). Въз основа на направените изчисления би било удачно да се направи списък с цел разграничаване на отпуските придобити по новия и по стария ред, за да се установи кой ред за ползване е необходимо да се прилага.
Що се отнася до § 8а от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния служител, който по текст и съдържание е идентичен с § 3е от Преходните разпоредби на КТ, важат същите аргументи за противоконституционност, поради противоречие с чл. 48, ал. 5, чл. 16, чл. 48, ал. 1, чл. 4 и абз. 5 от Преамбюла на Конституцията.
Във връзка с втори и трети въпроси би следвало да подчертаем, че като цяло е налице безспорна фактическа невъзможност новия ред за ползване на отпуска(чл.173КТ), реда за отлагане на отпуска(чл.176, ал.1 е 2 КТ), вкл. и давността по чл.176, ал.3 КТ да бъдат приложени спрямо годишната отпуска за 2010г., тъй като закона влиза в сила към началото на м.август, т.е. след като половината година вече е изминала.
Този факт и обстоятелството, че към момента на влизане в сила на закона, в разгара на лятото, почти повсеместно ползването на отпуските е в пълен ход, прави невъзможни за изпълнение за 2010г. действия свързани с подготовка на графици, изясняване възможности за отлагане и на какви части от отпуска и други подобни.
ІІІ. Чл.224, ал.1 от КТ и реципрочния чл.61, ал.2 от ЗДСл .
С измененията направени в Кодекса на труда чрез ДВ., бр. 58 от 30 юли 2010г., чл. 224 ал. 1 се измени по следния начин:
„(1) При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност.“
Според чл. 61, ал. 2 ЗДСл при прекратяване на служебното правоотношение държавният служител имаше право „… на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за служебен стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 59, правото за който не е погасено по давност.”
След решението на КС както чл. 224, ал. 1 КТ, така и чл. 61, ал. 2 ЗДСл в частта им „..за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за служебен стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на…» (чл. 176 КТ, респ чл. 59 ЗДСл.) са обявени за противоконституционни и окончателната им редакция придобива следния вид:
1. Чл. 224 ал. 1КТ: „(1) При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност.“
2. Чл. 61, ал. 2 ЗДСл „При прекратяване на служебното правоотношение държавният служител има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск правото за който не е погасено по давност.”
По този начин се внася окончателна яснота и по отношение правото на обезщетение за натрупаните до 2010г. отпуски, тогава когато трудовото/служебното правоотношение е прекратено, като категорично указва, че в тези случаи обезщетение ще се плаща за пълния размер на неползваните отпуски натрупани до 2010г. Това е така, защото както вече посочихме за тези отпуски въведената и в двата закона 2-годишна давност не се отнася. Тази давност има сила занапред, тоест за отпуските от средата на 2010г. насетне.
17.11.2010г.
Конфедерация на независимите синдикати в България
Департамент “Правна закрила на труда и законотворческа дейност”.
четвъртък, 11 ноември 2010 г.
Текста за загубата на отпуските отменен от конституционния съд
Конституционният съд (КС) е отменил като противоречащ на конституцията текста на новия § 3е от преходните разпоредби на Кодекса на труда, приет с последните промени от юли т. г., според който работници и служители могат да ползват неизползваните отпуски за минали години до 2010 г. (за 2009 г. включително) само до края на 2011 г.
Текстът гласи: "Неизползваният до 1 януари 2010 г. платен годишен отпуск за предходни календарни години може да се ползва само до 31 декември 2011 г." КС е възприел становището на вносителите на искането, че отнемането на придобито право със задна дата е недопустимо.. Решението ще бъде публикувано на сайта на КС най-рано утре, петък.
Двама съдии са останали на особено мнение – Румен Ненков и Благовест Пунев.
КС обаче не е отменил новия текст на чл. 176, ал. 3 от КТ, с който се въвежда 2-годишна давност за ползването на платения годишен отпуск, след изтичането на която отпускът се губи. Не е отменен и свързания с него нов текст на чл. 224, ал. 1 КТ. В този смисъл остава спорен въпросът дали благоприятният ефект от отмяната на преходния §3е не се разпростира само до средата на 2012 г., когато ще изтекат две години от влизане в сила на промените в КТ, с които се въвежда обща двегодишна давност за ползването на платения годишен отпуск. Въпросът е какво ще възприемат в практиката си съдилищата, до които се отнесат споровете по закона – дали придобитото право на отпуск при стария режим - до 1 януари 2011 г. - не може да бъде загубено по давност до прекратяване на трудовия договор при този работодател или обратното – че за този отпуск двегодишната давност започва да тече от момента на влизане в сила на закона. Разсъждения по този въпрос имало в особените мнения на съдиите Ненков и Пунев.
Текстът гласи: "Неизползваният до 1 януари 2010 г. платен годишен отпуск за предходни календарни години може да се ползва само до 31 декември 2011 г." КС е възприел становището на вносителите на искането, че отнемането на придобито право със задна дата е недопустимо.. Решението ще бъде публикувано на сайта на КС най-рано утре, петък.
Двама съдии са останали на особено мнение – Румен Ненков и Благовест Пунев.
КС обаче не е отменил новия текст на чл. 176, ал. 3 от КТ, с който се въвежда 2-годишна давност за ползването на платения годишен отпуск, след изтичането на която отпускът се губи. Не е отменен и свързания с него нов текст на чл. 224, ал. 1 КТ. В този смисъл остава спорен въпросът дали благоприятният ефект от отмяната на преходния §3е не се разпростира само до средата на 2012 г., когато ще изтекат две години от влизане в сила на промените в КТ, с които се въвежда обща двегодишна давност за ползването на платения годишен отпуск. Въпросът е какво ще възприемат в практиката си съдилищата, до които се отнесат споровете по закона – дали придобитото право на отпуск при стария режим - до 1 януари 2011 г. - не може да бъде загубено по давност до прекратяване на трудовия договор при този работодател или обратното – че за този отпуск двегодишната давност започва да тече от момента на влизане в сила на закона. Разсъждения по този въпрос имало в особените мнения на съдиите Ненков и Пунев.
понеделник, 8 ноември 2010 г.
ПРОТЕСТИ
Продължават регионалните протести в здравеопазването – това заяви вицепрезидентът на КНСБ д-р Иван Кокалов, който е и председател на Федерация на синдикатите в здравеопазването към КНСБ, на пресконференция на КНСБ, КТ „Подкрепа”, Български лекарски съюз и Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи.
Той уточни, че предстоят протестни действия в гр. Добрич – на 8 ноември 2010 г., в гр. Стара Загора – на 9 ноември, в гр. Пловдив – на 10 ноември, в гр. Пазарджик на 17 ноември. Има готовност за провеждане на едночасова предупредителна ефективна стачка в цялата страна след това. Ние сме отворени за социален диалог с министър-председателя Бойко Борисов, с министъра на финансите Симеон Дянков и с министъра на здравеопазването д-р Стефан Константинов - изтъкна д-р Кокалов. На пресконференцията бяха представени шест основни искания на БЛС, БАПЗГ, КНСБ и КТ „Подкрепа”.
ОСНОВНИ ИСКАНИЯ НА Български лекарски съюз, Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи, Конфедерацията на независимите синдикати в България и КТ “Подкрепа”
1. Обществен и политически дебат, с постигане на консенсус, за целите и конкретните стъпки и срокове на реформата в здравеопазването в Р България с участието на всички заинтересовани страни.
2. Възстановяване на публичното, прозрачно управление на НЗОК, чрез въвеждане на трипартитния принцип на управлението й.
3. Бюджетът на НЗОК да се разходва само за здравноосигурителни плащания, като разходната му част е не по-малка от приходната.
4. Регулацията на медицинските дейности да се изработва, извършва и контролира от НЗОК и БЛС на база медицинска целесъобразност.
5. НРД да бъде с продължителност 1 година. Да се премахне възможността НЗОК самостоятелно да подменя НРД с друг вид документ.
6. Остойностяването на медицинските дейности да се извършва от НЗОК и БЛС, като предварително представителните синдикати, организациите на работодателите в отрасъл здравеопазване и МЗ договорят стандарти за заплащане на труда.
Той уточни, че предстоят протестни действия в гр. Добрич – на 8 ноември 2010 г., в гр. Стара Загора – на 9 ноември, в гр. Пловдив – на 10 ноември, в гр. Пазарджик на 17 ноември. Има готовност за провеждане на едночасова предупредителна ефективна стачка в цялата страна след това. Ние сме отворени за социален диалог с министър-председателя Бойко Борисов, с министъра на финансите Симеон Дянков и с министъра на здравеопазването д-р Стефан Константинов - изтъкна д-р Кокалов. На пресконференцията бяха представени шест основни искания на БЛС, БАПЗГ, КНСБ и КТ „Подкрепа”.
ОСНОВНИ ИСКАНИЯ НА Български лекарски съюз, Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи, Конфедерацията на независимите синдикати в България и КТ “Подкрепа”
1. Обществен и политически дебат, с постигане на консенсус, за целите и конкретните стъпки и срокове на реформата в здравеопазването в Р България с участието на всички заинтересовани страни.
2. Възстановяване на публичното, прозрачно управление на НЗОК, чрез въвеждане на трипартитния принцип на управлението й.
3. Бюджетът на НЗОК да се разходва само за здравноосигурителни плащания, като разходната му част е не по-малка от приходната.
4. Регулацията на медицинските дейности да се изработва, извършва и контролира от НЗОК и БЛС на база медицинска целесъобразност.
5. НРД да бъде с продължителност 1 година. Да се премахне възможността НЗОК самостоятелно да подменя НРД с друг вид документ.
6. Остойностяването на медицинските дейности да се извършва от НЗОК и БЛС, като предварително представителните синдикати, организациите на работодателите в отрасъл здравеопазване и МЗ договорят стандарти за заплащане на труда.
петък, 5 ноември 2010 г.
ОБРЪЩЕНИЕ
Уважаеми Синдикални членове и работещи в МБАЛ - Шумен
В чл.176, ал.2 от КТ е предвидено, че когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от шест месеца, считано от края на календарната година, за която се полага. Когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в случаите и в сроковете по ал. 2, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици предварително – ал.3 на чл.176 от КТ.
Във връзка с постъпилите при нас сигнали от работници и служители в МБАЛ за опит на работодателя да подмени волята на правителството с промените в КТ за стимулиране ползването на платения годишен отпуск, а не загубата на този за 2010 г.:
Считаме, че Директорът на МБАЛ – Шумен д-р В.Минчев, не дава възможност работниците и служителите да ползват отпуск за 2010 г. с тенденциозната цел - загубването на остатъка над 10 раб.дни, които могат да се прехвърлят за 2011 г.
При такива обстоятелства когато явно е нарушен Социалният диалог КТ се използва злонамерено, нашето становище е, че работниците и служителите биха могли да упражнят правото си, установено в чл. 176, ал. 3 от КТ, като посочат „едновременно” или индивидуално, най- удобното за тях време за ползване.
В тези случаи работодателят е длъжен да оформи ползването на отпуска по установения ред.
В чл.176, ал.2 от КТ е предвидено, че когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от шест месеца, считано от края на календарната година, за която се полага. Когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в случаите и в сроковете по ал. 2, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици предварително – ал.3 на чл.176 от КТ.
Във връзка с постъпилите при нас сигнали от работници и служители в МБАЛ за опит на работодателя да подмени волята на правителството с промените в КТ за стимулиране ползването на платения годишен отпуск, а не загубата на този за 2010 г.:
Считаме, че Директорът на МБАЛ – Шумен д-р В.Минчев, не дава възможност работниците и служителите да ползват отпуск за 2010 г. с тенденциозната цел - загубването на остатъка над 10 раб.дни, които могат да се прехвърлят за 2011 г.
При такива обстоятелства когато явно е нарушен Социалният диалог КТ се използва злонамерено, нашето становище е, че работниците и служителите биха могли да упражнят правото си, установено в чл. 176, ал. 3 от КТ, като посочат „едновременно” или индивидуално, най- удобното за тях време за ползване.
В тези случаи работодателят е длъжен да оформи ползването на отпуска по установения ред.
ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС
П О З Д Р А В И Т Е Л Е Н АД Р Е С
До
Г-н Фикрет Индже-
Председател на надзорния съвет на „Алкомет”АД
гр.Шумен
ДО
г-н Димитър Трифонов,
Председател на СО-КНСБ при
“Алкомет” АД
гр.Шумен
СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ,
Изключително ми е приятно, от името на РС на КНСБ- Шумен да Ви поздравя по повод вашия професионален празник-Денят на металурга и 29 годишнината от откриването на „Алкомет” АД гр.Шумен.
Позволете ми чрез Вас да приветствам цялото ръководство, всички работници и служители на “Алкомет”АД, както и всички Ваши гости.
Не можем да скрием задоволството си от работата и постигнатото във Вашата фирма, въпреки обективните пречки и икономическата криза през последните години в страната ни.
След извършената пълна и успешна приватизация продължавате с инвестициите, чрез които осигурявате трайно и възходящо развитие и утвърждаване на фирмената марка в страната и чужбина.
Хармонизирането на отношенията между труда и капитала, основаващи се на доверие, честност и взаимно уважение са неосторим факт в “Алкомет” АД и пример за етични стандарти на поведение в много ог фирмите в областта.
Пожелаваме на Вас и Вашите семейства много здраве , успех и благополучие !
ВЕСЕЛ ПРАЗНИК !
РС на КНСБ- Шумен
05.11.2010 г. Председател:
Анета Денева
До
Г-н Фикрет Индже-
Председател на надзорния съвет на „Алкомет”АД
гр.Шумен
ДО
г-н Димитър Трифонов,
Председател на СО-КНСБ при
“Алкомет” АД
гр.Шумен
СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ,
Изключително ми е приятно, от името на РС на КНСБ- Шумен да Ви поздравя по повод вашия професионален празник-Денят на металурга и 29 годишнината от откриването на „Алкомет” АД гр.Шумен.
Позволете ми чрез Вас да приветствам цялото ръководство, всички работници и служители на “Алкомет”АД, както и всички Ваши гости.
Не можем да скрием задоволството си от работата и постигнатото във Вашата фирма, въпреки обективните пречки и икономическата криза през последните години в страната ни.
След извършената пълна и успешна приватизация продължавате с инвестициите, чрез които осигурявате трайно и възходящо развитие и утвърждаване на фирмената марка в страната и чужбина.
Хармонизирането на отношенията между труда и капитала, основаващи се на доверие, честност и взаимно уважение са неосторим факт в “Алкомет” АД и пример за етични стандарти на поведение в много ог фирмите в областта.
Пожелаваме на Вас и Вашите семейства много здраве , успех и благополучие !
ВЕСЕЛ ПРАЗНИК !
РС на КНСБ- Шумен
05.11.2010 г. Председател:
Анета Денева
сряда, 27 октомври 2010 г.
Пламен Димитров: Трайното решение за ранно пенсиониране минава през солидарен фонд в НОИ
- Г-н Димитров, от правителството заявиха, че професионалните пенсионни фондове ще преминат към НОИ. От бранша са категорично против. Какво е вашето мнение?
- Ранното пенсиониране в ЕС на всички държави членки е уредено през солидарния фонд, там където всички плащаме вноски, а не от капиталовите схеми, както единствено в България през 2000 година се направи опит то да бъде уредено. Тоест, от тази гледна точка ние сме уникални и затова проблемите, които се акумулират, са страшно много и доказват още веднъж, че този подход е грешен. Сегашното движение, което правим, е всъщност да възстановим и да поправим една грешка, която беше направена през 2000 година и за която ние предупреждавахме още тогава. Грешката е, че не може да гарантираш правата на хората за основната им пенсия, която те ще получават по-рано само чрез една допълнителна вноска, която се плаща при индивидуална партида. От друга страна, работникът по закон има права върху цялата си пенсия, а тя се изчислява върху заплатата му и по годините, върху които си е внасял, а не с това колко пари има в тази партида. Това решение не може да бъде устойчиво, както се вижда и сега. В един момент парите, които фондовете са дали в НОИ по сметките, които управителят на НОИ огласи за 10 години, са някъде около 100 млн. лева за хора, които са имали партиди при тях и е трябвало да се пенсионират. А парите, които НОИ е платил за всички тези хора, които са имали права във фондовете, са около 300 млн. лева. Не може това да продължи. Първо фондовете не могат да акумулират средствата, които да гарантират правата на хората за ранно пенсиониране. Простичкото решение е тези пари, които са натрупани от професионалните фондове да минат към един самостоятелен фонд в солидарната система в НОИ. Това решение е единственото устойчиво, което ще реши трайно този проблем в годините напред.
- Как ще коментирате опасенията на работодателите, че до няколко години ще има огромен дефицит в НОИ, докато от социалното министерство казват, че той ще е нулев?
- Аз вярвам на тези, които правят разчетите. Защото само в НОИ могат да направят разчетите професионално, разполагайки с всички бази данни, в това число индивидуални. Персоналният регистър е само в института. Вярвам на допусканията и прогнозите, които правят в НОИ и те сочат, че именно в следващите 10 години този самостоятелен фонд остава без никакъв проблем стабилен. Цялата осигурителна система се балансира при тези огромни дефицити в момента благодарение на увеличението на вноската с 1,8% и на увеличението на стажа и възрастта, съответно от 2015 и 2024 г.
- В проекта за промени в Кодекса за социално осигуряване е залегнало, че за категорийните работници всеки месец ще намалява размерът на пенсията с 0,15% до навършването на общата възраст за пенсиониране. Как ще коментирате това?
- Намаляването на размера на пенсията при ранното пенсиониране е обща практика в ЕС. Моделът в учителския пенсионен фонд например, е за всеки месец по-ранно получена пенсия размерът и да се намалява с 0,2%. Ние казваме, че по подобие на него ще се изгражда този фонд за ранно пенсиониране на индустриалните работници, но трябва да се отчете, че тук плащането на ранната пенсия е доста по-дълго от учителите. Щом за учителите при допълнителна вноска при 4,3% намалението на пенсията е с 0,2% за всеки месец по-ранно пенсиониране, то за миньорите при 12% допълнителна вноска, т.е. три пъти по-голяма, следва да има и три пъти по-малка удръжка. Ние това предлагаме в Надзорния съвет на НОИ и ще го поставим в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Намаление определено ще има, но няма причина то да е с 0,15% на месец и не бива да бъде повече от 8 до 10% от размера на пенсията. Хората трябва да знаят, че ще получат пенсия от този фонд в пъти по-голяма от тази от професионалните фондове.
- Ако се пенсионират работниците след навършването на възрастта ще получават 0,15% добавка. Откъде ще дойдат тези пари?
- Ако останеш да работиш повече, това е твое решение и никой не може да ти го отнеме. Тогава имаш право на бонификация в твоята лична пенсия, защото работиш повече, отколкото законът иска. Идеята е такава - този, който си ползва правата за ранно пенсиониране навсякъде, солидарната система го санкционира един вид, но минимално. Ако обаче се отложи пенсионирането, по собствено решение, колкото повече го отлагаш, толкова повече те стимулират с този процент.
- Ранното пенсиониране в ЕС на всички държави членки е уредено през солидарния фонд, там където всички плащаме вноски, а не от капиталовите схеми, както единствено в България през 2000 година се направи опит то да бъде уредено. Тоест, от тази гледна точка ние сме уникални и затова проблемите, които се акумулират, са страшно много и доказват още веднъж, че този подход е грешен. Сегашното движение, което правим, е всъщност да възстановим и да поправим една грешка, която беше направена през 2000 година и за която ние предупреждавахме още тогава. Грешката е, че не може да гарантираш правата на хората за основната им пенсия, която те ще получават по-рано само чрез една допълнителна вноска, която се плаща при индивидуална партида. От друга страна, работникът по закон има права върху цялата си пенсия, а тя се изчислява върху заплатата му и по годините, върху които си е внасял, а не с това колко пари има в тази партида. Това решение не може да бъде устойчиво, както се вижда и сега. В един момент парите, които фондовете са дали в НОИ по сметките, които управителят на НОИ огласи за 10 години, са някъде около 100 млн. лева за хора, които са имали партиди при тях и е трябвало да се пенсионират. А парите, които НОИ е платил за всички тези хора, които са имали права във фондовете, са около 300 млн. лева. Не може това да продължи. Първо фондовете не могат да акумулират средствата, които да гарантират правата на хората за ранно пенсиониране. Простичкото решение е тези пари, които са натрупани от професионалните фондове да минат към един самостоятелен фонд в солидарната система в НОИ. Това решение е единственото устойчиво, което ще реши трайно този проблем в годините напред.
- Как ще коментирате опасенията на работодателите, че до няколко години ще има огромен дефицит в НОИ, докато от социалното министерство казват, че той ще е нулев?
- Аз вярвам на тези, които правят разчетите. Защото само в НОИ могат да направят разчетите професионално, разполагайки с всички бази данни, в това число индивидуални. Персоналният регистър е само в института. Вярвам на допусканията и прогнозите, които правят в НОИ и те сочат, че именно в следващите 10 години този самостоятелен фонд остава без никакъв проблем стабилен. Цялата осигурителна система се балансира при тези огромни дефицити в момента благодарение на увеличението на вноската с 1,8% и на увеличението на стажа и възрастта, съответно от 2015 и 2024 г.
- В проекта за промени в Кодекса за социално осигуряване е залегнало, че за категорийните работници всеки месец ще намалява размерът на пенсията с 0,15% до навършването на общата възраст за пенсиониране. Как ще коментирате това?
- Намаляването на размера на пенсията при ранното пенсиониране е обща практика в ЕС. Моделът в учителския пенсионен фонд например, е за всеки месец по-ранно получена пенсия размерът и да се намалява с 0,2%. Ние казваме, че по подобие на него ще се изгражда този фонд за ранно пенсиониране на индустриалните работници, но трябва да се отчете, че тук плащането на ранната пенсия е доста по-дълго от учителите. Щом за учителите при допълнителна вноска при 4,3% намалението на пенсията е с 0,2% за всеки месец по-ранно пенсиониране, то за миньорите при 12% допълнителна вноска, т.е. три пъти по-голяма, следва да има и три пъти по-малка удръжка. Ние това предлагаме в Надзорния съвет на НОИ и ще го поставим в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Намаление определено ще има, но няма причина то да е с 0,15% на месец и не бива да бъде повече от 8 до 10% от размера на пенсията. Хората трябва да знаят, че ще получат пенсия от този фонд в пъти по-голяма от тази от професионалните фондове.
- Ако се пенсионират работниците след навършването на възрастта ще получават 0,15% добавка. Откъде ще дойдат тези пари?
- Ако останеш да работиш повече, това е твое решение и никой не може да ти го отнеме. Тогава имаш право на бонификация в твоята лична пенсия, защото работиш повече, отколкото законът иска. Идеята е такава - този, който си ползва правата за ранно пенсиониране навсякъде, солидарната система го санкционира един вид, но минимално. Ако обаче се отложи пенсионирането, по собствено решение, колкото повече го отлагаш, толкова повече те стимулират с този процент.
понеделник, 25 октомври 2010 г.
Пламен Димитров: Ранното пенсиониране няма нищо общо с капиталовите схеми
Синдикатите и в частност КНСБ никога не са били против капиталовите схеми в пенсионното осигуряване. Това заяви Пламен Димитров - председател на КНСБ по Радио К2. Проблемът с ранното пенсиониране няма нищо общо с капиталовите схеми, категорично заяви той. Ранното пенсиониране, означава допълнителната пенсия да се получава по-рано. Това може да стане единствено и само когато се минава през солидарния принцип, коментира Димитров. По думите му, със събраните средства в професионалните фондове сега може да се плаща пенсия за 10 години 53 лв., а ако се плаща за 8 години ще бъде към 80 лв. Според него, ако тези средства се управляват от НОИ солидарно ще дадат възможност на един миньор за 10 пъти по-висока пенсия - около 500 лв. Димитров заяви, че държавата трябва да каже ясно, дали иска да се запази ранното пенсиониране. По думите му, държавата, чрез премиера е казала да. Пламен Димитров коментира още: „Трябва да поправим грешката, която беше направена единствено от България. Няма друга държава от страните в ЕС, в която да има опит за решаване на ранно пенсиониране чрез капиталови схеми, чрез някакви индивидуални партиди. Навсякъде, и в Стара Европа, и в Нова Европа всичко се решава чрез т. нар. солидарни схеми. Полша опита да направи това преди 4 години и се отказа".
По думите му, няма друго решение и всичко останало и приказки за наивници. Има много манипулации в публичното пространство и опит за заблуждаване на хората. Димитров заяви, че най-важното е да се питат хората какво искат.
По думите му, няма друго решение и всичко останало и приказки за наивници. Има много манипулации в публичното пространство и опит за заблуждаване на хората. Димитров заяви, че най-важното е да се питат хората какво искат.
Въпроси и отговори
Въпрос: В случай, че майката ползва неплатен отпуск по чл. 167а от КТ полага ли и се платен годишен отпуск за тези 6 месеца?
Отговор: Тъй като неплатеният отпуск по чл. 167а от КТ се признава за трудов стаж (чл. 167а, ал. 8 от КТ), то се полага и платен годишен отпуск
Въпрос: Моля уточнете кой е работодател съгласно КСО чл.4а за лица изпратени чрез български посредник в държава членка на ЕС.
Отговор:Съгласно разпоредбата на § 1, т. 5а от Допълнителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване /КСО/, в сила от 1.01.2010 г., "морско лице" е физическо лице, което заема длъжност по трудово правоотношение като член на екипажа на морски кораб, вписан в регистъра на корабите на държава - членка на Европейския съюз, независимо дали се намира на брега или на борда на кораба, притежава свидетелство за правоспособност и свидетелство за допълнителна и/или специална подготовка, придобито по реда на наредбата по чл. 87, ал. 1 от Кодекса на търговското корабоплаване. Трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа на кораб, плаващ под българско знаме, и корабопритежателя, включващи условията за наемане на работа и за сключване на трудов договор, като работно време, почивки, платен годишен отпуск, репатриране, социално-битови условия на борда и отговорност на корабопритежателя при болест и злополука на членовете на екипажа, минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на борда на корабите за предотвратяване на рисковете при работа с оглед предпазване от трудови злополуки, професионални болести, аварии, инциденти и други опасности за живота и здравето на членовете на екипажа, се уреждат с Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя, приета с Постановление № 226 на Министерския съвет от 14.10.2003 г. /обн., ДВ, бр. 93 от 21.10.2003 г., в сила от 22.01.2004 г./. Съгласно § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби, по смисъла на тази наредба, "Работодател" е корабособственикът или беърбоут чартьорът, наемащи лица на борда на кораба. За лицата по чл. 4а от КСО, които работят по трудово правоотношение в държава-членка на Европейския съюз, работодател е физическото или юридическо лице, с което те се намират в трудово правоотношение на основание разпоредбите на съответното законодателство.
Р.П
Отговор: Тъй като неплатеният отпуск по чл. 167а от КТ се признава за трудов стаж (чл. 167а, ал. 8 от КТ), то се полага и платен годишен отпуск
Въпрос: Моля уточнете кой е работодател съгласно КСО чл.4а за лица изпратени чрез български посредник в държава членка на ЕС.
Отговор:Съгласно разпоредбата на § 1, т. 5а от Допълнителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване /КСО/, в сила от 1.01.2010 г., "морско лице" е физическо лице, което заема длъжност по трудово правоотношение като член на екипажа на морски кораб, вписан в регистъра на корабите на държава - членка на Европейския съюз, независимо дали се намира на брега или на борда на кораба, притежава свидетелство за правоспособност и свидетелство за допълнителна и/или специална подготовка, придобито по реда на наредбата по чл. 87, ал. 1 от Кодекса на търговското корабоплаване. Трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа на кораб, плаващ под българско знаме, и корабопритежателя, включващи условията за наемане на работа и за сключване на трудов договор, като работно време, почивки, платен годишен отпуск, репатриране, социално-битови условия на борда и отговорност на корабопритежателя при болест и злополука на членовете на екипажа, минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на борда на корабите за предотвратяване на рисковете при работа с оглед предпазване от трудови злополуки, професионални болести, аварии, инциденти и други опасности за живота и здравето на членовете на екипажа, се уреждат с Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя, приета с Постановление № 226 на Министерския съвет от 14.10.2003 г. /обн., ДВ, бр. 93 от 21.10.2003 г., в сила от 22.01.2004 г./. Съгласно § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби, по смисъла на тази наредба, "Работодател" е корабособственикът или беърбоут чартьорът, наемащи лица на борда на кораба. За лицата по чл. 4а от КСО, които работят по трудово правоотношение в държава-членка на Европейския съюз, работодател е физическото или юридическо лице, с което те се намират в трудово правоотношение на основание разпоредбите на съответното законодателство.
Р.П
Пламен Димитров: Тристранното партньорство продължава да е формално
Изводът се споделя и от други синдикални организации и е виден в различните сектори и министерства, смята Димитров, давайки за пример антикризисния пакет. Според него мерките имат вярна философия, но 2/3 от тях не са видели бял свят почти шест месеца след приемането им. Димитров отчете като едно от малкото работещи предложения това на КНСБ за отпадане на тавана за обезщетенията при безработица. Според президента на КНСБ е пресилено и невярно твърдението, че Националния съвет за тристранно сътрудничество не произвежда нищо, освен увеличение на пенсионната вноска с 1,8%. Димитров каза, че се работи по цялостен пакет от мерки за пенсионната реформа, за който се надява да бъде приет. Пламен Димитров каза още, че правителството е възобновило диалога на национално ниво и че засега двустранните преговори се оказват по ефективни. Синдикалният лидер каза, че има нужда от допълнителна квалификация и подготовка на синдикалните лидери, за да се намесват в стратегическото управление на персонала, особено за големи фирми и предприятия. Трябва да се насърчи и колективното трудово договаряне, както и сдружаването на малки и средни предприятия от един и същи бранш за представителство пред общините. 186 предприятия у нас имат изградени системи за информиране и консултиране. Тази система работи и в европейските страни, които по различни начини работят по социалния диалог и колективното трудово договаряне. Според Пламен Димитров е важно да се даде сигнал, който да показва динамика на икономиката. Това може да стане чрез разширяване на секторите, в които се преговаря за минимална работна заплата, както е в Германия, въпреки, че там няма национална минимална работна заплата, друг начин е да се стимулира колективното трудово договаряне както е в Испания.
петък, 22 октомври 2010 г.
С Ъ О Б Щ Е Н И Е
На днешната среща в КТ”Подкрепа” между Националните стачни комитети на КТ” Подкрепа” и КНСБ и Лекарския съюз се взе решение за създаване на Национален щаб за организиране на протестните действия в страната.
Протестните действия са провокирани от неадекватните и непоследователни действия на управляващите по отношение на финансирането и евентуалната реформа в системата на здравеопазването.
Нарушава се правото на българските граждани за своевременен достъп до качествени здравни и медицински грижи. Нарушава се и трудовото законодателство за работещите в лечебните заведения.
Нашите искания са :
1. Да се осигури в момента адекватно финансиране на системата на здравеопазването.
2. Да се заплатят в срок от един месец сумите, които Националната здравно осигурителна каса дължи по извършените дейности.
3. Да се заплатят в срок от един месец сумите, които Министерство на здравеопазването дължи по извършени дейности.
4. Да се потърси обяснение и отговорност за неизаплащането на лечебните заведения за извършените дейности от страна на Националната здравноосигурителна каса от представителите на Министерство на здравеопазването в Надзорния съвет на НЗОК.
5. Да се съобщи , в какви решения за определяне на делегирани бюджети и заплащане на лечебните заведения са участвали представители на Министерство на здравеопазването в Надзорния съвет на НЗОК и какво е било тяхното становище.
6. Да се осигури адекватен бюджет за системата на здравеопазването за 2011 година.
Протестните действия са провокирани от неадекватните и непоследователни действия на управляващите по отношение на финансирането и евентуалната реформа в системата на здравеопазването.
Нарушава се правото на българските граждани за своевременен достъп до качествени здравни и медицински грижи. Нарушава се и трудовото законодателство за работещите в лечебните заведения.
Нашите искания са :
1. Да се осигури в момента адекватно финансиране на системата на здравеопазването.
2. Да се заплатят в срок от един месец сумите, които Националната здравно осигурителна каса дължи по извършените дейности.
3. Да се заплатят в срок от един месец сумите, които Министерство на здравеопазването дължи по извършени дейности.
4. Да се потърси обяснение и отговорност за неизаплащането на лечебните заведения за извършените дейности от страна на Националната здравноосигурителна каса от представителите на Министерство на здравеопазването в Надзорния съвет на НЗОК.
5. Да се съобщи , в какви решения за определяне на делегирани бюджети и заплащане на лечебните заведения са участвали представители на Министерство на здравеопазването в Надзорния съвет на НЗОК и какво е било тяхното становище.
6. Да се осигури адекватен бюджет за системата на здравеопазването за 2011 година.
вторник, 19 октомври 2010 г.
Нов КТД в РЦЗ гр.Шумен
Подписа се нов Колективен трудов договор в РЦЗ гр.Шумен между д-р Димитър Костов - Директор и д-р Галина Симеонова - председател на СО към ФСЗ - КНСБ при РЦЗ.
Благодарим на д-р Костов за професионализма и социалната отговорност към работещите в РЦЗ - Шумен.
Благодарим на д-р Костов за професионализма и социалната отговорност към работещите в РЦЗ - Шумен.
понеделник, 18 октомври 2010 г.
Въпроси и отговори
Въпрос: В сила ли е Колективен трудов договор,който е подписан на 25.10.2009 г. от работодател и синдикати, но не е внесен в инспекцията да се регистрира по вина на работодателя до 15 .10.2010г.?
Отговор: Разпоредбите на чл. 54, ал.1 и 2 от Кодекса на труда (КТ) предвиждат, че Колективният трудов договор влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго. Колективният трудов договор се смята за сключен за срок една година, доколкото в него не е уговорен друг срок, но за не повече от две години. Страните могат да уговорят по-кратък срок на действие на отделни негови клаузи. Разпоредбата на чл. 53, ал. 3 КТ установява, че Колективният трудов договор се вписва в специален регистър в инспекцията по труда, в района на която е седалището на работодателя. Когато работодателите имат седалища в различни райони, вписването се извършва в една от инспекциите. Колективните трудови договори с отраслово и национално значение се вписват в Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда". Споровете относно компетентната инспекция се решават от министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 53, ал.1 КТ копия на вписаните колективни трудови договори се предоставят служебно по ред, определен от министъра на труда и социалната политика, на Националния институт за помирение и арбитраж, който създава и поддържа информационна система за колективните трудови договори. При спор относно текста на договора достоверен е текстът, който е регистриран (чл. 53, ал.5 КТ) Обстоятелството, че КТД не е вписан в инспекцията по труда не го прави невалиден.
Р.П
Отговор: Разпоредбите на чл. 54, ал.1 и 2 от Кодекса на труда (КТ) предвиждат, че Колективният трудов договор влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго. Колективният трудов договор се смята за сключен за срок една година, доколкото в него не е уговорен друг срок, но за не повече от две години. Страните могат да уговорят по-кратък срок на действие на отделни негови клаузи. Разпоредбата на чл. 53, ал. 3 КТ установява, че Колективният трудов договор се вписва в специален регистър в инспекцията по труда, в района на която е седалището на работодателя. Когато работодателите имат седалища в различни райони, вписването се извършва в една от инспекциите. Колективните трудови договори с отраслово и национално значение се вписват в Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда". Споровете относно компетентната инспекция се решават от министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 53, ал.1 КТ копия на вписаните колективни трудови договори се предоставят служебно по ред, определен от министъра на труда и социалната политика, на Националния институт за помирение и арбитраж, който създава и поддържа информационна система за колективните трудови договори. При спор относно текста на договора достоверен е текстът, който е регистриран (чл. 53, ал.5 КТ) Обстоятелството, че КТД не е вписан в инспекцията по труда не го прави невалиден.
Р.П
Въпроси и отговори
Въпрос : Относно раб. заплати на непедагогически персонал в ЦДГ ,относно елемент на трудово възнаграждение-безплатна храна -начислава се като дтв, а се удържа тъй като задължително се консумира и не е соц разход - т е е елемент на раб заплата а същевременно е и натурален показател;
Отговор:Съгласно чл. 269, ал. 2 от Кодекса на труда във връзка с чл. 6, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, ако това е предвидено в колективния или в индивидуалния трудов договор, допълнително трудово възнаграждение или част от него, може да се предоставя както в пари, така и в натура, според договорените условия. От това следва, че е възможно допълнително трудово възнаграждение да бъде предоставено в натура, вкл. като топла храна и др. хранителни продукти. Съгласно чл. 285 от Кодекса на труда на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда, работодателят осигурява безплатна храна и/или добавки към храната. Условията и редът, при които се осигуряват безплатната храна и/или добавките към нея са определени с НАРЕДБА № 11 от 21.12.2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея, обн., ДВ, бр. 1 от 2006г. С писмена заповед се определят правоимащите работници и служители, видът и стойността на храната и/или добавките към нея. По-големи размери на стойността на храната и/или добавките към нея могат да бъдат договаряни в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение. Съгласно чл. 1, ал. 7, т. 2 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски върху стойността на безплатната храна и/или добавките към храната, предоставени в натура по реда на чл. 285 от Кодекса на труда на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда, не се изчисляват и внасят осигурителни вноски. В чл. 292 и сл. от Кодекса на труда са регламентирани реда за разпределение и използване на средствата за социално-битовото и културно обслужване, т.н. социални придобивки за работниците и служителите, съответно социални разходи за работодателя. Съгласно чл. 2 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски: (1) Осигурителни вноски се изчисляват и внасят върху сумите, изплатени или начислени и неизплатени за сметка на средствата за социални разходи пряко, постоянно или периодично на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване в пари или в натура. (2) Осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени за сметка на социалните разходи за издръжка на столове (включително за поевтиняване храната в тях), на здравни и лечебни заведения, детски заведения, почивни бази, поддържане на културни потребности на работниците и служителите, вноски за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица и професионална квалификация, както и върху еднократните помощи в пари или в натура, изплатени на работниците и служителите за лекарства, при продължително боледуване, за раждане, при смърт на член от семейството или при други случайно настъпили събития. (3) Осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени под формата на ваучери за храна на работници и служители, включително на лицата, работещи по договори за управление, при условията на чл. 209, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане. (4) Сумите за социални разходи, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, не се включват при определяне на минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя. От посоченото по-горе е видно, че формите за предоставяне на храна са различни. Различен е и подхода при определяне на задължението за осигурителни вноски. От изложеното от Вас може да се предположи, че тъй като работите в детска градина, храната не се осигурява от работодателя по реда на чл. 285 от КТ, а и върху нейната стойност не се изчисляват и внасят осигурителни вноски (чл. 1, ал. 7, т. 2 от Наредбата за елементите .....). Твърдите още, че “не е соц. разход”, от което би могло да се предположи, че не е приложен чл. 292 и сл. от КТ. Вие твърдите, че тя се “начислява като ДТВ”. Както посочихме по-горе, чл. 269, ал. 2 от Кодекса на труда и чл. 6, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, допускат допълнително трудово възнаграждение или част от него да се предоставя в натура, според договорените условия. Ако става въпрос именно за натурално ДТВ (храна), то това натурално възнаграждение е част от трудовото възнаграждение. Равностойността на натуралните възнаграждения, както и другите допълнителни възнаграждения, дължими срещу положен труд, се включва в брутното трудово възнаграждение на работника или служителя. По това натуралните ДТВ се отличават от безплатната храна по чл. 285 от КТ, която се осигурява по линия на здравословните и безопасни условия на труд. От това следва, че върху равностойността на натуралните допълнителни трудови възнаграждения се дължат осигурителни вноски.
Р.П
Отговор:Съгласно чл. 269, ал. 2 от Кодекса на труда във връзка с чл. 6, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, ако това е предвидено в колективния или в индивидуалния трудов договор, допълнително трудово възнаграждение или част от него, може да се предоставя както в пари, така и в натура, според договорените условия. От това следва, че е възможно допълнително трудово възнаграждение да бъде предоставено в натура, вкл. като топла храна и др. хранителни продукти. Съгласно чл. 285 от Кодекса на труда на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда, работодателят осигурява безплатна храна и/или добавки към храната. Условията и редът, при които се осигуряват безплатната храна и/или добавките към нея са определени с НАРЕДБА № 11 от 21.12.2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея, обн., ДВ, бр. 1 от 2006г. С писмена заповед се определят правоимащите работници и служители, видът и стойността на храната и/или добавките към нея. По-големи размери на стойността на храната и/или добавките към нея могат да бъдат договаряни в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение. Съгласно чл. 1, ал. 7, т. 2 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски върху стойността на безплатната храна и/или добавките към храната, предоставени в натура по реда на чл. 285 от Кодекса на труда на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда, не се изчисляват и внасят осигурителни вноски. В чл. 292 и сл. от Кодекса на труда са регламентирани реда за разпределение и използване на средствата за социално-битовото и културно обслужване, т.н. социални придобивки за работниците и служителите, съответно социални разходи за работодателя. Съгласно чл. 2 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски: (1) Осигурителни вноски се изчисляват и внасят върху сумите, изплатени или начислени и неизплатени за сметка на средствата за социални разходи пряко, постоянно или периодично на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване в пари или в натура. (2) Осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени за сметка на социалните разходи за издръжка на столове (включително за поевтиняване храната в тях), на здравни и лечебни заведения, детски заведения, почивни бази, поддържане на културни потребности на работниците и служителите, вноски за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица и професионална квалификация, както и върху еднократните помощи в пари или в натура, изплатени на работниците и служителите за лекарства, при продължително боледуване, за раждане, при смърт на член от семейството или при други случайно настъпили събития. (3) Осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени под формата на ваучери за храна на работници и служители, включително на лицата, работещи по договори за управление, при условията на чл. 209, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане. (4) Сумите за социални разходи, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, не се включват при определяне на минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя. От посоченото по-горе е видно, че формите за предоставяне на храна са различни. Различен е и подхода при определяне на задължението за осигурителни вноски. От изложеното от Вас може да се предположи, че тъй като работите в детска градина, храната не се осигурява от работодателя по реда на чл. 285 от КТ, а и върху нейната стойност не се изчисляват и внасят осигурителни вноски (чл. 1, ал. 7, т. 2 от Наредбата за елементите .....). Твърдите още, че “не е соц. разход”, от което би могло да се предположи, че не е приложен чл. 292 и сл. от КТ. Вие твърдите, че тя се “начислява като ДТВ”. Както посочихме по-горе, чл. 269, ал. 2 от Кодекса на труда и чл. 6, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, допускат допълнително трудово възнаграждение или част от него да се предоставя в натура, според договорените условия. Ако става въпрос именно за натурално ДТВ (храна), то това натурално възнаграждение е част от трудовото възнаграждение. Равностойността на натуралните възнаграждения, както и другите допълнителни възнаграждения, дължими срещу положен труд, се включва в брутното трудово възнаграждение на работника или служителя. По това натуралните ДТВ се отличават от безплатната храна по чл. 285 от КТ, която се осигурява по линия на здравословните и безопасни условия на труд. От това следва, че върху равностойността на натуралните допълнителни трудови възнаграждения се дължат осигурителни вноски.
Р.П
петък, 15 октомври 2010 г.
Решения на съвместния консултативен съвет на КНСБ и КТ "ПОДКРЕПА"
1. Съвместният съвет на КНСБ и КТ „Подкрепа” оценява положително синдикалните усилия за постигане на споразумение с правителството за продължаване на пенсионните реформи.
2. Припомня категоричния протест на близо няколко стотин хиляди български граждани, изразен в националната подписка и на националания протестен митинг пред НС, срещу незабавното и скокообразно повишаване на осигурителния стаж и възраст за пенсиониране.
3. Съветът категорично не приема подмяната от страна на министър Симеон Дянков, на постигнати договоренности с Министър-председателя на РБългария
4. Настоява за спешна среща на ръководствата на двете Конфедерации с г-н
Бойко Борисов, преди заседанието на НСТС, насрочено за петък 15.10.2010 г. Само при потвърждаване на поетите ангажименти от страна на Министър-председателя и подписване на споразумение със социалните партньори, КНСБ и КТ „Подкрепа” ще продължат работата си в тристранния съвет за финализиране на решенията за промени в пенсионното законодателство. В противен случай не намираме смисъл за участие в безплодни срещи и заседания, формулиращи предложения извън полето на възможния диалог и компромис.
5. Двете Конфедерации започват изграждане на общи стачни комитети на
национално, браншово и регионално ниво, за подготовка на общи ефективни синдикални акции.
6. КНСБ и КТ „Подкрепа” пристъпват към финализация и подписване на
Споразумение за солидарност и сътрудничество, между двата синдиката.
2. Припомня категоричния протест на близо няколко стотин хиляди български граждани, изразен в националната подписка и на националания протестен митинг пред НС, срещу незабавното и скокообразно повишаване на осигурителния стаж и възраст за пенсиониране.
3. Съветът категорично не приема подмяната от страна на министър Симеон Дянков, на постигнати договоренности с Министър-председателя на РБългария
4. Настоява за спешна среща на ръководствата на двете Конфедерации с г-н
Бойко Борисов, преди заседанието на НСТС, насрочено за петък 15.10.2010 г. Само при потвърждаване на поетите ангажименти от страна на Министър-председателя и подписване на споразумение със социалните партньори, КНСБ и КТ „Подкрепа” ще продължат работата си в тристранния съвет за финализиране на решенията за промени в пенсионното законодателство. В противен случай не намираме смисъл за участие в безплодни срещи и заседания, формулиращи предложения извън полето на възможния диалог и компромис.
5. Двете Конфедерации започват изграждане на общи стачни комитети на
национално, браншово и регионално ниво, за подготовка на общи ефективни синдикални акции.
6. КНСБ и КТ „Подкрепа” пристъпват към финализация и подписване на
Споразумение за солидарност и сътрудничество, между двата синдиката.
четвъртък, 14 октомври 2010 г.
Въпроси и отговори
Въпрос:На 03.08.09 е прекратен ТД на служител поради съкращаване в щата. От 20.07. той излиза в болничен, който продължава до 28.09 /след прекратяване/. През м.11подава декларация за изплащане на обезщетение по чл.222 ал.1. Кой период трябва да обхване обезщетението и има ли въобще право на такова след като вече е минал един месец от прекратяването и лицето е било в болнични?
Отговор: В запитването си не уточнявате вида на трудовия договор (срочен или безсрочен), който е бил прекратен поради съкращаване на щата. Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест се изплаща от първия ден на настъпването до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност. Тази разпоредба се прилага в случай, когато е налице трудов договор за неопределено време /т.е. при безсрочните трудови договори/. На основание ал. 3 от чл. 42 от КСО, когато временната неработоспособност е настъпила преди прекратяване на срочни трудови и служебни правоотношения, договори за кадрова военна служба и договори за управление и контрол на търговски дружества, паричното обезщетение се изплаща за не повече от 75 календарни дни след прекратяване на правоотношенията или договорите. Ако временната неработоспособност е поради трудова злополука или професионална болест, паричното обезщетение се изплаща до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност. Независимо за коя от посочените две хипотези става въпрос, в запитването посочвате, че болничният е продължил до 28.09.2009 г., т.е. до тази дата лицето е било неработоспособно и не е съществувала възможност да си търси работи и съответно да работи. Тъй като обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ е за оставане без работа, то срокът “но за не повече от един месец” или “за по-дълъг срок” (ако такъв е предвиден с КТД или в трудовия договор), започва да тече след възстановяване работоспособността на служителя, т.е. след изтичане на болничния лист на лицето. От запитването може да се предположи, че в случая срокът е 1 месец, т.е. след като съкратеният служител е декларирал и установил оставането си без работа за периода 28.09.2009 г. – 28.10.2009 г., то служителят има право на обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ и съответно работодателят е длъжен да му го изплати.
Р.Павлов
Отговор: В запитването си не уточнявате вида на трудовия договор (срочен или безсрочен), който е бил прекратен поради съкращаване на щата. Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест се изплаща от първия ден на настъпването до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност. Тази разпоредба се прилага в случай, когато е налице трудов договор за неопределено време /т.е. при безсрочните трудови договори/. На основание ал. 3 от чл. 42 от КСО, когато временната неработоспособност е настъпила преди прекратяване на срочни трудови и служебни правоотношения, договори за кадрова военна служба и договори за управление и контрол на търговски дружества, паричното обезщетение се изплаща за не повече от 75 календарни дни след прекратяване на правоотношенията или договорите. Ако временната неработоспособност е поради трудова злополука или професионална болест, паричното обезщетение се изплаща до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност. Независимо за коя от посочените две хипотези става въпрос, в запитването посочвате, че болничният е продължил до 28.09.2009 г., т.е. до тази дата лицето е било неработоспособно и не е съществувала възможност да си търси работи и съответно да работи. Тъй като обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ е за оставане без работа, то срокът “но за не повече от един месец” или “за по-дълъг срок” (ако такъв е предвиден с КТД или в трудовия договор), започва да тече след възстановяване работоспособността на служителя, т.е. след изтичане на болничния лист на лицето. От запитването може да се предположи, че в случая срокът е 1 месец, т.е. след като съкратеният служител е декларирал и установил оставането си без работа за периода 28.09.2009 г. – 28.10.2009 г., то служителят има право на обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ и съответно работодателят е длъжен да му го изплати.
Р.Павлов
сряда, 13 октомври 2010 г.
В какви срокове работодателя трябва да изплати обезщетения по чл.222 и 224 от КТ.
Съгласно чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда, при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. Следователно, след изтичане на 1-месечния срок Вие следва да се явите пред работодателя и да му представите трудовата книжка, от която да е видно че не сте започнали работа (т.е. сте останали без работа). Работодателят е длъжен при тези обстоятелства да Ви изплати обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ. Обезщетенията по чл. 222, ал. 2 и 3 и обезщетението за неползван платен годишен отпуск по чл. 224 се изплащат непосредствено след прекратяване на трудовото правоотношение.
Радостин Павлов
Радостин Павлов
вторник, 12 октомври 2010 г.
Пламен Димитров - президент на КНСБ
Координационният съвет (КС) на КНСБ, на днешното си извънредно заседание, с пълно мнозинство избра вицепрезидента на КНСБ Пламен Димитров за изпълняващ длъжността Президент на Конфедерацията на независимите синдикати в България до провеждането на VII Конгрес на КНСБ, през пролетта на 2012 г., съобщиха от пресцентъра на синдиката.
Пламен Димитров бе приветстван с бурни аплодисменти от синдикалния актив, събрал се в залата на КНСБ. Той подчерта, че приема избирането си на най-високия пост - и.д. Президент на КНСБ, с ясното съзнание, че отговорността му става много голяма. И той няма да бъде президент на кредит, а ще работи всеотдайно и резултатно благодарение силната подкрепа на вицепрезидентите, председателите на федерации, синдикати, съюзи и регионални съвети на КНСБ. „Вярвам, че по този път ще докажа, че КНСБ може да разчита на лидер от своите редици и на предстоящия Конгрес на Конфедерацията!" - заяви Пламен Димитров.
И занапред силата на синдиката ще е концентрирана основно в експертната му мощ, но и в премерения и навременен натиск. Сега от особено значение за КНСБ е да гарантира и разшири защитата на интересите на хората на наемния труд - правото на синдикалното сдружаване, разпространението на Колективното трудово договаряне и разпростирането на КТД и на браншово ниво, и правото на стачка. Като приоритет ще излезе напред и борбата със сивия сектор.
Пламен Димитров заяви:
„Убеден съм, че с общи усилия всички ние можем да повишим ефективността на дейността си така, че КНСБ все по-категорично да повишава доверието сред работниците и служителите, сред гражданите на България към най-голямата национално-представителна обществена организация в страната - КНСБ!"
Пламен Гочев Димитров е роден на 20 септември 1963г. в гр. Русе. Женен е и има една дъщеря. Завършва Техникум по електротехника в родния си град, а през 1989 г. се дипломира като машинен инженер във Висшето военноморско училище „Н.Й.Вапцаров" във Варна. От 1997 до 1999 г. продължава висшето си образование в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски", гр. Пловдив и успешно се дипломира като Магистър по „Управление на човешките ресурси". Владее отлично английски и руски език.
Трудовият си път започва през 1989 като Корабен инженер в Български морски флот, където работи до 1991 г., когато е назначен за Областен координатор за гр. Варна на КНСБ. От 1993 г. до 1997 г. е изпълнителен секретар на КНСБ, отговарящ за обучението и квалификацията на работна сила и браншовите и регионални структури на синдиката. През 1997 г., делегатите на IV редовен конгрес на КНСБ избират Пламен Димитров за вицепрезидент по обща политика, организация, координация и контрол. На следващите два конгреса Пламен Димитров е преизбран за същата длъжност, която изпълнява и понастоящем. От 2003 г. досега е председател на Управителния съвет на Колеж за работническо обучение. Въпреки натоварената си програма с множество професионални ангажименти и отговорности, Пламен Димитров успешно завършва няколко авторитетни специализации, сред които се отличават - „Професионално обучение и кредитни съюзи" в Madison, USA (САЩ) през 1995 г. и „Индустриални отношения" в Институт за индустриални отношения и мениджмънт „ОКОМ" през 1996 г.
ЧЛЕНСТВО
Член на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) и Бюрото на ЕИСК
Член на Изпълнителния комитет на Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП)
Член на Икономически и социален съвет (ИСС)- група ІІ (Организации на работниците и служителите)
Председател на Комисията по труд, доходи, жизнено равнище и индустриални отношения към Икономическия и социален съвет в България
Член на Комитета за наблюдение на Националната стратегическа референтна рамка
Член на Националния съвет за насърчаване на заетостта
Член на Управителния съвет на Института за индустриални отношения и мениджмънт „ОКОМ"
Председател на Управителния съвет на „Труд и капитал" холдинг
Пламен Димитров бе приветстван с бурни аплодисменти от синдикалния актив, събрал се в залата на КНСБ. Той подчерта, че приема избирането си на най-високия пост - и.д. Президент на КНСБ, с ясното съзнание, че отговорността му става много голяма. И той няма да бъде президент на кредит, а ще работи всеотдайно и резултатно благодарение силната подкрепа на вицепрезидентите, председателите на федерации, синдикати, съюзи и регионални съвети на КНСБ. „Вярвам, че по този път ще докажа, че КНСБ може да разчита на лидер от своите редици и на предстоящия Конгрес на Конфедерацията!" - заяви Пламен Димитров.
И занапред силата на синдиката ще е концентрирана основно в експертната му мощ, но и в премерения и навременен натиск. Сега от особено значение за КНСБ е да гарантира и разшири защитата на интересите на хората на наемния труд - правото на синдикалното сдружаване, разпространението на Колективното трудово договаряне и разпростирането на КТД и на браншово ниво, и правото на стачка. Като приоритет ще излезе напред и борбата със сивия сектор.
„Убеден съм, че с общи усилия всички ние можем да повишим ефективността на дейността си така, че КНСБ все по-категорично да повишава доверието сред работниците и служителите, сред гражданите на България към най-голямата национално-представителна обществена организация в страната - КНСБ!"
Пламен Гочев Димитров е роден на 20 септември 1963г. в гр. Русе. Женен е и има една дъщеря. Завършва Техникум по електротехника в родния си град, а през 1989 г. се дипломира като машинен инженер във Висшето военноморско училище „Н.Й.Вапцаров" във Варна. От 1997 до 1999 г. продължава висшето си образование в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски", гр. Пловдив и успешно се дипломира като Магистър по „Управление на човешките ресурси". Владее отлично английски и руски език.
Трудовият си път започва през 1989 като Корабен инженер в Български морски флот, където работи до 1991 г., когато е назначен за Областен координатор за гр. Варна на КНСБ. От 1993 г. до 1997 г. е изпълнителен секретар на КНСБ, отговарящ за обучението и квалификацията на работна сила и браншовите и регионални структури на синдиката. През 1997 г., делегатите на IV редовен конгрес на КНСБ избират Пламен Димитров за вицепрезидент по обща политика, организация, координация и контрол. На следващите два конгреса Пламен Димитров е преизбран за същата длъжност, която изпълнява и понастоящем. От 2003 г. досега е председател на Управителния съвет на Колеж за работническо обучение. Въпреки натоварената си програма с множество професионални ангажименти и отговорности, Пламен Димитров успешно завършва няколко авторитетни специализации, сред които се отличават - „Професионално обучение и кредитни съюзи" в Madison, USA (САЩ) през 1995 г. и „Индустриални отношения" в Институт за индустриални отношения и мениджмънт „ОКОМ" през 1996 г.
ЧЛЕНСТВО
Член на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) и Бюрото на ЕИСК
Член на Изпълнителния комитет на Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП)
Член на Икономически и социален съвет (ИСС)- група ІІ (Организации на работниците и служителите)
Председател на Комисията по труд, доходи, жизнено равнище и индустриални отношения към Икономическия и социален съвет в България
Член на Комитета за наблюдение на Националната стратегическа референтна рамка
Член на Националния съвет за насърчаване на заетостта
Член на Управителния съвет на Института за индустриални отношения и мениджмънт „ОКОМ"
Председател на Управителния съвет на „Труд и капитал" холдинг
петък, 8 октомври 2010 г.
сряда, 6 октомври 2010 г.
Националната протестна демонстрация на 07.10.2010 г. НЕ СЕ ОТМЕНЯ !!!
Постигнатата договореност с Министър-председателя г-н Бойко Борисов за увеличаване на осигурителната вноска от 01.01.2011 г. с 3 процентни пункта /2 за фонд “Пенсии” и 1 зо фонд “Безработица”/ е частичен успех.
Остават нерешени проблемите за:
Преходния период за пенсиониране на категорийните работници и служители.
Нашето искане е гратисен период до 2014 г., Правителството в лицето на г-н Дянков категорично настоява това да стане до 2012 г.
От страна на финансовия министър има категорично настояване за увеличаване на възрастта за пенсиониране на категорийните работници с 2 години - 1 г. през 2011 г. и 1 г. през 2012 г.
Нашето искане е да няма промяна на възрастта за пенсиониране на категорийните рабонтици.
От страна на финансовия министър се настоява за 3 милиона работещи в България, увеличаване на стажа за пенсиониране с 3 години още от 2011 г.
Нашето искане е повишаване изискването за осигурителен стаж с по 4 месеца на година за всички категории осигурени лица до достигане на общ осигурителен стаж съответно от 37 за жените и 40 години за мъжете за периода от 2016 до 2024 г., включително.
Остават нерешени проблемите за:
Преходния период за пенсиониране на категорийните работници и служители.
Нашето искане е гратисен период до 2014 г., Правителството в лицето на г-н Дянков категорично настоява това да стане до 2012 г.
От страна на финансовия министър има категорично настояване за увеличаване на възрастта за пенсиониране на категорийните работници с 2 години - 1 г. през 2011 г. и 1 г. през 2012 г.
Нашето искане е да няма промяна на възрастта за пенсиониране на категорийните рабонтици.
От страна на финансовия министър се настоява за 3 милиона работещи в България, увеличаване на стажа за пенсиониране с 3 години още от 2011 г.
Нашето искане е повишаване изискването за осигурителен стаж с по 4 месеца на година за всички категории осигурени лица до достигане на общ осигурителен стаж съответно от 37 за жените и 40 години за мъжете за периода от 2016 до 2024 г., включително.
понеделник, 4 октомври 2010 г.
Протест на МБАЛ "д-р Добри Беров" гр.Нови пазар, подкрепен от БЛС, КНСБ - ФСЗ
Над 500 граждани и работещи протестираха срещу разрухата в здравеопазването.Пенсионната реформа - маскирани кърпежи
- Времето на стачките отмина, как ще мотивирате хората да излязат на митинг и на стачка на 7 октомври?
- В създадената ситуация не мисля, че някой трябва да бъде мотивиран специално. Всъщност недоволството се движи и решава от хората. Радикалността в техните искания и нагласи е толкова голяма, че дори е плашеща, особени при някои категории работници като миньори, металурзи, химици и т.н. Синдикатите, в частност КНСБ, имат единствената роля да канализират, организират и изразят недоволството на хората по един цивилизован и законен начин. - Ако вие не ги вдигнете на протест, те ще ви вдигнат на балон, така ли?
- Може и така да се каже, но не нас само, а ще вдигнат всички на балон. И тогава няма да се знае как хората ще предпочетат да изразят недоволството си. А митингът ще ги събере в 12.30 ч в четвъртък пред парламента.
- Осигурителната материя, срещу която основно е насочен протестът, е доста сложна, за да е мотив за стачка. Разбират ли ви хората?
- Българинът е много търпелив човек. Но има два фактора, които го изваждат от равновесие. Единият е да му бръкнеш директно в джоба и да разбере как става.
Обясняваме сега - с примери от заплатите на хората какво ще се случи с пенсиите им, ако се приемат промените в социалноосигурителния кодекс, внесени в парламента. Нека припомня, че през 2004 г., когато управляващите поискаха да вземат добавките за клас, всеки си направи сметка с колко ще му падне заплатата и над 30 хил. души бяха на улицата. И мярката не се прие по този драстичен начин, както беше замислена. Сега хората смятат как поправките ще ги ударят в пенсиите и затова е тази радикалност.
Вторият фактор, който мотивира хората, е дали протестът има смисъл. Начинът, по който сме формулирали исканията, прави възможно решението им. Не искаме оставка на някого. Не искаме вот на еди-кой си или някакви други щуротии. Искаме този законопроект, който е в такъв недоносен вид "благодарение" на финансовия министър Симеон Дянков, да бъде изтеглен, защото не решава нищо, а трупа негативи. Да започнем преговори с работодатели и представители на правителството отново и да говорим за истинската пенсионна реформа, която трябва да се случи.
- Ама нали говорихте близо година в консултативния съвет към социалния министър?
- Очевидно не сме се разбрали или някой не е чул какво се обсъжда. Защото предложенията, дадени от този съвет, в който участваха бивши министри, социални експерти, но не и синдикати и работодатели, не станаха решения. А бяха разумни. Форматът на диалога за пенсионната система обаче не е консултации, а преговори, защото в случая става дума за интереси - на бизнеса и на работещите. Дали осигурените трябва да се натоварят допълнително с вноски, какво искат хората - стажът ли да им расте, възрастта ли или вноската. Засега отговорът е, че работещите очевидно са готови да платят още някой друг процент за пенсионна вноска, щом това е дилемата в тази ситуация, в която се намира държавата и финансово, и демографски.
- Е, какво трябва да се направи?
- Трябва интересите да се съберат, защото най-важното е пенсионната система да остане устойчива и да покаже дълговечността си, като дава адекватни пенсии. Няма никакъв смисъл да правим някакви кърпежи, "маскирани" като поправки в Кодекса за социално осигуряване, които в крайна сметка ще дадат някакви смешни 80 и няколко милиона лева по-малко разходи догодина. На фона на 2 милиарда и кусур лева дефицит в НОИ тези икономии кантар не ги лови даже. За сметка на това стотици хиляди хора няма да могат да излязат в пенсия.
Ще има 6-7 нулеви години поред, в които никакъв работник от първа и втора категория труд няма да може да се пенсионира по схемата за ранно пенсиониране. Няма да му стигнат или възрастта, или стажът. Подобно е положението и с работещите в трета категория труд, много от тях ще гонят още 3 г. стаж за пенсия.
- Значи сте категорично против каквото и да е увеличение на стаж и възраст?
- Ние сме категорично "за" да се въведат първо такива мерки на входа на системата, които да стабилизират приходите. Имам предвид да се криминализира укриването на вноски, за което има консенсус от юли. Премиерът обеща - да, ще го правим.
Работодателите склониха, защото много от тях страдат от нелоялната конкуренция на фирми, които крият доходи и осигуровки. Септември трябваше да има за това законопроект, внесен в парламента от правосъдния министър Попова. Няма такъв. А става въпрос за милиарди скрити обороти, върху които не се плащат данъци и осигуровки.
Другата мярка за стабилизиране на приходите е вноската за пенсии да се увеличи - първо може да е с два процентни пункта. После по изработена схема да расте така, че да възстанови загубените си нива отпреди 5-6 г. Ами само ние, синдикати и работодатели, ще вкараме 110 млн. лв. повече приходи в НОИ от вече договорения ръст на минималните осигурителни прагове с 5,6% за догодина.
Такива трябва да са механизмите, а не да вдигнеш стаж и възраст и да икономисаш 80 млн. лв. Това е все едно да продадеш кон за кокошка. Сметките дори политически са необосновани и нецелесъобразни.
- Кое е целесъобразно?
- До 2015 г. да стабилизираме фондовете на НОИ, което минава основно през приходната и малко през разходната част, чрез затягане на контрола. И оттам нататък да е правило - по никакъв начин да не се допуска дебалансиране на системата. Да не се пипа нещо, защото, видите ли, идват избори - ами дайте да вдигнем майчинските, да вдигнем пенсиите, да свалим осигуровките. Що бе? Ами щото ще вземем още 5 гласа отгоре.
Другото важно е да се върне доверието в пенсионната система. Младите хора не вярват, че ще стигнат до пенсия или че ще вземат адекватни на труда си пари за старост. Това става, като се мотивира приносът им и се върже с правата им. Друг начин няма измислен. Всеки трябва да знае, като внася едни вноски върху реалната си заплата, какъв ще е коефициентът на заместване на бъдещата му пенсия, който системата му гарантира. Ама не ме интересува кой управлява - днес Бойко Борисов, утре Сергей Станишев или Иван Костов. Все тая.
- Ако това се случи до 2015 г., ще станат ли пенсиите по-високи?
- С хоризонт 2020 г. трябва да започнем съвсем скоро прилагането на конкретни мерки за подобряване на размера, т.е. на адекватността на пенсиите. Това трябва да стане чрез няколко механизъма, като основният е тежестта на стажа при изчисляване на пенсията. Една година осигурителен стаж трябва да "тежи" не 1,1%, както е сега, а 1,2%, даже 1,5%. Това ще е стимулът на човек да работи повече и да знае, че колкото повече се е осигурявал, толкова по-сигурно е, че пенсионира ли се, ще получи поне 65% от дохода си по време на работа. И ако средно се е осигурявал на 1000 лв., пенсията му ще е най-малко 650 лв. Има съгласие с политическите групи, че тези цели са правилните. Значи проектозаконът трябва да се върне и да намерим инструментите за постигане на тези цели - без идеологически предразсъдъци. Няма значение, че Бойко Борисов е обещал друго нещо. Тя и Меркел беше обещала, но заради кризата прави съвсем друго. И Дейвид Камерън във Великобритания като дойде на власт, каза, че няма да вдига нищо, но първо вдигна ДДС, а от 1 април вдига вноските за пенсия с 1%. Ситуацията го налага.
Не става дума дали го иска, и той е десен, даже по-десен от нашите, и какво от това? Меркел да не е лява? Тези идеологически схеми "не можем да правим туй, щото сме еди-какви си" просто при кризи и при дългосрочни реформи не работят.
- Неизбежно ли е вдигането на възрастта?
- Първо трябва да се направят разчети. Да видим, като върнем приходите в системата, които бяха взети през годините неразумно и подарени наляво и надясно, какво ще се получи. Става дума за близо 10-12 млрд. лв., които от страна на бизнеса не се появиха обратно във вид на работни места, повишени доходи, по-високи пенсии и т.н. После трябва да се огледа какво става във втория стълб, който с 5% вноска, колкото е сега, няма как да даде прилична допълнителна пенсия. Какво става в третия стълб - доброволната пенсия, не могат ли да се вдигнат там данъчните преференции за вноски.
Да, знаем, че страната ни има едни от най-тежките демографски проблеми. Но положението ще стане най-тежко след 2020 г. Отсега трябва да се направи всичко за увеличаване на заетостта, включително и за връщане на българи, работещи и живеещи навън, за да подобрим съотношението работещ - пенсионер. И едва тогава да теглим чертата и да видим необходимо ли е да се вдига възрастта. Защото не увеличението на стажа или възрастта, а на заетостта гарантира стабилността на пенсионната система.
- Вие ли сте бъдещият лидер на КНСБ след кончината на д-р Желязко Христов?
- Това ще реши конгресът, който е след година и половина, а дотогава, според устава, ще има временно изпълняващ тази длъжност, който ще бъде избран от координационния съвет идната седмица.
в-к Труд
Абонамент за:
Публикации (Atom)
22 ма работещи като помощник-възпитатели в детски градини в Община Нови пазар бяха валидирани с професионална квалификация
Всички те успешно положиха държавен изпит за признаване на професионалната квалификация, съгласно Държавния образователен стандарт за прид...
-
РС на КНСБ Шумен и Работнически клуб ”Спорт и здраве-ШУМЕН” Ви кани на Първомайски спортен празник Заповядайте на 2...
-
Вчера се проведе среща със зам.кмета на община Нови пазар г-н Аян Мехмедов и синдикалната организация на КНСБ в Детско и училищно здравеопаз...
