Ето и текста на подписката:

ПОДПИСКА ОТ РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ НА ДЕТСКИ ЯСЛИ ГР.ШУМЕН – М.СЕПТЕМВРИ 2013 Г. ДО: МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РБ МИНИСТЪРА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО МИНИСТЪРА НА ФИНАНСИТЕ КОПИЕ: СДУЖЕНИЕТО НА ОБЩИНИТЕ В РБ КМЕТА НА ОБЩИНА ШУМЕН НИЕ, РАБОТЕЩИТЕ В ДЕТСКИ ЯСЛИ НАСТОЙЧИВО ИСКАМЕ ДОСТИГАНЕ НА НАЧАЛНИТЕ ОСНОВНИ ЗАПЛАТИ В ОТРАСЪЛ „ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ” В РАЗМЕРИТЕ ОТ КТД В ОТРАСЪЛА. НАСТОЯВАМЕ ЗА: 1.УВЕЛИЧАВАНЕ НА ЕДИННИЯ РАЗХОДЕН СТАНДАРТ НА ЕДНО ДЕТЕ, МИНИМУМ С 20%; 2. ПРОМЯНА НА МЕТОДИКАТА ЗА ФОРМИРАНЕ НА ЕДИННИЯ РАЗХОДЕН СТАНДАРТ ЗА ЕДНО ДЕТЕ; 3.ЗАВИШЕН КОНТРОЛ ПО ИЗИСКВАНИЯТА НА „НАРЕДБА № 26 ОТ 18 НОЕМВРИ 2008 Г. ЗА УСТРОЙСТВОТО И ДЕЙНОСТТА НА ДЕТСКИТЕ ЯСЛИ И ДЕТСКИТЕ КУХНИ И ЗДРАВНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ТЯХ” КАКТО И КОНТРОЛ ПО ИЗРАЗХОДВАНЕ НА СРЕДСТВАТА ОТ ФРЗ ЗА ДЕТСКИ ЯСЛИ ОТ СТРАНА НА МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО .

ДЕТСКИ ЯСЛИ ИСКАТ УВЕЛИЧАВАНЕ НА РАБОТНИТЕ ЗАПЛАТИ

Днес 17.09.2013 г. Синдикалния съвет на Синдикалната организация при Детски ясли Шумен взе решение за започване на подписка за увеличаване на работните заплати в Детски ясли Шумен. Повод за започване на подписката е липсата на средства за увеличаване на Работните заплати на работещите , съгласно нивата, договорени в Колекативния трудов договор за отрасъл „Здравеопазване”. На 10 септември 2013 г. започнаха преговори за сключване на нов КТД и тогава преговарящите получиха информация, че и без това орязания бюджет за 2013 г. / формиран по Единен разходен стандарт на едно дете/ е намален през м. април 2013 г. с още близо 96 хиляди лева. Този факт създаде сериозно напрежение сред работещите в Детски ясли. Подписката ще бъде изпратена до Министър председателя, Министъра на здравеопазването, Министъра на финансите.

ДЕКЛАРАЦИЯ от СИНДИКАЛНА ФЕДЕРАЦИЯ НА СЪОБЩЕНИЯТА (СФС) – КНСБ

ПОЩЕНЦИ ПИТАТ ПАРТИЯТА МАНДАТОНОСИТЕЛ - БСП ЗА СКРИТАТА ПРИВАТИЗАЦИЯ НА „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ" ЕАД Във връзка с разпространената информация за търсене на „стратегически инвеститор”, който щял да „спаси” „Български пощи” ЕАД, дванадесетте хиляди пощенци настояват БСП да излезе с официална позиция по подготвената в тайна приватизация на държавния пощенски оператор. В Програмата на партията мандатоносител БСП е записано, че „Български пощи” ЕАД няма да се приватизират! А на 3 септември 2013 г. министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Данаил Папазов ни съобщи, че до края на този месец ще бъде определен стратегически партньор на „Български пощи” ЕАД, който ще придобие 49% от собствеността на дружеството. Пощенци настояват да разберат дали затова „Български пощи” ЕАД повече от половин година се съсипва и се води към фалит? Изхвърлят се професионалистите и се назначават „калинки”. Пощенци питат дали партията, която в момента управлява и се определя като „социална”, ще позволи приватизирането на най-социалната фирма с общонационално стратегическо значение за държавата. Съгласно директивите на ЕК, до 01.01.2026 г. „Български пощи” ЕАД трябва да осигурява на бедните всеки ден и във всичките 5 200 населени места най-необходимите пощенски услуги (т.нар. “универсална пощенска услуга”), в т.ч. и пенсиите на близо 1,5 млн. пенсионери. Пощенци настояват за незабавна реакция на партията мандатоносител, за да не се допусне пореден вариант на сделка “Тип БТК”. 11.09.2013 г. София Пощенци – членове на СФС – КНСБ

Становище и предложения на Федерацията на синдикатите в здравеопазването при КНСБ по проекта на „Стратегическа рамка на политиката на здравеопазването за подобряване здравето на нацията през периода 2014 – 2020 г.”

ДО Д-Р ТАНЯ АНДРЕЕВА МИНИСТЪР НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО Относно: Становище и предложения на Федерацията на синдикатите в здравеопазването при КНСБ по проекта на „Стратегическа рамка на политиката на здравеопазването за подобряване здравето на нацията през периода 2014 – 2020 г.” УВАЖАЕМА Д-Р АНДРЕЕВА, Предлагаме на Вашето внимание становище и предложения на Федерацията на синдикатите в здравеопазването при КНСБ по проекта на „Стратегическа рамка на политиката на здравеопазването за подобряване здравето на нацията през периода 2014 – 2020 г.” Ние считаме, че: Здравната реформа не е кампания, а непрекъснат процес на качествени и количествени промени с различен обхват и влияние върху здравната система, чиято основна цел е подобряване здравния статус на нацията. Промените, в контекста на здравната реформа, би следвало да се прилагат в единна и логична взаимосвързаност, водеща до трайно и устойчиво решаване на проблемите в здравеопазването. За съжаление, всички проблеми и въпроси на здравеопазването в Р България от старта на здравната реформа в страната ни до настоящия момент се разглеждат самостоятелно и поединично, което доведе до безпрецедентни по брой несвързани и хаотични политически решения, отразени по същия този начин в приетите стратегии за развитие на здравната система и в нормативната разпоредба. Първата Национална здравна стратегия (НЗС) „По-добро здраве за по-добро бъдеще на България” за периода 2001 – 2010г. и План за действие към Националната здравна стратегия за периода 2001 – 2006г., бяха прекратени с обнародването на Национална здравна стратегия 2008 - 2013 г. и План за действие към нея (Обн. ДВ. бр.107 от 16 Декември 2008г.) без да бъдат обсъдени публично резултатите от действието им и при много вяло желание за съобразяване от страна на създателите на новата стратегия с общественото мнение и експертни становища при изготвянето й. Последващите няколко документа – „Концепция за преструктуриране на системата на болнична помощ”, приет с решение на МС на 16.12.2009; „Изменение и допълнение на Концепцията за преструктуриране на системата на болнична помощ”, приет от МС на 16 декември 2009 г. и допълван двукратно с решения на МС от 25.03.2010 и 01.09.2010г.; „Копцепция за по-добро здравеопазване 2010-2015г.”, приета от МС на 08.12.2010 г.; Национална здравна карта (НЗК), утвърдена от МС на 23.02.2011 г. (през октомври 2011г. ВАС отмени заповедите на МЗ за областните здравни карти, а през м.март петчленен състав на ВАС отхвърли жалбата на МЗ и окончателно отмени заповедите на министъра на здравеопазването за създаване на областни здравни комисии в областите Кюстендил, София, Благоевград, Видин, Бургас, Стара Загора, Силистра, Хасково, Кърджали, Плевен и Русе, като по този начин НЗК все още не е подготвена и утвърдена като стратегически документ) бяха създадени без необходимата прозрачност и при липса на консенсусно начало в разработването им, което естествено доведе до ситуацията, при която тези стратегически документи останаха само пожелания без сериозно практическо приложение. Законът за здравното осигуряване (ЗЗО) от обнародването в Държавен вестник през 1999 г. досега е претърпял 80 промени, като за 2010г. промените са 10, за 2011г. са 4, а за 2012г. са 6, което означава, че ЗЗО е променян средно по 6 пъти на година. Законът за здравето (ЗЗ), приет през 2004г. е изменян и допълван 47 пъти. Законът за лечебните заведения (ЗЛЗ) от приемането му през 1999 досега е променян 36 пъти. Законът за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ), обнародван през 2007г. е променян 17 пъти. Липсата на стратегическо планиране, включително и в областта на развитието на човешките ресурси в здравеопазването, както и отсъствието на дългосрочна визия за развитието на здравеопазната система и приемственост в политиките на правителствата в последните години доведе до настоящата форма на здравна система. Отчитаните негативни демографски и здравни индикатори са резултат от функционирането на тази здравна система. Здравният статус на българската нация зависи не само от здравната система, а и от начина на живот, околната среда, нивото на социално-икономическо развитие, генетични фактори и др. Здравеопазването обаче като система от хора, институции и ресурси, работещи съвместно в съответствие с установената здравна политика за предоставяне на здравни грижи, които трябва да отговарят на здравните потребности на индивида и обществото носи сериозна част от задължението за здравето на българската нация. ФСЗ съзнава своята огромна отговорност към своите членове, към всички хора, които по един или друг начин участват в системата на здравеопазване - пациенти, здравноосигурени лица, мениджъри, медицински и други специалисти и към цялото общество в мисията си да работи и участва за изграждането на устойчива, социално приемлива и ефективна система на здравеопазване, чиято основна цел е подобряване здравето на българската нация. ФСЗ счита, че отправни международни документи за дейността в областта на здравеопазването през следващите години са Европейска здравна стратегия - „Бяла книга, Заедно за здраве: Стратегически подход за ЕС 2008-2013 г.” и Стратегията за растеж „Европа 2020“. Основните задачи на националната здравна политика в България, произтичащи от Европейската здравна стратегия са свързани с определяне на основни здравни ценности, създаване на система от здравни показатели (на национално и регионално равнище) и търсене на подходящи методи за работа и организация, за да се подобри междуинституционалното сътрудничество. Ние считаме, че формулираните цели на Европейската здравна стратегия съдържа новият прочит на разбирането, че здравето е безценно и основната цел на съвременното общество е здраве за всички. Директивите на стратегията и тяхното изпълнение ще окажат позитивно влияние върху обществено – икономическото развитие, както и върху развитието на здравеопазването в България в поетата посока на приобщаване с европейските и световни норми и ценности. В „Стратегическа рамка на политиката на здравеопазването за подобряване здравето на нацията през периода 2014 – 2020” са очертани основните стратегически цели, задачи и подходи на българското здравеопазване. Т. IV. 1. Политики за управление в системата на здравеопазване и укрепване на капацитета: По IV.1.1. Развитието на електронно здравеопазване смятаме, че развитето на електронното здравеопазване е съвременен подход с изключително значение, който включва не само интегрирана национална здравно-информационна система, но и развитието на телемедицината, като дейности, услуги и системи, свързани с оказване на медицинска помощ на разстояние, посредством информационно-комуникационни технологии. Предлагаме в Стратегията този въпрос да бъде разгледан по-детайлно, предвид широките възможности, които биха могли да дават телемедицинските центрове за образна диагностика към настоящия момент в региони, в които съществува недостатъчност на някои специалисти – напр. по „Образна диагностика”. Важно е в ЗЛЗ да се въведат съответни нормативни текстове, които регламентират телемедицински центрове като структури на лечебните заведения (или като самостоятелни лечебни заведения). Нормативното регламентиране на телемедицински центрове е от съществено значение в управлението на достъпа на населението до своевременна, качествена и квалифицирана извънболнична и болничн помощ в областта на образната диагностика. Постигане на бързина и своевременност при поставяне на диагнозата, високата ефективност – икономическа и здравна, осигуряване на най-висок стандарт на обслужване и защита на данните на пациента според съвременните IT технологии чрез изграждане на система за дигитализация на конвенционалните рентгенови образи и изграждането на електронни комуникации, както и свързването на лечебните заведения в единна информационна мрежова структура и дългосрочно архивиране на образите и свързаната с тях информация ще издигне медицинското обслужване на качествено ново ниво – модерно и ефективно здравеопазване. По IV.1.2. Управление на човешките ресурси. Ние считаме, че въпросът за човешките ресурси в здравеопазването е централен. Най-същественият елемент в една здравна система са са хората. Стратегията за човешките ресурси в здравеопазването трябва задължително да разглежда управлението на миграционните процеси и създаването на мотивация на медицинските специалисти за работа в България. Разработване на стратегия за реализация и развитие на човешките ресурси е акт от първостепенно значение за системата. Стратегията и планът за практическото й приложения трябва да включват всички възможни направления и механизми, които да осигурят необходимият кадрови потенциал в системата. В съображение за решаване на проблемите с кадровото обезпечаване със специалисти - лекари и по здравни грижи са прилагане на адекватна политика по доходите на медицинските специалисти; подобряване на общественото мнение за мястото, ролята и функциите на здравните специалисти – важна роля трябва да играят правителството, държавните институции, медиите, синдикатите, съсловните организации, неправителствените организации на пациенти и потребители; поемане на отговорности от страна на желаещите да получат образование по здравна специалност по държавна поръчка, че ще работят определено време в даден регион и/или за определено време в България; достойно заплащане на здравния персонал и обществена морална подкрепа; изграждане на адекватна на потребностите система за следдипломно обучение и квалификация; подобряване на условията на труд; предварителни договорености и подпомагане от страна на болниците на отлични студенти и др. Необходимо е да се разбере от народните избранници, занимаващи се със здравна политика, че колкото време е необходимо за обучението на един медицински специалист, на който обществото разчита, почти същото време е необходимо да се създаде един качествен експерт, който работи в областта на общественото здравеопазване. Смяната на хората, при всяко ново политическо управление, които работят на експертно ниво лишава здравната система от основния ешалон работещи, знаещи и можещи хора, което още повече задълбочава проблемите, свързани с липсата на приемственост при смяната на управление и лишава системата от човешки потенциал със знания и опит. Основното правило, което политиците трябва да осъзнаят, е че не персоналът е виновен за недобрата и неефективна работа на една институция, а липсата на адекватно и разумно управление. Важна част от стратегията за развитието на човешките ресурси в здравеопазването трябва да е представянето на позитивните, а не само негативните резултати от дейността на системата, недопускане на непремерени, непроверени и популистични политически и медийни твърдания и декларации, както и тиражиране на идеологеми, които отблъскват гражданите от съпричасност и разбиране към здравеопазната система. Във връзка с горепосочените принципи и подходи предлагаме следното: 1.В стратегическата рамка да се постави акцент върху посоките по оптимизирането на социалния диалог на национално, отраслово и местно равнище 1.1. Необходимо е нормативно регламентиране (в КТ) на представителността на работодателските организации на отраслово равнище, за да се избягнат проблемите на договарянето с организации, които реално нямат подкрепата и единомислието с повечето работодатели в отрасъла. Интересен момент е, че всъщност сега присъстващите в отрасловия процес (НСТС) на социален диалог са представители на болници с предимно държавно участие, т.е. синдикатите преговарят на национално равнище с една страна – с държава и работодатели, назначени от държавата, а на отраслово - с представители на държавата. Това нарушава принципа на тристранен паритет, вкл. и европейските традиции за тристранен диалог. Едновременно с това тясното представителство на работодателите е предпоставка понякога за налагане на субективни мнения, нямащи връзка с обществения и социален интерес и социалния диалог. 1.2. Липсата на представителство (членство) в по-голямата част на национално представителните работодателски организации в международни и европейски работодателски и други синдикални организации, свързани с публичните услуги и здравеопазването е сериозна бариера в координацията на усилията за приложение на национално и регионално ниво в България на европейски и международни инициативи и проекти в областта на социалния диалог. 1.3. Провеждане на политики за оптимизиране на работната среда и подобряване на социалния диалог В стратегията е необходимо да намерят място стратегически подходи за решаване на предизвикателствата, пред които са изправени както правителството, така и социалните партньори – работодателите и работещите в отрасъла, са свързани с изпълнение на дейности за осигуряване на „благосъстояние при работа“. Това е подход, ориентиран към осигуряване на средно физическо, морално и социално благосъстояние на работещите посредством: • въвеждане на системи за управление на безопасността и здравето при работа и управление на трудовия процес - осигуряване на ефективна организация на работа и работни места и работно оборудване, отчитайки промените в света на труда, техническия прогрес и появата на нови рискове; • повишаване на трудовата заетост и доходите на работещите; • решаване на проблемите и социална интеграция на хората със загубена работоспособност вследствие от трудовата дейност; подобряване на професионалния (здравния) статус на работната сила, чрез предприемане на мерки за укрепване на здравето и работоспособността на работещите, във връзка с полагания от тях труд - въвеждане на механизми за управление и контрол на професионалните рискове; • предотвратяване на професионалните и социални рискове, обхващащи стрес, безпокойство на работното място, депресия, рискове, свързани със зависимостта от алкохол, наркотици и лекарствени препарати и предприемане на съответни мерки; • повишаване на качеството и обхвата на контрола по спазване на трудовото законодателство; • усъвършенстване на системата за обучение и предоставяне на информация; • достъп до висококачествени и изгодни външни услуги за превенция; 1.4.Колективното трудово договаряне в здравеопазването набира скорост през последните години в резултат на развитието на по-ясни структури на синдикатите и работодателите. В годините на преход синдикатите израснаха като независим социален партньор, способни да участват ефективно в колективните трудови преговори. Развитието и укрепването на преговорите в здравеопазването до голяма степен се дължи на ФСЗ и нейният потенциал, настоятелност и натиск. В условията на икономическа криза, недостиг на финансови средства, дефицит на кадри и намаляващо население КТД в определени случаи (в повечето общинските болници и медицински центрове, както и в някои други лечебни заведения) е единственото средство и своеобразен правилник за регламентиране на задълженията на ръководства на местната власт и мениджърите на лечебните заведения по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, заплащането и управлението на човешките ресурси. Сключването на КТД осигуряването социална и организационна устойчивост и развитие. Изграждането на социална сигурнаст ограничава по естествен път процесите на вътрешна миграция – от малките към големите градове, от лечебни заведения в публичния към лечебните заведения от частниа сектор, от една специалност към друга специалност. Чрез сключване на КТД и посочването на договорени и подобрени нива на стартовите заплати за начинаещите и младите специалисти – лекари и медицински сестри, се създава по-висока мотивация на тези кадри и се изгражда своеобразен механизъм за ограничаване и минимизиране на миграционните процеси при тях. Решенията на правителството през тази година за разширяване на приложението на Закона за държавния служител (ЗДСл) обхваща около 16 000 работещи в административния апарат на държавата. ЗДСл предполага по-малко синдикализъм и повече административност в смисъл на липса на нормативни разпоредби за определени възможности, права и синдикална защита, каквито са включени в Кодекса на труда. В сегашния си вид ЗДС е насочен към политизиране на системата на държавната администрация, минимизиране на обществения характер на институциите и зависимост на всеки служител само от мнението на управленецът на по-високо от него ниво. Липсва приета обективна система за оценка на персонала, но дори и да се утвърди подобна система субективизмът в нея не е възможно да бъде избегнат. В ЗДС отсъства възможността за независим арбитраж при спорове и конфликти в рамките на оценяване на дейността за всяко конкретно звено или служител. ЗДС би следвало да се промени в посока на отпадане на рестрикциите за синдикално сдружаване, повече независимост на синдикалните организации, право на стачка и повече синдикална защита за синдикалните членове. Необходимо е да се създадат системи с ясни и точни критерии в отрасъл „Здравеопазване” за оценка ефективността на труда на служителите. 3. Приемане на национална програма за управление на човешките ресурси в здравеопазването в контекста на „Стратегическа рамка на политиката на здравеопазването за подобряване здравето на нацията през периода 2014 – 2020 г.” Целите на програмата са да представи и наложи няколко правила в управлението на човешките ресурси: създаване на институционална устойчивост; изпълнение на мисията и целите на организацията във времето; минимизиране на социалното напрежение; изграждане на мотивация за труд и професионална и социална удовлетвореност от труда. В Стратегическата рамка и при очертаващата се в бъдеще тежка криза в областта на човешките ресурси в българското здравеопазване считаме, че би следвало да намерят място принципни подходи в политиката по доходите и мотивацията на здравния персонал. Нашите предложения за оптимизирането на механизмите за определяне на заплащането в сектора на здравеопазване в България са следните: 1. В социалния диалог на различните равнища – национално, отраслово, общинско и на ниво лечебни заведения би следвало да бъдат представени и да участват активно и представители на частните работодатели. Към настоящия момент, поради факта, че национално представените работодатели, които участват в социалния идалог се назначават се назначават от държавата/министерство на здравеопазването означава, че на национално ниво в рамките на НСТС синдикатите работят всъщност не с две, а с една като представителство страни – държавата и назначените от държавата работодатели. Всъщност техните разбирания, правомощия и действия са еднакви с държавата визия, подходи и отговорности. 2. Необходимо е да се разработят и приемат рамкови правила от социалните партньори за формирането на работната заплата на работещите в лечебните и частни заведения в частта на приходите от публични средства, които в момент съставляват повече от 95% от общите приходи. Въвеждане на принципа, че публичните средства за здравеопазване служат за формиране на работни заплати, които са регулирани и съобразени с нивата на приходи в другите сектори, а не определяни само на пазарен принцип и по правилата на търговските дружества. Нивата на заплащане в здравеопазването следва да бъдат във високата си част съобразени и пропорционални в определени граници на заплатите в ниската част на нивата. Интересен пример, който би могъл да се проучи и анализира е Македония. В тази страна лекарите имат право да работят само в държавния или в частния сектор. Поставен е праг на заплатата в държавния сектор, където са насочени всички публични средства в размер на 3 000 евро. Това означава, че пирамидата на заплатите в Македония е по-ниска височина и с много широка база/основа в сравнение със същата графика в България, където тази пирамида е островърха, с голяма височина и тясна база. 3.Иницииране на съответни нормативни промени (КТ) за признаване на часовете на работа на медицинските специалисти в лечебното заведение, отработени в режим на разположение като нормално работно време със съответното заплащане. Към настоящия момент часовете на разположение се заплащат по около 50 ст. на час. 4.Въвеждане на нормативно задължение за транспорт на работещите медицински специалисти при отдалеченост на местоработата от местоживеенето – това с особена сила важи за домовете за деца и юноши, домовете за възрастни, домовете за хора с психични увреди и др. 5. Необходими са нормативни промени, чрез които да са създадат повече правомощия за синдикатите и работодателите, като КТД се превърне в реална основа за преговори и определяне на трудовите възнаграждения в сектор „Здравеопазване”. Ставайки основа за преговори в КТД на ниво лечебно или здравно заведение ще се даде възможност за преодоляване на драстичните разлики във възнагражденията между отделните специалисти и отделните категории работещи. По т.IV.1.3. Стратегии за реформи във финансирането на здравеопазването 1.Във финансирането на извънболничната и болничната помощ липсва адекватна и обоснована система за заплащане на здравните разходи. До този момент и въпреки утвърждените методики с постановления на МС, съгласно ЗЗО, липсва обоснована и адекватна система за остойностяване на база фактически (реални) разходи на лечебните заведения. По същество публикуваните методики за остойностяване на извънболнична, дентална и болнична помощ представляват медико-статистически изчисления на база утвърден бюджет и исторически данни за преминали за предходни години пациенти в съответните нива на медицинска помощ. Публикуваните в последните 5-6 години методики реално не са алгоритъм за остойностяване на медицинските и дентални дейности на основание на преки и непреки разходи по икономически елементи, а правила за определяне на цени по броя пациенти, отчетени през предишната година, съобразно утвърдения бюджет за съответните дейности. 2.Една от най-тиражираните идеологеми в последните няколко години е, че системата на DRG са единствената алтернатива за измерване на болничния продукт и ефективно финансиране на българското здравеопазване, както и единствена най-добра възможност за осигуряване на добър болничен мениджмънт. Нещо повече стигна се дотам, че в професионалните среди се създаде нагласата за „антагонизъм” между клинични пътеки и ДСГ. Доколкото мисията на клиничните пътеки е да осигуряват качество, сигурност и достатъчност на болничната помощ за пациентите, а ДСГ е само система за финансиране въпросът за противоречие между двете системи е безмислен. Към настоящия момент каквото и да е развитието на идеята за приложение на ДСГ в България се подхождаше любителски и в отсъствието на каквато и да е анализирана и оценена, както и публично представена система за практическото въвеждане на този вид измерване на болничния продукт. Не бива да се забравя, че ДСГ не е панацея, а е просто система за класифициране на пациентите при по-точно измерване на болничния продукт, в сравнение със съществуващите в момента системи, респективно ДСГ не заделят автоматично по-висок % от БВП за здравеопазване. В повечето европейски държави ДСГ служи и то не като единствена система за определяне на конкретни болнични бюджети. Напр. Австрия - Заплащане на случай – DRG (70%) + глобален бюджет (30%) или Великобритания - Заплащане на случай – DRG (70%) + глобален бюджет (30%). Ето защо ние считаме, че е необходим е цялостен и ясен анализ на необходимостта и възможностите за въвеждане на нова система на заплащане в условията на българската здравеопазна система. Този подход следва да се разработи в Стратегическата рамка. Задължително е в предпиемането на каквито и да е дейности в прилагането на системата на ДСГ да участвати консултанти, които вече са били участници в други страни при въвеждането на тази система. 3.Смятаме, че, е необходимо премахването на статута на търговските дружества и приемането на специфичен закон за регистрация и финансиране на лечебните заведения ще доведе до по-ефективен контрол и възможности за ефективно подпомагане от страна на собствениците – държава и общини. Това трябва да намери място н Стратегическата рамка. ФСЗ счита, че в Стратегическата рамка е необходимо да се очертаят подходите за създаване на продпоставки за реален обществен контрол върху разпределението и разходването на публичните средства за здравеопазване. 1. Изграждане на информационна здравна система персонална електронно здравно досие и лична електронна здравна карта. Това ще помогне ще даде възможност всяко здравноосигурено лице да има информация във всеки един момент какви услуги, от кого и на каква стойност са извършени те. Изграждането на такава система ще подобри многократно регистрацията на на здравни дадни и ще подпомогне обществения контрол, защото „най-добрият контрольор е пациентът”. 2.Публичност и прозрачност в дейността на лечебните заведения Необходима е нормативна промяна и включването на текст в Закона за здравето, или в Закона за лечебните заведения, или в Закона за здравното осигуряване, че всички лечебни заведения, ползващи обществен (публичен) ресурс представят информация по прозрачен, ясен и достъпен начин за начина на разходването на средствата, като задължително се включват заплати и други приходи на ръководството и персонала, суми за лекарства, консумативи, медицински изделия и др. Тази информация може да се дава на тримесечен период пред общите събрания на лечебното заведение, на интернет сайта на лечебното заведение, на сайтовете на общините и МЗ, или да се помества в брошури в достатъчно количество, за всеки служител и/или посетител на лечебните заведения и се дава и при поискване веднага. Публичната отчетност е важен и задължителен елемент в дейността на лечебните заведения в ЕС, например в NHS на Великобритания, здравните служби на Словения, Франция, Германия и др. Нещо повече - въпрос на висок престиж и доверие пред пациентите е лечебните заведения да публикуват публично отчета си и да обяснят как и с какви средства лекуват пациентите си. Интересно е, че дори в чакалните на европейските лечебни заведения наред с отчетите има рекламни листовки и подробни описания на това какво се прави за пациентите в болницата, както и насоки след изписване им, а в българските лечебни заведения има само описание на кабинети, отделения и клиники – т.е. само реклама. Към настоящия момент правото на свободен избор на лечебно заведение е всъщност свобода без избор, защото за избор може да се говори, ако има някакви данни, критерии, характеристики и други, на основание на които осигурените лица и пациентите да преценят кое лечебно заведение би било добро за тях, а не да се ръководят от субективните пациентски преценки за наличие на качество и позитивни здравни резултати или отсъствието им. Публичната отчетност и публикуване на резултати от дейността на лечебните заведения ще създаде възможностите здравноосигурените лица да осъществяват правото си на свободен избор на лечебно заведение на базата на обективните данни за дейността и здравните резултати. Работещите в лечебните заведения също във всеки един момент или периодично трябва да имат информация по медико-статистически показатели за дейността и как се разходват приходите от публичен ресурс и частни плащания по параграфи. Това ще гарантира по-добра мотивация за труд на персонала при адекватно, целесъобразно и ефективно разходване на ресурса. 3.Реален обществен контрол върху публичните средства за здраве Зрелостта на едно гражданско общество се заключава в нивото на обществена и индивидуална култура – социална, правна, здравна и др., както и в осъзнаването от всички членове на обществото, че държавата трябва да функционира от тяхно име и в тяхна полза. В обществените дебати един от най-дискутираните въпроси е здравеопазната система, медицинската помощ, финансирането на системата и начините за разпределение на финансовите средства. Дебатите обаче са ограничени само в рамките на медиите и в рамките на определена активност на някои пациентски организации. В България отсъства реален обществен контрол върху разпределението и разходването на средствата за здравеопазване. Ето защо изграждането на система за публична отчетност на лечебните заведения, наред с изграждане на информационна система с достъп на всяко осигурено лице и пациент до персоналните си здравни данни (първите стъпки вече са направени с персоналното досие) е безусловни мерки за обществен контрол върху публичните средства за здраве и оптимизирането на здравната помощ. Участието в наблюдението на този процес и представянето на мнения и препоръки ще осигури ефективен граждански и професионален контрол върху управлението на лечебните заведения. Предприемането на тези стъпки и нормативното им регламентиране ще засили доверието на гражданите в здравеопазната система и ще засили мотивацията им като задължително здравноосигурени лица. Истина е, че „най-добрият контрольор е осигуреното лице и пациентът”. 4.В стратегическата рамка трябва да намери място и подходът за създаване на защитени болници в регионите със силно затруднен достъп до медицинска и дентална помощ В някои отдалечени и сложни в комуникациите си райони биха могли да се разкрият лечебни заведения, които осигуряват медицинска помощ на ниво извънболнична и болнична помощ при състояния, които не се нуждаят от здравно обслужване в лечебно заведение от по висок ранг. Във финансирането вземат участие държавата и НЗОК. Подобни болници съществуват в САЩ - The Critical Access Hospitals (CAH), при се прилага възстановяване на средства от бенефициента Medicare за болнична и извънболнична помощ в размер на 101% от допустимите и разумни разходи за съответната извършена дейност. 5.От изключително значение е регионалното разпределение на високотехнологичната диагностична и лечебна апаратура в лечебни заведения, чиято дейност се заплаща с публични средства. В стратегическата рамка е необходимо ясно и точно да се посочат общите принципи на регионвалното разпределение. Тази апаратура в различните области на медицината покрива широк набор от най-различни като методи на изследване и лечение технически средства. Съществуват различни видове и търговски марки апарати, които притежават различни възможности. Доколкото не съществува дефиниция що е високотехнологична дейност и съответната на тази дейност апаратура планирането й е много трудно основавайки се само на стандарт - брой население. За някои от дейностите, които могат да се отнесат към високотехнологичните, поради сложността на извършваните медицински процедури, специалната квалификация на изпълнителите, очевидната възможност за инвестиции в апаратура, широката разпространеност на заболяванията, които се диагностицират и лекуват с тези методи, както и доказаният позитивен ефект, свързан с намаляване на смъртността и подобряване качеството на живот (напр. инвазивна кардиология или ендоскопски минимално инвазивни методи или мамография) би следвало да се осигури възможно най-директния достъп за населението. За друга част от дейностите, които са свързани предимно с прилагането на високоспециализирани методи на диагностика, като компютърна томография (вкл. 256-slice КАТ и др.), магнитно-резонасно скениране, сцинтиграфия със SPECT гама камера, контрастни и ендокавитарни ултразвукови изследвания, поради високия размер на инвестициите, малкият брой на подготвените за работа с тази апартура специалисти и мястото на тези изследвания не като първа стъпка, а като част от диагностичния алгоритъм, при който те са най-високото ниво в алгоритъма е необходимо тези дейности и съответната апаратура да се съсредоточат в не много на брой региони, но с възможност за безусловен достъп. За трета част от тези дейности като сърдечно - съдова и гръдна хирургия, неврохирургия, лечение с линейни ускорители и кобалтови апарати и трансплантация на органи трябва да се разсъждава в посока на инвестиции в апаратура в няколко центрове в страната. Един пример: През 2008 година в България са налични 104 апарата за рентгенологична компютърна томография, което прави по 14.3 апарата на един милион население (7 262 675 за 2008г.) В сравнение с останалите държави от ЕС за 2006 г. Чехия разполага с 13.1, Дания с 15.8, Испания с 13.9, Унгария с 7.2, Франция с 10.0, Австрия с 29.8, Португалия с 25.8, полша с 9.2, Швейцария с 18.7 скенери за компютърна томография на един милион население. Почти невъзможно е да се извърши оценка дали наличните апарати за КАТ осигуряват необходимите здравни потребности за населението. Като брой на 1 млн. със сигурност отговорът на този въпрос е – да. Предвид обаче липсата на информация, какъв модели какви възможности има тази апаратура отговор не е може да бъде даден. В много държави закупуването и инсталирането на подобна апаратура изисква одобрение на държавен орган (и то не за техническата сертификация) за целесъобразността и независимо от собствеността на лечебното заведение – държавна, общинска или частна. В Израел има седем различни видове медицинско оборудване, за придобиването на които се изисква одобрение на Министерството на здравеопазването - независимо от това дали потенциалните купувачи е правителствена агенция, която не е с нестопанска цел или нестопанска цел доставчик. Устройствата, които се изисква одобрение са: скенери за компютърна томография (CT), магнитен резонанс (ЯМР) и позитронна емисионна томография (ПET); хипербарни устройства; гама камери, линейни ускорители и ангиографски устройства. Съгласно приетите в страната регламенти през 1994 г. се определят национални тавани за всяко от тези устройства, като единици на милион население. Явно е, че в стратегическото планиране на високотехнологичните дейности и апаратура в съображение влизат няколко въпроса, които се нуждаят от експертна оценка (и в никакъв случай не от политическа): 1. Какви са правилата за диагностика и лечение и целесъобразната преценка за клинично поведение и приложението на съответни и гарантиращи наистина позитивен здравен ефект диагностични и лечебни методи при всеки конкретен пациент в зависимост от състоянието или заболяването. Позитивен ефект не се постига при прилагането веднага и още в началото на високотехнологични стъпки, без да са ползвани всички предхождащи и последователни етапи в диагностично-лечебния процес. Медицинската наука в България представя само широкия спектър на възможностите за диагностика и лечение, но не и стъпковият алгоритъм за постигане на по-добро здраве. Остава открит въпросът по какъв алгоритъм и какви правила за добра медицинска практика ще се лекуват пациентите и каква и колко трябва да са съответните на алгоритъма медицинска апаратура и оборудване. 2. Какви са правилата, по които ще се разкриват структури с високотехнологична техника – държавата ще разрешава ли това по целесъобразност и в зависимост от здравните потребности; теоретично всеки един инвеститор би могъл да закупи и инсталира високотехнологична медицинска апаратура, но той разбира се веднага ще пожелае да ползва и обществен ресурс и това води до въпроса ще е в състояние ли сегашната система на финансиране да поеме този допълнителен ресурс. 3. Какви са изискванията към техническите параметри на високотехнологичната апаратура. Към настоящия момент освен нормативно регламентирани правила за безопасност на труда и радиационна защита, други изисквания, като капацитет за извършване на определен брой изследвания и лечебни процедури, правила за достъп на пациентите и експлоатационен срок няма. 4. Медицинската апаратура е опосредственият инструмент, който помага на лекарите в хода на тяхното клинично мислене и експертна оценка за конкретното състояние и заболяване при всеки пациент. Не съществува апаратура, която да осигурява добра диагностика и лечение без лекарят, който работи с нея да е квалифициран и да притежава необходимата специализация, знания и професионални умения. Планирането на високотехнологична апаратура е категорично свързано с планиране и на съответните лекари-специалисти. Разработването на принципите и общи правила за държавно планиране в здравеопазната система е един от основните подходи за оптимизирането на системата и този подход следва да се очертае в Стратегическата рамка. ФСЗ убедено застава на позицията, че българското здравеопазване трябва да се промени в посока на подобряване здравето на нацията. Промените, в контекста на здравната реформа, би следвало да се прилагат в единна и логична взаимосвързаност, водеща до трайно и устойчиво решаване на проблемите в здравеопазването и при безусловното участие на най-широки обществени и професионални групи и техни представители – здравноосигурени лица, пациенти, медицински специалисти, водещи учени и експерти по обществено здраве, социалните партньори, съсловни организации, Националното сдружение на общините в Република България и представителните организации на пациентите. Ето защо синдикатите в България към настоящия момент изразяват в най-висока степен обществените нагласи за позитивни промени в здравеопазването и реален публичен контрол върху управлението, разпределението и разходването на обществените средства за здравеопазване. Активното участие на синдикатите в процеса на обществените дискусии за здравеопазването, в управлението на публичните ресурси за здраве и в контрола на финансовите средства създава широка обществена основа за ясна и прозрачна регулация на отношенията в здравеопазната система в една демократична държава, каквато е България. Осъществяването на посочените идеи ще изгради реалните основи на обществения контрол и ще развие един от основните принципи на гражданското общество за активно участие и правото на глас на всеки гражданин в процеса на здравеопазване. От друга страна политиците избрани от народа да управляват страната ни трябва да поемат и то не само на думи своята обществена, политически и лична отговорност за промени в здравеопазването, които ще доведат до по-добро здраве за нацията. Настъпи времето, когато хората престанаха да вярват на думи, а желаят истински дела от народните избранници. Реализирането на тази стратегия е въпрос на политическа воля, отговорност на управляващите и лична отговорност на политиците, осъществяващи здравната политика. Липсата на политическа отговорност, включително и персонална на здравните политици, които в момента управляват и в бъдеще ще управляват здравеопазването ще доведе до ситуацията, в която Стратегическата рамка ще се превърне в поредния безсмислен документ, съдържащ само позитивни намерения. Стратегическата рамка като план за развитието на здравеопазването трябва да се превърне в обществено приет документ за реализация на социалните нагласи и очакванията за по-добро здраве на българското общество. Този стратегически план би следвало да се приеме от цялото българско общество и да се изпълнява в своите цели и задачи в една непрекъсната приемственост, независимо от политическото управление на страната. ФСЗ счита, че България и българското общество разполагат с необходимия ресурс – финансов, научен, интелектуален, професионален и технологичен за изграждане на здравеопазна система, основана на принципите на хуманност; грижа за пациента; подобряване на здравето и увеличаване на жизненото дълголетие на нацията, чрез осигуряване на социално справедлива, качествена и достъпна здравна помощ за всички хора, независимо от техните приходи, обществен статус и жизнен стандарт.

КНСБ ШУМЕН ПРОВЕДЕ ОТНОВО РАБОТНИЧЕСКИ ПЪРВЕНСТВА

На 31,08,2013 г. на игрищата в Комплекса "Спорт Арена" Регионален спортен клуб "Спорт и здраве - КНСБ" Шумен организира Областни работнически първенства по минифутбол, волейбол и теглене на въже. В турнира по минифутбол се включиха шест отбора, които играха в две предварителни групи по системата "Всеки срещу всеки". На финала отборът на "Полиция" Шумен победи с 4 : 2 съперниците си от "Напоителни системи" и зае първото място. Индивидуални награди получиха Митко Митев - най- добър вратар и Борко Марков най- добър нападател. Пет отбора започнаха срещите по Волейбол. Във финалния двубой шесторката на "Бяло конче" /Нови пазар/ надигра с 2:0 гейма отбора на "Райдър"/Шумен/ и стана краен победител. Индивидуални награди получиха Мирослав Марков от Никола Козлево, Илиян Марчев от гр.Нови пазар, Венци Митев от Никола Козлево и Марин Атанасов от "Райдър". В третата дисциплина теглене на въже премериха сили три отбора. Победители станаха състезателите на Читалище "Развитие" - с.Дибич, а на следващите две места отборите на Никола Козево - "Дебанк" и "Фантастико". Главни организатори на спортната надпревара бяха Веселин Гацев - председател на клуба и Анета Денева - председател на РС на КНСБ Шумен.