Въпрос : Относно раб. заплати на непедагогически персонал в ЦДГ ,относно елемент на трудово възнаграждение-безплатна храна -начислава се като дтв, а се удържа тъй като задължително се консумира и не е соц разход - т е е елемент на раб заплата а същевременно е и натурален показател;
Отговор:Съгласно чл. 269, ал. 2 от Кодекса на труда във връзка с чл. 6, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, ако това е предвидено в колективния или в индивидуалния трудов договор, допълнително трудово възнаграждение или част от него, може да се предоставя както в пари, така и в натура, според договорените условия. От това следва, че е възможно допълнително трудово възнаграждение да бъде предоставено в натура, вкл. като топла храна и др. хранителни продукти. Съгласно чл. 285 от Кодекса на труда на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда, работодателят осигурява безплатна храна и/или добавки към храната. Условията и редът, при които се осигуряват безплатната храна и/или добавките към нея са определени с НАРЕДБА № 11 от 21.12.2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея, обн., ДВ, бр. 1 от 2006г. С писмена заповед се определят правоимащите работници и служители, видът и стойността на храната и/или добавките към нея. По-големи размери на стойността на храната и/или добавките към нея могат да бъдат договаряни в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение. Съгласно чл. 1, ал. 7, т. 2 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски върху стойността на безплатната храна и/или добавките към храната, предоставени в натура по реда на чл. 285 от Кодекса на труда на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда, не се изчисляват и внасят осигурителни вноски. В чл. 292 и сл. от Кодекса на труда са регламентирани реда за разпределение и използване на средствата за социално-битовото и културно обслужване, т.н. социални придобивки за работниците и служителите, съответно социални разходи за работодателя. Съгласно чл. 2 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски: (1) Осигурителни вноски се изчисляват и внасят върху сумите, изплатени или начислени и неизплатени за сметка на средствата за социални разходи пряко, постоянно или периодично на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване в пари или в натура. (2) Осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени за сметка на социалните разходи за издръжка на столове (включително за поевтиняване храната в тях), на здравни и лечебни заведения, детски заведения, почивни бази, поддържане на културни потребности на работниците и служителите, вноски за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица и професионална квалификация, както и върху еднократните помощи в пари или в натура, изплатени на работниците и служителите за лекарства, при продължително боледуване, за раждане, при смърт на член от семейството или при други случайно настъпили събития. (3) Осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени под формата на ваучери за храна на работници и служители, включително на лицата, работещи по договори за управление, при условията на чл. 209, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане. (4) Сумите за социални разходи, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, не се включват при определяне на минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя. От посоченото по-горе е видно, че формите за предоставяне на храна са различни. Различен е и подхода при определяне на задължението за осигурителни вноски. От изложеното от Вас може да се предположи, че тъй като работите в детска градина, храната не се осигурява от работодателя по реда на чл. 285 от КТ, а и върху нейната стойност не се изчисляват и внасят осигурителни вноски (чл. 1, ал. 7, т. 2 от Наредбата за елементите .....). Твърдите още, че “не е соц. разход”, от което би могло да се предположи, че не е приложен чл. 292 и сл. от КТ. Вие твърдите, че тя се “начислява като ДТВ”. Както посочихме по-горе, чл. 269, ал. 2 от Кодекса на труда и чл. 6, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, допускат допълнително трудово възнаграждение или част от него да се предоставя в натура, според договорените условия. Ако става въпрос именно за натурално ДТВ (храна), то това натурално възнаграждение е част от трудовото възнаграждение. Равностойността на натуралните възнаграждения, както и другите допълнителни възнаграждения, дължими срещу положен труд, се включва в брутното трудово възнаграждение на работника или служителя. По това натуралните ДТВ се отличават от безплатната храна по чл. 285 от КТ, която се осигурява по линия на здравословните и безопасни условия на труд. От това следва, че върху равностойността на натуралните допълнителни трудови възнаграждения се дължат осигурителни вноски.
Р.П
Няма коментари:
Публикуване на коментар