Предварителните данни на НСИ за заплатите и числеността на наетите работници и служители през последното тримесечие и за цялата 2009 г. позволяват да се оформят някои по-важни констатации.
Спадът в заетостта като цяло предопределя намаляване обема на начислените средства за работни заплати
Според отчетните данни през 2009 г. в страната общо за трудово възнаграждение са начислени (без да е сигурно дали са напълно изплатени) финансови средства в размер на около 15 845 млн.лв. В сравнение с 2008 г. е налице „икономия” от около 288 млн.лв., или за пръв път през новото хилядолетие е отбелязан отрицателен ръст от минус 1.8%. Особено осезаемо е намалението спрямо 2008 г. на общите средства за възнаграждения в частния сектор - с близо 10 на сто или със 659 млн.лв. по-малко. Обратно, в обществения сектор (стопанска дейност и бюджетни дейности) има нарастване със 7.6% или в абсолютна сума увеличението е с 365 млн. лв.
• Сравнението на годишния фонд за работна заплата през 2009 и 2008 г. по сектори оформя три групи:
- с приблизително запазени разходи за заплати: добивна промишленост, водоснабдяване и канализация, транспорт, складиране и съобщения, финансови и застрахователни дейности;
- с двуцифрен процент на нарастване (между 10.3% и 15.7%) на средствата за заплати: производство и разпределение на ел. и топлоенергия, търговия и ремонт, административни и спомагателни дейности, образование, хуманно здравеопазване и социална работа;
- с отчетливо намаление на начислените средства за заплати: създаване и разпространение на информация, далекосъобщения с минус 18.7%, професионални дейности и научни изследвания с минус 16.4%, строителство с минус 12.3%.
• Тази картина е резултат от различно поведение на отделните сектори в условията на развитие на кризисните процеси. Очевидно всеобщ е стремежът да не се посяга прибързано върху установените по места стандарти при заплащането и възможно по-дълго да се търсят други балансиращи мерки. Голяма част от предприятията и организациите с обективно намалена дейност са принудени да намаляват броя на наетите и като следствие паралелно нараства средната заплата – със съизмерими или сходни проценти. Други сектори редуцират и персонал, и заплати, като силно свиват и общите разходи за заплати (най-отчетливо в посочените по-горе като трета група). Само в сектора „Търговия и ремонт” нарастват годишните средства за заплати, като заедно с това се увеличава и средната заплата, и броят на наетите лица.
• По отношение на изплатените премии в края на годината, 2009-та не се отличава съществено от предходните периоди. Разходите за годишни премии, отразени през м.декември общо за страната са около 55 млн.лв., като близо 27 млн. са само в обществения сектор. Най-високи стойности на тази добавка на човек се отбелязват във „Финансови и застрахователни дейности” (87 лв.), „Държавно управление” (86 лв.) и „Култура, спорт и развлечения” (80 лв.). В секторите на индустрията сумите са едноцифрени и практически нямат отражение върху годишната средна заплата.
Зад увеличението на средната работна заплата за страната се крият разнопосочни тенденции по сектори и икономически дейности
Средната заплата за страната през 2009 г. е 591 лв., което означава номинален ръст от 8.5% и реално покачване с 5.5 на сто. В обществения сектор се отчита увеличение с 9.2% и реално с 6.2 на сто, като е достигнато равнище от 711 лв. За частния сектор е изчислена средна заплата от 547 лв., или със 7.3% повече от 2008 г. и 4.3% в реално изражение.
• През кризисната 2009 г. се прекъсва тенденцията на двуцифрен номинален ръст на средните заплати на национално ниво, характерна за последните пет години. Реалното изменение за 2009 г. е все пак с положителен знак, като е съизмеримо или малко по-ниско от постигнатото през предходните няколко години. Сбъднаха се предварителните очаквания, че нарастване на средната заплата може да се постигне благодарение преди всичко на последователно и трайно свиване на заетостта. Концентрирането единствено върху положителния ръст на средната заплата за страната не подпомага обективността, ако не се държи сметка за по-важната и драматична последица от кризата през 2009 г. – проведените съкращения и заложеното ново редуциране през текущата и следващите години.
• Изменението на средните заплати по икономически сектори е твърде различно. С високи постижения се отличават „Култура, спорт и развлечения” (+27.9%), „Административни и спомагателни дейности” (+21.9%), „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия” и „Строителство” (+18.2%), „Хуманно здравеопазване и социална работа” (+16.1%). Отрицателни стойности се отчитат в „Създаване и разпространение на информация, далекосъобщения” (-12.3%) и „Професионални дейности и научни изследвания” (-8.8%). Доста под средното е положителното нарастване в „Търговия и ремонт” (+4.0%), „Държавно управление” (+4.9%) и „Финансови и застрахователни дейности” (+6.0%).
• В отраслите на преработващата промишленост доминира положителен ръст на средната заплата, като отчетливо нарастване отбелязва единствено „Производството на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия” (+18.5%). В повечето икономически дейности промяната на средната заплата осигурява и незначително реално нарастване. Известно е, че в многочислените браншове се неутрализират ръст и спад на заплатата в отделните стопански субекти. Агрегираните средни стойности завоалират тревожни констатации от локални синдикални наблюдения, а именно че превес имат предприятията със замразени и намалени средни заплати.
• През 2009 г. практически непроменени остават дори средните заплати за голяма съвкупност от предприятия в сферата на производство на метали и метални изделия, на машини с общо и специално предназначение. С отрицателен ръст от минус 1.5% е средната заплата в производството на химически продукти, върху който съществено влияние оказва разликата в изплатените премии през 2008 и 2009 г.
• Като „нископлатени” (с работна заплата под 67% от СРЗ за страната) могат да бъдат определени 14 икономически дейности, измежду които най-важните са: търговия на дребно, ресторантьорство, производство на облекло, обработка на кожи, производство на обувки, производство на изделия от каучук и пластмаси, производство на дървен материал, мебели и т.н. Общо наетите „нископлатени работници” са над 550 хил., което представлява около 25% от всички наети в страната.
Загубата на работни места е характерна за почти всички сектори и отрасли на икономиката
Средносписъчният брой на наетите лица през 2009 г. е сериозно редуциран спрямо 2008 г. - общо за страната намалението е с 7.0%, което означава по-малко почти 172 хил. работници и служители. Отново частният сектор инкасира голяма загуба на заетост от 166,5 хил. или намаление с 9.0 на сто. При обществения сектор общото намаление е под един процент и се измерва с малко над 5 хил.човека.
• Подобна равносметка характеризира същественото проявление на финансовата и икономическа криза, довела до временно или трайно замразени работни места и нова армия от хора без работа и текущ доход. Именно намалението на наетите лица бе решаващият фактор за възпиране срива на средните заплати, тъй като преди всичко аритметично способства за установеното по-горе номинално нарастване.
• Състоянието на заетостта по икономически дейности и сектори показва известни нюанси, но общата характеристика е намаление или най-малкото задържане. Определена стабилност на персонала се отчита в най-големите, т.нар. бюджетни дейности. В секторите „Държавно управление”, „Образование” и „Хуманно здравеопазване” намалението на числеността е около и под половин процент. Най-силна редукция на наетите лица се отбелязва в „Операции с недвижими имоти” с над 28% и в строителството с над 25%. Повечето сектори се разполагат около средния процент за страната - намаление в диапазона 6 - 8 на сто. Единствено в „Търговия и ремонт” е нараснала числеността на наетите работници и служители.
• Катастрофални са последиците от намаления обем на производство и на произведена продукция в огромния сектор на преработващата промишленост (обща редукция на персонал от минус 10.9% или над 66 хил.човека). С едно изключение (производство на кокс и рафинирани нефтопродукти) всички икономически дейности са свили заетостта спрямо 2008 г. С общо над 40 хил. работници и служители е намален броят само в изброените по-долу дейности с двуцифрени отрицателни стойности: „Производство на основни метали и метални изделия” с минус 20.4%, „Производство на изделия от каучук и пластмаси” с минус 16.5%, „Производство на дървен материал” и „Производство на електрически съоръжения, ремонт и инсталиране на машини и оборудване” с над минус 12%.
Зависимостта „производство – заетост - работни заплати” намира различно приложение в промишлеността
Най-общото правило в тази връзка би следвало да почива на принципа, че повишеното производство трябва да означава по-висока заетост и по-висока работна заплата, при условие, че търсенето бележи нарастваща тенденция. На практика обаче се срещат твърде различни реакции на отделни производства и браншове, особено в условията на обща финансова и икономическа криза.
• Единствено бранш „Печатна дейност и възпроизвеждане на записани носители” показва относително устойчиви тенденции на развитие, касаещи в много по-голяма степен обаче темповете на нарастване на промишленото производство (тримесечни ръстове на база предходна година между 9.7% и 28.8%) и на заетостта (между 13.5% и 27.3%), докато темповете на нарастване на СРЗ по тримесечия (пак на годишна база) са между минус 2.6% и плюс 6.8%.
• В преобладаващия случай (лека, хранително-вкусова промишленост, химически и лекарствени продукти, металопреработване, електро- и машиностроене) са налице ярко изразени тримесечни спадове в промишленото производство, съпътствани от сериозни съкращения и намаляване на броя на наетите, но в крайна сметка висококвалифицираната заетост осигурява трайни темпове на нарастване на средната работна заплата. Особено ярко изразена е тази връзка в бранша „Производство на компютърна техника, електронни и оптични продукти”, където на средния темп на намаляване на производството от минус 11.3% и на заетостта от минус 10.4% отговаря среден ръст на номинално нарастване на работната заплата от 26.7%.
• По-различна е ситуацията в бранш „Производство на тютюневи изделия”. Устойчивите темпове на нарастване на производството са съпътствани от увеличаване на заетостта, или най-малко с нейното запазване, но за сметка на това темповете на увеличение на номиналните заплати са минимални и дори е налице спад за определени тримесечия на 2009 г.
• В някои браншове може да се отчете като цяло срив - както в производството и заетостта, така и по отношение на работните заплати. Такива са:
- „Производство на основни метали” (среден темп на спад на производството минус 11.3%, на заетостта минус 10.0%, на работната заплата минус 4.0%);
- „Производство на машини и оборудване с общо и специално предназначение” (съответно минус 22.2%, минус 19.2%, минус 1.4%);
- „Производство на превозни средства, без автомобили” (минус 27.4%, минус 11.5%, минус 11.4%).
• В основни отрасли, като „Добивна промишленост” и „Производство и разпределение на електрическа и топлоенергия и газ”, промишленото производство показва противоречиви темпове по тримесечия. Като цяло обаче заетостта е стабилна – с минимални спадове от 2 до 4 процентни пункта. Прави впечатление, че се поддържат сравнително високи темпове на нарастване на работната заплата – в добивната промишленост тази констатация важи най-вече за въгледобива (среден тримесечен ръст от 11.0%), а в енергетиката той е 22.0%.
Влиянието на кризата се усеща чувствително и върху домакинските бюджети
През 2009 г. се наблюдават отчетливи структурни изменения в доходите и разходите на домакинствата, които са следствие от протичащите процеси в икономиката и в частност на пазара на труда.
• Темповете на нарастване на общия доход на годишна база постоянно намаляват, за да достигнат в края на годината дори отрицателни стойности. Така общият доход на 1 л. от домакинство през ноември 2009 г. е с 4.1% по-нисък от аналогичния месец на 2008 г., а през декември спадът достига вече 11.9%. Това безспорно има връзка с намаляването на заетостта. Ако през първото тримесечие на 2008 г. наетите лица намаляват с 1.5% спрямо същото тримесечие на предходната година, то през четвъртото тримесечие този спад достига 7.5%.
• Относителният дял на доходите от работна заплата в общия доход на домакинствата бележи тенденция на спад и от 56-57% в първите два месеца на 2009 г. в последните два месеца на година достига 49-50%. В абсолютен размер са налице аналогични изменения в годишен разрез и докато през повечето месеци на 2009 г. е отчетено макар и минимално нарастване (със значителни колебания през различни месеци и периоди), то през ноември и декември доходите от работна заплата на 1 л. от домакинство спадат съответно с 1.5 и 2.3%.
• Анализът от данните на НСИ за средната работна заплата и за доходите от работна заплата в домакинствата води до извода, че докато средната работна заплата нараства под влиянието на структурния фактор в заетостта (т.е. намаляват нискоквалифицираните наети с ниски работни заплати, което изкуствено повишава равнището на средната работна заплата), то повишаването на броя на безработните в домакинствата води до намаляване на абсолютния и относителен дял на доходите от работна заплата, при повишаващ се дял на пенсиите и социалните трансфери.
• Поставени в ситуацията на криза и намаляващи доходи от заетост, домакинствата са принудени да се ограничават в своите разходи. Този процес на самоограничение може да се индикира през цялата 2009 г., но особено отчетлив е той през декември, когато разходите за храна и безалкохолни напитки намаляват с 5.1% спрямо аналогичния месец на 2008 г., за транспорт и съобщения – с 10.3%, за облекло и обувки – с 19.8%. Вярно е, че тук до известна степен влияние оказва ценовият фактор и ниската инфлация, но в крайна сметка това са групи разходи, които са силно еластични и обикновено самоограничаването започва от тях.
В заключение: Засега негативните количествени промени в заетостта до известна степен се компенсират със запазването на качествените работни места. Все повече обаче се появяват индикации, че тази ситуация много трудо може да бъде удържана в условията на задълбочаващ се спад и недостатъчно финансирани активни мерки на пазара на труда. Съществува реална опасност всяка нова вълна съкращения да изкарва на пазара на труда безработни с по-висока квалификация, което съществено би влошило възможностите за скорошно съживяване на икономиката и изгледите за „успешен изход” от дълбоката рецесия.
РЕГИОНАЛЕН СЪВЕТ НА КНСБ ШУМЕН
петък, 26 март 2010 г.
сряда, 17 март 2010 г.
Никифоров: Не приемаме антикризисните мерки, защото те са само орязване, орязване и орязване
Разполагаме с материала с антикризисните мерки и сме не притеснени, не възмутени, а изненадани, защото от началото на месец март работодатели и синдикати водим преговори, за да постигнем консенсус по някои общи искания към правителството. Това каза в интервю за Информационна агенция КРОСС вицепрезидентът на КНСБ Валентин Никофоров.
„Не приемаме такива мерки, защото те са само орязване, орязване и орязване", категоричен е той. „Ако се потвърдят тези неща утре на антикризисната работна комисия, където има представители на правителство, синдикати и работодатели, считайте, че ще бъдат запознати и в Европейската комисия и в Европейския икономически и социален съвет", коментира Никифоров. Антикризисни мерки се правят с финансиране, смята вицепрезидентът на КНСБ и даде за пример Ангела Меркел, която наля 12 млрд. евро във „Форд" и „Опел", за да спаси десетки хиляди работни места и автомобилостроенето в Германия да върви.
„Синдикатът на гражданската администрация в МВР и Националният синдикат на служителите в НАП ще си организират в събота /20 март/ протестна акция от 12 ч. пред Народния театър „Иван Вазов", каза Валентин Никофоров и добави, че ще участват и синдикалните структури на КНСБ.
ДЕКЛАРАЦИЯ
ДЕКЛАРАЦИЯ
НА
КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ
Братя и сестри синдикалисти,
Хора на труда,
Граждани на Република България,
Ръководството на КНСБ категорично отхвърля опитите на правителството чрез т. нар. мерки за ограничаване на дефицита по консолидираната фискална рамка да прехвърля тежестта от икономическата криза в страната върху работници, пенсионери, държавни и общински служители, заетите в системата на здравеопазване, образование и социални дейности, военнослужещите и полицаи.
Нараства обедняването на българските граждани, които със замразените и намалени доходи от края на 2009 г. и от началото на 2010 г. трябва да посрещнат завишените разходи и задължения на домакинствата, и в резултат на непрекъснатото повишаване на монополните цени. Ръководството на КНСБ оценява тези „мерки” като пряк удар върху и без това ниския жизнен стандарт на българина. Липсата на конкретни антикризисни програми по браншове и отрасли, които да са обсъдени и приети от синдикати, работодатели и съответни министерства, увеличава загубата на работни места. Негативните ефекти се задълбочават от неизпълнението на краткосрочната правителствена антикризисна програма, включваща и 32 предложения на социалните партньори. Ръководството на КНСБ остава с впечатлението, че правителството разчита кризата да отмине от самосебе си, без да се прилагат широко известните и използвани във всички европейски страни мерки и програми. Финансовото преструктуриране на здравеопазване, образование и социални дейности, както и непрекъснатият стремеж за балансиран държавен бюджет задълбочават проблемите в тези важни обществени сфери, без да ги решават в дългосрочен план.
Ръководството на КНСБ категорично не приема придобилите публичност и обсъждани в министерството на финансите мерки за ограничаване на дефицита. Те са предпоставка за грубо посегателство върху основни граждански и трудови права, гарантирани чрез Европейската социална харта, Конституцията на Република България, Кодекса на труда, Кодекса за социално осигуряване и редица други международни и български закони и нормативни актове. Заклеймяваме този стил на едностранно разработване и предлагане от страна на отделни представители на правителството на мерки и идеи, които не са обсъждани на официалните преговори между синдикати, работодатели и правителство. Считаме ги за вредни и опасни за социалния мир в страната като това ще принуди ръководството на КНСБ да преосмисли участието си и отговорностите, които поема в социалния диалог на национално равнище.
Получилите публичност „работни мерки” на министерство на финансите считаме за посичане надеждите на хората на труда, на гражданите на България за по-справедливо разпределение на тежестите от икономическата криза и незачитане на гражданското общество.
По този начин се обезсмислят сегашните усилия на националнопредставителните работодателски и синдикални организации за разработване на конкретни антикризисни мерки за стимулиране на бизнеса, осигуряване на свеж финансов ресурс и по-големи постъпления от работеща икономика в Републиканския бюджет, с което да се създадат предпоставки за запазване на работни места и доходи и нормално функциониране на обществените сфери. Не приемаме това да стане чрез допълнително изземване доходите на българските граждани и въвеждане на нови данъчни и осигурителни тежести, каквито са намеренията в експертните разработки.
Ръководството на КНСБ заявява, че няма да допусне ново, поредно изземване от доходите на хората на наемния труд и пенсионерите, ограничаване правата на майките, военнослужещите, полицаите и безработните.
КНСБ започва допитване до своите синдикални структури, до гражданите на РБългария за провеждане на синдикални и граждански протестни и стачни действия в защита на техните интереси.
Президент на КНСБ
Проф. д-р Желязко Христов
НА
КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ
Братя и сестри синдикалисти,
Хора на труда,
Граждани на Република България,
Ръководството на КНСБ категорично отхвърля опитите на правителството чрез т. нар. мерки за ограничаване на дефицита по консолидираната фискална рамка да прехвърля тежестта от икономическата криза в страната върху работници, пенсионери, държавни и общински служители, заетите в системата на здравеопазване, образование и социални дейности, военнослужещите и полицаи.
Нараства обедняването на българските граждани, които със замразените и намалени доходи от края на 2009 г. и от началото на 2010 г. трябва да посрещнат завишените разходи и задължения на домакинствата, и в резултат на непрекъснатото повишаване на монополните цени. Ръководството на КНСБ оценява тези „мерки” като пряк удар върху и без това ниския жизнен стандарт на българина. Липсата на конкретни антикризисни програми по браншове и отрасли, които да са обсъдени и приети от синдикати, работодатели и съответни министерства, увеличава загубата на работни места. Негативните ефекти се задълбочават от неизпълнението на краткосрочната правителствена антикризисна програма, включваща и 32 предложения на социалните партньори. Ръководството на КНСБ остава с впечатлението, че правителството разчита кризата да отмине от самосебе си, без да се прилагат широко известните и използвани във всички европейски страни мерки и програми. Финансовото преструктуриране на здравеопазване, образование и социални дейности, както и непрекъснатият стремеж за балансиран държавен бюджет задълбочават проблемите в тези важни обществени сфери, без да ги решават в дългосрочен план.
Ръководството на КНСБ категорично не приема придобилите публичност и обсъждани в министерството на финансите мерки за ограничаване на дефицита. Те са предпоставка за грубо посегателство върху основни граждански и трудови права, гарантирани чрез Европейската социална харта, Конституцията на Република България, Кодекса на труда, Кодекса за социално осигуряване и редица други международни и български закони и нормативни актове. Заклеймяваме този стил на едностранно разработване и предлагане от страна на отделни представители на правителството на мерки и идеи, които не са обсъждани на официалните преговори между синдикати, работодатели и правителство. Считаме ги за вредни и опасни за социалния мир в страната като това ще принуди ръководството на КНСБ да преосмисли участието си и отговорностите, които поема в социалния диалог на национално равнище.
Получилите публичност „работни мерки” на министерство на финансите считаме за посичане надеждите на хората на труда, на гражданите на България за по-справедливо разпределение на тежестите от икономическата криза и незачитане на гражданското общество.
По този начин се обезсмислят сегашните усилия на националнопредставителните работодателски и синдикални организации за разработване на конкретни антикризисни мерки за стимулиране на бизнеса, осигуряване на свеж финансов ресурс и по-големи постъпления от работеща икономика в Републиканския бюджет, с което да се създадат предпоставки за запазване на работни места и доходи и нормално функциониране на обществените сфери. Не приемаме това да стане чрез допълнително изземване доходите на българските граждани и въвеждане на нови данъчни и осигурителни тежести, каквито са намеренията в експертните разработки.
Ръководството на КНСБ заявява, че няма да допусне ново, поредно изземване от доходите на хората на наемния труд и пенсионерите, ограничаване правата на майките, военнослужещите, полицаите и безработните.
КНСБ започва допитване до своите синдикални структури, до гражданите на РБългария за провеждане на синдикални и граждански протестни и стачни действия в защита на техните интереси.
Президент на КНСБ
Проф. д-р Желязко Христов
Желязко Христов: Съд, ако не компенсират чиновник и полицай за вноските
София /КРОСС/ Чудя се как изобщо ги мислят управляващите тези неща. Първо, в драматична ситуация на задълбочаваща се криза, свита заетост и галопираща безработица се казва, че ще вземем още близо 80 млн. лв. от наетите, за да вържем финансите на здравеопазването. Отказваме се, но пък решаваме да санкционираме 150 хил. души с тежък удар по джоба. Ами ако тези хора поемат личните си вноски за пенсия, майчинство, безработица, трудова злополука и здраве, това значи да загубят 12,9% от заплатите си. Това заявява в интервю за в. „24 часа" президентът на КНСБ Желязко Христов. Според него подобна идея отчуждава тези 150 хил. души от реформите. Подобно изравняване на чиновници, полицаи и магистрати с всички останали наети в частния и публичния сектор може да се предприеме, но трябва внимателно да се обмисли, смята президентът на КНСБ. Ако вдигнат осигуровките на държавните служители без компенсация и този въпрос засегне жизненото равнище на тези хора, влизаме във Върховния административен съд, е категоричен Желязко Христов.
„От реалния сектор си отидоха най-нискоквалифицираните, които са и най-ниско платени. Затова не е рухнала средната заплата. Това показва последният ни анализ. Но ако тази година кризата се задълбочи, нов фронт от по-високодоходни и по-квалифицирани ще загуби работа. От това ще страда и фискът, и осигурителните системи, и хората" казва още президентът на КНСБ.
„От реалния сектор си отидоха най-нискоквалифицираните, които са и най-ниско платени. Затова не е рухнала средната заплата. Това показва последният ни анализ. Но ако тази година кризата се задълбочи, нов фронт от по-високодоходни и по-квалифицирани ще загуби работа. От това ще страда и фискът, и осигурителните системи, и хората" казва още президентът на КНСБ.
понеделник, 15 март 2010 г.
Работниците от хартиения завод в Костенец излязоха на протест
Работниците от хартиения завод „ХХИ-Костенец” АД излязоха на протест пред портала на сградата на предприятието, съобщиха от КНСБ.
Причините за протеста са неправилни действия от страна на мениджмънта в лицето на търговския пълномощник Крум Иванов, който в петък, 12.03.2010 г., в 15.00 ч., без да обяви престой на работата на предприятието за повече от 5 работни дни, нареди на хората да излязат в престой, поради спиране на производствения процес, по неговите думи – до 24 март. 2010 г.
Според синдиката, не е спазено изискването до настоящия момент на хората да бъде връчени индивидуално заповеди за принудително пускане в платен годишен отпуск, по смисъла на чл. 173, ал. 4 от КТ. По този начин работодателят е осъществил незаконно недопускане до работа и в нарушение на задълженията си по чл. 127 от КТ. Това взриви търпението на хората и провокира справиедливите протестни действия от тяхна страна, посочват от КНСБ.
Синдикаланта организация на КНСБ в предприятието е връчила протестна декларация с искания на работниците и служителите да бъдат допуснати до работните им места и мениджмънтът да спази закона. Колективът на дружеството настоява:
- да бъде освободен Крум Иванов от длъжността търговски пълномощник на „ХХИ-Костенец” АД;
- да бъде освободена г-жа Вера Драгиева от длъжността директор „Външни пазари”
- да бъде назначено ново ръководство, което да спазва законите и да осигури произовдствения процес със суровини и поръчки
Ако не бъдат приети исканията на работниците, ще последва протестна гладна стачка.
Причините за протеста са неправилни действия от страна на мениджмънта в лицето на търговския пълномощник Крум Иванов, който в петък, 12.03.2010 г., в 15.00 ч., без да обяви престой на работата на предприятието за повече от 5 работни дни, нареди на хората да излязат в престой, поради спиране на производствения процес, по неговите думи – до 24 март. 2010 г.
Според синдиката, не е спазено изискването до настоящия момент на хората да бъде връчени индивидуално заповеди за принудително пускане в платен годишен отпуск, по смисъла на чл. 173, ал. 4 от КТ. По този начин работодателят е осъществил незаконно недопускане до работа и в нарушение на задълженията си по чл. 127 от КТ. Това взриви търпението на хората и провокира справиедливите протестни действия от тяхна страна, посочват от КНСБ.
Синдикаланта организация на КНСБ в предприятието е връчила протестна декларация с искания на работниците и служителите да бъдат допуснати до работните им места и мениджмънтът да спази закона. Колективът на дружеството настоява:
- да бъде освободен Крум Иванов от длъжността търговски пълномощник на „ХХИ-Костенец” АД;
- да бъде освободена г-жа Вера Драгиева от длъжността директор „Външни пазари”
- да бъде назначено ново ръководство, което да спазва законите и да осигури произовдствения процес със суровини и поръчки
Ако не бъдат приети исканията на работниците, ще последва протестна гладна стачка.
събота, 13 март 2010 г.
Желязко Христов: Идеята за данък върху пенсията на работещите пенсионери е парадоксална мярка
Желязко Христов: Идеята за данък върху пенсията на работещите пенсионери е парадоксална мярка
„Поуморихме се от разнопосочни и ежедневни идеи. Няма нищо лошо в това, но когато се лансират идеи, трябва да им се търси институционално обсъждане - с разчети и с аргументи. В противен случай започваме да ставаме свидетели на крачка напред, две в страни и една назад, което не е добре за България". Това заяви в интервю за Информационна агенция КРОСС председателят на КНСБ Желязко Христов. „Това е едно говорене на принципа проба-грешка", изказа мнение той.
Идеята на Димитър Манолов /вицепрезидент на КТ „Подкрепа"/ - работещите пенсионери на не получават пенсията си в пълен размер или изобщо да не я получват, Желязко Христов коментира така: „И тази идея може да има аргументи и аз споделям аргументите. Пълен размер на пенсия и заплата не се получава в нито една от европейските страни".
вторник, 9 март 2010 г.
КТД за ДУЗ за Община Шумен
Днес се подписа колективен трудов договор за Детско и училищно здравеопазване в Община Шумен. ТКС на ФСЗ към КНСБ благодари на Кмета на Община Шумен за конструктивния диалог и разбиране в условията на криза.
понеделник, 8 март 2010 г.
Регионален съвет на КНСБ гр.Шумен подкрепя протестите на АОПЛ в страната
Регионален съвет на КНСБ гр.Шумен изцяло подкрепя протестите организирани от АОПЛ.
В Европейска България никой не трябва да толерира неизплащане или забавено изплащане на възнаграждение за положен труд.
Липсата на ясна стратегия по- отношение на т.н. "здравна реформа" ще задълбочи изключително сложните взаимоотношения в здравния сектор. Необходимо е да бъдат преразгледани фундаменталните закони в здравеопазването и създадените правила да бъдат ясни и недвусмислени за всички.
В Европейска България никой не трябва да толерира неизплащане или забавено изплащане на възнаграждение за положен труд.
Липсата на ясна стратегия по- отношение на т.н. "здравна реформа" ще задълбочи изключително сложните взаимоотношения в здравния сектор. Необходимо е да бъдат преразгледани фундаменталните закони в здравеопазването и създадените правила да бъдат ясни и недвусмислени за всички.
петък, 5 март 2010 г.
Проектът "Кухни спасение" продължава с помощта на Шуменския бизнес
РС на КНСБ Шумен успешно реализира проект „Кухни спасение” и през 2010 година.
Този проект стартира от 01.01.2010 г. за 34 лица- 17 лица в с.Мътница, Община Шумен и 17 лица в Община Нови пазар-с.Памукчи. МТСП осигури средства за осигуряването на топла храна ежедневно на стойност 2.20 лв. за два месеца –януари и февруари / 40 работни дни/.
Обхват на целеви групи:
• Лица и семейства на месечно подпомагане по реда и условията на чл. 9 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане;
• Лица с доказана липса на доходи и близки, които да се грижат за тях;
• Самотно живеещи лица и семейства, получаващи минимални пенсии /пенсии за осигурителен стаж и възраст; пенсии за инвалидност; наследствени пенсии; пенсии, несвързани с трудова дейност/;
• Скитащи и бездомни лица.
Във връзка с изпълнение на дейностите по проекта е се сформираха комисии, в които беше включен представител на дирекция „Социално подпомагане”, определен със заповед на директора. Комисията е с постоянен характер по време на проектните дейности, изготвя протоколи от заседанията, списъци на одобрените лица и при необходимост актуализира тези списъци.
Проектът се реализира с активното съдействие на Читалищното настоятелство на Читалище „Добри Войников”-храната се приготвя и транспортира от фирмата наемател на ресторанта в читалището.
Искам да изкажа огромната си благодарност на изп. Директор на БСК г-н Николай Николов. Той беше човекът, който ни оказа изключително голяма помощ за продължаване на прокта и през месец март.
Шуменският бизнес е отзивчив към подобни инициативи и досега проктът е подкрепен от : БСК, ШТПП, Гама 2000 „ Краев, Г-н Попов- от Фирма „Попов и СИЕ”,
„Агромашина импекс”,Титан БКС” ООд, Шумен-пътнически автотранспорт”ООД, РС на КНСБ . Очакваме и други фирми да се включат в този благородна инициатива. Оценяваме много високо тази съпричастност към социално слабите, особено през тази година, когато икономическата криза е във вихъра си и си даваме сметка за трудностите, които изпитва бизнеса в областта.
В Община Нови пазар храната се проготвя в кухнята на МБАЛ „Д-р Беров” ЕООД и със съдействито на кмета на с. Памукчи – Кадир Бодур.
Няколко общини (Габрово, Батак, Рудозем, Попово, Димитровград, Шумен, Нови пазар) от включените в проект „Кухни спасение” са кандидатствали самостоятелно по програмата за финансиране на социална услуга „Обществена трапезария” и са получили одобрение за финансиране. По тази причина, за да се избегне дублиране на целевата група е направена препоръка от Фонд „Социално подпомагане” РС на КНСБ да подбират бенефициентите от населени места извън съответните градове (центрове на общината), в случаите в които ползвателите на услугата по проекта на съответната община са локализирани в града.
Този проект стартира от 01.01.2010 г. за 34 лица- 17 лица в с.Мътница, Община Шумен и 17 лица в Община Нови пазар-с.Памукчи. МТСП осигури средства за осигуряването на топла храна ежедневно на стойност 2.20 лв. за два месеца –януари и февруари / 40 работни дни/.
Обхват на целеви групи:
• Лица и семейства на месечно подпомагане по реда и условията на чл. 9 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане;
• Лица с доказана липса на доходи и близки, които да се грижат за тях;
• Самотно живеещи лица и семейства, получаващи минимални пенсии /пенсии за осигурителен стаж и възраст; пенсии за инвалидност; наследствени пенсии; пенсии, несвързани с трудова дейност/;
• Скитащи и бездомни лица.
Във връзка с изпълнение на дейностите по проекта е се сформираха комисии, в които беше включен представител на дирекция „Социално подпомагане”, определен със заповед на директора. Комисията е с постоянен характер по време на проектните дейности, изготвя протоколи от заседанията, списъци на одобрените лица и при необходимост актуализира тези списъци.
Проектът се реализира с активното съдействие на Читалищното настоятелство на Читалище „Добри Войников”-храната се приготвя и транспортира от фирмата наемател на ресторанта в читалището.
Искам да изкажа огромната си благодарност на изп. Директор на БСК г-н Николай Николов. Той беше човекът, който ни оказа изключително голяма помощ за продължаване на прокта и през месец март.
Шуменският бизнес е отзивчив към подобни инициативи и досега проктът е подкрепен от : БСК, ШТПП, Гама 2000 „ Краев, Г-н Попов- от Фирма „Попов и СИЕ”,
„Агромашина импекс”,Титан БКС” ООд, Шумен-пътнически автотранспорт”ООД, РС на КНСБ . Очакваме и други фирми да се включат в този благородна инициатива. Оценяваме много високо тази съпричастност към социално слабите, особено през тази година, когато икономическата криза е във вихъра си и си даваме сметка за трудностите, които изпитва бизнеса в областта.
В Община Нови пазар храната се проготвя в кухнята на МБАЛ „Д-р Беров” ЕООД и със съдействито на кмета на с. Памукчи – Кадир Бодур.
Няколко общини (Габрово, Батак, Рудозем, Попово, Димитровград, Шумен, Нови пазар) от включените в проект „Кухни спасение” са кандидатствали самостоятелно по програмата за финансиране на социална услуга „Обществена трапезария” и са получили одобрение за финансиране. По тази причина, за да се избегне дублиране на целевата група е направена препоръка от Фонд „Социално подпомагане” РС на КНСБ да подбират бенефициентите от населени места извън съответните градове (центрове на общината), в случаите в които ползвателите на услугата по проекта на съответната община са локализирани в града.
понеделник, 1 март 2010 г.
Осмият международен работнически спортен фестивал.
През 2010 г. ще отбележим 110 годишнината на работническото спортно движение в Република България и 20 години от създаването на Конфедерацията на Независимите Синдикати в България (КНСБ).
На тези бележити годишнини ще бъде посветен и Осмият международен работнически спортен фестивал.
Ние вярваме, че с участието си в това международно спортно мероприятие ще продължим традицията за развитието и разширяването на аматьорския спорт от национален и международен мащаб.
От името на Конфедерацията на независимите синдикати в България, Българска работническа федерация „Tруд, спорт и здраве” и Организационния комитет имаме удоволствието да поканим Ваши отбори да вземат участие във фестивала, който ще се проведе от 09 до 13 юни 2010 г. в к.к. „Албена”.
Волейболен турнир по случай 20 годишнината на КНСБ
На 28.02.2010 г.в Зала Плиска, Шуменския регионален спортен клуб "Труд, спорт и здраве - КНСБ" проведе волейболен турнир, посветен на 20 - годишнината на КНСБ.
В надпреварата взеха участие отбори от Община Никола Козлево, Община Нови пазар, Община Велики Преслав, отбор на ПГМТ, Райдърс и Военното училище.
Раздадени бяха купи, грамоти и индивидуални награди. За І - во място, след много оспорвана игра се пребори отборът на Община Нови пазар, на ІІ - ро място се класира отборът на Райдърс, на ІІІ - то Община Никола Козлево. На класиралите се на ІV - то място Община Велики Преслав, бе осигурена топка и грамота, на V и VІ място бяха раздадени грамоти.
За най-добър разпределител бе определен Данаил Колев - Община Нови пазар;
най-добър нападател на турнира бе Чавдар Стойчев от отбора на Райдърс, а за най-полезен състезател бе определен Васил Михайлов - Община Н.Козлево.
Съдийството на турнира бе в следния състав:
Людмила Любенова
Георги Цветанов
Секретар - Валентин Тацев
В надпреварата взеха участие отбори от Община Никола Козлево, Община Нови пазар, Община Велики Преслав, отбор на ПГМТ, Райдърс и Военното училище.
Раздадени бяха купи, грамоти и индивидуални награди. За І - во място, след много оспорвана игра се пребори отборът на Община Нови пазар, на ІІ - ро място се класира отборът на Райдърс, на ІІІ - то Община Никола Козлево. На класиралите се на ІV - то място Община Велики Преслав, бе осигурена топка и грамота, на V и VІ място бяха раздадени грамоти.
За най-добър разпределител бе определен Данаил Колев - Община Нови пазар;
най-добър нападател на турнира бе Чавдар Стойчев от отбора на Райдърс, а за най-полезен състезател бе определен Васил Михайлов - Община Н.Козлево.
Съдийството на турнира бе в следния състав:
Людмила Любенова
Георги Цветанов
Секретар - Валентин Тацев
ПРЕДЛОЖЕНИЕ
ДО
МИНИСТЪРА НА ТРУДА
И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
Г-Н ТОТЮ МЛАДЕНОВ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ
ОТ
КНСБ И КТ „ПОДКРЕПА”
ЗА АКТУАЛИЗАЦИЯ НА АНТИКРИЗИСНИТЕ ПОЛИТИКИ
КНСБ и КТ „Подкрепа” са сериозно обезпокоени, че реализацията на редица мерки от антикризисния план на правителството (27.07.2009 – 27.04.2010) все още се бави, а работата по някои от тях дори не е започнала или пък е в начален стадий на осъществяване.
Същевременно, изнесените наскоро данни за степента на усвояване на средствата от структурните фондове на ЕС показва, че все още не е постигнат пробив в това отношение. Поради това респективно се забавя и реализацията на поредицата инфраструктурни проекти, заложени в програмата. Необходимо е да се извърши обстоен преглед на причините за критично ниското усвояване на средствата от еврофондовете, тъй като те са основен източник за финансиране на голяма част от антикризисните мерки.
Считаме за необходимо националната антикризисна програма да се ревизира и обогати, като се фокусира към мерки с краткосрочен и дългосрочен характер за изход от кризата и реализирането на нов модел на устойчив растеж.
Актуализацията на програмата цели:
- осъществяването на постоянен мониторинг и оценка на въздействието на антикризисните политики и действия;
- преодоляване на пречките от бюрократично-административен и процедурен характер при усвояването на средствата от европейските фондове;
- рязко нарастване на реалните плащания с източник европейските фондове за развитие на българската икономика и общество;
- намаляване на междуфирмената задлъжнялост, спиране на увеличаването на размера на дължими, но неразплатени заплати за положен труд;
- намаляване на разходите по обслужване на нови кредити за бизнеса и облекчаване на условията за кредитиране от страна на търговските банки;
- насърчаване на частната инициатива и отговорност;
- гарантиране на социална сигурност, недопускане намаляване на нетния разполагаем доход на домакинствата и спад в жизнения стандарт на населението.
- разширяване на борбата със сивата икономика, избягване на нерегламентираните плащания, невнасянето на данъци и осигурителни вноски, вкл. и чрез разпростиране на отрасловите и браншови колективни трудови договори.
Затова КНСБ и КТ”Подкрепа” настояват за реализирането на нови антикризисни политики и мерки, като:
1. Спешно създаване и незабавно привеждане в работен режим на Антикризисен съвет към министър-председателя чрез преобразуване на работната група към НСТС в изпълнение на т. 22 от раздел VІ на „Икономически мерки за възстановяване на българската икономика (27 юли 2009 г. - 27 април 2010 г.)” с участието и на поканени от премиера институции и личности. Във връзка с това:
- Антикризисният съвет следва да извършва текущ мониторинг на социалноикономическата ситуация и да предлага нови или подобряване на прилаганите мерки;
- рязко да се засили ефективността от работата на Съветите за социално сътрудничество в отрасловите министерства и разработването на браншови антикризисни мерки;
- финансово да се обезпечи дейността на НСИ за по-оперативното проследяване на отраженията на кризата, в т.ч реалната безработица, неизплатени заплати и др. чрез осигуряване на индикативна и прогностична информация за ранно предупреждение относно промените в стопанската конюнктура.
2. Постигане на надпартиен общоинституционален консенсус и единодействие за прелом в политиката по усвояването на средствата от оперативните програми на ЕС. Този подход предполага:
- административни, институционални и структурни промени в управлението и контрола по разходването на средствата;
- подобряване достъпа на бенефициенти до финансовите източници и използване на възможностите за финансиране на антикризисни мерки чрез фондовете на ЕС.
3. Преустановяване натрупването на неразплатени задължения на бюджета към реалния сектор, изчистване на дълга на държавата към фирмите, особено към малките и средни предприятия. Тази мярка следва да се допълни с:
- отказ от политиката на преразглеждане, предоговаряне и сконтиране на размера на задълженията на бюджета към изпълнители на дейности и доставчици на стоки и услуги;
- при доказани и документирани измами и отклонения от пазарни цени на сключени договори решително прекратяване на корупционните практики и действия с цел опазване на обществения интерес;
- създаване на публичен регистър на задълженията на бюджета;
- договорите за изпълнение на обществени поръчки да включват клаузи за плащане в срок до 15 дни след приемането на доставката (услугата).
4. Насърчаване на кредитирането, в т.ч. чрез Българската банка за развитие, укрепване на държавния Гаранционен фонд за обезпечаване на кредити (приоритетно за малкия и среден предприемачески бизнес) и привличане на инвестиционен капитал. В тази област е необходимо:
- разширяване на достъпа до кредитиране и предприемане на действия за поевтиняване на кредитния ресурс;
- увеличаване капитала на Българската банка за развитие с поне 500 млн. лв.;
- използване на регулаторни механизми от страна на държавата за облекчаване на условията за кредитиране на търговските банки;
- рязка промяна на политиката за привличане на чужди инвеститори чрез решително премахване бюрократичните и административни пречки и корупционни практики на всички нива;
5. Активна намеса на държавата за:
- обстоен преглед на предприятията, застрашени от затваряне поради несъответствие с екологични изисквания на ЕС и разработване на мерки за държавна подкрепа;
- създаване на единна институционална рамка за управление на държавната собственост и държавното участие в икономиката, както и за събиране на държавните вземания;
- решителна крачка напред в областта на продажбата на миноритарни държавни дялове в атрактивни дружества.
6. Специална защита и подпомагане (пряко и косвено) на ниско- и средно- доходните български домакинства от изпадане в задлъжнялост и липса на достатъчно средства, отказ от политика на повишаване на държавно регулирани или монополни цени на услуги от обществен интерес. Тази защита може да включва:
- подпомагане на населението с цел стимулиране на потреблението чрез използване на добри световни и европейски практики;
- използване на временен мораториум и разсрочване на някои задължителни вноски и ипотечни кредити, лихвени ваканции;
- осигуряването на допълнителни социални трансфери, облекчаване на достъпа до обществени услуги, приспадане на разходи от данъчната основа и др.
7. Актуализация на активната политика на пазара на труда и бюджетните средства за реализацията на мерките за насърчаване на заетостта. По-адекватна защита на уязвимите групи на пазара на труда може да се постигне чрез:
- разширяване на стимулите за квалификация, преквалификация и последваща заетост;
- достигане поне на миналогодишните нива на средствата за субсидирана заетост и за компенсиране на загубен доход при непълно работно време;
- разширяване на покритието на гарантираните доходи при загуба на работното място (премахване на горната граница за обезщетението при безработица и определянето му като 60% от загубения осигурителен доход).
В тази връзка предлагаме неотложен старт на тристранни преговори за сключване на национален пакт за заетост в духа на приетия на Конференцията на МОТ през 2009 г. основополагащ документ.
8. Преосмисляне на рестриктивния подход към политиката на доходите и още от второто полугодие на настоящата година реализирането на политика на доходите, гарантираща постепенно повишаване на вътрешното потребление и жизнения стандарт на населението. Конкретните механизми на тази политика са:
- повишаване на минималната работна заплата за страната и обвързването й чрез подходящ механизъм с прага на бедност (понастоящем нетната минимална заплата от 187 лв. е далеч под прага на бедност, определен на 211 лв.);
- официалната национална линия на бедност да бъде основен критерий за целите на социалното подпомагане и актуализиране на социалните помощи;
- увеличаване на броя и обхвата на ваучерите за хранене като механизъм за допълване на реалните доходи; рязко разширяване прилагането на ваучерите в бюджетния сектор, при това - извън средствата за СБКО.
От реализирането на тези антикризни мерки очакваме да се получат резултати в следните направления:
постепенно съживяване на икономиката и подобряване условията на труд и качеството на живот в България;
увеличаване на финансовия кредитен ресурс за бизнеса, особено за инвестиционни цели;
спасяване на фирми, изпаднали в състояние на кредитор на бюджета;
инвестиционно оживление и обновление, инвестиции в екология, нови технологии;
преструктуриране на бизнеса и насърчаване на експорта;
преструктуриране и подобряване на параметрите на заетостта;
подобряване на конкурентоспособността на бизнеса и на човешкия капитал;
подобряване качеството на инфраструктурата и публичните услуги;
повишаване на приходите от данъци;
повишаване на платежоспособното търсене и потребление.
Въпреки че нямат пряко отношение към антикризисната програма, не можем да избегнем два изключително болезнени за нашето общество проблема – реформите в здравната и пенсионната системи. В условията на криза те придобиват особена острота. КНСБ и КТ „Подкрепа” настояват за:
Широко обсъждане и преосмисляне на подхода към структурните промени в здравеопазването. Недопустимо е да се стигне до срив в системата за достъп и оказване на болнична помощ, до отказ от здравно обслужване по финансови причини, до разпиляване на материалните активи и човешкия ресурс в системата. Необходимо е засилване ролята и функциите на държавата извън фондовете на задължителното здравно осигуряване чрез целенасочени публични инвестиции за реформа преди, а не след преструктуриране на здравеопазването. От актуализиране се нуждае и лекарствената политика. Единствено защитата на правото и обезпечаването на достъп до качествено здравеопазване на всеки български гражданин може да върне доверието на обществото, на пациентите и изпълнителите на медицински услуги в системата на здравеопазване, а в резултат от това да се повиши здравният статус на нацията, производителността и качеството на живот на хората.
Внимателно обмисляне, прецизиране и времево разполагане на решенията в областта на пенсионните права на българските граждани. Според нас, краткосрочните, финансово и бюджетно удобни промени в условия на криза, биха ощетили дългосрочно големи групи от работещи. От изключителна важност при решаването на проблема е съобразяването на правото на пенсия с промените в структурата на заетостта и получаваните доходи от труд, както и обвързването на осигурителните вноски с размера на получаваните пенсии. Недопустима е всякаква по-нататъшна политика на намаляване на пенсионната вноска, нещо повече – с цел оздравяване и стабилизиране на системата е необходимо възстановяване на нейния размер от преди 2010 г. Допълнителни усилия правителството следва да насочи към защита депозитите на частните пенсионни фондове в търговските банки за гарантиране устойчивостта на втория и третия стълб на пенсионното осигуряване. Единствено тези мерки могат да доведат в дългосрочен план до постигане на равнища на заместващ доход от пенсия в съответствие с европейските стандарти, стимулиране на активния трудов живот и достоен живот след пенсиониране на българските граждани.
В период на криза именно държавата е тази, която следва да поеме най-голямата отговорност, за да компенсира спада в частното търсене и да гарантира социалната сигурност на своите граждани. Припомняме, че макроикономическите мерки, провеждани от правителствата в други държави, целят поддържане на инвестиционния процес, стимулиране на потреблението, респ. вътрешното търсене, целенасочени действия на пазара на труда за съхраняване на заетостта и защита на доходите и жизнения стандарт на населението.
С новата антикризисна програма трябва се постигне еднопосочност на предприеманите мерки в трите основни направления за въздействие: икономическа политика – за подкрепа и преструктуриране на бизнеса и последващо нарастване на продуктивната заетост; социална политика – постигане на социална защита на доходите /заплати, пенсии, помощи, обезщетения при безработица/, стимулиране на активно поведение и подкрепа на хората за адаптиране към променящата се конюктура на трудовия пазар и институционална политика – промяна и адаптиране на регулациите с оглед балансиране на работодателската свобода със социалната сигурност, като подход, приложим за по-справедливото разпределение на тежестите от кризата.
Крайно наложително е правителството да предприеме спешни действия за подготовката и приемането на комплексна антикризисна програма (с период на действие до 2 години), съобразена с практиката в други държави и с предложенията на социалните партньори. Антикризисните мерки, както подходите и механизмите за реформиране на важни обществени сектори, трябва да станат част от едно Национално споразумение между социалните партньори с хоризонт до 2013 г.
ПРОФ. Д-Р ЖЕЛЯЗКО ХРИСТОВ Д-Р КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ
ПРЕЗИДЕНТ НА КНСБ ПРЕЗИДЕНТ НА КТ”ПОДКРЕПА”
МИНИСТЪРА НА ТРУДА
И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
Г-Н ТОТЮ МЛАДЕНОВ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ
ОТ
КНСБ И КТ „ПОДКРЕПА”
ЗА АКТУАЛИЗАЦИЯ НА АНТИКРИЗИСНИТЕ ПОЛИТИКИ
КНСБ и КТ „Подкрепа” са сериозно обезпокоени, че реализацията на редица мерки от антикризисния план на правителството (27.07.2009 – 27.04.2010) все още се бави, а работата по някои от тях дори не е започнала или пък е в начален стадий на осъществяване.
Същевременно, изнесените наскоро данни за степента на усвояване на средствата от структурните фондове на ЕС показва, че все още не е постигнат пробив в това отношение. Поради това респективно се забавя и реализацията на поредицата инфраструктурни проекти, заложени в програмата. Необходимо е да се извърши обстоен преглед на причините за критично ниското усвояване на средствата от еврофондовете, тъй като те са основен източник за финансиране на голяма част от антикризисните мерки.
Считаме за необходимо националната антикризисна програма да се ревизира и обогати, като се фокусира към мерки с краткосрочен и дългосрочен характер за изход от кризата и реализирането на нов модел на устойчив растеж.
Актуализацията на програмата цели:
- осъществяването на постоянен мониторинг и оценка на въздействието на антикризисните политики и действия;
- преодоляване на пречките от бюрократично-административен и процедурен характер при усвояването на средствата от европейските фондове;
- рязко нарастване на реалните плащания с източник европейските фондове за развитие на българската икономика и общество;
- намаляване на междуфирмената задлъжнялост, спиране на увеличаването на размера на дължими, но неразплатени заплати за положен труд;
- намаляване на разходите по обслужване на нови кредити за бизнеса и облекчаване на условията за кредитиране от страна на търговските банки;
- насърчаване на частната инициатива и отговорност;
- гарантиране на социална сигурност, недопускане намаляване на нетния разполагаем доход на домакинствата и спад в жизнения стандарт на населението.
- разширяване на борбата със сивата икономика, избягване на нерегламентираните плащания, невнасянето на данъци и осигурителни вноски, вкл. и чрез разпростиране на отрасловите и браншови колективни трудови договори.
Затова КНСБ и КТ”Подкрепа” настояват за реализирането на нови антикризисни политики и мерки, като:
1. Спешно създаване и незабавно привеждане в работен режим на Антикризисен съвет към министър-председателя чрез преобразуване на работната група към НСТС в изпълнение на т. 22 от раздел VІ на „Икономически мерки за възстановяване на българската икономика (27 юли 2009 г. - 27 април 2010 г.)” с участието и на поканени от премиера институции и личности. Във връзка с това:
- Антикризисният съвет следва да извършва текущ мониторинг на социалноикономическата ситуация и да предлага нови или подобряване на прилаганите мерки;
- рязко да се засили ефективността от работата на Съветите за социално сътрудничество в отрасловите министерства и разработването на браншови антикризисни мерки;
- финансово да се обезпечи дейността на НСИ за по-оперативното проследяване на отраженията на кризата, в т.ч реалната безработица, неизплатени заплати и др. чрез осигуряване на индикативна и прогностична информация за ранно предупреждение относно промените в стопанската конюнктура.
2. Постигане на надпартиен общоинституционален консенсус и единодействие за прелом в политиката по усвояването на средствата от оперативните програми на ЕС. Този подход предполага:
- административни, институционални и структурни промени в управлението и контрола по разходването на средствата;
- подобряване достъпа на бенефициенти до финансовите източници и използване на възможностите за финансиране на антикризисни мерки чрез фондовете на ЕС.
3. Преустановяване натрупването на неразплатени задължения на бюджета към реалния сектор, изчистване на дълга на държавата към фирмите, особено към малките и средни предприятия. Тази мярка следва да се допълни с:
- отказ от политиката на преразглеждане, предоговаряне и сконтиране на размера на задълженията на бюджета към изпълнители на дейности и доставчици на стоки и услуги;
- при доказани и документирани измами и отклонения от пазарни цени на сключени договори решително прекратяване на корупционните практики и действия с цел опазване на обществения интерес;
- създаване на публичен регистър на задълженията на бюджета;
- договорите за изпълнение на обществени поръчки да включват клаузи за плащане в срок до 15 дни след приемането на доставката (услугата).
4. Насърчаване на кредитирането, в т.ч. чрез Българската банка за развитие, укрепване на държавния Гаранционен фонд за обезпечаване на кредити (приоритетно за малкия и среден предприемачески бизнес) и привличане на инвестиционен капитал. В тази област е необходимо:
- разширяване на достъпа до кредитиране и предприемане на действия за поевтиняване на кредитния ресурс;
- увеличаване капитала на Българската банка за развитие с поне 500 млн. лв.;
- използване на регулаторни механизми от страна на държавата за облекчаване на условията за кредитиране на търговските банки;
- рязка промяна на политиката за привличане на чужди инвеститори чрез решително премахване бюрократичните и административни пречки и корупционни практики на всички нива;
5. Активна намеса на държавата за:
- обстоен преглед на предприятията, застрашени от затваряне поради несъответствие с екологични изисквания на ЕС и разработване на мерки за държавна подкрепа;
- създаване на единна институционална рамка за управление на държавната собственост и държавното участие в икономиката, както и за събиране на държавните вземания;
- решителна крачка напред в областта на продажбата на миноритарни държавни дялове в атрактивни дружества.
6. Специална защита и подпомагане (пряко и косвено) на ниско- и средно- доходните български домакинства от изпадане в задлъжнялост и липса на достатъчно средства, отказ от политика на повишаване на държавно регулирани или монополни цени на услуги от обществен интерес. Тази защита може да включва:
- подпомагане на населението с цел стимулиране на потреблението чрез използване на добри световни и европейски практики;
- използване на временен мораториум и разсрочване на някои задължителни вноски и ипотечни кредити, лихвени ваканции;
- осигуряването на допълнителни социални трансфери, облекчаване на достъпа до обществени услуги, приспадане на разходи от данъчната основа и др.
7. Актуализация на активната политика на пазара на труда и бюджетните средства за реализацията на мерките за насърчаване на заетостта. По-адекватна защита на уязвимите групи на пазара на труда може да се постигне чрез:
- разширяване на стимулите за квалификация, преквалификация и последваща заетост;
- достигане поне на миналогодишните нива на средствата за субсидирана заетост и за компенсиране на загубен доход при непълно работно време;
- разширяване на покритието на гарантираните доходи при загуба на работното място (премахване на горната граница за обезщетението при безработица и определянето му като 60% от загубения осигурителен доход).
В тази връзка предлагаме неотложен старт на тристранни преговори за сключване на национален пакт за заетост в духа на приетия на Конференцията на МОТ през 2009 г. основополагащ документ.
8. Преосмисляне на рестриктивния подход към политиката на доходите и още от второто полугодие на настоящата година реализирането на политика на доходите, гарантираща постепенно повишаване на вътрешното потребление и жизнения стандарт на населението. Конкретните механизми на тази политика са:
- повишаване на минималната работна заплата за страната и обвързването й чрез подходящ механизъм с прага на бедност (понастоящем нетната минимална заплата от 187 лв. е далеч под прага на бедност, определен на 211 лв.);
- официалната национална линия на бедност да бъде основен критерий за целите на социалното подпомагане и актуализиране на социалните помощи;
- увеличаване на броя и обхвата на ваучерите за хранене като механизъм за допълване на реалните доходи; рязко разширяване прилагането на ваучерите в бюджетния сектор, при това - извън средствата за СБКО.
От реализирането на тези антикризни мерки очакваме да се получат резултати в следните направления:
постепенно съживяване на икономиката и подобряване условията на труд и качеството на живот в България;
увеличаване на финансовия кредитен ресурс за бизнеса, особено за инвестиционни цели;
спасяване на фирми, изпаднали в състояние на кредитор на бюджета;
инвестиционно оживление и обновление, инвестиции в екология, нови технологии;
преструктуриране на бизнеса и насърчаване на експорта;
преструктуриране и подобряване на параметрите на заетостта;
подобряване на конкурентоспособността на бизнеса и на човешкия капитал;
подобряване качеството на инфраструктурата и публичните услуги;
повишаване на приходите от данъци;
повишаване на платежоспособното търсене и потребление.
Въпреки че нямат пряко отношение към антикризисната програма, не можем да избегнем два изключително болезнени за нашето общество проблема – реформите в здравната и пенсионната системи. В условията на криза те придобиват особена острота. КНСБ и КТ „Подкрепа” настояват за:
Широко обсъждане и преосмисляне на подхода към структурните промени в здравеопазването. Недопустимо е да се стигне до срив в системата за достъп и оказване на болнична помощ, до отказ от здравно обслужване по финансови причини, до разпиляване на материалните активи и човешкия ресурс в системата. Необходимо е засилване ролята и функциите на държавата извън фондовете на задължителното здравно осигуряване чрез целенасочени публични инвестиции за реформа преди, а не след преструктуриране на здравеопазването. От актуализиране се нуждае и лекарствената политика. Единствено защитата на правото и обезпечаването на достъп до качествено здравеопазване на всеки български гражданин може да върне доверието на обществото, на пациентите и изпълнителите на медицински услуги в системата на здравеопазване, а в резултат от това да се повиши здравният статус на нацията, производителността и качеството на живот на хората.
Внимателно обмисляне, прецизиране и времево разполагане на решенията в областта на пенсионните права на българските граждани. Според нас, краткосрочните, финансово и бюджетно удобни промени в условия на криза, биха ощетили дългосрочно големи групи от работещи. От изключителна важност при решаването на проблема е съобразяването на правото на пенсия с промените в структурата на заетостта и получаваните доходи от труд, както и обвързването на осигурителните вноски с размера на получаваните пенсии. Недопустима е всякаква по-нататъшна политика на намаляване на пенсионната вноска, нещо повече – с цел оздравяване и стабилизиране на системата е необходимо възстановяване на нейния размер от преди 2010 г. Допълнителни усилия правителството следва да насочи към защита депозитите на частните пенсионни фондове в търговските банки за гарантиране устойчивостта на втория и третия стълб на пенсионното осигуряване. Единствено тези мерки могат да доведат в дългосрочен план до постигане на равнища на заместващ доход от пенсия в съответствие с европейските стандарти, стимулиране на активния трудов живот и достоен живот след пенсиониране на българските граждани.
В период на криза именно държавата е тази, която следва да поеме най-голямата отговорност, за да компенсира спада в частното търсене и да гарантира социалната сигурност на своите граждани. Припомняме, че макроикономическите мерки, провеждани от правителствата в други държави, целят поддържане на инвестиционния процес, стимулиране на потреблението, респ. вътрешното търсене, целенасочени действия на пазара на труда за съхраняване на заетостта и защита на доходите и жизнения стандарт на населението.
С новата антикризисна програма трябва се постигне еднопосочност на предприеманите мерки в трите основни направления за въздействие: икономическа политика – за подкрепа и преструктуриране на бизнеса и последващо нарастване на продуктивната заетост; социална политика – постигане на социална защита на доходите /заплати, пенсии, помощи, обезщетения при безработица/, стимулиране на активно поведение и подкрепа на хората за адаптиране към променящата се конюктура на трудовия пазар и институционална политика – промяна и адаптиране на регулациите с оглед балансиране на работодателската свобода със социалната сигурност, като подход, приложим за по-справедливото разпределение на тежестите от кризата.
Крайно наложително е правителството да предприеме спешни действия за подготовката и приемането на комплексна антикризисна програма (с период на действие до 2 години), съобразена с практиката в други държави и с предложенията на социалните партньори. Антикризисните мерки, както подходите и механизмите за реформиране на важни обществени сектори, трябва да станат част от едно Национално споразумение между социалните партньори с хоризонт до 2013 г.
ПРОФ. Д-Р ЖЕЛЯЗКО ХРИСТОВ Д-Р КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ
ПРЕЗИДЕНТ НА КНСБ ПРЕЗИДЕНТ НА КТ”ПОДКРЕПА”
Абонамент за:
Публикации (Atom)