КНСБ категорично възразява срещу подобен подход и настоява при избора на официална линия на бедност да се съблюдават обективните статистически данни, което (поне при сегашната ситуация) с нищо не застрашава Бюджет-2011.
При обсъждането в комисия, а и впоследствие в НСТС бе спестена голяма част от обективната информация на Националния статистически институт от изследването на бюджетите на домакинствата в Република България през 2009 г., която е в основата на Методиката за определяне и актуализиране на линията на бедност (ПМС №345/18.12.2006 г.). Това ни дава основание да се съмняваме в коректността на взетото решение, без да са налице убедителни аргументи, произтичащи от горецитираната Методика.
При медианен разполагаем еквивалентен доход от 384,37 лв. на еквивалентна единица, при избора на линия на бедност е избрано съотношение към него от 55%, т.е. размерът на линията на бедност се определя на 211 лв. Няма никакви основания да се променя досега утвърдената практика на използване съотношение 60% от медианния доход (линия на бедност 231 лв.), която осигурява съпоставимост със страните-членки на ЕС. Още повече, че обективните статистически данни показват като методически най-правилен избора на съотношение от 65%, т.е. линията на бедност би следвало да се фиксира на 250 лв.
И за да не останат Вашите читатели с впечатлението, че тези проценти и числа са „измислени” ,искам малко пояснение по методиката:
Съгласно методиката изборът на процентно съотношение спрямо медианния доход трябва да гарантира задоволяването на минимални жизнени потребности, като за целта се използват два показателя:
- минимален дневен калориен прием на еквивалентна единица 2700 ккал.;
- съответствие на равнището на разходи за потребление на хранителни стоки със средното такова за 20-те процента от домакинствата с най-ниски доходи (първите две децилни групи).
Ако при първия показател изискването се покрива от един по-широк диапазон на съотношението (50-70%), то при втория показател определно везните наклоняват в избора на вариант – линията на бедност да бъде 60-65% от медианния еквивалентен доход (налице е дори пълно съвпадение на данните при съотношение 65%).
Относителен дял на разходите за храна от общия потребителски разход на еквивалентна единица (в%)
Средно за първите две децилни групи 52.8
При съотношение на ЛБ като 50% от медианния доход 55.0
При съотношение на ЛБ като 55% от медианния доход 54.3
При съотношение на ЛБ като 60% от медианния доход 53.6
При съотношение на ЛБ като 65% от медианния доход 52.8
При съотношение на ЛБ като 70% от медианния доход 52.1
От гореизнесеното следва, че при избора на линия на бедност не са съобразени в пълна степен изискванията на Методиката и неправомерно е взето решение за размер от 211 лв. Фактически това означава „замразяване” на линията на бедност на равнището от 2010 г., при това трябва да се има предвид, че данните на НСИ, които се използват, са с 2-годишен лаг. Всякакви допълнителни съображения - за криза в икономиката, ниска инфлация и др. подобни, са несъстоятелни, защото линията на бедност е обективна величина и тя в никакъв случай не бива да се коригира съобразно нечии предпочитания. Впрочем да припомним, че издръжката на живота през септември 2010 г. нарасна с 4.9% на годишна база. В случая оставаме с убеждението, че линията на бедност се манипулира (адаптира) към ниските доходи в страната с политически цели и избягването на „неудобни сравнения”.
За сведение, 2010 година е определена за Европейска година за борба с бедността и социалното изключване. И какво от това, ако това включва предлагане на мерки, чийто резултат все повече хора не успяват да усетят. Пример за това е следното добро намерение:
„Основните приоритетни теми на годината са борба с детската бедност и предаването й между поколенията, активно включване на най-отдалечените от пазара на труда, равен достъп до услуги, образование, здравна грижа, култура и спорт, преодоляване на дискриминацията, социално включване на хората с увреждания и равенство на половете в политиките за борба с бедността”.
92 % от българите заявяват категорично, че мизерстват. Не просто, че парите не стигат или че са бедни, а мизерстват. Дори и да не сверим впечатленията от собственото си битие и това на околните с данните на „Евробарометър”, ние си го усещаме. Нещата у нас не са никак розови. Само през 2008 година делът на работещите бедни е 7,1%. Това прави приблизително 200 000 души. Без да са безработни, тези хора не могат да си позволят нищо друго, освен плащане на сметки и елементарни битови потреби.
Макар официалните данни да сочат, че и в европейски мащаб съществува подобна тенденция към обедняване, критериите за оценка на бедността са много различни от нашенските.
Европейците определят бедността по различен начин – „за около една четвърт от хората човек е беден, когато разполага с толкова ограничени средства, че не може да участва пълноценно в обществото, в което живее”. 22 разпознават бедността като невъзможност да си позволиш основни стоки, 21 % бедността означава да разчиташ на благотворителност или „обществени субсидии”.
Европейците не знаят и не им трябва да знаят какви са нашите представи и затова, може би, данните на социолозите показват, че като цяло в ЕС три четвърти от европейците преценяват , че бедността при тях е широко разпространена.
Унгарците обаче са по-черногледи и от нас, българите. Бедността е сочена като личен проблем от 96% от тамошните хора.
Бедните Българи са около 1 200 000 души. У нас прагът за бедност измерен в евро е почти три пъти по - нисък от новите страни членки на ЕС и 13 – пъти по-нисък от старите страни членки при равни цени на стоки и услуги. Доходите паралелно са в пъти по – ниски и осигуряват по-нисък жизнен стандарт. Икономистите обясняват този факт с високия ДДС. Това е регресивен данък и дела от семейния бюджет на бедните е много по-голям от този на богатите.
Най-уязвими са ромите, които заемат 40% от бедното население в България. Основните групи по показател бедност са: пенсионерите, безработните, самотните родители, многодетните семейства, работещите на минимална заплата или гравитиращи около нея. За крайно бедни се считат пълнолетни с доходи под 145 лв. месечно.
В по-големите градове бедността е по-малка. Заплатите в София са с до 400% по-високи от тези в страната, което води до вътрешна миграция към големите градове.
РЕГИОНАЛЕН СЪВЕТ НА КНСБ ШУМЕН
четвъртък, 25 ноември 2010 г.
сряда, 24 ноември 2010 г.
Динамика на СРЗ за 2010 г
1.Средната работна заплата за страната през трето тримесечие на 2010 г. е нараснала с 9,4 % спрямо същия период на `2009. Положителен принос за този резултат дава всеки тримесечен период, като само последното ІІІ тримесечие на `2010 се установява номинално намаление спрямо предходното второ, с 2 лв. или - 0,3 %.
Средната работна заплата в обществения сектор пред трето тримесечие на 2010 г. е увеличена със скромните 4,7 % (спрямо ІІІ тр.`2009), като през І тр.е отчетено намаление с – 2,7 % и през ІІІ тр. заплатата е непроменена.
Средната работна заплата в частния сектор през трето тримесечие на 2010 г. отбелязва положителен ръст с 11,8% (спрямо ІІІ тр.`2009) благодарение на последователно текущо нарастване и само през трето тримесечие запазва стойността на предходното второ`2010.
2. За разгледания период (ІІІ`2010/ІІІ`2009) броят на наетите лица, среден списъчен брой, намалява драматично с 158649 човека или спадът се измерва с – 7,1 %. Намалението е както през ІV трим`2009 (- 4 % спрямо ІІІ тр.`2009), така и през І тр.`2010 (- 5,1 % спрямо ІV тр.). При останалите две тримесечия на 2010 г. е фиксирано леко нарастване с по около 1 %, което е резултат главно от традиционните сезонни фактори и осезаем принос на селско, горско и рибно стопанство и на туризма.
3. Промяната в начислените средства за работна заплата по тримесечия общо взето съответства на намалението на заетостта, но спадът им е по умерен и нисък: през ІV`2009 само – 0,14% и през І`2010 достига – 3,1%. От второ тримесечие започва нарастване, като се възстановява и надхвърля стойността на базовото ІІІ тр.`2009. В резултат през ІІІ тр.`2010 за заплати са начислени почти 69 млн.лв. повече от ІІІ тр.`2009 или за периода е постигнат положителен ръст от 1,76 %.
Посочените факти потвърждават логичната зависимост между динамика на наетите лица и на средствата за работна заплата, при което средната работна заплата е естествен аритметичен резултат. По-високият темп на намаление на средносписъчния брой наети лица в сравнение с този на начислените средства за работна заплата обуславя положителният ръст на средната работна заплата.
Влияние върху поддържането и лекото нарастване на средната заплата оказва и обстоятелството, че икономическите затруднения в повечето сектори доведоха до съкращения предимно на ниско и средноквалифицирани работници и служители със съответно заплащане в по-ниските диапазони на заплатите. Коментари от типа „несъобразяване с кризата” „липса на икономически обосновани предпоставки” са неточни, най-малкото защото почти отсъства номинално увеличение на индивидуалните заплати при постигната положителна промяна в структурата на заетостта и отчетливото нарастване на производителността на труда.
Средната работна заплата в обществения сектор пред трето тримесечие на 2010 г. е увеличена със скромните 4,7 % (спрямо ІІІ тр.`2009), като през І тр.е отчетено намаление с – 2,7 % и през ІІІ тр. заплатата е непроменена.
Средната работна заплата в частния сектор през трето тримесечие на 2010 г. отбелязва положителен ръст с 11,8% (спрямо ІІІ тр.`2009) благодарение на последователно текущо нарастване и само през трето тримесечие запазва стойността на предходното второ`2010.
2. За разгледания период (ІІІ`2010/ІІІ`2009) броят на наетите лица, среден списъчен брой, намалява драматично с 158649 човека или спадът се измерва с – 7,1 %. Намалението е както през ІV трим`2009 (- 4 % спрямо ІІІ тр.`2009), така и през І тр.`2010 (- 5,1 % спрямо ІV тр.). При останалите две тримесечия на 2010 г. е фиксирано леко нарастване с по около 1 %, което е резултат главно от традиционните сезонни фактори и осезаем принос на селско, горско и рибно стопанство и на туризма.
3. Промяната в начислените средства за работна заплата по тримесечия общо взето съответства на намалението на заетостта, но спадът им е по умерен и нисък: през ІV`2009 само – 0,14% и през І`2010 достига – 3,1%. От второ тримесечие започва нарастване, като се възстановява и надхвърля стойността на базовото ІІІ тр.`2009. В резултат през ІІІ тр.`2010 за заплати са начислени почти 69 млн.лв. повече от ІІІ тр.`2009 или за периода е постигнат положителен ръст от 1,76 %.
Посочените факти потвърждават логичната зависимост между динамика на наетите лица и на средствата за работна заплата, при което средната работна заплата е естествен аритметичен резултат. По-високият темп на намаление на средносписъчния брой наети лица в сравнение с този на начислените средства за работна заплата обуславя положителният ръст на средната работна заплата.
Влияние върху поддържането и лекото нарастване на средната заплата оказва и обстоятелството, че икономическите затруднения в повечето сектори доведоха до съкращения предимно на ниско и средноквалифицирани работници и служители със съответно заплащане в по-ниските диапазони на заплатите. Коментари от типа „несъобразяване с кризата” „липса на икономически обосновани предпоставки” са неточни, най-малкото защото почти отсъства номинално увеличение на индивидуалните заплати при постигната положителна промяна в структурата на заетостта и отчетливото нарастване на производителността на труда.
Предложенията на КНСБ за промени в Проектобюджет 2011
. Сектор образование
Средно образование
За 2011 г. са намалени средствата за национални програми за развитие на средното образование. Това ще затрудни функционирането на част от извънкласни и извънучилищни дейности и уплътняването на учебния процес.Предлагаме в бюджета за 2011 г. да се планират допълнителни средства минимум в размер на 56 млн. лв. в т.ч. за :
1. Поетапното въвеждане на целодневната организация на учебния ден за учениците от І клас - допълнително 5,0 млн. лв.;
2. Пълния задължителния обхват на децата на 5 годишна възраст в детските градини - допълнително 7,0 млн.лв.;
3. Националната програма „Оптимизация на училищната мрежа”, мярка „Изплащане на обезщетения на персонала” и мярка „Без свободен час” – 20,0 млн.лв.;
4. Модернизация на професионалното образование, обновяване на учебно-практическите бази оборудването в професионалните училища, работилници, лаборатории и др. - 4 млн.лв.;
5. Капиталови разходи за подмяна на ИКТ – допълнително 20,0 млн. лв.
Напомняме за необходимостта от бързо възстановяване на правото в средното образование да се работи със 100 % достигнатия Единния разходен стандарт за финансиране на дете и ученик.
Висше образование
Предлагаме в частта “Субсидия за издръжка на обучението на студентите” да се отрази реалния ръст на студентите с 10,6 % или 165 267 учащи се (в абсолютно изменение с 15 835 студенти в повече) и тя да се формира въз основа на базов норматив от 693 лв. Необходимо е да припомним, че два пъти ревизираната субсидия от бюджета на висшите училища през 2010 г. най-вече се е отразила на основния компонент за издръжката на обучението, какъвто е базовия норматив. Той, на практика, се редуцира от 963 лв /2009/ на 693 лв.(2010), а в проекта на бюджета за 2011, гласуван на първо четене в Народното събрание, е намален на 630 лв.
Предложението за промяна се отнася до Приложение № 1 към чл. 6, ал. 2, както и до новите трансфери от бюджета на Министерството на образованието, младежта и науката за държавните висши училища, формирани на базов норматив от 693 лв. и увеличени с 22 069 400 лв. за 2011 г.
По проектобюджета на НЗОК за 2011 г.
В представения последен вариант на проект за Закон за бюджет на НЗОК за 2011 г. бюджетът по приходите и трансферите е на обща сума 2.633,730 хил. лева .
Здравноосигурителните плащания са увеличени с 8 млн. лв. , което е крайно недостатъчно за ритмично изплащане от НЗОК на извършените здравни дейности от лечебните заведения през цялата следваща година.
По - важното обаче е, че като цяло, парите не са повече, а са извършени счетоводни операции с които се цели да се прикрие недостигът на финансови средства в бюджета на НЗОК за 2011 г :
1. Касата ще предостави трансфери от 340 млн.лева на МЗ за заплащане на медицинска помощ и лекарствени продукти, които няма да са достатъчни за МЗ да се разплаща за спешна, психиатрична помощ и др. Ще се повтори практиката от 2010 г.- болниците не са получавали пари от МЗ за спешна помощ , хемодиализа и психиатрия от месец юли. До края на годината за тази цел ще са нужни още 58 млн. лева.
Такива прехвърляния на плащания от един публичен фонд (НЗОК) в държавно ведомство (МЗ), са незаконосъобразни, тъй като НЗОК сключва договори с изпълнителите за заплащане на извършени здравни услуги само на ЗЗОЛ. МЗ не е изпълнител на здравни услуги за касата и трансфериране на средства към него - това противоречи на ЗЗ и ЗЗО. Законът не позволява с пари от вноски да се финансира лечение на неосигурени. За да изпълнява своите функции, МЗ трябва да получава финансови средства от държавния бюджет.
2. През 2011 г. от предвидения бюджет на НЗОК ще се разплатят 100 млн. лева стари задължения за предходната 2010 г. Следователно се допуска отново нарушение на закона чрез безпрецедентна актуализация със задна дата на бюджета на НЗОК за 2010 г. С приемането на новия бюджет за 2011 г. няма клауза в сегашния НРД за 2010 г. неговото действие да се разпростира и върху 2011 г.
3. Цените и обемите за заплащане на медицинската помощ се определят в съответствие с бюджета на НЗОК за съответната година.
С тази промяна в ЗЗО се утвърждава остарялата практика за ценообразуване въз основа на т.нар. „остатъчен”принцип, което няма нищо общо с реалното, научнообсновано остойностяване на здравните услуги.
КНСБ не приема предложения проект на закон за бюджета на НЗОК за 2011 г., тъй като независимо от новите вътрешни бюджетни ротации на практика и през следващата година здравната система няма да получи необходимите финансови средства, въпреки обещанията на правителството за покриване на извънболничната, медикодиагстичната и болнична помощ.
ІІІ. Общински бюджети
Конфедерацията на независимите синдикати в България и Националното сдружение на общините в Република България се обединяват в следните основни предложения :
1. За транспортна достъпност и предотвратяване на опасността от бедствено положение през зимния период
• Общинската пътна мрежа е 23 000 км или около 65% от пътищата на страната. С предоставените средства в размер на 42,5 млн. лв. реално се падат по 1880 лв. на км, което е над 5 пъти по-малко от реалната необходимост – поддръжката на 1 км път струва над 10000 лв.
• В предходните години общините са дофинансирали тази дейност със собствени средства в размер до 250 - 300 млн. лв.
• През 2009 г. този принос е едва 50 млн. лв. поради намалените собствени приходи. Ситуацията през 2010 г. още повече се влошава от гледна точка на продължаващия спад на собствените приходи.
• Състоянието на пътищата е изключително тежко, а това в много населени места води до липсата на нормален достъп на населението до здравни, образователни и други обществени заведения.
ПРЕДЛАГАМЕ:
Субсидията за общински пътища да се завиши с 7,5 млн. лв. - от 42,50 на 50 млн. лв., с което да се осигури поддръжката поне на пътищата до средищни училища, болници и други центрове за публични услуги.
Тежките атмосферни условия през последните години изправиха по-голямата част от общините пред сериозни затруднения.
• През първото тримесечие на 2010 г. годишните средства за снегопочистване са изразходвани на 80%, а някъде и до 100%.
• Общините имат двойно повече натрупани задължения спрямо предходната година.
• На практика през месеците ноември - декември има реален риск общините да не са в състояние финансово да осигурят снегопочистването.
ПРЕДЛАГАМЕ:
Увеличение на средствата с 6 млн. лв. - от 14 на 20 млн. лв.
3. За минимални условия за поддръжка на общинската инфраструктура
• От 2009 година до сега капиталовата субсидия за общините е намалена 2,5 пъти. Действително през последните години основният инвестиционен ресурс на общините идва по линия на европейското финансиране.
• Усвояването на европейските средства налага извършването на предварителни разходи със собствени или от държавен трансфер средства – за отчуждаване, проектиране, финансови услуги, непредвидени разходи, съфинансиране на така наречената „финансова дупка” (за бъдещи приходи от изпълнявания проект). Това са значителни средства за общините, които не се възстановяват от проектите.
• Така има опасност 100 лева от европейските фондове да не бъдат използвани, защото не могат да бъдат поети свързаните с тях 10 лв.
• В приоритетните сфери на Европейските фондове не са включени всички елементи на общинската инфраструктура. И за тяхната поддръжка общините трябва да разчитат на държавни субсидии, поради абсолютна невъзможност да покрият тези разходи със собствени приходи.
ПРЕДЛАГАМЕ:
Увеличаване на капиталовата субсидия с 22,3 млн. лв. (от 27,7 на 50 млн. лв.)
4. За запазване на административния капацитет в общините
• През последните години общините оптимизираха своята администрация чрез ежегодни съкращения. От 2008 г. до сега са съкратени около 20% от общинската администрация.
• След актуализацията на бюджет 2010 г. бяха съкратени близо 1000 човека, а в по-голямата част от общините бяха въведени различни временни мерки, като неплатени отпуски и 4-часов работен ден. Има реално намаляване на възнагражденията на администрацията с минимум 25%, за да се гарантира все пак нормалната работа.
• Разчетите показват, че при планираните средства за 2011 г. още 2000 човека ще загубят работните си места.
• 45% от общините имат численост на администрацията до 50 човека (има и общини с администрация 15 - 20 човека). Нещо повече съществуват длъжности, освен изборните, които по закон не могат да бъдат съкратени - главен архитект, счетоводител, главен секретар, данъчни и др. Масова практика е, особено в по-малките общини, един служител да съвместява до 2 - 3 функции, което е в ущърб на качеството на работа.
ПРЕДЛАГАМЕ:
Компромисно решение - увеличаване на трансфера само с 14 млн., с което се остава далеч под нивото на началото на 2010 г. (с 12 млн. лв. по-малко), но ще позволи съхраняването на минимално равнище на кадрови капацитет в общините, способен да осигурява съответните услуги.
5. По отношение ролята на общинските бюджети в сферата на здравеопазването, предлагаме:
Преразглеждане на единните разходни стандарти във функция „Здравеопазване” за детска ясла, яслена група в ОДЗ, за медицинско обслужване в здравни кабинети в посока достигане нивото на ЗДБРБ за 2010 г. (около 7,8 млн. лв.). За да се гарантират здравните нормативи и опазване здравето на децата е наложително да се преразгледат размерите на единните разходни стандарти.
Средно образование
За 2011 г. са намалени средствата за национални програми за развитие на средното образование. Това ще затрудни функционирането на част от извънкласни и извънучилищни дейности и уплътняването на учебния процес.Предлагаме в бюджета за 2011 г. да се планират допълнителни средства минимум в размер на 56 млн. лв. в т.ч. за :
1. Поетапното въвеждане на целодневната организация на учебния ден за учениците от І клас - допълнително 5,0 млн. лв.;
2. Пълния задължителния обхват на децата на 5 годишна възраст в детските градини - допълнително 7,0 млн.лв.;
3. Националната програма „Оптимизация на училищната мрежа”, мярка „Изплащане на обезщетения на персонала” и мярка „Без свободен час” – 20,0 млн.лв.;
4. Модернизация на професионалното образование, обновяване на учебно-практическите бази оборудването в професионалните училища, работилници, лаборатории и др. - 4 млн.лв.;
5. Капиталови разходи за подмяна на ИКТ – допълнително 20,0 млн. лв.
Напомняме за необходимостта от бързо възстановяване на правото в средното образование да се работи със 100 % достигнатия Единния разходен стандарт за финансиране на дете и ученик.
Висше образование
Предлагаме в частта “Субсидия за издръжка на обучението на студентите” да се отрази реалния ръст на студентите с 10,6 % или 165 267 учащи се (в абсолютно изменение с 15 835 студенти в повече) и тя да се формира въз основа на базов норматив от 693 лв. Необходимо е да припомним, че два пъти ревизираната субсидия от бюджета на висшите училища през 2010 г. най-вече се е отразила на основния компонент за издръжката на обучението, какъвто е базовия норматив. Той, на практика, се редуцира от 963 лв /2009/ на 693 лв.(2010), а в проекта на бюджета за 2011, гласуван на първо четене в Народното събрание, е намален на 630 лв.
Предложението за промяна се отнася до Приложение № 1 към чл. 6, ал. 2, както и до новите трансфери от бюджета на Министерството на образованието, младежта и науката за държавните висши училища, формирани на базов норматив от 693 лв. и увеличени с 22 069 400 лв. за 2011 г.
По проектобюджета на НЗОК за 2011 г.
В представения последен вариант на проект за Закон за бюджет на НЗОК за 2011 г. бюджетът по приходите и трансферите е на обща сума 2.633,730 хил. лева .
Здравноосигурителните плащания са увеличени с 8 млн. лв. , което е крайно недостатъчно за ритмично изплащане от НЗОК на извършените здравни дейности от лечебните заведения през цялата следваща година.
По - важното обаче е, че като цяло, парите не са повече, а са извършени счетоводни операции с които се цели да се прикрие недостигът на финансови средства в бюджета на НЗОК за 2011 г :
1. Касата ще предостави трансфери от 340 млн.лева на МЗ за заплащане на медицинска помощ и лекарствени продукти, които няма да са достатъчни за МЗ да се разплаща за спешна, психиатрична помощ и др. Ще се повтори практиката от 2010 г.- болниците не са получавали пари от МЗ за спешна помощ , хемодиализа и психиатрия от месец юли. До края на годината за тази цел ще са нужни още 58 млн. лева.
Такива прехвърляния на плащания от един публичен фонд (НЗОК) в държавно ведомство (МЗ), са незаконосъобразни, тъй като НЗОК сключва договори с изпълнителите за заплащане на извършени здравни услуги само на ЗЗОЛ. МЗ не е изпълнител на здравни услуги за касата и трансфериране на средства към него - това противоречи на ЗЗ и ЗЗО. Законът не позволява с пари от вноски да се финансира лечение на неосигурени. За да изпълнява своите функции, МЗ трябва да получава финансови средства от държавния бюджет.
2. През 2011 г. от предвидения бюджет на НЗОК ще се разплатят 100 млн. лева стари задължения за предходната 2010 г. Следователно се допуска отново нарушение на закона чрез безпрецедентна актуализация със задна дата на бюджета на НЗОК за 2010 г. С приемането на новия бюджет за 2011 г. няма клауза в сегашния НРД за 2010 г. неговото действие да се разпростира и върху 2011 г.
3. Цените и обемите за заплащане на медицинската помощ се определят в съответствие с бюджета на НЗОК за съответната година.
С тази промяна в ЗЗО се утвърждава остарялата практика за ценообразуване въз основа на т.нар. „остатъчен”принцип, което няма нищо общо с реалното, научнообсновано остойностяване на здравните услуги.
КНСБ не приема предложения проект на закон за бюджета на НЗОК за 2011 г., тъй като независимо от новите вътрешни бюджетни ротации на практика и през следващата година здравната система няма да получи необходимите финансови средства, въпреки обещанията на правителството за покриване на извънболничната, медикодиагстичната и болнична помощ.
ІІІ. Общински бюджети
Конфедерацията на независимите синдикати в България и Националното сдружение на общините в Република България се обединяват в следните основни предложения :
1. За транспортна достъпност и предотвратяване на опасността от бедствено положение през зимния период
• Общинската пътна мрежа е 23 000 км или около 65% от пътищата на страната. С предоставените средства в размер на 42,5 млн. лв. реално се падат по 1880 лв. на км, което е над 5 пъти по-малко от реалната необходимост – поддръжката на 1 км път струва над 10000 лв.
• В предходните години общините са дофинансирали тази дейност със собствени средства в размер до 250 - 300 млн. лв.
• През 2009 г. този принос е едва 50 млн. лв. поради намалените собствени приходи. Ситуацията през 2010 г. още повече се влошава от гледна точка на продължаващия спад на собствените приходи.
• Състоянието на пътищата е изключително тежко, а това в много населени места води до липсата на нормален достъп на населението до здравни, образователни и други обществени заведения.
ПРЕДЛАГАМЕ:
Субсидията за общински пътища да се завиши с 7,5 млн. лв. - от 42,50 на 50 млн. лв., с което да се осигури поддръжката поне на пътищата до средищни училища, болници и други центрове за публични услуги.
Тежките атмосферни условия през последните години изправиха по-голямата част от общините пред сериозни затруднения.
• През първото тримесечие на 2010 г. годишните средства за снегопочистване са изразходвани на 80%, а някъде и до 100%.
• Общините имат двойно повече натрупани задължения спрямо предходната година.
• На практика през месеците ноември - декември има реален риск общините да не са в състояние финансово да осигурят снегопочистването.
ПРЕДЛАГАМЕ:
Увеличение на средствата с 6 млн. лв. - от 14 на 20 млн. лв.
3. За минимални условия за поддръжка на общинската инфраструктура
• От 2009 година до сега капиталовата субсидия за общините е намалена 2,5 пъти. Действително през последните години основният инвестиционен ресурс на общините идва по линия на европейското финансиране.
• Усвояването на европейските средства налага извършването на предварителни разходи със собствени или от държавен трансфер средства – за отчуждаване, проектиране, финансови услуги, непредвидени разходи, съфинансиране на така наречената „финансова дупка” (за бъдещи приходи от изпълнявания проект). Това са значителни средства за общините, които не се възстановяват от проектите.
• Така има опасност 100 лева от европейските фондове да не бъдат използвани, защото не могат да бъдат поети свързаните с тях 10 лв.
• В приоритетните сфери на Европейските фондове не са включени всички елементи на общинската инфраструктура. И за тяхната поддръжка общините трябва да разчитат на държавни субсидии, поради абсолютна невъзможност да покрият тези разходи със собствени приходи.
ПРЕДЛАГАМЕ:
Увеличаване на капиталовата субсидия с 22,3 млн. лв. (от 27,7 на 50 млн. лв.)
4. За запазване на административния капацитет в общините
• През последните години общините оптимизираха своята администрация чрез ежегодни съкращения. От 2008 г. до сега са съкратени около 20% от общинската администрация.
• След актуализацията на бюджет 2010 г. бяха съкратени близо 1000 човека, а в по-голямата част от общините бяха въведени различни временни мерки, като неплатени отпуски и 4-часов работен ден. Има реално намаляване на възнагражденията на администрацията с минимум 25%, за да се гарантира все пак нормалната работа.
• Разчетите показват, че при планираните средства за 2011 г. още 2000 човека ще загубят работните си места.
• 45% от общините имат численост на администрацията до 50 човека (има и общини с администрация 15 - 20 човека). Нещо повече съществуват длъжности, освен изборните, които по закон не могат да бъдат съкратени - главен архитект, счетоводител, главен секретар, данъчни и др. Масова практика е, особено в по-малките общини, един служител да съвместява до 2 - 3 функции, което е в ущърб на качеството на работа.
ПРЕДЛАГАМЕ:
Компромисно решение - увеличаване на трансфера само с 14 млн., с което се остава далеч под нивото на началото на 2010 г. (с 12 млн. лв. по-малко), но ще позволи съхраняването на минимално равнище на кадрови капацитет в общините, способен да осигурява съответните услуги.
5. По отношение ролята на общинските бюджети в сферата на здравеопазването, предлагаме:
Преразглеждане на единните разходни стандарти във функция „Здравеопазване” за детска ясла, яслена група в ОДЗ, за медицинско обслужване в здравни кабинети в посока достигане нивото на ЗДБРБ за 2010 г. (около 7,8 млн. лв.). За да се гарантират здравните нормативи и опазване здравето на децата е наложително да се преразгледат размерите на единните разходни стандарти.
неделя, 21 ноември 2010 г.
След решението на конституционния съд.
Уважаеми колеги,
Решение №12/11.11.2010г. на Конституционния съд по конституционно дело № 15 от 2010г. вече е факт. Какви са непосредствените последици от това решение върху режима на ползване на отпуските
В следващите редове правим кратък коментар предназначен да подпомогне синдикалния актив на КНСБ в разбирането на новите хипотези, които възникнаха след произнасянето на Конституционния съд по въпроса относно противоконституционността на чл. 176, ал.3, чл. 224, ал. 1 и § 3е от Кодекса на труда, както и по аналогичните разпоредби от Закона за държавния служител (чл. 59, ал. 5 / чл. 61, ал. 2 / § 8а).
I. Чл. 176, ал. 3 КТ „Правото на работника или служителя на платен годишен отпуск се погасява след изтичане на две години от края на годината, за която се полага този отпуск. Когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на ал. 2 правото на работника или служителя на платен годишен отпуск се погасява след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му.”
Чл.176, ал.3 от КТ въведе давностен срок за ползване на отложения платен годишен отпуск, като отпадна правната възможност неизползуваният размер на платения годишен отпуск да се използва от работника или служителя до прекратяване на трудовото правоотношение с работодателя.
Текстът бе оспорен пред Конституционния съд, който определи, че тази законова хипотеза не противоречи на Конституцията на Р България и я остави в сила.
Като основни аргументи за решението си Конституционният съд изтъкна следните съображения: „Давността е правен институт на цялото право.... Погасителната давност има за цел да създаде стабилност чрез представянето на възможност да се упражнят права във времеви граници.... Предвиждането на давностен срок е въпрос на правна политика на държавата, действува стимулиращо за упражняването на права и не противоречи на чл. 4, чл. 16, чл. 48, ал. 1 и ал. 5 от Конституцията. Предвидената в чл. 176, ал. 3 от КТ давност има действие занапред.”
Това означава, че правната норма запазва действието си и продължава да се прилага по същия начин т.е. след изтичане на 2-годишен давностен срок правото на ползване на неизползвания платен годишен отпуск се погасява (повече не може да се ползва).
А). Законодателят изрично е указал, че правото на работника или служителя на платен годишен отпуск се погасява след изтичане на две години от края на годината, за която се полага този отпуск. Този принцип се отнася за всеки изрично отложен от работодателя отпуск по реда на чл.176, ал.1 от КТ.
Б). За отпуска отложен по реда и при условията на чл. 176, ал. 2 КТ от страна на работника/служителя, законът е предвидил правото на работника/служителя на платен годишен отпуск да се погасява след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му.
От съществено значение е да се отбележи, че 2-годишният давностен срок по чл. 176, ал. 3 от КТ ще се прилага само за отпуските, които са придобити след влизане на ЗИДКТ в сила (ДВ, бр.58 / 30.07.2010г.). Правната аргументация на тази хипотеза ще бъде разгледана в следващата точка II-ра.
Що се отнася до оспорения текст на чл. 59, ал. 5 от Закона за държавния служител, то той е с еднакво съдържание с чл. 176, ал. 3 от КТ и се отнася за ползването на платен годишен отпуск от държавни служители по служебно правоотношение, за които се прилага Закона за държавния служител. С нормата на чл. 59, ал. 5 от ЗДСл също се въвежда 2-годишна давност за упражняване правото на платен годишен отпуск. Конституционният съд постанови, че законовата хипотеза не противоречи на Конституцията на Р България, като се позова на същите аргументи изтъкнати и в полза на чл. 176, ал. 3 от Кодекса на труда.
II. § 3е. „Неизползваният до 1 януари 2010 г. платен годишен отпуск за предходни календарни години може да се ползва само до 31 декември 2011 г.”
Текстът събуди противоречиви отзиви. Президентът на Република България наложи вето върху него, което по-късно бе преодоляно от мнозинството в Народното събрание.
Чрез него се въведе един окончателен срок, до който могат да бъдат ползвани придобитите и натрупани, като неползвани, платени годишни отпуски за периода от време до 2010г. След тази дата те нямаше да могат да бъдат :
1. ползвани реално или;
2. обезщетени с обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение.
Конституционният съд на Република България определи тази правна норма като изцяло противоконституционна.
Основните мотиви, които Конституционният съд използва, за да аргументира решението си, са следните:
- чрез §3е от Преходните разпоредби на КТ се прави нова правна преценка на последиците от едно възникнало право при различна правна уредба т.е. нарушава се общ принцип – забраната за обратно действие на законите, което в случая води до отмяна на права;
- §3е не отменя правото на отпуск, той накърнява правото на ползване на платен годишен отпуск, придобит при уредба, която не предвижда давност за погасяване на правото на ползване. Затова е налице ограничаване на правото на ползване на платен годишен отпуск, който не е ползван до 1 януари 2010г. Достатъчно е, че е налице възможност, създадена от правното регулиране, в някои случаи да се блокира правото на ползване на платен годишен отпуск, за да се стигне фактически до отмяна на основно конституционно право;
- когато възникнало основно право на гражданите (в случая правото на отпуск) не може да породи правни последици, предвидени в правната уредба, действаща към момента на възникване, а с обратно действие на правна норма се предвидят неблагоприятни за носителя на правото последици, се нарушава правната сигурност и предвидимост. Те са задължителни елементи от съдържанието на правовата държава, гарантиращи правата на личността и свободното развитие на човека. Поради тези съображения е недопустимо с изменения в законодателството да се въвеждат неблагоприятни последици за работниците и служителите като резултат от твърдението, че обществените отношения са претърпели промяна;
- §3е противоречи на принципите на социалната държава, тъй като ограничава едно основно социално право – правото на упражняване на платения годишен отпуск, което право е тясно свързано с правото на труд по чл. 48, ал. 1 от Конституцията и чл. 16 от Конституцията предвиждащ, че „трудът се гарантира и защитава от закона”.
Решението на Конституционния съд за отмяна на §3е от Преходните разпоредби на КТ поставя редица интересни въпроси свързани с ползването на отпуските, които са натрупани преди и след влизането в сила на ЗИДКТ:
Първи въпрос - Ще важи ли 2 - годишният давностен срок по чл. 176, ал. 3 от КТ за ползването на отпуските натрупани в периода преди 2010 година?
Отговорът е отрицателен, а аргументите са в решението на Конституционния съд за обявяване на §3е за противоречащ на Конституцията.
Давностният срок по §3е от КТ бе отменен като противоконституционен, поради факта, че въвеждането му доведе до недопустими изменения в законодателството, чрез които възникнаха неблагоприятни правни последици за работника/служителя въз основа на аргумента, че обществените отношения са претърпели промяна. Дори и обществените отношения да са претърпели промяна е недопустимо на материални правни норми да се придава обратно действие, което в случая води до отмяна на права или най-малкото блокира правото за ползване на придобити права, като създава неопределеност и несигурност в правния мир. Поради тези причини хипотезата на §3е от КТ бе отменена като противоконституционна.
В същото време обаче давностният срок по §3е от КТ притежава същите правни характеристики като давностния срок по чл. 176, ал. 3 КТ. Няма как да бъде и различно, защото и в двата случая става дума за института на „давностния срок”, характерен за всички отрасли на правото. Разликата между двата давностни срока е в тяхната насоченост.
Първият (по §3е от КТ) е насочен към неползваните отпуски преди 2010г., а вторият (по чл. 176, ал. 3 от КТ) към неползваните отпуски за 2010 година и следващите. Тоест причината единият да бъде обявен за противоконституционен (§3е от КТ), а другият не (чл. 176, ал. 3 от КТ) е, че първият чрез нарушаване на забраната за обратно действие на законите накърнява правото на ползване на платен годишен отпуск, придобит при уредба, която не предвижда давност за погасяване на правото на ползване. В същото време чрез хипотезата на чл. 176, ал. 3 от КТ също се въвежда давностен срок, но той не нарушава принципа за обратно действие на законите, защото е насочен само към правото на ползване на отпуските, които са / ще бъдат придобити по новия режим.
Това означава, че ако за натрупаните отпуски до 2010г. започне да се прилага давностния срок по чл. 176, ал. 3 от КТ, то това също би нарушило забраната за обратно действие на законите и правната норма би страдала от същите пороци, поради наличието, на които §3е от КТ бе отменен като противоконституционен.
В полза на становището, че давностният срок по чл. 176, ал. 3 от КТ не бива да се прилага за неползваните отпуски до 2010г., съществува още един аргумент. Той се извежда от хипотезата на чл. 176, ал. 3 от КТ, съгласно която ”правото на работника или служителя на платен годишен отпуск се погасява след изтичане на две години от края на годината, за която се полага този отпуск.” Това означава, че ако 2-годишният давностен срок се прилага и за неползваните отпуски натрупани преди 2010г., то работниците/служителите, които не са ползвали отпуски за 2007г. и предходните години, въобще няма да имат правото да ги използват поради простата причина, че са изтекли над „две години от края на годината, за която се полага този отпуск.” т.е. те вече са загубили правото на ползване на тези отпуски. При подобна ситуация хипотезата на давността по чл. 176, ал. 3 КТ веднага би се превърнала в противоконституционна.
Втори въпрос - Ще важи ли 2-годишният давностен срок по чл. 176, ал. 3 от КТ за отпуските, които са придобити през 2010 година, но преди влизането в сила на ЗИДКТ (периодът от 1 януари 2010г. до 30 юли 2010г.) ?
Съгласно българското законодателство минималният размер платен годишен отпуск, за всяка отработена година (чл. 155 КТ, респ. чл. 56, ал. 1 ЗДСл) плюс минималния размер допълнителен платен годишен отпуск (чл. 156 КТ, респ. чл. 56, ал. 3 ЗДСл) се придобиват от работника/служителя и съответно му се дължат съобразно отработеното от него време за календарната година. Ето защо, ако например даден работник/служител е работил/служил само 6 месеца през годината, той ще е придобил (ще има право), само на половината от минималния размер отпуск, т.е. 10 дни, а не пълният размер от 20 дни, съгласно чл. 155, ал. 4 КТ.
Това означава, че към момента на влизане на ЗИДКТ в сила (обн. 30.07.2010г.) работниците/служителите на практика вече са заработили и придобили над половината от полагаемия им се отпуск за 2010г. Ако трябва да бъдем точни това означава, че полагаемият се отпуск за първите 7 месеца от 2010г. (януари, февруари, март, април, май, юни и юли) е придобит по силата на стария ред. За всеки от тези месеци работникът/служителят е заработил по 1,67 дни платен отпуск, или общо за времето от януари до края на юли 2010г. - 12 дни платен годишен отпуск (7месеца х 1.67дена=11,69).
Този факт води до основателния извод, че аргументите сочещи, че за отпуска натрупан до 2010г. не трябва да се прилага 2-годишния давностен срок, важат с пълна сила и за отпуска заработен и придобит от началото на 2010г. до влизането на ЗИДКТ в сила (до 30 юли 2010г.). Тоест новият ред на ползване се разпростира само върху отпуските, които ще бъдат придобити като право след влизането на ЗИДКТ в сила (след 30 юли 2010г.). За останалите отпуски, които са придобити през 2010г., но преди влизането в сила на ЗИДКТ важи стария ред и върху тях няма да се разпростира 2-годишния давностен срок по чл. 176, ал. 3 от КТ.
Трети въпрос - По кой ред би следвало да бъде отложено ползването на отпуск за 2010г., който обаче е заработен преди влизането на ЗИДКТ в сила (обн. 30 юли 2010г.).
Разсъждавайки върху аргумента на Конституционния съд (на закона не може да се придава обратно действие) считаме, че отпуските придобити и заработени преди 30 юли 2010г. трябва да бъдат отлагани по реда, по който са възникнали т.е. по стария съществуващ ред. Тоест за тях не следва да се прилага чл.176, ал.1 и 2 КТ в новата им редакция.
Така например, ако по реда на чл. 176, ал. 1 КТ даден работодател иска да отложи някаква част от отпуска за 2010г.(ако все още не е ползван), то той ще може да отложи 10 от минимум 10 дни, а не 10 от минимум 20 дни (пълния размер на отпуска по чл.155, ал.4 КТ).
В това отношение е необходимо във всяко предприятие, фирма, учреждение и т.н. да бъде изчислено колко точно дни платен годишен отпуск по чл. 155 и 156 от КТ са заработени преди влизане в сила на ЗИДКТ (преди 30.07.2010г.). Въз основа на направените изчисления би било удачно да се направи списък с цел разграничаване на отпуските придобити по новия и по стария ред, за да се установи кой ред за ползване е необходимо да се прилага.
Що се отнася до § 8а от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния служител, който по текст и съдържание е идентичен с § 3е от Преходните разпоредби на КТ, важат същите аргументи за противоконституционност, поради противоречие с чл. 48, ал. 5, чл. 16, чл. 48, ал. 1, чл. 4 и абз. 5 от Преамбюла на Конституцията.
Във връзка с втори и трети въпроси би следвало да подчертаем, че като цяло е налице безспорна фактическа невъзможност новия ред за ползване на отпуска(чл.173КТ), реда за отлагане на отпуска(чл.176, ал.1 е 2 КТ), вкл. и давността по чл.176, ал.3 КТ да бъдат приложени спрямо годишната отпуска за 2010г., тъй като закона влиза в сила към началото на м.август, т.е. след като половината година вече е изминала.
Този факт и обстоятелството, че към момента на влизане в сила на закона, в разгара на лятото, почти повсеместно ползването на отпуските е в пълен ход, прави невъзможни за изпълнение за 2010г. действия свързани с подготовка на графици, изясняване възможности за отлагане и на какви части от отпуска и други подобни.
ІІІ. Чл.224, ал.1 от КТ и реципрочния чл.61, ал.2 от ЗДСл .
С измененията направени в Кодекса на труда чрез ДВ., бр. 58 от 30 юли 2010г., чл. 224 ал. 1 се измени по следния начин:
„(1) При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност.“
Според чл. 61, ал. 2 ЗДСл при прекратяване на служебното правоотношение държавният служител имаше право „… на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за служебен стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 59, правото за който не е погасено по давност.”
След решението на КС както чл. 224, ал. 1 КТ, така и чл. 61, ал. 2 ЗДСл в частта им „..за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за служебен стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на…» (чл. 176 КТ, респ чл. 59 ЗДСл.) са обявени за противоконституционни и окончателната им редакция придобива следния вид:
1. Чл. 224 ал. 1КТ: „(1) При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност.“
2. Чл. 61, ал. 2 ЗДСл „При прекратяване на служебното правоотношение държавният служител има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск правото за който не е погасено по давност.”
По този начин се внася окончателна яснота и по отношение правото на обезщетение за натрупаните до 2010г. отпуски, тогава когато трудовото/служебното правоотношение е прекратено, като категорично указва, че в тези случаи обезщетение ще се плаща за пълния размер на неползваните отпуски натрупани до 2010г. Това е така, защото както вече посочихме за тези отпуски въведената и в двата закона 2-годишна давност не се отнася. Тази давност има сила занапред, тоест за отпуските от средата на 2010г. насетне.
17.11.2010г.
Конфедерация на независимите синдикати в България
Департамент “Правна закрила на труда и законотворческа дейност”.
Решение №12/11.11.2010г. на Конституционния съд по конституционно дело № 15 от 2010г. вече е факт. Какви са непосредствените последици от това решение върху режима на ползване на отпуските
В следващите редове правим кратък коментар предназначен да подпомогне синдикалния актив на КНСБ в разбирането на новите хипотези, които възникнаха след произнасянето на Конституционния съд по въпроса относно противоконституционността на чл. 176, ал.3, чл. 224, ал. 1 и § 3е от Кодекса на труда, както и по аналогичните разпоредби от Закона за държавния служител (чл. 59, ал. 5 / чл. 61, ал. 2 / § 8а).
I. Чл. 176, ал. 3 КТ „Правото на работника или служителя на платен годишен отпуск се погасява след изтичане на две години от края на годината, за която се полага този отпуск. Когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на ал. 2 правото на работника или служителя на платен годишен отпуск се погасява след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му.”
Чл.176, ал.3 от КТ въведе давностен срок за ползване на отложения платен годишен отпуск, като отпадна правната възможност неизползуваният размер на платения годишен отпуск да се използва от работника или служителя до прекратяване на трудовото правоотношение с работодателя.
Текстът бе оспорен пред Конституционния съд, който определи, че тази законова хипотеза не противоречи на Конституцията на Р България и я остави в сила.
Като основни аргументи за решението си Конституционният съд изтъкна следните съображения: „Давността е правен институт на цялото право.... Погасителната давност има за цел да създаде стабилност чрез представянето на възможност да се упражнят права във времеви граници.... Предвиждането на давностен срок е въпрос на правна политика на държавата, действува стимулиращо за упражняването на права и не противоречи на чл. 4, чл. 16, чл. 48, ал. 1 и ал. 5 от Конституцията. Предвидената в чл. 176, ал. 3 от КТ давност има действие занапред.”
Това означава, че правната норма запазва действието си и продължава да се прилага по същия начин т.е. след изтичане на 2-годишен давностен срок правото на ползване на неизползвания платен годишен отпуск се погасява (повече не може да се ползва).
А). Законодателят изрично е указал, че правото на работника или служителя на платен годишен отпуск се погасява след изтичане на две години от края на годината, за която се полага този отпуск. Този принцип се отнася за всеки изрично отложен от работодателя отпуск по реда на чл.176, ал.1 от КТ.
Б). За отпуска отложен по реда и при условията на чл. 176, ал. 2 КТ от страна на работника/служителя, законът е предвидил правото на работника/служителя на платен годишен отпуск да се погасява след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му.
От съществено значение е да се отбележи, че 2-годишният давностен срок по чл. 176, ал. 3 от КТ ще се прилага само за отпуските, които са придобити след влизане на ЗИДКТ в сила (ДВ, бр.58 / 30.07.2010г.). Правната аргументация на тази хипотеза ще бъде разгледана в следващата точка II-ра.
Що се отнася до оспорения текст на чл. 59, ал. 5 от Закона за държавния служител, то той е с еднакво съдържание с чл. 176, ал. 3 от КТ и се отнася за ползването на платен годишен отпуск от държавни служители по служебно правоотношение, за които се прилага Закона за държавния служител. С нормата на чл. 59, ал. 5 от ЗДСл също се въвежда 2-годишна давност за упражняване правото на платен годишен отпуск. Конституционният съд постанови, че законовата хипотеза не противоречи на Конституцията на Р България, като се позова на същите аргументи изтъкнати и в полза на чл. 176, ал. 3 от Кодекса на труда.
II. § 3е. „Неизползваният до 1 януари 2010 г. платен годишен отпуск за предходни календарни години може да се ползва само до 31 декември 2011 г.”
Текстът събуди противоречиви отзиви. Президентът на Република България наложи вето върху него, което по-късно бе преодоляно от мнозинството в Народното събрание.
Чрез него се въведе един окончателен срок, до който могат да бъдат ползвани придобитите и натрупани, като неползвани, платени годишни отпуски за периода от време до 2010г. След тази дата те нямаше да могат да бъдат :
1. ползвани реално или;
2. обезщетени с обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение.
Конституционният съд на Република България определи тази правна норма като изцяло противоконституционна.
Основните мотиви, които Конституционният съд използва, за да аргументира решението си, са следните:
- чрез §3е от Преходните разпоредби на КТ се прави нова правна преценка на последиците от едно възникнало право при различна правна уредба т.е. нарушава се общ принцип – забраната за обратно действие на законите, което в случая води до отмяна на права;
- §3е не отменя правото на отпуск, той накърнява правото на ползване на платен годишен отпуск, придобит при уредба, която не предвижда давност за погасяване на правото на ползване. Затова е налице ограничаване на правото на ползване на платен годишен отпуск, който не е ползван до 1 януари 2010г. Достатъчно е, че е налице възможност, създадена от правното регулиране, в някои случаи да се блокира правото на ползване на платен годишен отпуск, за да се стигне фактически до отмяна на основно конституционно право;
- когато възникнало основно право на гражданите (в случая правото на отпуск) не може да породи правни последици, предвидени в правната уредба, действаща към момента на възникване, а с обратно действие на правна норма се предвидят неблагоприятни за носителя на правото последици, се нарушава правната сигурност и предвидимост. Те са задължителни елементи от съдържанието на правовата държава, гарантиращи правата на личността и свободното развитие на човека. Поради тези съображения е недопустимо с изменения в законодателството да се въвеждат неблагоприятни последици за работниците и служителите като резултат от твърдението, че обществените отношения са претърпели промяна;
- §3е противоречи на принципите на социалната държава, тъй като ограничава едно основно социално право – правото на упражняване на платения годишен отпуск, което право е тясно свързано с правото на труд по чл. 48, ал. 1 от Конституцията и чл. 16 от Конституцията предвиждащ, че „трудът се гарантира и защитава от закона”.
Решението на Конституционния съд за отмяна на §3е от Преходните разпоредби на КТ поставя редица интересни въпроси свързани с ползването на отпуските, които са натрупани преди и след влизането в сила на ЗИДКТ:
Първи въпрос - Ще важи ли 2 - годишният давностен срок по чл. 176, ал. 3 от КТ за ползването на отпуските натрупани в периода преди 2010 година?
Отговорът е отрицателен, а аргументите са в решението на Конституционния съд за обявяване на §3е за противоречащ на Конституцията.
Давностният срок по §3е от КТ бе отменен като противоконституционен, поради факта, че въвеждането му доведе до недопустими изменения в законодателството, чрез които възникнаха неблагоприятни правни последици за работника/служителя въз основа на аргумента, че обществените отношения са претърпели промяна. Дори и обществените отношения да са претърпели промяна е недопустимо на материални правни норми да се придава обратно действие, което в случая води до отмяна на права или най-малкото блокира правото за ползване на придобити права, като създава неопределеност и несигурност в правния мир. Поради тези причини хипотезата на §3е от КТ бе отменена като противоконституционна.
В същото време обаче давностният срок по §3е от КТ притежава същите правни характеристики като давностния срок по чл. 176, ал. 3 КТ. Няма как да бъде и различно, защото и в двата случая става дума за института на „давностния срок”, характерен за всички отрасли на правото. Разликата между двата давностни срока е в тяхната насоченост.
Първият (по §3е от КТ) е насочен към неползваните отпуски преди 2010г., а вторият (по чл. 176, ал. 3 от КТ) към неползваните отпуски за 2010 година и следващите. Тоест причината единият да бъде обявен за противоконституционен (§3е от КТ), а другият не (чл. 176, ал. 3 от КТ) е, че първият чрез нарушаване на забраната за обратно действие на законите накърнява правото на ползване на платен годишен отпуск, придобит при уредба, която не предвижда давност за погасяване на правото на ползване. В същото време чрез хипотезата на чл. 176, ал. 3 от КТ също се въвежда давностен срок, но той не нарушава принципа за обратно действие на законите, защото е насочен само към правото на ползване на отпуските, които са / ще бъдат придобити по новия режим.
Това означава, че ако за натрупаните отпуски до 2010г. започне да се прилага давностния срок по чл. 176, ал. 3 от КТ, то това също би нарушило забраната за обратно действие на законите и правната норма би страдала от същите пороци, поради наличието, на които §3е от КТ бе отменен като противоконституционен.
В полза на становището, че давностният срок по чл. 176, ал. 3 от КТ не бива да се прилага за неползваните отпуски до 2010г., съществува още един аргумент. Той се извежда от хипотезата на чл. 176, ал. 3 от КТ, съгласно която ”правото на работника или служителя на платен годишен отпуск се погасява след изтичане на две години от края на годината, за която се полага този отпуск.” Това означава, че ако 2-годишният давностен срок се прилага и за неползваните отпуски натрупани преди 2010г., то работниците/служителите, които не са ползвали отпуски за 2007г. и предходните години, въобще няма да имат правото да ги използват поради простата причина, че са изтекли над „две години от края на годината, за която се полага този отпуск.” т.е. те вече са загубили правото на ползване на тези отпуски. При подобна ситуация хипотезата на давността по чл. 176, ал. 3 КТ веднага би се превърнала в противоконституционна.
Втори въпрос - Ще важи ли 2-годишният давностен срок по чл. 176, ал. 3 от КТ за отпуските, които са придобити през 2010 година, но преди влизането в сила на ЗИДКТ (периодът от 1 януари 2010г. до 30 юли 2010г.) ?
Съгласно българското законодателство минималният размер платен годишен отпуск, за всяка отработена година (чл. 155 КТ, респ. чл. 56, ал. 1 ЗДСл) плюс минималния размер допълнителен платен годишен отпуск (чл. 156 КТ, респ. чл. 56, ал. 3 ЗДСл) се придобиват от работника/служителя и съответно му се дължат съобразно отработеното от него време за календарната година. Ето защо, ако например даден работник/служител е работил/служил само 6 месеца през годината, той ще е придобил (ще има право), само на половината от минималния размер отпуск, т.е. 10 дни, а не пълният размер от 20 дни, съгласно чл. 155, ал. 4 КТ.
Това означава, че към момента на влизане на ЗИДКТ в сила (обн. 30.07.2010г.) работниците/служителите на практика вече са заработили и придобили над половината от полагаемия им се отпуск за 2010г. Ако трябва да бъдем точни това означава, че полагаемият се отпуск за първите 7 месеца от 2010г. (януари, февруари, март, април, май, юни и юли) е придобит по силата на стария ред. За всеки от тези месеци работникът/служителят е заработил по 1,67 дни платен отпуск, или общо за времето от януари до края на юли 2010г. - 12 дни платен годишен отпуск (7месеца х 1.67дена=11,69).
Този факт води до основателния извод, че аргументите сочещи, че за отпуска натрупан до 2010г. не трябва да се прилага 2-годишния давностен срок, важат с пълна сила и за отпуска заработен и придобит от началото на 2010г. до влизането на ЗИДКТ в сила (до 30 юли 2010г.). Тоест новият ред на ползване се разпростира само върху отпуските, които ще бъдат придобити като право след влизането на ЗИДКТ в сила (след 30 юли 2010г.). За останалите отпуски, които са придобити през 2010г., но преди влизането в сила на ЗИДКТ важи стария ред и върху тях няма да се разпростира 2-годишния давностен срок по чл. 176, ал. 3 от КТ.
Трети въпрос - По кой ред би следвало да бъде отложено ползването на отпуск за 2010г., който обаче е заработен преди влизането на ЗИДКТ в сила (обн. 30 юли 2010г.).
Разсъждавайки върху аргумента на Конституционния съд (на закона не може да се придава обратно действие) считаме, че отпуските придобити и заработени преди 30 юли 2010г. трябва да бъдат отлагани по реда, по който са възникнали т.е. по стария съществуващ ред. Тоест за тях не следва да се прилага чл.176, ал.1 и 2 КТ в новата им редакция.
Така например, ако по реда на чл. 176, ал. 1 КТ даден работодател иска да отложи някаква част от отпуска за 2010г.(ако все още не е ползван), то той ще може да отложи 10 от минимум 10 дни, а не 10 от минимум 20 дни (пълния размер на отпуска по чл.155, ал.4 КТ).
В това отношение е необходимо във всяко предприятие, фирма, учреждение и т.н. да бъде изчислено колко точно дни платен годишен отпуск по чл. 155 и 156 от КТ са заработени преди влизане в сила на ЗИДКТ (преди 30.07.2010г.). Въз основа на направените изчисления би било удачно да се направи списък с цел разграничаване на отпуските придобити по новия и по стария ред, за да се установи кой ред за ползване е необходимо да се прилага.
Що се отнася до § 8а от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния служител, който по текст и съдържание е идентичен с § 3е от Преходните разпоредби на КТ, важат същите аргументи за противоконституционност, поради противоречие с чл. 48, ал. 5, чл. 16, чл. 48, ал. 1, чл. 4 и абз. 5 от Преамбюла на Конституцията.
Във връзка с втори и трети въпроси би следвало да подчертаем, че като цяло е налице безспорна фактическа невъзможност новия ред за ползване на отпуска(чл.173КТ), реда за отлагане на отпуска(чл.176, ал.1 е 2 КТ), вкл. и давността по чл.176, ал.3 КТ да бъдат приложени спрямо годишната отпуска за 2010г., тъй като закона влиза в сила към началото на м.август, т.е. след като половината година вече е изминала.
Този факт и обстоятелството, че към момента на влизане в сила на закона, в разгара на лятото, почти повсеместно ползването на отпуските е в пълен ход, прави невъзможни за изпълнение за 2010г. действия свързани с подготовка на графици, изясняване възможности за отлагане и на какви части от отпуска и други подобни.
ІІІ. Чл.224, ал.1 от КТ и реципрочния чл.61, ал.2 от ЗДСл .
С измененията направени в Кодекса на труда чрез ДВ., бр. 58 от 30 юли 2010г., чл. 224 ал. 1 се измени по следния начин:
„(1) При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност.“
Според чл. 61, ал. 2 ЗДСл при прекратяване на служебното правоотношение държавният служител имаше право „… на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за служебен стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 59, правото за който не е погасено по давност.”
След решението на КС както чл. 224, ал. 1 КТ, така и чл. 61, ал. 2 ЗДСл в частта им „..за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за служебен стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на…» (чл. 176 КТ, респ чл. 59 ЗДСл.) са обявени за противоконституционни и окончателната им редакция придобива следния вид:
1. Чл. 224 ал. 1КТ: „(1) При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност.“
2. Чл. 61, ал. 2 ЗДСл „При прекратяване на служебното правоотношение държавният служител има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск правото за който не е погасено по давност.”
По този начин се внася окончателна яснота и по отношение правото на обезщетение за натрупаните до 2010г. отпуски, тогава когато трудовото/служебното правоотношение е прекратено, като категорично указва, че в тези случаи обезщетение ще се плаща за пълния размер на неползваните отпуски натрупани до 2010г. Това е така, защото както вече посочихме за тези отпуски въведената и в двата закона 2-годишна давност не се отнася. Тази давност има сила занапред, тоест за отпуските от средата на 2010г. насетне.
17.11.2010г.
Конфедерация на независимите синдикати в България
Департамент “Правна закрила на труда и законотворческа дейност”.
четвъртък, 11 ноември 2010 г.
Текста за загубата на отпуските отменен от конституционния съд
Конституционният съд (КС) е отменил като противоречащ на конституцията текста на новия § 3е от преходните разпоредби на Кодекса на труда, приет с последните промени от юли т. г., според който работници и служители могат да ползват неизползваните отпуски за минали години до 2010 г. (за 2009 г. включително) само до края на 2011 г.
Текстът гласи: "Неизползваният до 1 януари 2010 г. платен годишен отпуск за предходни календарни години може да се ползва само до 31 декември 2011 г." КС е възприел становището на вносителите на искането, че отнемането на придобито право със задна дата е недопустимо.. Решението ще бъде публикувано на сайта на КС най-рано утре, петък.
Двама съдии са останали на особено мнение – Румен Ненков и Благовест Пунев.
КС обаче не е отменил новия текст на чл. 176, ал. 3 от КТ, с който се въвежда 2-годишна давност за ползването на платения годишен отпуск, след изтичането на която отпускът се губи. Не е отменен и свързания с него нов текст на чл. 224, ал. 1 КТ. В този смисъл остава спорен въпросът дали благоприятният ефект от отмяната на преходния §3е не се разпростира само до средата на 2012 г., когато ще изтекат две години от влизане в сила на промените в КТ, с които се въвежда обща двегодишна давност за ползването на платения годишен отпуск. Въпросът е какво ще възприемат в практиката си съдилищата, до които се отнесат споровете по закона – дали придобитото право на отпуск при стария режим - до 1 януари 2011 г. - не може да бъде загубено по давност до прекратяване на трудовия договор при този работодател или обратното – че за този отпуск двегодишната давност започва да тече от момента на влизане в сила на закона. Разсъждения по този въпрос имало в особените мнения на съдиите Ненков и Пунев.
Текстът гласи: "Неизползваният до 1 януари 2010 г. платен годишен отпуск за предходни календарни години може да се ползва само до 31 декември 2011 г." КС е възприел становището на вносителите на искането, че отнемането на придобито право със задна дата е недопустимо.. Решението ще бъде публикувано на сайта на КС най-рано утре, петък.
Двама съдии са останали на особено мнение – Румен Ненков и Благовест Пунев.
КС обаче не е отменил новия текст на чл. 176, ал. 3 от КТ, с който се въвежда 2-годишна давност за ползването на платения годишен отпуск, след изтичането на която отпускът се губи. Не е отменен и свързания с него нов текст на чл. 224, ал. 1 КТ. В този смисъл остава спорен въпросът дали благоприятният ефект от отмяната на преходния §3е не се разпростира само до средата на 2012 г., когато ще изтекат две години от влизане в сила на промените в КТ, с които се въвежда обща двегодишна давност за ползването на платения годишен отпуск. Въпросът е какво ще възприемат в практиката си съдилищата, до които се отнесат споровете по закона – дали придобитото право на отпуск при стария режим - до 1 януари 2011 г. - не може да бъде загубено по давност до прекратяване на трудовия договор при този работодател или обратното – че за този отпуск двегодишната давност започва да тече от момента на влизане в сила на закона. Разсъждения по този въпрос имало в особените мнения на съдиите Ненков и Пунев.
понеделник, 8 ноември 2010 г.
ПРОТЕСТИ
Продължават регионалните протести в здравеопазването – това заяви вицепрезидентът на КНСБ д-р Иван Кокалов, който е и председател на Федерация на синдикатите в здравеопазването към КНСБ, на пресконференция на КНСБ, КТ „Подкрепа”, Български лекарски съюз и Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи.
Той уточни, че предстоят протестни действия в гр. Добрич – на 8 ноември 2010 г., в гр. Стара Загора – на 9 ноември, в гр. Пловдив – на 10 ноември, в гр. Пазарджик на 17 ноември. Има готовност за провеждане на едночасова предупредителна ефективна стачка в цялата страна след това. Ние сме отворени за социален диалог с министър-председателя Бойко Борисов, с министъра на финансите Симеон Дянков и с министъра на здравеопазването д-р Стефан Константинов - изтъкна д-р Кокалов. На пресконференцията бяха представени шест основни искания на БЛС, БАПЗГ, КНСБ и КТ „Подкрепа”.
ОСНОВНИ ИСКАНИЯ НА Български лекарски съюз, Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи, Конфедерацията на независимите синдикати в България и КТ “Подкрепа”
1. Обществен и политически дебат, с постигане на консенсус, за целите и конкретните стъпки и срокове на реформата в здравеопазването в Р България с участието на всички заинтересовани страни.
2. Възстановяване на публичното, прозрачно управление на НЗОК, чрез въвеждане на трипартитния принцип на управлението й.
3. Бюджетът на НЗОК да се разходва само за здравноосигурителни плащания, като разходната му част е не по-малка от приходната.
4. Регулацията на медицинските дейности да се изработва, извършва и контролира от НЗОК и БЛС на база медицинска целесъобразност.
5. НРД да бъде с продължителност 1 година. Да се премахне възможността НЗОК самостоятелно да подменя НРД с друг вид документ.
6. Остойностяването на медицинските дейности да се извършва от НЗОК и БЛС, като предварително представителните синдикати, организациите на работодателите в отрасъл здравеопазване и МЗ договорят стандарти за заплащане на труда.
Той уточни, че предстоят протестни действия в гр. Добрич – на 8 ноември 2010 г., в гр. Стара Загора – на 9 ноември, в гр. Пловдив – на 10 ноември, в гр. Пазарджик на 17 ноември. Има готовност за провеждане на едночасова предупредителна ефективна стачка в цялата страна след това. Ние сме отворени за социален диалог с министър-председателя Бойко Борисов, с министъра на финансите Симеон Дянков и с министъра на здравеопазването д-р Стефан Константинов - изтъкна д-р Кокалов. На пресконференцията бяха представени шест основни искания на БЛС, БАПЗГ, КНСБ и КТ „Подкрепа”.
ОСНОВНИ ИСКАНИЯ НА Български лекарски съюз, Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи, Конфедерацията на независимите синдикати в България и КТ “Подкрепа”
1. Обществен и политически дебат, с постигане на консенсус, за целите и конкретните стъпки и срокове на реформата в здравеопазването в Р България с участието на всички заинтересовани страни.
2. Възстановяване на публичното, прозрачно управление на НЗОК, чрез въвеждане на трипартитния принцип на управлението й.
3. Бюджетът на НЗОК да се разходва само за здравноосигурителни плащания, като разходната му част е не по-малка от приходната.
4. Регулацията на медицинските дейности да се изработва, извършва и контролира от НЗОК и БЛС на база медицинска целесъобразност.
5. НРД да бъде с продължителност 1 година. Да се премахне възможността НЗОК самостоятелно да подменя НРД с друг вид документ.
6. Остойностяването на медицинските дейности да се извършва от НЗОК и БЛС, като предварително представителните синдикати, организациите на работодателите в отрасъл здравеопазване и МЗ договорят стандарти за заплащане на труда.
петък, 5 ноември 2010 г.
ОБРЪЩЕНИЕ
Уважаеми Синдикални членове и работещи в МБАЛ - Шумен
В чл.176, ал.2 от КТ е предвидено, че когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от шест месеца, считано от края на календарната година, за която се полага. Когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в случаите и в сроковете по ал. 2, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици предварително – ал.3 на чл.176 от КТ.
Във връзка с постъпилите при нас сигнали от работници и служители в МБАЛ за опит на работодателя да подмени волята на правителството с промените в КТ за стимулиране ползването на платения годишен отпуск, а не загубата на този за 2010 г.:
Считаме, че Директорът на МБАЛ – Шумен д-р В.Минчев, не дава възможност работниците и служителите да ползват отпуск за 2010 г. с тенденциозната цел - загубването на остатъка над 10 раб.дни, които могат да се прехвърлят за 2011 г.
При такива обстоятелства когато явно е нарушен Социалният диалог КТ се използва злонамерено, нашето становище е, че работниците и служителите биха могли да упражнят правото си, установено в чл. 176, ал. 3 от КТ, като посочат „едновременно” или индивидуално, най- удобното за тях време за ползване.
В тези случаи работодателят е длъжен да оформи ползването на отпуска по установения ред.
В чл.176, ал.2 от КТ е предвидено, че когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от шест месеца, считано от края на календарната година, за която се полага. Когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в случаите и в сроковете по ал. 2, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици предварително – ал.3 на чл.176 от КТ.
Във връзка с постъпилите при нас сигнали от работници и служители в МБАЛ за опит на работодателя да подмени волята на правителството с промените в КТ за стимулиране ползването на платения годишен отпуск, а не загубата на този за 2010 г.:
Считаме, че Директорът на МБАЛ – Шумен д-р В.Минчев, не дава възможност работниците и служителите да ползват отпуск за 2010 г. с тенденциозната цел - загубването на остатъка над 10 раб.дни, които могат да се прехвърлят за 2011 г.
При такива обстоятелства когато явно е нарушен Социалният диалог КТ се използва злонамерено, нашето становище е, че работниците и служителите биха могли да упражнят правото си, установено в чл. 176, ал. 3 от КТ, като посочат „едновременно” или индивидуално, най- удобното за тях време за ползване.
В тези случаи работодателят е длъжен да оформи ползването на отпуска по установения ред.
ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС
П О З Д Р А В И Т Е Л Е Н АД Р Е С
До
Г-н Фикрет Индже-
Председател на надзорния съвет на „Алкомет”АД
гр.Шумен
ДО
г-н Димитър Трифонов,
Председател на СО-КНСБ при
“Алкомет” АД
гр.Шумен
СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ,
Изключително ми е приятно, от името на РС на КНСБ- Шумен да Ви поздравя по повод вашия професионален празник-Денят на металурга и 29 годишнината от откриването на „Алкомет” АД гр.Шумен.
Позволете ми чрез Вас да приветствам цялото ръководство, всички работници и служители на “Алкомет”АД, както и всички Ваши гости.
Не можем да скрием задоволството си от работата и постигнатото във Вашата фирма, въпреки обективните пречки и икономическата криза през последните години в страната ни.
След извършената пълна и успешна приватизация продължавате с инвестициите, чрез които осигурявате трайно и възходящо развитие и утвърждаване на фирмената марка в страната и чужбина.
Хармонизирането на отношенията между труда и капитала, основаващи се на доверие, честност и взаимно уважение са неосторим факт в “Алкомет” АД и пример за етични стандарти на поведение в много ог фирмите в областта.
Пожелаваме на Вас и Вашите семейства много здраве , успех и благополучие !
ВЕСЕЛ ПРАЗНИК !
РС на КНСБ- Шумен
05.11.2010 г. Председател:
Анета Денева
До
Г-н Фикрет Индже-
Председател на надзорния съвет на „Алкомет”АД
гр.Шумен
ДО
г-н Димитър Трифонов,
Председател на СО-КНСБ при
“Алкомет” АД
гр.Шумен
СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ,
Изключително ми е приятно, от името на РС на КНСБ- Шумен да Ви поздравя по повод вашия професионален празник-Денят на металурга и 29 годишнината от откриването на „Алкомет” АД гр.Шумен.
Позволете ми чрез Вас да приветствам цялото ръководство, всички работници и служители на “Алкомет”АД, както и всички Ваши гости.
Не можем да скрием задоволството си от работата и постигнатото във Вашата фирма, въпреки обективните пречки и икономическата криза през последните години в страната ни.
След извършената пълна и успешна приватизация продължавате с инвестициите, чрез които осигурявате трайно и възходящо развитие и утвърждаване на фирмената марка в страната и чужбина.
Хармонизирането на отношенията между труда и капитала, основаващи се на доверие, честност и взаимно уважение са неосторим факт в “Алкомет” АД и пример за етични стандарти на поведение в много ог фирмите в областта.
Пожелаваме на Вас и Вашите семейства много здраве , успех и благополучие !
ВЕСЕЛ ПРАЗНИК !
РС на КНСБ- Шумен
05.11.2010 г. Председател:
Анета Денева
Абонамент за:
Публикации (Atom)