Линията на бедност за страната за 2011 г. - „замразена” на 211 лв.

КНСБ категорично възразява срещу подобен подход и настоява при избора на официална линия на бедност да се съблюдават обективните статистически данни, което (поне при сегашната ситуация) с нищо не застрашава Бюджет-2011.


При обсъждането в комисия, а и впоследствие в НСТС бе спестена голяма част от обективната информация на Националния статистически институт от изследването на бюджетите на домакинствата в Република България през 2009 г., която е в основата на Методиката за определяне и актуализиране на линията на бедност (ПМС №345/18.12.2006 г.). Това ни дава основание да се съмняваме в коректността на взетото решение, без да са налице убедителни аргументи, произтичащи от горецитираната Методика.

При медианен разполагаем еквивалентен доход от 384,37 лв. на еквивалентна единица, при избора на линия на бедност е избрано съотношение към него от 55%, т.е. размерът на линията на бедност се определя на 211 лв. Няма никакви основания да се променя досега утвърдената практика на използване съотношение 60% от медианния доход (линия на бедност 231 лв.), която осигурява съпоставимост със страните-членки на ЕС. Още повече, че обективните статистически данни показват като методически най-правилен избора на съотношение от 65%, т.е. линията на бедност би следвало да се фиксира на 250 лв.

И за да не останат Вашите читатели с впечатлението, че тези проценти и числа са „измислени” ,искам малко пояснение по методиката:

Съгласно методиката изборът на процентно съотношение спрямо медианния доход трябва да гарантира задоволяването на минимални жизнени потребности, като за целта се използват два показателя:

- минимален дневен калориен прием на еквивалентна единица 2700 ккал.;

- съответствие на равнището на разходи за потребление на хранителни стоки със средното такова за 20-те процента от домакинствата с най-ниски доходи (първите две децилни групи).

Ако при първия показател изискването се покрива от един по-широк диапазон на съотношението (50-70%), то при втория показател определно везните наклоняват в избора на вариант – линията на бедност да бъде 60-65% от медианния еквивалентен доход (налице е дори пълно съвпадение на данните при съотношение 65%).

Относителен дял на разходите за храна от общия потребителски разход на еквивалентна единица (в%)

Средно за първите две децилни групи 52.8

При съотношение на ЛБ като 50% от медианния доход 55.0

При съотношение на ЛБ като 55% от медианния доход 54.3

При съотношение на ЛБ като 60% от медианния доход 53.6

При съотношение на ЛБ като 65% от медианния доход 52.8

При съотношение на ЛБ като 70% от медианния доход 52.1



От гореизнесеното следва, че при избора на линия на бедност не са съобразени в пълна степен изискванията на Методиката и неправомерно е взето решение за размер от 211 лв. Фактически това означава „замразяване” на линията на бедност на равнището от 2010 г., при това трябва да се има предвид, че данните на НСИ, които се използват, са с 2-годишен лаг. Всякакви допълнителни съображения - за криза в икономиката, ниска инфлация и др. подобни, са несъстоятелни, защото линията на бедност е обективна величина и тя в никакъв случай не бива да се коригира съобразно нечии предпочитания. Впрочем да припомним, че издръжката на живота през септември 2010 г. нарасна с 4.9% на годишна база. В случая оставаме с убеждението, че линията на бедност се манипулира (адаптира) към ниските доходи в страната с политически цели и избягването на „неудобни сравнения”.

За сведение, 2010 година е определена за Европейска година за борба с бедността и социалното изключване. И какво от това, ако това включва предлагане на мерки, чийто резултат все повече хора не успяват да усетят. Пример за това е следното добро намерение:

„Основните приоритетни теми на годината са борба с детската бедност и предаването й между поколенията, активно включване на най-отдалечените от пазара на труда, равен достъп до услуги, образование, здравна грижа, култура и спорт, преодоляване на дискриминацията, социално включване на хората с увреждания и равенство на половете в политиките за борба с бедността”.

92 % от българите заявяват категорично, че мизерстват. Не просто, че парите не стигат или че са бедни, а мизерстват. Дори и да не сверим впечатленията от собственото си битие и това на околните с данните на „Евробарометър”, ние си го усещаме. Нещата у нас не са никак розови. Само през 2008 година делът на работещите бедни е 7,1%. Това прави приблизително 200 000 души. Без да са безработни, тези хора не могат да си позволят нищо друго, освен плащане на сметки и елементарни битови потреби.

Макар официалните данни да сочат, че и в европейски мащаб съществува подобна тенденция към обедняване, критериите за оценка на бедността са много различни от нашенските.

Европейците определят бедността по различен начин – „за около една четвърт от хората човек е беден, когато разполага с толкова ограничени средства, че не може да участва пълноценно в обществото, в което живее”. 22 разпознават бедността като невъзможност да си позволиш основни стоки, 21 % бедността означава да разчиташ на благотворителност или „обществени субсидии”.

Европейците не знаят и не им трябва да знаят какви са нашите представи и затова, може би, данните на социолозите показват, че като цяло в ЕС три четвърти от европейците преценяват , че бедността при тях е широко разпространена.

Унгарците обаче са по-черногледи и от нас, българите. Бедността е сочена като личен проблем от 96% от тамошните хора.

Бедните Българи са около 1 200 000 души. У нас прагът за бедност измерен в евро е почти три пъти по - нисък от новите страни членки на ЕС и 13 – пъти по-нисък от старите страни членки при равни цени на стоки и услуги. Доходите паралелно са в пъти по – ниски и осигуряват по-нисък жизнен стандарт. Икономистите обясняват този факт с високия ДДС. Това е регресивен данък и дела от семейния бюджет на бедните е много по-голям от този на богатите.

Най-уязвими са ромите, които заемат 40% от бедното население в България. Основните групи по показател бедност са: пенсионерите, безработните, самотните родители, многодетните семейства, работещите на минимална заплата или гравитиращи около нея. За крайно бедни се считат пълнолетни с доходи под 145 лв. месечно.

В по-големите градове бедността е по-малка. Заплатите в София са с до 400% по-високи от тези в страната, което води до вътрешна миграция към големите градове.