Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
22 ма работещи като помощник-възпитатели в детски градини в Община Нови пазар бяха валидирани с професионална квалификация
Всички те успешно положиха държавен изпит за признаване на професионалната квалификация, съгласно Държавния образователен стандарт за прид...
-
РС на КНСБ Шумен и Работнически клуб ”Спорт и здраве-ШУМЕН” Ви кани на Първомайски спортен празник Заповядайте на 2...
-
Вчера се проведе среща със зам.кмета на община Нови пазар г-н Аян Мехмедов и синдикалната организация на КНСБ в Детско и училищно здравеопаз...
11 коментара:
Колективен трудов договор на отраслово равнище "Здравеопазване" задължителен ли е за лечебно заведение. Следва ли да се прилага ако в лечебното заведение няма сключен колективен трудов договор? Багодаря предварително за отговора!
В българското трудово законодателство е предвидено, че с колективен трудов договор се уреждат въпроси на трудовите и осигурителните отношения на работниците и служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона, като той не може да съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за работниците и служителите от установените в закона или в колективен трудов договор, с който работодателят е обвързан. Съгласно чл. 51б, ал. 1 от КТ колективен трудов договор по отрасли и браншове се сключва между съответните представителни организации на работниците и служителите и на работодателите на основата на споразумение между националните организации, чрез което се определят общи положения относно обхвата и процедурната рамка на отрасловите и браншовите договори. Представителни на отраслово и браншово равнище синдикални и работодателски организации са тези, които членуват в синдикални и работодателски организации, признати за представителни на национално равнище по смисъла на чл. 34 и 35 от КТ. Ако КТД за отрасъл „Здравеопазване” е сключен между синдикални и работодателски организации, отговарящи на горните изисквания, клаузите на ОКТД може да се прилагат в лечебното заведение, в случай че работодателят е член на работодателска организация – страна по него, поради което е обвързан с ОКТД.
РС на КНСБ
Здравейте,искам да разбера как стои въпроса с прекратяването на трудов договор по време на неплатен отпуск за гледане на дете до 8год.възраст. .Ако не прекратим трудовия договор по взаимно съгласие ,какво следва?
В чл.333, ал.1, т.4 от КТ е предвидено, че в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай работник или служител, който е започнал ползването на разрешения му отпуск. Трудовият договор на работник или служител може да бъде прекратен на предвидените в КТ основания, които се преценяват от работодателя, при спазване разпоредбите на КТ, в т. ч и чл. 333 от КТ.
Има ли срок в който работник трябва да подаде документи в предприятието, за да му се изплати обезщетение по чл.222 ал.1. Има ли други документи - освен тр. книжка и декларация . Трябва ли да е регистриран в Бюрото по труда
Отговор на РС на КНСБ Шумен
Съгласно чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. Това обезщетение е дължимо от работодателя след изтичане на срока, за който се дължи и при представяне на трудова книжка, от която да е видно, че работникът или служителят не е започнал друга работа. Ако в този срок е постъпил на друга работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. Не е задължително лицето да е регистрирано в Бюрото по труда.
Здравейте! Ако лицето е работило последният месец, преди прекратяване на трудовото си правоотношение с намалено работно време, трябва ли дължащото му се обезщетение по чл.222ал2 от КТ да се приравни към осем часов работен ден. Благадаря!
Отговор на РС
Съгласно чл. 222, ал. 2 от Кодекса на труда при прекратяване на трудовото правоотношение поради болест (чл. 325, т. 9) работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, ако има най-малко 5 години трудов стаж и през последните 5 години трудов стаж не е получил обезщетение на същото основание.
Брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението по чл. 222 е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено (чл. 228, ал. 1 КТ).
Размерът на брутното трудово възнаграждение се определя по реда на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
въпрос:Ако в едно предприятие предстои съкращаване на персонала и между служителите има пенсионери, които работят кой е защитен от закона- работещия пенсионер или другите служители? Предварително благодаря.
Отговор:До 2001 г. в чл. 329, ал. 3 от Кодекса на труда беше предвидено, че при подбора работещите пенсионери и работниците и служителите, които са придобили право на пълна пенсия за изслужено време и старост, се уволняват преди всички други работници и служители. Този текст беше отменен в ДВ, бр. 25 от 2001 г., тъй като имаше дискриминационен характер. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Кодекса на труда при осъществяване на трудовите права и задължения не се допускат пряка или непряка дискриминация, привилегии или ограничения, основани на народност, произход, пол, раса, цвят на кожата, възраст, политически и религиозни убеждения, членуване в синдикални и други обществени организации и движения, семейно, обществено и материално положение и инвалидност. От посочената разпоредба е видно, че законът не поставя изисквания, свързани с определена възраст, за осъществяване на трудово правоотношение, както и забрана да работят по трудово правоотношение лица, които са придобили и упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Друго правно решение противоречи на чл. 48, ал. 1 от Конституцията на Република България, който гарантира правото на труд на гражданите. Кодексът на труда не прави разлика за работниците и служителите дали те са или не са пенсионери. Съгласно чл. 329, ал.1 от Кодекса на труда, при закриване на част от предприятието, както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на работата, работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре.
Въпрос:По какъв начин работник може да си търси правата за неспазен КТД на работното му място.
Отговор: Съгласно чл. 57, ал. 1 и 2 от Кодекса на труда /КТ/ колективният трудов договор има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация - страна по договора. Работниците и служителите, които не членуват в синдикална организация, страна по договора, могат да се присъединяват към сключения колективен трудов договор от техния работодател с писмено заявление до него или до ръководството на синдикалната организация, която е сключила договора, при условия и по ред, определени от страните по договора, така че да не противоречат на закона или да го заобикалят, или да накърняват добрите нрави. Разпоредбата на чл. 59 КТ предвижда, че при неизпълнение на задълженията по колективния трудов договор искове пред съда могат да предявят страните по него, както и всеки работник или служител, спрямо когото колективният трудов договор се прилага.
Въпрос:Удължения платен годишен отпуск по чл.155, ал.5 от КТ, извън отпуска по чл.156, ал.1, т.1 ли е. В смисъл педагог в ДМСГД ще трябва да има 36 дни по чл.155, ал.5 + 12 по ОКТД във вразка с приложение 1 на същото по чл.156, ал.1, т.1 от КТ. Благодаря Ви предварително.
Отговор:За удължения платен годишен отпуск се прилага чл. 155, ал. 5 от КТ във връзка с чл. 26, ал. 3 от НРВПО. Отпускът по чл. 156, ал. 1, т. 1 от КТ е допълнителен (т.е. той е "извън" отпуска по чл. 155, ал. 5 от КТ) и се ползва на друго правно основание. Видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск, са определени с Наредба (обн., ДВ, бр. 103/05 г., изм. бр. 35 и 68/06 г., бр. 10/09 г.).
Въпрос: Здравейте, бих искал да попитам - ако премина на 6 часов работен ден ще ми се зачита ли деня като цял работен или ще се изчислява в края на месеца сумарно на база отработени часове? Предварително благодаря
Отговор: Съгласно чл. 355, ал. 2 от КТ за 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. Това означава, че при 8-часова дневна продължителност на работното време, ще се признава 1 ден трудов стаж, ако работникът или служителят е работил не по-малко от 4 часа. В случай, че непълното работно време е повече от 4 часа, то трудовия стаж е “пълен.
За разлика от трудовия стаж, осигурителният стаж при непълно работно време ще бъде по-малък, тъй като принципът на изчисляване е различен. Съгласно чл. 38, ал. 3, т. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, осигурителният стаж на лицата, които са работили при непълно работно време и са били осигурени върху не по-малко от минималния осигурителен доход за професията по икономическа дейност за съответната продължителност на работното време, се изчислява, като сборът от отработените часове се раздели на установената с нормативен акт продължителност на работното време.
Предвид горното, ако непълното работно време е с продължителност 6 часа в трудовата книжка се вписва “пълен трудов стаж” съгласно чл. 355, ал. 2 КТ, а за осигурителния стаж се издава обр. УП-3, тъй като той не е равен на трудовия стаж.
Публикуване на коментар