Из­вън­ред­ния труд

Из­вън­ре­ден е тру­дът, кой­то се по­ла­га по раз­по­реж­да­не или със зна­ни­е­то и без про­ти­во­пос­та­вя­не­то на ра­бо­то­да­те­ля или на съ­о­т­вет­ния ръ­ко­во­ди­тел от ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля из­вън ус­та­но­ве­но­то за не­го ра­бот­но вре­ме- чл. 143, ал. 1 от КТ.


По­ло­же­ни­ят из­вън­ре­ден труд се ус­та­но­вя­ва ка­то се съ­пос­та­вят ра­бот­ни­те ча­со­ве за въз­п­ри­е­тия пе­ри­од за от­чи­та­не на ра­бот­но­то вре­ме (днев­но, сед­мич­но, ме­сеч­но или друг ка­лен­да­рен пе­ри­од, кой­то не мо­же да бъ­де по­ве­че от 4 ме­се­ца) с от­ра­бо­те­ни­те ча­со­ве от ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля през то­зи пе­ри­од.


При су­ми­ра­но от­чи­та­не на ра­бот­но­то вре­ме или нор­ма­та, ра­бот­но­то вре­ме се оп­ре­де­ля ка­то про­и­з­ве­де­ние от броя на ра­бот­ни­те дни и нор­мал­на­та про­дъл­жи­тел­ност на днев­но­то ра­бот­но вре­ме, ус­та­но­ве­на в чл. 136, ал. 3 от Ко­дек­са на тру­да, а от­ра­бо­те­ни­те ча­со­ве се из­чис­ля­ват след прев­ръ­ща­не в днев­ни на нощ­ни­те ча­со­ве в нощ­ни­те сме­ни и сме­се­ни­те сме­ни, приз­на­ва­ни за нощ­ни.



За вре­ме­то, през ко­е­то се по­ла­га из­вън­ре­ден труд се зап­ла­ща тру­до­во въз­наг­раж­де­ние спо­ред вре­мет­ра­е­не­то или спо­ред из­ра­бо­те­но­то. То­ва за­ви­си от при­ла­га­на­та, спо­ред склю­че­ния тру­дов до­го­вор сис­те­ма на зап­ла­ща­не на тру­да.


Ос­вен то­ва, съг­лас­но чл. 262 от Ко­дек­са на тру­да се зап­ла­ща и уве­ли­че­ние, уго­во­ре­но меж­ду ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля и ра­бо­то­да­те­ля в ин­ди­ви­ду­а­л­ния тру­дов до­го­вор или оп­ре­де­ле­но с ко­лек­тив­ния тру­дов до­го­вор, но не по-мал­ко от:


а) 50 на сто - за ра­бо­та през ра­бот­ни­те дни;


б) 75 на сто - за ра­бо­та през по­чив­ни­те дни;


в) 100 на сто - за ра­бо­та през дни­те на офи­ци­а­л­ни праз­ни­ци;


г) 50 на сто - за ра­бо­та при су­ми­ра­но от­чи­та­не на ра­бот­но­то вре­ме.



Ко­га­то не е уго­во­ре­но дру­го, уве­ли­че­ни­е­то за из­вън­ре­ден труд се из­чис­ля­ва вър­ху тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние, оп­ре­де­ле­но с тру­до­вия до­го­вор.


В слу­чая се има пред­вид ос­нов­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, ка­то ня­ма преч­ка при из­рич­на до­го­во­ре­ност уве­ли­че­ни­е­то да се да­ва и вър­ху до­пъл­ни­тел­ни­те тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния, оп­ре­де­ле­ни в ин­ди­ви­ду­а­л­ния тру­дов до­го­вор, с из­к­лю­че­ние на то­ва за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та, пред­вид раз­по­ред­ба­та на чл. 3, ал. 6 от На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния.


По то­зи ред се зап­ла­ща и по­ло­же­ният из­вън­ре­ден труд, но са­мо през дни­те на сед­мич­на­та по­чив­ка или на офи­ци­а­л­ни праз­нич­ни дни от ра­бот­ни­ци и слу­жи­те­ли с не­нор­ми­ран ра­бо­тен ден, оп­ре­де­ле­ни съг­лас­но чл. 139, ал. 4 от Ко­дек­са на тру­да.

На та­зи ка­те­го­рия ра­бот­ни­ци и слу­жи­те­ли за по­ло­же­ния из­вън­ре­ден труд в ра­бот­ни дни не се зап­ла­ща от­дел­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние и уве­ли­че­ние вър­ху не­го, тъй ка­то то­ва се ком­пен­си­ра с до­пъл­ни­те­лен пла­тен го­ди­шен от­пуск, кой­то не мо­же да е по-ма­лък от 5 ра­бот­ни дни съг­лас­но чл. 156, т. 2 от Ко­дек­са на тру­да.
По­на­ча­ло из­вън­ред­ният труд е заб­ра­нен.


Той се до­пус­ка по из­к­лю­че­ние съг­лас­но чл. 144 от Ко­дек­са на тру­да в слу­ча­и­те:


а) за из­вър­ш­ва­не на ра­бо­та във връз­ка с от­б­ра­на­та на стра­на­та;

б) за пре­дот­в­ра­тя­ва­не и бор­ба с при­род­ни или об­щес­т­ве­ни бед­с­т­вия и опас­нос­ти и от­с­т­ра­ня­ва­не на не­пос­ред­с­т­ве­ни пос­ле­ди­ци от тях;
в) за из­вър­ш­ва­не на не­о­т­лож­ни об­щес­т­ве­но не­о­б­хо­ди­ми ра­бо­ти по въз­с­та­но­вя­ва­не на во­дос­наб­дя­ва­не­то, елек­т­рос­наб­дя­ва­не­то, отоп­ле­ни­е­то, ка­на­ли­за­ци­я­та, тран­с­пор­та и съ­о­б­щи­тел­ни­те връз­ки и оказ­ва­не на ме­ди­цин­с­ка по­мощ;
г) за из­вър­ш­ва­не на ава­рий­но-въз­с­та­но­ви­тел­ни ра­бо­ти и поп­рав­ки в ра­бот­ни­те по­ме­ще­ния, на ма­ши­ни или на дру­ги съ­о­ръ­же­ния;

д) за до­вър­ш­ва­не на за­поч­на­та­та ра­бо­та, ко­я­то не мо­же да бъ­де из­вър­ше­на през ре­дов­но­то ра­бот­но вре­ме, ако пре­къс­ва­не­то й мо­же да до­ве­де до опас­ност за жи­во­та или здра­ве­то на хо­ра­та и до пов­реж­да­не на ма­ши­ни и ма­те­ри­а­ли;

е) за из­вър­ш­ва­не на уси­ле­на се­зон­на ра­бо­та.


Не се раз­ре­ша­ва по­ла­га­не на из­вън­ре­ден труд от (чл. 147 от КТ)
а) ра­бот­ни­ци и слу­жи­те­ли, ко­и­то не са на­вър­ши­ли 18 го­ди­ни;

б) бре­мен­ни ра­бот­нич­ки или слу­жи­тел­ки и май­ки с де­ца до 3-го­диш­на въз­раст;

в) май­ки с де­ца от 3 до 6-го­диш­на въз­раст, как­то и май­ки, ко­и­то се гри­жат за де­ца ин­ва­ли­ди, не­за­ви­си­мо от въз­раст­та им, ос­вен с тях­но съг­ла­сие;

г) тру­до­у­с­т­ро­е­ни ра­бот­ни­ци или слу­жи­те­ли, ос­вен с тях­но съг­ла­сие и ако то­ва не се от­ра­зя­ва неб­ла­гоп­ри­я­т­но на здра­ве­то им, съг­лас­но зак­лю­че­ние на здрав­ни­те ор­га­ни;


д) ра­бот­ни­ци и слу­жи­те­ли, ко­и­то про­дъл­жа­ват об­ра­зо­ва­ни­е­то си без от­къс­ва­не от про­и­з­вод­с­т­во­то, ос­вен с тях­но съг­ла­сие;

е) ра­бот­ни­ци и слу­жи­те­ли, за ко­и­то е ус­та­но­ве­но на­ма­ле­но ра­бот­но вре­ме по ре­да на чл. 137, ал. 1 от Ко­дек­са на тру­да, по­ра­ди то­ва, че ра­бо­тят във вред­ни за здра­ве­то ус­ло­вия или из­вър­ш­ват ра­бо­та при спе­ци­фич­ни ус­ло­вия, ос­вен в слу­ча­и­те по чл. 144, т. 1 - 3 от Ко­дек­са на тру­да.


Мак­си­мал­на­та до­пус­ти­ма про­дъл­жи­тел­ност на из­вън­ред­ния труд е как­то след­ва (чл. 146 от КТ):


а) 150 ча­са през ед­на ка­лен­дар­на го­ди­на;


б) 30 ча­са дне­вен или 20 ча­са но­щен труд през един ка­лен­да­рен ме­сец;


в) 6 ча­са дне­вен или 4 ча­са но­щен труд през ед­на ка­лен­дар­на сед­ми­ца;


г) 3 ча­са дне­вен или 2 ча­са но­щен труд през два пос­ле­до­ва­тел­ни ра­бот­ни дни.


По­со­че­ни­те ог­ра­ни­че­ния по от­но­ше­ние на нощ­ен труд не се от­на­сят за нощ­ни­те ча­со­ве в нощ­ни­те и приз­на­ти за нощ­ни сме­се­ни сме­ни при су­ми­ра­но из­чис­ля­ва­не на ра­бот­ното вре­ме и прев­ръ­ща­не­то на нощ­ни­те ча­со­ве в днев­ни.


За от­чи­та­не на по­ло­же­ния из­вън­ре­ден труд съг­лас­но чл. 149 от Ко­дек­са на тру­да ра­бо­то­да­те­лят е длъ­жен да во­ди спе­ци­а­л­на кни­га и да пред­с­та­вя от­чет пред Ин­с­пек­ци­я­та по тру­да вся­ко шес­т­ме­се­чие.


Съг­лас­но чл. 150, ал. 1 от Ко­дек­са на тру­да за из­вън­ред­ния труд, не­за­ви­си­мо от то­ва да­ли е по­ло­жен за­кон­но или не, се зап­ла­ща тру­до­во въз­наг­раж­де­ние в уве­ли­чен раз­мер, как­то е по­со­че­но по-го­ре.


В чл. 150, ал. 2 от Ко­дек­са на тру­да е ус­та­но­ве­на заб­ра­на за ком­пен­си­ра­не на из­вън­ред­ния труд с по­чив­ка.



При­ме­р:


Ра­бот­ник или служител с 8-ча­сов ра­бо­тен ден при под­нев­но от­чи­та­не на ра­бот­но­то вре­ме, с пов­ре­мен­но зап­ла­ща­не и ос­нов­но ме­сеч­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние 300 лв. и 12 % за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та през ме­сец с 21 ра­бот­ни дни е от­ра­бо­тил всич­ки ра­бот­ни дни и е ра­бо­тил 8 ча­са из­вън­ред­но в един съ­бо­тен ден. За ме­се­ца той ще по­лу­чи:


Ос­нов­но ме­сеч­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние 300 лв.

За про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та (300 х 12 %) 36 лв.


За из­вън­ре­ден труд 8 ч. (300 : 21 дни) 14,29 лв.


Уве­ли­че­ние за из­вън­ре­ден труд


(14,29 х 75 %) 10,71 лв.

Брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за ме­се­ца 361,00 лв.

При­ме­р:

Работник или служител с 8-ча­сов ра­бо­тен ден при су­ми­ра­но от­чи­та­не на ра­бот­но­то вре­ме с пов­ре­мен­но зап­ла­ща­не и ос­нов­но ме­сеч­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние от 160 лв. и 12 % за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та през ме­сец с 21 ра­бот­ни дни е от­ра­бо­тил 15 дни по 12 ча­са, от ко­и­то 8 сме­ни от 7 до 19 ч. и 7 сме­ни от 19 ч. до 7 ч.

Из­чис­ля­ва­не на ра­бот­но­то вре­ме:

Ме­сеч­на нор­ма ра­бот­ни ча­со­ве (21 дн. х 8 ч.) 168 ч.

От­ра­бо­те­ни днев­ни ча­со­ве меж­ду 06 - 22 ч.

8 дн. х 12 ч. = 96 ч.

7 дн. х 4 ч. = 28 ч.

———
Об­що днев­ни ча­со­ве: 124 ч.


От­ра­бо­те­ни нощ­ни ча­со­ве (меж­ду 22 ч. - 06 ч.)

7 дн. х 8 ч. = 56 ч. Пре­вър­на­ти в днев­ни

56 ч. х 1.143 64 ч.

Всич­ко при­рав­не­ни ча­со­ве (124 ч + 64 ч.) 188 ч.

Из­вън­ре­ден труд (188 ч. - 168 ч.) 20 ч.

За ме­се­ца работникът или служителя ще по­лу­чи:

- ос­нов­но ме­сеч­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние 160 лв.

- за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та (160 лв. х 12 %) 19,20 лв.

- за из­вън­ре­ден труд (160 лв. : 168 ч.) х 20 ч. 19,05 лв.

- уве­ли­че­ние за из­вън­ре­ден труд

(19,05 лв. х 50 %) 9,53 лв.

- до­пъл­ни­тел­но въз­наг­раж­де­ние за но­щен

труд (56 ч. х мин. 0,072 лв.) 4,03 лв.

Брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за ме­се­ца 211,81 лв.

За раз­ли­ка от пра­ви­ла­та, пред­ви­де­ни за зап­ла­ща­не на из­вън­ред­ния труд за дър­жав­ни­те слу­жи­те­ли, чл. 70 от За­ко­на за дър­жав­ния слу­жи­тел и чл. 19 от На­ред­ба­та за слу­жеб­но­то по­ло­же­ние на дър­жав­ния слу­жи­тел пред­виж­дат да се зап­ла­ща са­мо из­вън­ред­ният труд, по­ло­жен из­вън ме­сеч­ния гра­фик в по­чив­ни дни. В то­зи слу­чай се зап­ла­ща ос­нов­но­то ме­сеч­но въз­наг­раж­де­ние за от­ра­бо­те­но­то вре­ме, из­чис­ле­но чрез броя на ра­бот­ни­те дни през съ­о­т­вет­ния ме­сец, и до­пъл­ни­тел­но уве­ли­че­ние от 100 на сто.

При­мер:

Дър­жа­вен слу­жи­тел с ос­нов­но ме­сеч­но въз­наг­раж­де­ние от 315 лв. през ме­сец с 21 ра­бот­ни дни е ра­бо­тил из­вън ме­сеч­ния си гра­фик един съ­бо­тен ден при пъл­но ра­бот­но вре­ме.

Ос­вен ос­нов­но­то ме­сеч­но въз­наг­раж­де­ние и дру­ги­те до­пъл­ни­тел­ни въз­наг­раж­де­ния оп­ре­де­ле­ни с ак­та за наз­на­ча­ва­не, за ра­бо­та­та си през то­зи съ­бо­тен ден, той ще по­лу­чи до­пъл­ни­тел­но:

- за от­ра­бо­те­но­то вре­ме (315 лв. : 21 дн.) 15 лв.

- уве­ли­че­ние за из­вън­ре­ден труд

(15 лв. х 100 %) 15 лв.
———
Об­що: 30 лв.

Административна практика


№ 70-00-49 от 19.05.1994 г.

При су­ми­ра­но из­чис­ля­ва­не на ра­бот­но­то вре­ме ме­сеч­на­та нор­ма за про­дъл­жи­тел­ност се оп­ре­де­ля, ка­то се ум­но­жат броя на ра­бот­ни­те дни по ка­лен­дар през съ­о­т­вет­ния ме­сец и бро­ят на ча­со­ве­те, ко­и­то се включ­ват в днев­на­та про­дъл­жи­тел­ност на ра­бот­но­то вре­ме, ус­та­но­ве­на на ра­бот­но­то мяс­то за под­нев­но от­чи­та­не.

От­ра­бо­те­ни­те ча­со­ве (след прев­ръ­ща­не­то на нощ­ни­те ча­со­ве в днев­ни), ко­и­то са над съ­о­т­вет­на­та ме­сеч­на нор­ма за про­дъл­жи­тел­ност на ра­бот­но­то вре­ме, са из­вън­ре­ден труд и се зап­ла­щат по ре­да на чл. 262, ал. 1, т. 4 от Ко­дек­са на тру­да.

№ 26-00-393/95 от 10.01.1996 г.

Но­щен е тру­дът, кой­то се по­ла­га от ра­бот­ни­ка и слу­жи­те­ля във вре­ме­то от 22.00 до 6.00 ча­са съг­лас­но чл. 140, ал. 2 от Ко­дек­са на тру­да.

За все­ки от­ра­бо­тен но­щен час или за част от не­го на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля се зап­ла­ща до­пъл­ни­тел­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние в раз­мер не по-ма­лък от 20 на сто от ус­та­но­ве­на­та ми­ни­мал­на ча­со­ва ра­бот­на зап­ла­та за стра­на­та, (заб. от 1 яну­а­ри 1999 г. не по-мал­ко от 0,072 лв.) съг­лас­но чл. 6 от На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния.


При су­ми­ра­но из­чис­ля­ва­не на ра­бот­но­то вре­ме от­ра­бо­те­ни­те нощ­ни ча­со­ве се прев­ръ­щат в днев­ни по ре­да на чл. 7, ал. 2 от по­со­че­на­та на­ред­ба.


Ня­ма за­ко­но­ва или дру­га нор­ма­тив­на раз­по­ред­ба, ко­я­то да ог­ра­ни­ча­ва броя на нощ­ни­те ча­со­ве в ра­бот­на­та смя­на на ли­ца­та, ко­и­то ра­бо­тят по гра­фи­ци при ус­ло­ви­я­та на су­ми­ра­но из­чис­ля­ва­не на ра­бот­но­то вре­ме, т.е. ра­бот­ни­те сме­ни мо­гат да включ­ват до 8 ча­са но­щен труд и за все­ки от тях се при­ла­гат по­со­че­ни­те раз­по­ред­би.

Ог­ра­ни­че­ни­я­та по чл. 146, ал. 2, т. 2 от Ко­дек­са на тру­да се от­на­сят за про­дъл­жи­тел­ност­та на из­вън­ред­ния труд (дне­вен или но­щен) през ед­на ка­лен­дар­на сед­ми­ца, ко­и­то не се от­на­сят за про­дъл­жи­тел­ност­та на нощ­ния труд през ре­дов­но­то ра­бот­но вре­ме.


№ 94-Д-33 от 12.03.1998 г.


По­ла­га­щи­те се въз­наг­раж­де­ния за из­вън­ре­ден труд по ре­да на чл. 262 и чл. 264 от Ко­дек­са на тру­да от 1992 г. ня­мат пос­то­я­нен ха­рак­тер. Те не мо­гат да бъ­дат еле­мент на брут­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, ко­е­то се пол­з­ва ка­то ба­за при оп­ре­де­ля­не въз­награж­де­ни­е­то за пла­тен до­ма­шен от­пуск по чл. 177 или обез­ще­те­ни­я­та по чл. 228 от КТ.


Го­ре­по­со­че­но­то е ре­ше­но с раз­дел IV на На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния, при­е­та с Пос­та­нов­ле­ние № 133 на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет от 1993 г. (обн., ДВ, бр. 67 от 1993 г., изм. и доп., бр. 1 и бр. 63 от 1994 г., бр. 29 и бр. 72 от 1996 г. и бр. 24 от 1997 г.).


№ 26-00-264 от 04.12.1998 г.

Съг­лас­но раз­по­ред­би­те на ПМС № 94 от 1997 г, за въ­веж­да­не на лят­но ча­со­во вре­ме в Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия (ДВ, бр. 24 от 1997 г.) връ­ща­не­то към ас­т­ро­но­ми­чес­ко­то вре­ме ста­ва в 4,00 ч. мес­т­но вре­ме в пос­лед­на­та не­де­ля на ок­том­в­ри, ко­га­то ча­сов­ни­ци­те се връ­щат с 1 час на­зад.

На ли­ца­та, ко­и­то в то­зи мо­мент са из­пъл­ня­ва­ли слу­жеб­ни­те си за­дъл­же­ния и по­ра­ди то­ва са от­ра­бо­ти­ли 1 (един) час по­ве­че от нор­ма­тив­но ус­та­но­ве­но­то, след­ва да им бъ­де из­п­ла­те­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние в уве­ли­чен раз­мер съг­лас­но чл. 262 от Ко­дек­са на тру­да.


26-00-176 от 31.05.2001 г.


1. Съг­лас­но чл. 6 от На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те й дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния, при­е­та с Пос­та­нов­ле­ние № 133 на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет от 1993 г., за все­ки от­ра­бо­тен но­щен час или част от не­го меж­ду 22,00 и 6,00, а за не­пъл­но­лет­ни ра­бот­ни­ци и слу­жи­те­ли - от 20,00 до 6,00 ча­са, се зап­ла­ща до­пъл­ни­тел­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за но­щен труд в раз­мер, не по-ма­лък от 0,072 лв. не­за­ви­си­мо от:

а) ви­да на тру­до­вия до­го­вор (са­мо днев­ни, нощ­ни или сме­се­на ра­бо­та);

б) на­чи­на на от­чи­та­не на ра­бот­но­то вре­ме (под­нев­но или су­ми­ра­но);

в) сис­те­ма­та на зап­ла­ща­не на тру­да (пов­ре­мен­на или сдел­на);

г) ви­да на ра­бот­ни­те сме­ни (сме­се­ни с днев­на и нощ­на про­дъл­жи­тел­ност или са­мо нощ­на).


2. При су­ми­ра­но из­чис­ля­ва­не на ра­бот­но­то вре­ме нощ­ни­те ча­со­ве се прев­ръ­щат в днев­ни при от­чи­та­не на ра­бот­но­то вре­ме с ко­е­фи­ци­ент, ра­вен на от­но­ше­ни­е­то меж­ду нор­мал­на­та про­дъл­жи­тел­ност на днев­но­то и нощ­но­то ра­бот­но вре­ме, ус­та­но­ве­на за съ­о­т­вет­но­то ра­бот­но мяс­то, не­за­ви­си­мо от зап­ла­ща­не­то и до­пъл­ни­тел­но­то въз­наг­раж­де­ние по ре­да на пред­ход­на­та точ­ка. То­ва не се от­на­ся за слу­ча­и­те, ко­га­то ин­ди­ви­ду­а­л­ни­ят тру­дов до­го­вор е склю­чен са­мо за ра­бо­та през нощ­та, как­то и ко­га­то се при­ла­га на­ма­ле­но ра­бот­но вре­ме по ре­да на чл. 137 от Ко­дек­са на тру­да (КТ).

3. Ко­га­то при су­ми­ра­но­то из­чис­ля­ва­не на ра­бот­но­то вре­ме от­ра­бо­те­ни­те ча­со­ве, но след прев­ръ­ща­не­то им в днев­ни по ре­да на пред­ход­на­та точ­ка, са по­ве­че от ча­со­ве­те на съ­о­т­вет­на­та нор­ма на про­дъл­жи­тел­ност на ра­бот­но­то вре­ме за ме­се­ца (пе­ри­о­да), раз­ли­ка­та е из­вън­ре­ден труд и се зап­ла­ща по чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ.

№ 04-00-01 от 09.07.2001 г.

По­ло­же­ни­ят из­вън­ре­ден труд се зап­ла­ща с уве­ли­че­ние, уго­во­ре­но меж­ду ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля и ра­бо­то­да­те­ля, но не по-мал­ко от раз­ме­ри­те, по­со­че­ни в чл. 262, ал. 1 от КТ.


Ко­га­то не е уго­во­ре­но дру­го, уве­ли­че­ни­е­то за из­вън­ре­ден труд се из­чис­ля­ва вър­ху тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние, оп­ре­де­ле­но с тру­до­вия до­го­вор. В слу­чая се има пред­вид ос­нов­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, ка­то ня­ма преч­ка при из­рич­на до­го­во­ре­ност уве­ли­че­ни­е­то да се да­ва и вър­ху до­пъл­ни­тел­ни­те тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния, оп­ре­де­ле­ни с ин­ди­ви­ду­а­л­ния до­го­вор, с из­к­лю­че­ние на то­ва за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та пред­вид раз­по­ред­ба­та на чл. З, ал. 6 от На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния, при­е­та с ПМС № 133 от 1993 г.

№ 94 КО/115 от 07.04.2003 г.

Съг­лас­но На­ред­ба­та за ко­ман­ди­ров­ки­те в стра­на­та (обн., ДВ, бр. 11 от 10.02.1987 г., изм. и доп.) за вре­ме­то на ко­ман­ди­ров­ка ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те по­лу­ча­ват т. нар. ко­ман­ди­ро­въч­ни па­ри, по ред и ус­ло­вия, ус­та­но­ве­ни в на­ред­ба­та. Ос­вен то­ва, за съ­що­то вре­ме те по­лу­ча­ват и тру­до­во­то си въз­наг­раж­де­ние. Брут­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние не мо­же да бъ­де по-мал­ко от оп­ре­де­ле­но­то по чл. 228 от Ко­дек­са на тру­да.


Раз­по­ред­ба­та на чл. З от НКС пред­виж­да ко­ман­ди­ро­ва­ни­ят да спаз­ва ус­та­но­ве­но­то ра­бот­но вре­ме на пред­п­ри­я­ти­е­то, в ко­е­то е ко­ман­ди­ро­ван. Ко­га­то из­пъл­не­ни­е­то на за­да­ча­та не е пря­ко свър­за­но с ра­бо­та­та на пред­п­ри­я­ти­е­то, в ко­е­то е ко­ман­ди­ро­ван, ко­ман­ди­ро­ва­ни­ят сам оп­ре­де­ля ра­бот­но­то си вре­ме, ка­то се ръ­ко­во­ди от ус­та­но­ве­но­то за не­го ра­бот­но вре­ме и от не­о­б­хо­ди­мост­та да из­пъл­ни за­да­ча­та в рам­ки­те на дни­те, оп­ре­де­ле­ни със за­по­вед­та за ко­ман­ди­ров­ка­та.

От по­со­че­ни­те раз­по­ред­би се виж­да, че и по вре­ме на ко­ман­ди­ров­ка, ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те след­ва да спаз­ват ус­та­но­ве­но­то за тях ра­бот­но вре­ме. В слу­чай че по­ла­гат из­вън­ре­ден труд по вре­ме на ко­ман­ди­ров­ка, то­зи труд тряб­ва да се зап­ла­ти.


№ 94.ДД/235 от 08.05.2003 г. (ИБТ, бр. 6 от 2003 г.)


В раз­по­ред­ба­та на чл. 262, ал. 2 от Ко­дек­са на тру­да е рег­ла­мен­ти­ра­но, че ко­га­то не е уго­во­ре­но дру­го, уве­ли­че­ни­е­то за по­ло­же­ния из­вън­ре­ден труд се из­чис­ля­ва вър­ху тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние, оп­ре­де­ле­но в тру­до­вия до­го­вор. В то­зи текст се има пред­вид ос­нов­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние.

Ня­ма преч­ка при из­рич­на до­го­во­ре­ност меж­ду стра­ни­те да се из­п­ла­ща уве­ли­че­ние и вър­ху до­пъл­ни­тел­ни­те тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния, оп­ре­де­ле­ни с тру­до­вия до­го­вор, с из­к­лю­че­ние на т. нар. клас, тъй ка­то съг­лас­но чл. З, ал. 6 от На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния, до­пъл­ни­тел­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та се зап­ла­ща за дейс­т­ви­тел­но от­ра­бо­те­но вре­ме, в рам­ки­те на съ­о­т­вет­на­та ме­сеч­на про­дъл­жи­тел­ност на ра­бот­но­то вре­ме.


Тъй ка­то из­вън­ред­ни­ят труд се по­ла­га из­вън ус­та­но­ве­но­то ра­бот­но вре­ме, респ. над ме­сеч­на­та про­дъл­жи­тел­ност на ра­бот­но­то вре­ме, на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля се из­п­ла­ща до­пъл­ни­тел­но въз­наг­раж­де­ние за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та вър­ху ос­нов­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, а не вър­ху уве­ли­че­но­то въз­наг­раж­де­ние за по­ло­жен из­вън­ре­ден труд.


№ 94.ДД/235 от 08.05.2003 г.


В раз­по­ред­ба­та на чл. 262, ал. 2 от Ко­дек­са на тру­да е рег­ла­мен­ти­ра­но, че ко­га­то не е уго­во­ре­но дру­го, уве­ли­че­ни­е­то за по­ло­же­ния из­вън­ре­ден труд се из­чис­ля­ва вър­ху тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние, оп­ре­де­ле­но в тру­до­вия до­го­вор. В то­зи текст се има пред­вид ос­нов­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние.


Ня­ма преч­ка при из­рич­на до­го­во­ре­ност меж­ду стра­ни­те да се из­п­ла­ща уве­ли­че­ние и вър­ху до­пъл­ни­тел­ни­те тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния, оп­ре­де­ле­ни с тру­до­вия до­го­вор, с из­к­лю­че­ние на т. нар. клас, тъй ка­то съг­лас­но чл. 3, ал. 6 от на­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния, до­пъл­ни­тел­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та се зап­ла­ща за дейс­т­ви­тел­но от­ра­бо­те­но вре­ме, в рам­ки­те на съ­о­т­вет­на­та ме­сеч­на про­дъл­жи­тел­ност на ра­бот­но­то вре­ме.

Тъй ка­то из­вън­ред­ни­ят труд се по­ла­га из­вън ус­та­но­ве­но­то ра­бот­но вре­ме, респ. над ме­сеч­на­та про­дъл­жи­тел­ност на ра­бот­но­то вре­ме, на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля се из­п­ла­ща до­пъл­ни­тел­но въз­наг­раж­де­ние за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та вър­ху ос­нов­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, а не вър­ху уве­ли­че­но­то въз­наг­раж­де­ние за по­ло­жен из­вън­ре­ден труд.


№ 94КК/114 ат 26.05.2004 г.

Съг­лас­но На­ред­ба­та за тру­до­ва­та книж­ка и тру­до­вия стаж, за 1 ден тру­дов стаж се за­чи­та вре­ме­то, през ко­е­то ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те са ра­бо­ти­ли най-мал­ко по­ло­ви­на­та от мак­си­мал­но ус­та­но­ве­на­та с Ко­дек­са на тру­да нор­мал­на про­дъл­жи­тел­ност на ра­бот­ния ден. Нор­мал­на­та про­дъл­жи­тел­ност на ра­бот­но­то вре­ме през де­ня е до 8 ча­са (чл. 136, ал. 3 от Ко­дек­са на тру­да).

Тру­дът, по­ла­ган в по­ве­че от ус­та­но­ве­но­то ра­бот­но вре­ме, по раз­по­реж­да­не или със зна­ни­е­то на ра­бо­то­да­те­ля и без не­го­во­то про­ти­во­пос­та­вя­не, е из­вън­ре­ден. Из­вън­ред­ни­ят труд за­дъл­жи­тел­но се зап­ла­ща, ка­то ми­ни­мал­на­та ба­за е уре­де­на в чл. 262 от Ко­дек­са на тру­да, но не е пред­ви­де­но вре­ме­то, по­ло­же­но ка­то из­вън­ре­ден труд да се за­чи­та за тру­дов стаж.
Та­ка е и при су­ми­ра­но­то от­чи­та­не на ра­бот­но­то вре­ме - сед­мич­но, ме­сеч­но или за друг ка­лен­да­рен пе­ри­од, не по-го­лям от 4 ме­се­ца.

Ако след прев­ръ­ща­не­то на нощ­ни­те ча­со­ве в днев­ни, от­ра­бо­те­ни­те са по­ве­че от ча­со­ве­те на съ­о­т­вет­на­та нор­ма за про­дъл­жи­тел­ност на ра­бот­но­то вре­ме за пе­ри­о­да на от­чи­та­не, раз­ли­ка­та е из­вън­ре­ден труд и се зап­ла­ща в уве­ли­чен раз­мер съг­лас­но чл. 262 от Ко­дек­са на тру­да, но не се приз­на­ва за тру­дов стаж.

№ 02/225 от 10.08.2004 г.

Раз­по­ред­ба­та на чл. 262 от Ко­дек­са на тру­да ус­та­но­вя­ва уве­ли­че­но­то зап­ла­ща­не на из­вън­ред­ния труд, по­ло­жен през ра­бот­ни­те, по­чив­ни­те и праз­нич­ни­те дни за ра­бо­те­щи­те по тру­до­во пра­во­о­т­но­ше­ние. Нес­паз­ва­не­то на раз­по­ред­ба­та е на­ру­ше­ние на тру­до­во­то за­ко­но­да­тел­с­т­во.