Допълнително възнаграждение за извънреден труд при сумирано работно време

Допълнително възнаграждение за извънреден труд при сумирано работно време
Автор Недка Колева експерт по заплащане на труда

ВЪПРОС: В предприятието се прилага сумирано работно време, като отчитането му става на четири месеца. Част от персонала, който работи по график в дните от седмичната почивка на практика полага извънреден труд, но той се заплаща едва след време, когато приключи четиримесечния период на отчитане. Правилно ли това изчисляване и не е ли редно извънредният труд за дните на седмичната почивка да се заплаща веднага след месеца, през който е положен? В предприятието се прилага сумирано работно време, като отчитането му става на четири месеца. Част от персонала, който работи по график в дните от седмичната почивка на практика полага извънреден труд, но той се заплаща едва след време, когато приключи четиримесечния период на отчитане. Правилно ли това изчисляване и не е ли редно извънредният труд за дните на седмичната почивка да се заплаща веднага след месеца, през който е положен?



ОТГОВОР: Въвеждането на сумирано работно време е законова възможност и се ползва най-често за производства с непрекъсваем режим и сменна организация на труда. Периодът на сумиране се избира свободно, съобразно със спецификата на дейността, тъй като липсват каквито и да е нормативни опори и условия за избор на седмица или месец, или на максималния период от 6 месеца. Именно след изтичане на избрания период на сумиране се прави сравнение между фактически отработените дни и часове с полагащата се норма на работно време за същия период. Само тогава става възможно определянето на “надработени” часове, за които се дължи доплащане като извънреден труд.
Приема се, че прилагането на сумирано работно време предоставя възможности за по гъвкаво и ефективно оползотворяване на наличния ресурс. Така, при сумиране за период над един месец, месечният график на смените допуска нееднакво работно време за отделните работници – в едни месеци имат непълна месечна норма, през други е работено вповече. По правило, работата на смени осигурява на работещите други дни за междусменна почивка, несъвпадащи с законово определените дни на седмична почивка. Често различен е и броят нощни или смесени смени по месеци, което също се отразява съответно във фактически отработеното време (отработените часове през нощта първо се превръщат в дневни и след това се сумират с тези от дневните смени). Затова едва след изтичане на периода на сумиране се установява налице ли е извънреден труд и се изчислява броят часове, за които се заплаща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд.
В отговор на конкретния въпрос - не намираме основание при условията на сумирано отчитане за период от 4 месеца да се извършва помесечно определяне и изплащане на извънреден труд заради работа по график през законово определените дни на седмична почивка.
Законодателят (чл.262 от Кодекса на труда) е установил определен размер на увеличението за положения извънреден труд при сумирано отчитане на работното време - не по малко от 50 на сто, което се различава от увеличението за извънредна работа през работните или почивните дни, както и на официални празници.
Важно е, обаче, текущо всеки месец да се начисляват и изплащат другите допълнителни възнаграждения, за които са известни и обективно установени основанията и фактите. Например, за часовете работа през нощта се дължи съответно доплащане и за него не се налага сумиране в края на периода. Същото се отнася при работа по график на официални празници. След изтичане на съответния месец с официален празник следва да се начисли и изплати дължимото увеличение с не по малко от 100 на сто.
Последна промяна