Отказ събиране на членския внос по ведомост

Въпрос: Работодателят ни Отказва събиране на членския внос по ведомост.
В предприятието, в което работя („Златна Панега Цимент”), членският внос беше събиран по ведомост. Това гарантираше ежемесечните отчисления за синдикалната организация, като същевременно запазваше тайната на получаваната заплата. В началото на всеки месец получавах e-mail с поименен списък на синдикалните членове и общата сума, удържаната от всички нас. Но Генералният Директор ни увери, че вече е практика в страната и в Европейския съюз работодателят да не оказва съдействие на синдикалните организации при събирането на членския внос. За съжаление не бяха чути аргументите ни, че не можем да събираме сами членския внос, понеже няма как да поискаме от членовете на синдикалната организация всеки месец да плащат по 1% от нетната си месечна заплата (според Устава на КНСБ, а предполагам и на КТ „Подкрепа”) и същевременно да ги молим да не ни казват колко пари дават, защото ще разберем каква е нетната заплата и ще нарушим Етичния кодекс на компанията, за която работим.
Освен това много от нашите членове работят в различни смени и на различни обекти, което означава, че ще бъдем затруднени да обикаляме всеки ден всички цехове за събиране на членски внос и няма да можем да изпълняваме преките си задължения като работници и служители на фирмата.
Тази ситуация създава неудобства не само за синдикалните организации, но и за служителите от отдел „Личен състав”, които трябва да ни търсят когато обикаляме работните места на членовете ни, за да подаваме своевременна информация за работниците и служителите, които членуват в двете синдикални организации, защото за тях има допълнителни клаузи в КТД /като напр. допълнителен платен отпуск/.

Отговор: Внимателно се запознахме с Вашето писмо. За съжаление в нормативните актове липсват норми, които задължават работодателя чрез съответните длъжностни лица – счетоводители и касиери, да удържат синдикалния членски внос. Текстът на чл. 272 от Кодекса на труда не задължава работодателя в тази посока, а представлява една правна възможност, когато например е налице съгласието на работниците и служителите, но и то не е достатъчно.
По принцип в нашата практика удържането на членския внос се договаря в колективен трудов договор, а там, където е налице добра воля – би могло да се реализира и без договореност в КТД. В случаите, когато има такива клаузи в КТД, работодателят може да разпорежда на съответните длъжностни лица да се правят удръжки, но е необходимо и съгласието на работниците и служителите.
Искаме изрично да посочим, че в практиката рядко се срещат случаи при които работодатели отказват на събиране на членския внос по този начин.
В дадения случай отказът да се продължи една съществуваща практика е проява на антисиндикализъм, на злонамерено поведение и отношение към синдикализма.
Подобно поведение влиза в остро противоречие с тенденциите за подкрепа и уважение към синдикализма и синдикатите в Европейския съюз, включително и с страна на Европейската комисия, както и с развиващите се макар и по-бавно подобни тенденции в България. В тази посока ще посочим само два документа на ЕС:
- Съобщението на Европейската комисия по принципите за развитие и достигане на „гъвкава сигурност” от края на 2007г. в което колективното договаряне се подкрепя и се насърчават държавите членки да го развиват, както и се утвърждава ролята и мястото на социалния диалог при търсене и намиране на решения с оглед достигане състоянието на гъвкава сигурност на пазарите на труда;
- Хартата за основните права на Европейския съюз в която правото на колективно договаряне е въздигнато като основно право наред с редица други икономически и социални права. А както е известно колективното договаряне основно се осъществява от синдикатите.
От началото на прехода, различните правителства и политически сили стоящи зад тях са се отнасяли уважително и са търсили и вземали мнението на представителните синдикати, в т.ч. и КНСБ. По законодателен път се развива и подкрепата и утвърждаването на синдикализма в България се подкрепя. На синдикатите по закон е дадено право да договарят минимални осигурителни прагове, да участват в процедурите за формиране на представители по информиране и консултиране. Редица органи създадени по силата на закон са изградени на трипартиен принцип, с участието на представители на представителните синдикати, в т.ч. на КНСБ - Надзорните съвети на НОИ, Националния институт за помирение и арбитраж, Фонда за гарантиране на работническите вземания, общото събрание на Националната здравноосигурителна каса, Икономически и социален съвет на България и други. Тоест ролята и мястото на представителните синдикални организации, на синдикализма се подкрепя и следва да се подкрепя на всички равнища и с всички възможни средства.
От това в крайна сметка печелят демократичните процеси и обществото, като цяло.