- Г-жо Денева, кое доведе до решението за стачка в железниците?
- Чашата на търпението сред работещите преля, след като преструктурирането на холдинг БДЖ беше обвързано със заем от Световната банка в размер на 460 млн. лева. За да бъде получен, железничарските шефове са обещали да съкратят 2800 работници. Станало е ясно, че средствата няма да послужат за модернизация на железниците, а ще покрият стари задължения.
В началото на януари жп синдикатите отложиха стачката си, за да дадат шанс на работна група с участието на зам.-министри от транспортното, социалното и финансовото министерство да уточни какви инвестиции може да вкара държавата за възраждането на БДЖ и Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ). Вече е ясно, че на този етап Министерството на финансите не може да отпусне средства и това обезсмисли работата на тази работна група.
- Имаше ли шанс все пак да се стигне до консенсус?
- На 21 февруари стачните комитети на СЖБ към КНСБ и федерациите към КТ ”Подкрепа“ се събраха на общо съвещание и 300 техни представители решиха да започнат безсрочна ефективна стачка в цялата система на железопътния транспорт до подписването на споразумение. Преди няколко дни имаше плахи надежди протестът да се размине след срещите на ръководствата на двете жп компании – холдинг БДЖ ЕАД и НКЖИ на 28 февруари и 2 март. Но на тях резултат не бе постигнат, стана ясно, че и в БДЖ, и в НКЖИ търсят сближаване на позициите, но не се предложи нищо съществено. Решението за стачка остава в сила и в четвъртък влаковете ще спрат предупредително за един час, а на следващия ден – 11 март, започват безсрочни ефективни действия.
- Стачката свързана ли е и с условията на труд в железниците?
- До тежкото решение се стигна след неизпълнени съществени условия от колективните трудови договори на двете жп дружества. Най-лошото е, че парите от Световната банка ще заминат пряко към кредиторите, вместо да бъдат инвестирани в развитието на жп транспорта. Единствено работещите ще платят за тях с масови съкращения. В НКЖИ преструктурирането също е обвързано със заем от Световната банка от 140 млн. лева и срещу отпускането му ръководството е поело ангажимент до 2014 г. да съкрати 7800 души от 14 500 работещи, тоест повече от половината от личния състав. Проблемът е усложнен и от тежките условия на труд в железопътната инфраструктура, заради които през декември 2010 г. железничарите от КНСБ и КТ “Подкрепа” започнаха преговори с Министерството на транспорта и първият им сериозен успех бе взетото решение Световната банка да признае извършените вече съкращения в железопътната инфраструктура през изминалите 2008, 2009 и 2010 г. В резултат на тези преговори бройката на предстоящите съкращения беше намалена до 5600 души общо за двете компании. Синдикалните организации поискаха съкращенията да бъдат разсрочени във времето, като се извършат не до 2014 г., а до 2016-2018 г. и да се сведат до естественото отпадане на работници заради текучество и излизане в пенсия – по 300-400 души годишно. Това предложение засега остава неприето.
- Стачката, обаче, ще засегне много пътуващи в железопътния транспорт.
- За да не спрат напълно влаковете, ще има коригирано разписание, което ще позволява движение в незасегнатите от стачката часове – от 16 ч. следобед до 8 ч. сутринта. Според Закона за железопътния транспорт, по време на стачка трябва да се запази над половината от обема на превозите. Експерти са изчислили, че така ще бъдат придвижвани 51-52 % от пътническите и бързите влакове, както и 60-70 % от товарните. Проблемът в железниците не е по вина само на сегашното правителство. Той датира още от 2008 г., когато с постановление на Министерския съвет е трябвало държавата да инвестира в тях по 320 млн. лв. годишно. Много хора пътуват с намалени и дори с безплатни билети – ученици, инвалиди и др., но тези суми не са превеждани, въпреки че са държавна поръчка. Обещаните 320 млн. през 2010 г. лева са свити до 60 млн. лева, от които реално са получени едва 15 млн. лева. На практика издръжката се осъществява само от продажбата на билети и затова задълженията на железниците днес са толкова големи, т. е. държавата не е изпълнила поетите ангажименти. Синдикалните организации са притеснени, че бездействието на управляващите вещае гибел за железопътната система. Холдинг БДЖ ЕАД дължи 800 млн. лв. и вече от различни кредитори има претенции за обявяване в несъстоятелност.
- Чашата на търпението сред работещите преля, след като преструктурирането на холдинг БДЖ беше обвързано със заем от Световната банка в размер на 460 млн. лева. За да бъде получен, железничарските шефове са обещали да съкратят 2800 работници. Станало е ясно, че средствата няма да послужат за модернизация на железниците, а ще покрият стари задължения.
В началото на януари жп синдикатите отложиха стачката си, за да дадат шанс на работна група с участието на зам.-министри от транспортното, социалното и финансовото министерство да уточни какви инвестиции може да вкара държавата за възраждането на БДЖ и Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ). Вече е ясно, че на този етап Министерството на финансите не може да отпусне средства и това обезсмисли работата на тази работна група.
- Имаше ли шанс все пак да се стигне до консенсус?
- На 21 февруари стачните комитети на СЖБ към КНСБ и федерациите към КТ ”Подкрепа“ се събраха на общо съвещание и 300 техни представители решиха да започнат безсрочна ефективна стачка в цялата система на железопътния транспорт до подписването на споразумение. Преди няколко дни имаше плахи надежди протестът да се размине след срещите на ръководствата на двете жп компании – холдинг БДЖ ЕАД и НКЖИ на 28 февруари и 2 март. Но на тях резултат не бе постигнат, стана ясно, че и в БДЖ, и в НКЖИ търсят сближаване на позициите, но не се предложи нищо съществено. Решението за стачка остава в сила и в четвъртък влаковете ще спрат предупредително за един час, а на следващия ден – 11 март, започват безсрочни ефективни действия.
- Стачката свързана ли е и с условията на труд в железниците?
- До тежкото решение се стигна след неизпълнени съществени условия от колективните трудови договори на двете жп дружества. Най-лошото е, че парите от Световната банка ще заминат пряко към кредиторите, вместо да бъдат инвестирани в развитието на жп транспорта. Единствено работещите ще платят за тях с масови съкращения. В НКЖИ преструктурирането също е обвързано със заем от Световната банка от 140 млн. лева и срещу отпускането му ръководството е поело ангажимент до 2014 г. да съкрати 7800 души от 14 500 работещи, тоест повече от половината от личния състав. Проблемът е усложнен и от тежките условия на труд в железопътната инфраструктура, заради които през декември 2010 г. железничарите от КНСБ и КТ “Подкрепа” започнаха преговори с Министерството на транспорта и първият им сериозен успех бе взетото решение Световната банка да признае извършените вече съкращения в железопътната инфраструктура през изминалите 2008, 2009 и 2010 г. В резултат на тези преговори бройката на предстоящите съкращения беше намалена до 5600 души общо за двете компании. Синдикалните организации поискаха съкращенията да бъдат разсрочени във времето, като се извършат не до 2014 г., а до 2016-2018 г. и да се сведат до естественото отпадане на работници заради текучество и излизане в пенсия – по 300-400 души годишно. Това предложение засега остава неприето.
- Стачката, обаче, ще засегне много пътуващи в железопътния транспорт.
- За да не спрат напълно влаковете, ще има коригирано разписание, което ще позволява движение в незасегнатите от стачката часове – от 16 ч. следобед до 8 ч. сутринта. Според Закона за железопътния транспорт, по време на стачка трябва да се запази над половината от обема на превозите. Експерти са изчислили, че така ще бъдат придвижвани 51-52 % от пътническите и бързите влакове, както и 60-70 % от товарните. Проблемът в железниците не е по вина само на сегашното правителство. Той датира още от 2008 г., когато с постановление на Министерския съвет е трябвало държавата да инвестира в тях по 320 млн. лв. годишно. Много хора пътуват с намалени и дори с безплатни билети – ученици, инвалиди и др., но тези суми не са превеждани, въпреки че са държавна поръчка. Обещаните 320 млн. през 2010 г. лева са свити до 60 млн. лева, от които реално са получени едва 15 млн. лева. На практика издръжката се осъществява само от продажбата на билети и затова задълженията на железниците днес са толкова големи, т. е. държавата не е изпълнила поетите ангажименти. Синдикалните организации са притеснени, че бездействието на управляващите вещае гибел за железопътната система. Холдинг БДЖ ЕАД дължи 800 млн. лв. и вече от различни кредитори има претенции за обявяване в несъстоятелност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар