Стефан Константинов: Министерството прави политиката

 Здравната каса не е държавна институция, но това не значи, че тя трябва да води някаква своя политика. Министерството прави политиката. Това заяви в предаването на БНТ "Денят започва" здравният министър Стефан Константинов. По думите му здравното министерство трябва да има цялата информация, за да може да проведе адекватно своята политика. Парите на осигурените са в Здравната каса, но трябва да има синхрон между нея и министерството, смята Константинов.


Очаквам оперативното ръководство на Здравната каса да представи днес една сериозна методика за работа. Не би трябвало да се стига до ситуация, подобна на миналогодишната, когато болниците разбираха в края на месеца с какви пари разполагат за този месец. Жизнено важно за болниците е да знаят с какви пари разполагат, подчерта здравният министър. Не е цел на рамковия договор да затвори някакви болници. Целта е по-добре работещите болници да получат повече пари, посочи Константинов. Според него тази година цените на клиничните пътеки са по-балансирани от миналогодишните и той се надява, че това ще доведе до по-добро здравеопазване.

Има достатъчно лекарства за грипната епидемия, подчерта здравният министър.

Относно обвиненията срещу бившия здравен министър Божидар Нанев Константинов заяви, че се надява на бързо решение на процеса, за да стане ясно - виновен или невинен е той.

Ако някой има вина, той трябва да си получи заслуженото, смята Константинов в отговор на въпрос за лекарските грешки. Според него институциите трябва да работят, за да не се стига до медиен натиск или до решаване на въпроса за една или друга лекалска грешка в парламента.

Случаят в Горна Оряховица се размаза, защото се мина на ниво политика, посочи Константинов. По думите му, ако има неясни въпроси в експертизата, тогава трябва да се направи повторна експертиза.

В линейките на Спешна помощ трябва да има парамедици, които оказват спешна помощ, както е по света, смята Константинов. Той коментира, че сега трябва да се мисли за увеличаване на заплатите, за да стане работата на медицинския персонал привлекателна.

Комисията за защита от дискриминация (КЗД) наложи на БТК рекордни за своята практика глоби, по сигнал на синдикалисти

Комисията за защита от дискриминация (КЗД) наложи на БТК рекордни за своята практика глоби. Санкциите са най-високите в историята на Комисията и са наложени за дискриминационни масови уволнения, направени от компанията. Общата сума на наложените глоби на няколко длъжностни лица на ръководни постове в компанията е 21 950 лева.

Сигналът е подаден от синдикалисти и в него се описва как през май 2009 г. компанията е обявила намерения за извършване на масови уволнения на основание съкращаване на щата. През юни всички служители - сътрудници по продажбите в БТК центровете и в отделите "Продажби" в цялата страна на възраст над 30 години, повечето от които на около и над 40 години, са поканени на работна среща за обсъждане на текущи въпроси, включително и резултатите на компанията. Подобни срещи са се състояли във Варна, Бургас, Русе, Пловдив, Стара Загора, Плевен и др.

На тези срещи на всички присъстващи е било обяснено, че работодателят желае да подмени персонала си с по-млад независимо от професионалните и личностни качества на дългогодишни негови служители. Представителите на отдел “Човешки ресурси“ връчили на всички заповеди за прекратяване на трудовото им правоотношение по инициатива на работодателя срещу предложено обезщетение. На служителите е разрешено да помислят в рамките на пет минути до около час дали да подпишат документите си. В случай, че не го направят и не приемат тази “добра оферта”, са предупредени, че ще бъдат уволнени по по-неблагоприятен за тях начин - поради липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата.

Под влияние на този икономически натиск повечето служители са се съгласили и са подписвали представените им предложения и заповеди за прекратяване на трудовите им договори.

За период от около един месец по инициатива на работодателя са прекратени трудовите договори на около 60 души в различни градове, като всички те са от отдел “Продажби" в офис центровете на БТК и са на възраст около и над 40 години. Техните места веднага са обявени от работодателя за свободни, поради което синдикалисти смятат че очевидно не е налице съкращаване на щата, а става въпрос за провеждане на мащабна дискриминационна бизнес политика на БТК. От освободените за този период 119 работници от звено “частни клиенти” на Дирекция “Продажби“ 107 работници са от 39 до 58-годишна възраст, т. е. те представляват 90% от освободените срещу обезщетение работници.

В хода на разглеждането на делото за дискриминация в Комисията служителката на отдел “Човешки ресурси“ в БТК Лилия Маринова отрича съкращенията да са дискриминационни и твърди, че те са свързани с представянето на хората.

“Променихме си логото, сменихме си търговското име, вече сме “Виваком“. Имаме нови ценности, които са да бъдем по-динамични, по-иновативни. Трябваше и компанията да се промени, както и хората с нея. Пазарът също налага да имаме по-активни продавачи в магазините”, обяснява служителката в хода на делото.

КЗД е установила, че върху служителите е упражняван тормоз чрез грубо и обидно отношение и заплахи за освобождаване от работа и оказване на целенасочен психологически натиск за прекратяване на трудовите правоотношения. Освен това са извършвани систематични тенденциозни проверки от страна на длъжностни лица и ръководството на предприятието срещу нарочените за уволнение служители.

КНСБ натиска фирми да плащат навреме заплати на работниците си

КНСБ оказва синдикален натиск на фирми и учреждения на територията на Шуменска област, които месеци наред не са плащали заплати на работниците и служителите си. Наскоро Главна инспекция по труда извади списък със 72 предприятия, които ще бъдат дадени на прокурор заради забавени плащания. Социалният министър Младенов се е разпоредил до края на януари некоректните работодатели да се издължат. В противен случай отиват на съд за системно нарушаване на трудовото законодателство.
„Съгласно Конституцията на Република България и Кодекса на труда, положеният труд по трудово правоотношение има възмезден характер и при добросъвестно изпълнение на задълженията на работника се гарантира изплащане на трудовото му възнаграждение в размер на 60 процента от брутното трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Законодателят е установил, че разликата до пълния размер се изплаща заедно със законната лихва“, коментира казуса за „Шуменска заря“ Анета Денева – председател на Регионалния съвет на КНСБ в Шумен.
Тя допълни, че през изтеклата 2010 г. КНСБ многократно е упражнявал синдикален натиск за издължаване на просрочените плащания от държавата към бизнеса с цел изплащане на забавените работни заплати. „Знаете, че такива са случаите с фирма „Автомагистрали-Черно море“ АД, ДП „Кабиюк”, болниците в Нови пазар и Велики Преслав и други. Предизвикателствата пред реформирането и извеждането на националната икономика извън обсега на последиците от световната криза извеждат пред скоба задължението на държавата да бъде коректна и най-осторожно да спазва законите и поетите ангажименти било чрез Закона за държавния бюджет, било при изпълнение на договорни отношения. С особена острота и загриженост и днес, в началото на 2011 г., ви информираме за  задълженията към работещите. В „МБАЛ – Велики Преслав“ ЕООД дължат заплати за септември, октомври и декември 2010 г. – сумата е около 110 000 лв. плюс 20 000 лв. за осигуровки за месец декември 2010 г. на 110 лица.  В същото време договорните партньори в лицето на НЗОК дължат на болницата 114 500 лв. (за декември 80 000 лв. и 34 500 лв. за месеците юни и юли 2010 г.) . За тези случаи сме отправили сигнали до ръководството на КНСБ  и до контролните институции“, посочи Анета Денева.
Тя допълни, че има известна светлина в тунела по „сагата” с частично неизплатените работни заплати в ДП „Кабиюк”. „За периода 2001-2004 г. общата дължима сума е около 130 000 лв. Очакваме до юни да бъдат изплатени на 100 % всички дължими трудови възнаграждения. До края на януари започва изплащането на дължимите суми за 2001 г. на около 100 лица“, каза Денева. „В РС на КНСБ постъпват сигнали за неизплатни заплати от фирми в областта, но в случаите, когато нямаме синдикални организации  не разчитаме на достоверност на информацията. Затова  сигнализираме  за тези случаи Инспекцията на труда. Ударът на кризата се прояви в България асиметрично между бедни и богати и доведе до задълбочаване на бедността, до разширяване на нейната база. За да се преодолее доминиращата сега „икономика на предлагането” е необходимо през тази година да се насърчи търсенето, т. е. да се работи за увеличаване на минималната работна заплата, за увеличаване на реалните доходи на българите и за стриктно спазване на законите на европейска България“, коментира Анета Денева.

Проект "Аз, баба и дядо" на СНЦ "Солидарно общество" гр.Шумен и МТЕЛ

През 2008 година проектът „Заедно с грижа и обич за преодоляване на самотата и изоставянето” получи финансиране по дарителската програма Грант М-Тел, чрез която компанията подкрепи целево малки, но стойностни социални проекти на организации с нестопанска цел, насочени към интегрирането на деца и възрастни в неравностойно положение. Новото име на проекта е : „Аз, баба и дядо”


През 2009 год. проекта бе включен в дарителската програма 1788 с което се осигури трайна устойчивост на проекта и се помага на две уязвими социални групи – деца до три години от Дома за медико-социални грижи за деца в града и самотно живеещи пенсионери с доходи под 200 лева. Основната идея е възрастните хора да осигурят индивидуална грижа за деца от дома, които са без специфични увреждания, но имат емоционални дефицити. Децата получават шанс да общуват и да създават емоционален контакт, което им помага да се развиват нормално и им дава по-голям шанс да бъдат осиновени. Така се постигат дългосрочни резултати чрез навременната грижа за децата още в най-ранна възраст. От своя страна възрастните хора имат възможността да работят, да се чувстват пълноценни и да общуват.

Проекта беше удостоен с приза “Проект на годината 2008 за неправителствени организации, работещи в социалната сфера” със жури: Иво Прокопиев, Председател Икономедия АД и председател КРИБ; Адела Пеева, режисьор; Бен Крос, английски актьор; Петя Тетевенска, Член на УС на Българска Национална Телевизия; Вилем ван ЕЕ, Посланик на Кралство Нидерландия; Левон Хампарцумян, Председател на Управителния съвет и Главен изпълнителен директор, УниКредит Булбанк; Ани Захариева, Изпълнителен директор, ФеърПлей Интернешънъл АД; Нина Мирчева, Директор Корпоративни Комуникации, М-ТЕЛ; Бернар Москени, Главен изпълнителен директор, БТК.

През 2010 г.проекта “Аз, баба и дядо” продължи проeктните си дейности благодарение на Дарителската кампания 1788 и Мобилния оператор Мтел.

Благодарение на тази кампания децата и самотните пенсионери продължават да осъществяват срещите си и да си въздействат взаимно. Резултатите по проекта бяха забележителни, както при децата така и при възрастните хора.

При всички деца се отчита подобрение в двигателното развитие, грубата и фина моторика. Всички деца включени в проекта, вече вървят самостоятелно, слизат и се качват по стълби с опора, клякат, стават и се опитват да бягат. Емоционалната връзка с бабите е формирана – всички деца познават бабите си, видимо са доволни от общуването си с тях, играят на различни игри, пеят песни и учат стихчета. Драскат в границите на листа, чертаят вертикални и хоризонтални линии, опитват се да затворят окръжност. Най-трудно се компенсира изоставането в говорното развитие. При всички деца има отключена експресивна реч, като речниковия запас е в по-малък обем от нормите за възрастта. Пасивния речников запас удовлетворява ежедневните им потребности.

Към месец декември 2010 г.едно от децата е интегрирано в биологичното семейство, едно е осиновено и в най-кратък срок най-вероятно м.Януари две от децата ще бъдат настанени в приемни семейства.

Задавайте вашите въпроси в рубриката коментари

Работните заплати - проблеми и предизвикателства

Съгласно Конституцията на РБ и Кодекса на труда положеният труд по трудово правоотношение има възмезден характер и при добросъвестно изпълнение на задълженията на работника се гарантира изплащане на трудовото му възнаграждение в размер на 60 процента от брутното трудово възнаграждение, но не помалко от минималната работна заплата за страната. Законодателя е установил, че разликата до пълния размер се изплаща заедно със законната лихва.

През изтеклата 2010 г. многократно сме упражнявали синдикален натиск за издължаване на просрочените плащания от  държавата към бизнеса, с цел изплащане на забавените работни заплати – знаете, такива са случаите в АМ”Черно море” АД, ДП „Кабиюк”, болниците в гр. Нови пазар и Велики Преслав и др.

Предизвикателствата пред реформирането и извеждането на националната икономика извън обсега на последиците от световната криза извеждат пред скоба задължението на държавата да бъде коректна и най- осторожно да спазва законите и поетите ангажименти, било чрез Закона за държавния бюджет, било при изпълнение на даговорни отношения:

С особена острота и загриженост и днес, в началото на 2011 г. Ви информираме, за  задълженията към работещите в МБАЛ Велики Преслав ЕООД - дължат се заплати за септември, октомври и декември 2010 г.-сумата е около 110 000 лв. + 20 000 лв за осигуровки за м. ХІІ. / 110 лица/.  В същото време договорните партньори в лицето на НЗОК дължат на болницата 114 500 лв. /за м. декември 80 000 лв. и 34 500 лв. за м.VІ и м.VІІ 2010 г./ .За тези случаи сме отправили сигнали до ръководството на КНСБ  и до контролните институции.

            Има известна светлина в тунела по „сагата” с частично неизплатените работни заплати в ДП „Кабиюк”. За периода 2001-2004 г. общата дължима сума е около 130 000 лв. Очакваме  до м. юни да бъдат изплатени на 100 % всички дължими трудови възнаграждения. До края на м.януари започва изплащането на дължимите суми за 2001 г.  / на около 100 лица/.

В РС на КНСБ постъпват сигнали за неизплатни заплати от фирми в областта, но в случаите, когато нямаме синдикални организации  не разчитаме на достоверност на информацията. Затова  сигнализираме  за тези случаи Д”ИТ”.

Ударът на кризата се прояви в България асиметрично между бедни и богати и доведе до задълбочаване на бедността, до  разширяване на нейната база. За да се преодолее доминиращата сега „икономика на предлагането” е необходимо през тази година да се насърчи търсенето, т.е да се работи за увеличаване на МРЗ , за увеличаване на реалните доходи на българите и за стриктно спазване на законите на европейска България.

1.МБАЛ Велики Преслав ЕООД-

Дължима сума към персонала / 110 лица/ за м. септември, октомври и декември 2010 г.- около 110 000 лв. + 20 000 лв за осигуровки за м. ХІІ.

НЗОК дължи на болницата 114 500 лв. /за м. декември 80 000 лв. и 34 500 лв. за м.VІ и м.VІІ 2010 г./

2.ДП „Кабиюк”- Има известна светлена в тунела по казуса с частично неизплатените работни заплате за периода 2001-2004 г. Общата дължима сума е около 130 000 лв.

Очакваме  до м. юни да бъдат извължени на 100 %. Сега започва изплащането на дължимите суми за 2001 г.  / за около 100 лица/.

Анета Денева - председател РС - Шумен

Нов Колективен договор в Алкомет АД

Председателя на СО  към КНСБ в Алкомет АД  Димитър Трифонов ни информира, че днес е подписан КТД със срок на действие една година и влиза в сила от 01.01.2011 г.

Постигнато е увеличение на основните работни заплати с 9%. Запазен е размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 1%. Допълнително възнаграждение за положения нощен труд на стойност 1 лв за отработен час.

Увеличен е размера на еднократните плащания за национални празници със 30 лв. Запазени са всички достигнати нива на договореностите в предходното КТД.

Нов кръг от консултации по разглеждането на Европейската Директива за работното време

Като част от преразглеждането на Европейската Директива за работното време, Европейската Комисия е стартирала задължителната втора фаза на консултации с представителите на работниците и работодателите на европейско ниво.
Тя представи също подробен доклад за правното въвеждане на Директивата за работното време в законодателството на държавите – членки.
При втората фаза на консултации специално се обръща внимание на мнението и вижданията на социалните парнтьори по двата алтернативни подхода, а именно : по-широка ревизия на директивата или по-ограничена). Търси се становище по ключови въпроси като :

• работно време на повикване
• определяне на минимум за времето на почивка

• справяне с часове на извънреден труд
• по-добро съгласуване между работния процес и семейния живот.
• създаване на правила, там където законодателството е непълно.

При първата фаза на консултации широк консенсус беше постигнат между представителите на работниците и работодателите на европейско ниво. Ясното послание гласи, че са необходими спешни промени в настоящата Директива за работното време.Правилата трябва да позволяват по-голява гъвкавост на представителите да преговарят за детайлите при определяне на работното време на съответните нива.
В същото време, ЕК представи подробен доклад за въвеждането на настоящата Директива в законодателството на стратните - членки. Представени са ситуациите в различните страни, посочени са основните области на несъгласие и пропуски в законодателствата.
Комисията представи също и първите независими изследвания върху икономическото и социално въздействие на правилата за работното време и анализ на ефективните промени в моделите за работно време.
Тези изводи акцентират на теми като : вреден ефект от часовете извънреден труд върху човешкото здраве; мерките за икономии в държавите членки; преодоляване на ниската продуктивност в работата, тъй като работниците и служителите намират начини да намалят въздействието на тежките правила за работно време.
Изследването предлага също Директивата да играе роля на катализатор за постигане на по-добра ефективност и по-добър баланс между работа и свободно време.Комисията ще публикува тези резултати, за да улесни социалните партньори при провеждане на консултациите.

 

Променени са размерите на осигурителните вноски за фонд „Пенсии” на държавното обществено осигуряване (ДОО)

Променени са размерите на осигурителните вноски за фонд „Пенсии” на държавното обществено осигуряване (ДОО):

§ за лицата, родени преди 1 януари 1960 г.:

- 17,8 на сто за работещите при условията на ІІІ категория труд;

-  20,8 на сто за работещите при условията на І или ІІ категория труд.

§ за лицата, родени след 31 декември 1959 г.:

- 12,8 на сто за работещите при условията на ІІІ категория труд;

- 15,8 на сто за работещите при условията на І или ІІ категория труд.

Променено е и разпределението на осигурителните вноски между осигурител и осигурен за фонд “Пенсии” на ДОО

§ за лицата, родени преди 1 януари 1960 г.:

- 17,8 на сто за сметка на самоосигуряващото се лице;

- 7,9 на сто за сметка на осигуреното лице;

- 9,9 на сто за сметка на осигурителя за лицата, работещи при условията на ІІІ категория труд, а когато лицето работи при условията на І или ІІ категория труд - 12,9 на сто;

§ за лицата, родени след 31 декември 1959 г.:

- 12,8 на сто за сметка на самоосигуряващото се лице;

- 5,7 на сто за сметка на осигуреното лице;

- 7,1 на сто за сметка на осигурителя за лицата, работещи при условията на ІІІ категория труд, а когато лицето работи при условията на І или ІІ категория труд - 10,1 на сто;

Въвежда се минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, съобразно облагаемият им доход за 2009 г.

като самоосигуряващи се лица:

§ до 5400 лв. – 420 лв.;

§ от 5401 до 6500 лв. – 450 лв.;

§ от 6501 лв. до 7500 лв. – 500 лв.;

§ над 7500 лв. – 550 лв.;

Минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, които не са упражнявали дейност през 2009 г., както и за започналите дейност през 2010 г. и 2011 г. е 420 лв.

Минималният месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители е 240 лв. (не се определя в зависимост от облагаемия им доход като самоосигуряващи се лица);

 § максималният месечен размер на осигурителния доход през 2011 г. не се променя - 2000 лв.;

Удължава се до 31 декември 2011 г. периода, за които осигурителят изплаща на осигуреното лице за първия, втория и третия работен ден от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение;

§ Върху възнагражденията за първите три работни дни от временната неработоспособност се дължат осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и здравно осигуряване.

§ Средствата по индивидуалните партиди, налични към 1 януари 2011 г., на жените, родени от 1 януари 1955 г. до 31 декември 1959 г. включително, и мъжете, родени от 1 януари 1952 г. до 31 декември 1959 г. включително, които до 31 декември 2010 г. са осигурени в професионален пенсионен фонд, се прехвърлят във фонд “Пенсии” на държавното обществено осигуряване;

§ Осигурителните вноски за ДЗПО в професионален пенсионен фонд за тези лица се внасят по банковите сметки на НАП за събиране на осигурителните вноски за ДЗПО в професионален пенсионен фонд и се превеждат от НАП във фонд „Пенсии” на държавното обществено осигуряване

За 2011 г. не се внасят вноски за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите”

Въпроси

Б.Иванова: При сумирано изчисляване на работното време, в края на периода как следва да се определи полаган ли е извънреден труд, ако работника е ползвал през този период отпуск?

Отговор: Уважаема госпожа Иванова, Нормата на продължителност на работното време при сумираното му изчисляване по чл. 142 от Кодекса на труда се определя, като броят на работните дни по календар за съответния месец(период) се умножи по дневната продължителност на работното време на съответното работно място (длъжност), установена по реда на чл. 136, ал.3, т.1 или чл. 137, ал.1 от Кодекса на труда. Когато работникът или служителят през съответния месец или период е отсъствал поради отпуск, разрешен по съответния ред, нормата за продължителността на работното му време следва да бъде преизчислена.За целта от броя на работните дни по календар за месеца(периода) се изваждат съответните дни в отпуск, разрешени в работни дни по календар, както и съответната част от отпуските, разрешени в календарни дни, съвпадащи с работните дни по календар. Разпоредбите отнасящи се до забраната за полагане на извънреден труд и неговата допустимост по изключение са императивни и не следва да се нарушават и при сумирано изчисляване на работното време. Имайки предвид, че за полагането на извънреден труд е необходимо да се издават заповеди, както и да се спазват останалите изисквания предвидени в раздел ІІІ от глава първа на Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) не би следвало полагането на извънреден труд да се„ определи след приключване на периода” на сумираното изчисляване на работното време. Дано да сме Ви полезни.

Из­вън­ред­ния труд

Из­вън­ре­ден е тру­дът, кой­то се по­ла­га по раз­по­реж­да­не или със зна­ни­е­то и без про­ти­во­пос­та­вя­не­то на ра­бо­то­да­те­ля или на съ­о­т­вет­ния ръ­ко­во­ди­тел от ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля из­вън ус­та­но­ве­но­то за не­го ра­бот­но вре­ме- чл. 143, ал. 1 от КТ.


По­ло­же­ни­ят из­вън­ре­ден труд се ус­та­но­вя­ва ка­то се съ­пос­та­вят ра­бот­ни­те ча­со­ве за въз­п­ри­е­тия пе­ри­од за от­чи­та­не на ра­бот­но­то вре­ме (днев­но, сед­мич­но, ме­сеч­но или друг ка­лен­да­рен пе­ри­од, кой­то не мо­же да бъ­де по­ве­че от 4 ме­се­ца) с от­ра­бо­те­ни­те ча­со­ве от ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля през то­зи пе­ри­од.


При су­ми­ра­но от­чи­та­не на ра­бот­но­то вре­ме или нор­ма­та, ра­бот­но­то вре­ме се оп­ре­де­ля ка­то про­и­з­ве­де­ние от броя на ра­бот­ни­те дни и нор­мал­на­та про­дъл­жи­тел­ност на днев­но­то ра­бот­но вре­ме, ус­та­но­ве­на в чл. 136, ал. 3 от Ко­дек­са на тру­да, а от­ра­бо­те­ни­те ча­со­ве се из­чис­ля­ват след прев­ръ­ща­не в днев­ни на нощ­ни­те ча­со­ве в нощ­ни­те сме­ни и сме­се­ни­те сме­ни, приз­на­ва­ни за нощ­ни.



За вре­ме­то, през ко­е­то се по­ла­га из­вън­ре­ден труд се зап­ла­ща тру­до­во въз­наг­раж­де­ние спо­ред вре­мет­ра­е­не­то или спо­ред из­ра­бо­те­но­то. То­ва за­ви­си от при­ла­га­на­та, спо­ред склю­че­ния тру­дов до­го­вор сис­те­ма на зап­ла­ща­не на тру­да.


Ос­вен то­ва, съг­лас­но чл. 262 от Ко­дек­са на тру­да се зап­ла­ща и уве­ли­че­ние, уго­во­ре­но меж­ду ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля и ра­бо­то­да­те­ля в ин­ди­ви­ду­а­л­ния тру­дов до­го­вор или оп­ре­де­ле­но с ко­лек­тив­ния тру­дов до­го­вор, но не по-мал­ко от:


а) 50 на сто - за ра­бо­та през ра­бот­ни­те дни;


б) 75 на сто - за ра­бо­та през по­чив­ни­те дни;


в) 100 на сто - за ра­бо­та през дни­те на офи­ци­а­л­ни праз­ни­ци;


г) 50 на сто - за ра­бо­та при су­ми­ра­но от­чи­та­не на ра­бот­но­то вре­ме.



Ко­га­то не е уго­во­ре­но дру­го, уве­ли­че­ни­е­то за из­вън­ре­ден труд се из­чис­ля­ва вър­ху тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние, оп­ре­де­ле­но с тру­до­вия до­го­вор.


В слу­чая се има пред­вид ос­нов­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, ка­то ня­ма преч­ка при из­рич­на до­го­во­ре­ност уве­ли­че­ни­е­то да се да­ва и вър­ху до­пъл­ни­тел­ни­те тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния, оп­ре­де­ле­ни в ин­ди­ви­ду­а­л­ния тру­дов до­го­вор, с из­к­лю­че­ние на то­ва за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та, пред­вид раз­по­ред­ба­та на чл. 3, ал. 6 от На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния.


По то­зи ред се зап­ла­ща и по­ло­же­ният из­вън­ре­ден труд, но са­мо през дни­те на сед­мич­на­та по­чив­ка или на офи­ци­а­л­ни праз­нич­ни дни от ра­бот­ни­ци и слу­жи­те­ли с не­нор­ми­ран ра­бо­тен ден, оп­ре­де­ле­ни съг­лас­но чл. 139, ал. 4 от Ко­дек­са на тру­да.

На та­зи ка­те­го­рия ра­бот­ни­ци и слу­жи­те­ли за по­ло­же­ния из­вън­ре­ден труд в ра­бот­ни дни не се зап­ла­ща от­дел­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние и уве­ли­че­ние вър­ху не­го, тъй ка­то то­ва се ком­пен­си­ра с до­пъл­ни­те­лен пла­тен го­ди­шен от­пуск, кой­то не мо­же да е по-ма­лък от 5 ра­бот­ни дни съг­лас­но чл. 156, т. 2 от Ко­дек­са на тру­да.
По­на­ча­ло из­вън­ред­ният труд е заб­ра­нен.


Той се до­пус­ка по из­к­лю­че­ние съг­лас­но чл. 144 от Ко­дек­са на тру­да в слу­ча­и­те:


а) за из­вър­ш­ва­не на ра­бо­та във връз­ка с от­б­ра­на­та на стра­на­та;

б) за пре­дот­в­ра­тя­ва­не и бор­ба с при­род­ни или об­щес­т­ве­ни бед­с­т­вия и опас­нос­ти и от­с­т­ра­ня­ва­не на не­пос­ред­с­т­ве­ни пос­ле­ди­ци от тях;
в) за из­вър­ш­ва­не на не­о­т­лож­ни об­щес­т­ве­но не­о­б­хо­ди­ми ра­бо­ти по въз­с­та­но­вя­ва­не на во­дос­наб­дя­ва­не­то, елек­т­рос­наб­дя­ва­не­то, отоп­ле­ни­е­то, ка­на­ли­за­ци­я­та, тран­с­пор­та и съ­о­б­щи­тел­ни­те връз­ки и оказ­ва­не на ме­ди­цин­с­ка по­мощ;
г) за из­вър­ш­ва­не на ава­рий­но-въз­с­та­но­ви­тел­ни ра­бо­ти и поп­рав­ки в ра­бот­ни­те по­ме­ще­ния, на ма­ши­ни или на дру­ги съ­о­ръ­же­ния;

д) за до­вър­ш­ва­не на за­поч­на­та­та ра­бо­та, ко­я­то не мо­же да бъ­де из­вър­ше­на през ре­дов­но­то ра­бот­но вре­ме, ако пре­къс­ва­не­то й мо­же да до­ве­де до опас­ност за жи­во­та или здра­ве­то на хо­ра­та и до пов­реж­да­не на ма­ши­ни и ма­те­ри­а­ли;

е) за из­вър­ш­ва­не на уси­ле­на се­зон­на ра­бо­та.


Не се раз­ре­ша­ва по­ла­га­не на из­вън­ре­ден труд от (чл. 147 от КТ)
а) ра­бот­ни­ци и слу­жи­те­ли, ко­и­то не са на­вър­ши­ли 18 го­ди­ни;

б) бре­мен­ни ра­бот­нич­ки или слу­жи­тел­ки и май­ки с де­ца до 3-го­диш­на въз­раст;

в) май­ки с де­ца от 3 до 6-го­диш­на въз­раст, как­то и май­ки, ко­и­то се гри­жат за де­ца ин­ва­ли­ди, не­за­ви­си­мо от въз­раст­та им, ос­вен с тях­но съг­ла­сие;

г) тру­до­у­с­т­ро­е­ни ра­бот­ни­ци или слу­жи­те­ли, ос­вен с тях­но съг­ла­сие и ако то­ва не се от­ра­зя­ва неб­ла­гоп­ри­я­т­но на здра­ве­то им, съг­лас­но зак­лю­че­ние на здрав­ни­те ор­га­ни;


д) ра­бот­ни­ци и слу­жи­те­ли, ко­и­то про­дъл­жа­ват об­ра­зо­ва­ни­е­то си без от­къс­ва­не от про­и­з­вод­с­т­во­то, ос­вен с тях­но съг­ла­сие;

е) ра­бот­ни­ци и слу­жи­те­ли, за ко­и­то е ус­та­но­ве­но на­ма­ле­но ра­бот­но вре­ме по ре­да на чл. 137, ал. 1 от Ко­дек­са на тру­да, по­ра­ди то­ва, че ра­бо­тят във вред­ни за здра­ве­то ус­ло­вия или из­вър­ш­ват ра­бо­та при спе­ци­фич­ни ус­ло­вия, ос­вен в слу­ча­и­те по чл. 144, т. 1 - 3 от Ко­дек­са на тру­да.


Мак­си­мал­на­та до­пус­ти­ма про­дъл­жи­тел­ност на из­вън­ред­ния труд е как­то след­ва (чл. 146 от КТ):


а) 150 ча­са през ед­на ка­лен­дар­на го­ди­на;


б) 30 ча­са дне­вен или 20 ча­са но­щен труд през един ка­лен­да­рен ме­сец;


в) 6 ча­са дне­вен или 4 ча­са но­щен труд през ед­на ка­лен­дар­на сед­ми­ца;


г) 3 ча­са дне­вен или 2 ча­са но­щен труд през два пос­ле­до­ва­тел­ни ра­бот­ни дни.


По­со­че­ни­те ог­ра­ни­че­ния по от­но­ше­ние на нощ­ен труд не се от­на­сят за нощ­ни­те ча­со­ве в нощ­ни­те и приз­на­ти за нощ­ни сме­се­ни сме­ни при су­ми­ра­но из­чис­ля­ва­не на ра­бот­ното вре­ме и прев­ръ­ща­не­то на нощ­ни­те ча­со­ве в днев­ни.


За от­чи­та­не на по­ло­же­ния из­вън­ре­ден труд съг­лас­но чл. 149 от Ко­дек­са на тру­да ра­бо­то­да­те­лят е длъ­жен да во­ди спе­ци­а­л­на кни­га и да пред­с­та­вя от­чет пред Ин­с­пек­ци­я­та по тру­да вся­ко шес­т­ме­се­чие.


Съг­лас­но чл. 150, ал. 1 от Ко­дек­са на тру­да за из­вън­ред­ния труд, не­за­ви­си­мо от то­ва да­ли е по­ло­жен за­кон­но или не, се зап­ла­ща тру­до­во въз­наг­раж­де­ние в уве­ли­чен раз­мер, как­то е по­со­че­но по-го­ре.


В чл. 150, ал. 2 от Ко­дек­са на тру­да е ус­та­но­ве­на заб­ра­на за ком­пен­си­ра­не на из­вън­ред­ния труд с по­чив­ка.



При­ме­р:


Ра­бот­ник или служител с 8-ча­сов ра­бо­тен ден при под­нев­но от­чи­та­не на ра­бот­но­то вре­ме, с пов­ре­мен­но зап­ла­ща­не и ос­нов­но ме­сеч­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние 300 лв. и 12 % за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та през ме­сец с 21 ра­бот­ни дни е от­ра­бо­тил всич­ки ра­бот­ни дни и е ра­бо­тил 8 ча­са из­вън­ред­но в един съ­бо­тен ден. За ме­се­ца той ще по­лу­чи:


Ос­нов­но ме­сеч­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние 300 лв.

За про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та (300 х 12 %) 36 лв.


За из­вън­ре­ден труд 8 ч. (300 : 21 дни) 14,29 лв.


Уве­ли­че­ние за из­вън­ре­ден труд


(14,29 х 75 %) 10,71 лв.

Брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за ме­се­ца 361,00 лв.

При­ме­р:

Работник или служител с 8-ча­сов ра­бо­тен ден при су­ми­ра­но от­чи­та­не на ра­бот­но­то вре­ме с пов­ре­мен­но зап­ла­ща­не и ос­нов­но ме­сеч­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние от 160 лв. и 12 % за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та през ме­сец с 21 ра­бот­ни дни е от­ра­бо­тил 15 дни по 12 ча­са, от ко­и­то 8 сме­ни от 7 до 19 ч. и 7 сме­ни от 19 ч. до 7 ч.

Из­чис­ля­ва­не на ра­бот­но­то вре­ме:

Ме­сеч­на нор­ма ра­бот­ни ча­со­ве (21 дн. х 8 ч.) 168 ч.

От­ра­бо­те­ни днев­ни ча­со­ве меж­ду 06 - 22 ч.

8 дн. х 12 ч. = 96 ч.

7 дн. х 4 ч. = 28 ч.

———
Об­що днев­ни ча­со­ве: 124 ч.


От­ра­бо­те­ни нощ­ни ча­со­ве (меж­ду 22 ч. - 06 ч.)

7 дн. х 8 ч. = 56 ч. Пре­вър­на­ти в днев­ни

56 ч. х 1.143 64 ч.

Всич­ко при­рав­не­ни ча­со­ве (124 ч + 64 ч.) 188 ч.

Из­вън­ре­ден труд (188 ч. - 168 ч.) 20 ч.

За ме­се­ца работникът или служителя ще по­лу­чи:

- ос­нов­но ме­сеч­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние 160 лв.

- за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та (160 лв. х 12 %) 19,20 лв.

- за из­вън­ре­ден труд (160 лв. : 168 ч.) х 20 ч. 19,05 лв.

- уве­ли­че­ние за из­вън­ре­ден труд

(19,05 лв. х 50 %) 9,53 лв.

- до­пъл­ни­тел­но въз­наг­раж­де­ние за но­щен

труд (56 ч. х мин. 0,072 лв.) 4,03 лв.

Брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за ме­се­ца 211,81 лв.

За раз­ли­ка от пра­ви­ла­та, пред­ви­де­ни за зап­ла­ща­не на из­вън­ред­ния труд за дър­жав­ни­те слу­жи­те­ли, чл. 70 от За­ко­на за дър­жав­ния слу­жи­тел и чл. 19 от На­ред­ба­та за слу­жеб­но­то по­ло­же­ние на дър­жав­ния слу­жи­тел пред­виж­дат да се зап­ла­ща са­мо из­вън­ред­ният труд, по­ло­жен из­вън ме­сеч­ния гра­фик в по­чив­ни дни. В то­зи слу­чай се зап­ла­ща ос­нов­но­то ме­сеч­но въз­наг­раж­де­ние за от­ра­бо­те­но­то вре­ме, из­чис­ле­но чрез броя на ра­бот­ни­те дни през съ­о­т­вет­ния ме­сец, и до­пъл­ни­тел­но уве­ли­че­ние от 100 на сто.

При­мер:

Дър­жа­вен слу­жи­тел с ос­нов­но ме­сеч­но въз­наг­раж­де­ние от 315 лв. през ме­сец с 21 ра­бот­ни дни е ра­бо­тил из­вън ме­сеч­ния си гра­фик един съ­бо­тен ден при пъл­но ра­бот­но вре­ме.

Ос­вен ос­нов­но­то ме­сеч­но въз­наг­раж­де­ние и дру­ги­те до­пъл­ни­тел­ни въз­наг­раж­де­ния оп­ре­де­ле­ни с ак­та за наз­на­ча­ва­не, за ра­бо­та­та си през то­зи съ­бо­тен ден, той ще по­лу­чи до­пъл­ни­тел­но:

- за от­ра­бо­те­но­то вре­ме (315 лв. : 21 дн.) 15 лв.

- уве­ли­че­ние за из­вън­ре­ден труд

(15 лв. х 100 %) 15 лв.
———
Об­що: 30 лв.

Административна практика


№ 70-00-49 от 19.05.1994 г.

При су­ми­ра­но из­чис­ля­ва­не на ра­бот­но­то вре­ме ме­сеч­на­та нор­ма за про­дъл­жи­тел­ност се оп­ре­де­ля, ка­то се ум­но­жат броя на ра­бот­ни­те дни по ка­лен­дар през съ­о­т­вет­ния ме­сец и бро­ят на ча­со­ве­те, ко­и­то се включ­ват в днев­на­та про­дъл­жи­тел­ност на ра­бот­но­то вре­ме, ус­та­но­ве­на на ра­бот­но­то мяс­то за под­нев­но от­чи­та­не.

От­ра­бо­те­ни­те ча­со­ве (след прев­ръ­ща­не­то на нощ­ни­те ча­со­ве в днев­ни), ко­и­то са над съ­о­т­вет­на­та ме­сеч­на нор­ма за про­дъл­жи­тел­ност на ра­бот­но­то вре­ме, са из­вън­ре­ден труд и се зап­ла­щат по ре­да на чл. 262, ал. 1, т. 4 от Ко­дек­са на тру­да.

№ 26-00-393/95 от 10.01.1996 г.

Но­щен е тру­дът, кой­то се по­ла­га от ра­бот­ни­ка и слу­жи­те­ля във вре­ме­то от 22.00 до 6.00 ча­са съг­лас­но чл. 140, ал. 2 от Ко­дек­са на тру­да.

За все­ки от­ра­бо­тен но­щен час или за част от не­го на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля се зап­ла­ща до­пъл­ни­тел­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние в раз­мер не по-ма­лък от 20 на сто от ус­та­но­ве­на­та ми­ни­мал­на ча­со­ва ра­бот­на зап­ла­та за стра­на­та, (заб. от 1 яну­а­ри 1999 г. не по-мал­ко от 0,072 лв.) съг­лас­но чл. 6 от На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния.


При су­ми­ра­но из­чис­ля­ва­не на ра­бот­но­то вре­ме от­ра­бо­те­ни­те нощ­ни ча­со­ве се прев­ръ­щат в днев­ни по ре­да на чл. 7, ал. 2 от по­со­че­на­та на­ред­ба.


Ня­ма за­ко­но­ва или дру­га нор­ма­тив­на раз­по­ред­ба, ко­я­то да ог­ра­ни­ча­ва броя на нощ­ни­те ча­со­ве в ра­бот­на­та смя­на на ли­ца­та, ко­и­то ра­бо­тят по гра­фи­ци при ус­ло­ви­я­та на су­ми­ра­но из­чис­ля­ва­не на ра­бот­но­то вре­ме, т.е. ра­бот­ни­те сме­ни мо­гат да включ­ват до 8 ча­са но­щен труд и за все­ки от тях се при­ла­гат по­со­че­ни­те раз­по­ред­би.

Ог­ра­ни­че­ни­я­та по чл. 146, ал. 2, т. 2 от Ко­дек­са на тру­да се от­на­сят за про­дъл­жи­тел­ност­та на из­вън­ред­ния труд (дне­вен или но­щен) през ед­на ка­лен­дар­на сед­ми­ца, ко­и­то не се от­на­сят за про­дъл­жи­тел­ност­та на нощ­ния труд през ре­дов­но­то ра­бот­но вре­ме.


№ 94-Д-33 от 12.03.1998 г.


По­ла­га­щи­те се въз­наг­раж­де­ния за из­вън­ре­ден труд по ре­да на чл. 262 и чл. 264 от Ко­дек­са на тру­да от 1992 г. ня­мат пос­то­я­нен ха­рак­тер. Те не мо­гат да бъ­дат еле­мент на брут­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, ко­е­то се пол­з­ва ка­то ба­за при оп­ре­де­ля­не въз­награж­де­ни­е­то за пла­тен до­ма­шен от­пуск по чл. 177 или обез­ще­те­ни­я­та по чл. 228 от КТ.


Го­ре­по­со­че­но­то е ре­ше­но с раз­дел IV на На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния, при­е­та с Пос­та­нов­ле­ние № 133 на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет от 1993 г. (обн., ДВ, бр. 67 от 1993 г., изм. и доп., бр. 1 и бр. 63 от 1994 г., бр. 29 и бр. 72 от 1996 г. и бр. 24 от 1997 г.).


№ 26-00-264 от 04.12.1998 г.

Съг­лас­но раз­по­ред­би­те на ПМС № 94 от 1997 г, за въ­веж­да­не на лят­но ча­со­во вре­ме в Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия (ДВ, бр. 24 от 1997 г.) връ­ща­не­то към ас­т­ро­но­ми­чес­ко­то вре­ме ста­ва в 4,00 ч. мес­т­но вре­ме в пос­лед­на­та не­де­ля на ок­том­в­ри, ко­га­то ча­сов­ни­ци­те се връ­щат с 1 час на­зад.

На ли­ца­та, ко­и­то в то­зи мо­мент са из­пъл­ня­ва­ли слу­жеб­ни­те си за­дъл­же­ния и по­ра­ди то­ва са от­ра­бо­ти­ли 1 (един) час по­ве­че от нор­ма­тив­но ус­та­но­ве­но­то, след­ва да им бъ­де из­п­ла­те­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние в уве­ли­чен раз­мер съг­лас­но чл. 262 от Ко­дек­са на тру­да.


26-00-176 от 31.05.2001 г.


1. Съг­лас­но чл. 6 от На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те й дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния, при­е­та с Пос­та­нов­ле­ние № 133 на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет от 1993 г., за все­ки от­ра­бо­тен но­щен час или част от не­го меж­ду 22,00 и 6,00, а за не­пъл­но­лет­ни ра­бот­ни­ци и слу­жи­те­ли - от 20,00 до 6,00 ча­са, се зап­ла­ща до­пъл­ни­тел­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за но­щен труд в раз­мер, не по-ма­лък от 0,072 лв. не­за­ви­си­мо от:

а) ви­да на тру­до­вия до­го­вор (са­мо днев­ни, нощ­ни или сме­се­на ра­бо­та);

б) на­чи­на на от­чи­та­не на ра­бот­но­то вре­ме (под­нев­но или су­ми­ра­но);

в) сис­те­ма­та на зап­ла­ща­не на тру­да (пов­ре­мен­на или сдел­на);

г) ви­да на ра­бот­ни­те сме­ни (сме­се­ни с днев­на и нощ­на про­дъл­жи­тел­ност или са­мо нощ­на).


2. При су­ми­ра­но из­чис­ля­ва­не на ра­бот­но­то вре­ме нощ­ни­те ча­со­ве се прев­ръ­щат в днев­ни при от­чи­та­не на ра­бот­но­то вре­ме с ко­е­фи­ци­ент, ра­вен на от­но­ше­ни­е­то меж­ду нор­мал­на­та про­дъл­жи­тел­ност на днев­но­то и нощ­но­то ра­бот­но вре­ме, ус­та­но­ве­на за съ­о­т­вет­но­то ра­бот­но мяс­то, не­за­ви­си­мо от зап­ла­ща­не­то и до­пъл­ни­тел­но­то въз­наг­раж­де­ние по ре­да на пред­ход­на­та точ­ка. То­ва не се от­на­ся за слу­ча­и­те, ко­га­то ин­ди­ви­ду­а­л­ни­ят тру­дов до­го­вор е склю­чен са­мо за ра­бо­та през нощ­та, как­то и ко­га­то се при­ла­га на­ма­ле­но ра­бот­но вре­ме по ре­да на чл. 137 от Ко­дек­са на тру­да (КТ).

3. Ко­га­то при су­ми­ра­но­то из­чис­ля­ва­не на ра­бот­но­то вре­ме от­ра­бо­те­ни­те ча­со­ве, но след прев­ръ­ща­не­то им в днев­ни по ре­да на пред­ход­на­та точ­ка, са по­ве­че от ча­со­ве­те на съ­о­т­вет­на­та нор­ма на про­дъл­жи­тел­ност на ра­бот­но­то вре­ме за ме­се­ца (пе­ри­о­да), раз­ли­ка­та е из­вън­ре­ден труд и се зап­ла­ща по чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ.

№ 04-00-01 от 09.07.2001 г.

По­ло­же­ни­ят из­вън­ре­ден труд се зап­ла­ща с уве­ли­че­ние, уго­во­ре­но меж­ду ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля и ра­бо­то­да­те­ля, но не по-мал­ко от раз­ме­ри­те, по­со­че­ни в чл. 262, ал. 1 от КТ.


Ко­га­то не е уго­во­ре­но дру­го, уве­ли­че­ни­е­то за из­вън­ре­ден труд се из­чис­ля­ва вър­ху тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние, оп­ре­де­ле­но с тру­до­вия до­го­вор. В слу­чая се има пред­вид ос­нов­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, ка­то ня­ма преч­ка при из­рич­на до­го­во­ре­ност уве­ли­че­ни­е­то да се да­ва и вър­ху до­пъл­ни­тел­ни­те тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния, оп­ре­де­ле­ни с ин­ди­ви­ду­а­л­ния до­го­вор, с из­к­лю­че­ние на то­ва за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та пред­вид раз­по­ред­ба­та на чл. З, ал. 6 от На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния, при­е­та с ПМС № 133 от 1993 г.

№ 94 КО/115 от 07.04.2003 г.

Съг­лас­но На­ред­ба­та за ко­ман­ди­ров­ки­те в стра­на­та (обн., ДВ, бр. 11 от 10.02.1987 г., изм. и доп.) за вре­ме­то на ко­ман­ди­ров­ка ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те по­лу­ча­ват т. нар. ко­ман­ди­ро­въч­ни па­ри, по ред и ус­ло­вия, ус­та­но­ве­ни в на­ред­ба­та. Ос­вен то­ва, за съ­що­то вре­ме те по­лу­ча­ват и тру­до­во­то си въз­наг­раж­де­ние. Брут­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние не мо­же да бъ­де по-мал­ко от оп­ре­де­ле­но­то по чл. 228 от Ко­дек­са на тру­да.


Раз­по­ред­ба­та на чл. З от НКС пред­виж­да ко­ман­ди­ро­ва­ни­ят да спаз­ва ус­та­но­ве­но­то ра­бот­но вре­ме на пред­п­ри­я­ти­е­то, в ко­е­то е ко­ман­ди­ро­ван. Ко­га­то из­пъл­не­ни­е­то на за­да­ча­та не е пря­ко свър­за­но с ра­бо­та­та на пред­п­ри­я­ти­е­то, в ко­е­то е ко­ман­ди­ро­ван, ко­ман­ди­ро­ва­ни­ят сам оп­ре­де­ля ра­бот­но­то си вре­ме, ка­то се ръ­ко­во­ди от ус­та­но­ве­но­то за не­го ра­бот­но вре­ме и от не­о­б­хо­ди­мост­та да из­пъл­ни за­да­ча­та в рам­ки­те на дни­те, оп­ре­де­ле­ни със за­по­вед­та за ко­ман­ди­ров­ка­та.

От по­со­че­ни­те раз­по­ред­би се виж­да, че и по вре­ме на ко­ман­ди­ров­ка, ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те след­ва да спаз­ват ус­та­но­ве­но­то за тях ра­бот­но вре­ме. В слу­чай че по­ла­гат из­вън­ре­ден труд по вре­ме на ко­ман­ди­ров­ка, то­зи труд тряб­ва да се зап­ла­ти.


№ 94.ДД/235 от 08.05.2003 г. (ИБТ, бр. 6 от 2003 г.)


В раз­по­ред­ба­та на чл. 262, ал. 2 от Ко­дек­са на тру­да е рег­ла­мен­ти­ра­но, че ко­га­то не е уго­во­ре­но дру­го, уве­ли­че­ни­е­то за по­ло­же­ния из­вън­ре­ден труд се из­чис­ля­ва вър­ху тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние, оп­ре­де­ле­но в тру­до­вия до­го­вор. В то­зи текст се има пред­вид ос­нов­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние.

Ня­ма преч­ка при из­рич­на до­го­во­ре­ност меж­ду стра­ни­те да се из­п­ла­ща уве­ли­че­ние и вър­ху до­пъл­ни­тел­ни­те тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния, оп­ре­де­ле­ни с тру­до­вия до­го­вор, с из­к­лю­че­ние на т. нар. клас, тъй ка­то съг­лас­но чл. З, ал. 6 от На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния, до­пъл­ни­тел­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та се зап­ла­ща за дейс­т­ви­тел­но от­ра­бо­те­но вре­ме, в рам­ки­те на съ­о­т­вет­на­та ме­сеч­на про­дъл­жи­тел­ност на ра­бот­но­то вре­ме.


Тъй ка­то из­вън­ред­ни­ят труд се по­ла­га из­вън ус­та­но­ве­но­то ра­бот­но вре­ме, респ. над ме­сеч­на­та про­дъл­жи­тел­ност на ра­бот­но­то вре­ме, на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля се из­п­ла­ща до­пъл­ни­тел­но въз­наг­раж­де­ние за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та вър­ху ос­нов­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, а не вър­ху уве­ли­че­но­то въз­наг­раж­де­ние за по­ло­жен из­вън­ре­ден труд.


№ 94.ДД/235 от 08.05.2003 г.


В раз­по­ред­ба­та на чл. 262, ал. 2 от Ко­дек­са на тру­да е рег­ла­мен­ти­ра­но, че ко­га­то не е уго­во­ре­но дру­го, уве­ли­че­ни­е­то за по­ло­же­ния из­вън­ре­ден труд се из­чис­ля­ва вър­ху тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние, оп­ре­де­ле­но в тру­до­вия до­го­вор. В то­зи текст се има пред­вид ос­нов­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние.


Ня­ма преч­ка при из­рич­на до­го­во­ре­ност меж­ду стра­ни­те да се из­п­ла­ща уве­ли­че­ние и вър­ху до­пъл­ни­тел­ни­те тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния, оп­ре­де­ле­ни с тру­до­вия до­го­вор, с из­к­лю­че­ние на т. нар. клас, тъй ка­то съг­лас­но чл. 3, ал. 6 от на­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния, до­пъл­ни­тел­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та се зап­ла­ща за дейс­т­ви­тел­но от­ра­бо­те­но вре­ме, в рам­ки­те на съ­о­т­вет­на­та ме­сеч­на про­дъл­жи­тел­ност на ра­бот­но­то вре­ме.

Тъй ка­то из­вън­ред­ни­ят труд се по­ла­га из­вън ус­та­но­ве­но­то ра­бот­но вре­ме, респ. над ме­сеч­на­та про­дъл­жи­тел­ност на ра­бот­но­то вре­ме, на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля се из­п­ла­ща до­пъл­ни­тел­но въз­наг­раж­де­ние за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та вър­ху ос­нов­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, а не вър­ху уве­ли­че­но­то въз­наг­раж­де­ние за по­ло­жен из­вън­ре­ден труд.


№ 94КК/114 ат 26.05.2004 г.

Съг­лас­но На­ред­ба­та за тру­до­ва­та книж­ка и тру­до­вия стаж, за 1 ден тру­дов стаж се за­чи­та вре­ме­то, през ко­е­то ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те са ра­бо­ти­ли най-мал­ко по­ло­ви­на­та от мак­си­мал­но ус­та­но­ве­на­та с Ко­дек­са на тру­да нор­мал­на про­дъл­жи­тел­ност на ра­бот­ния ден. Нор­мал­на­та про­дъл­жи­тел­ност на ра­бот­но­то вре­ме през де­ня е до 8 ча­са (чл. 136, ал. 3 от Ко­дек­са на тру­да).

Тру­дът, по­ла­ган в по­ве­че от ус­та­но­ве­но­то ра­бот­но вре­ме, по раз­по­реж­да­не или със зна­ни­е­то на ра­бо­то­да­те­ля и без не­го­во­то про­ти­во­пос­та­вя­не, е из­вън­ре­ден. Из­вън­ред­ни­ят труд за­дъл­жи­тел­но се зап­ла­ща, ка­то ми­ни­мал­на­та ба­за е уре­де­на в чл. 262 от Ко­дек­са на тру­да, но не е пред­ви­де­но вре­ме­то, по­ло­же­но ка­то из­вън­ре­ден труд да се за­чи­та за тру­дов стаж.
Та­ка е и при су­ми­ра­но­то от­чи­та­не на ра­бот­но­то вре­ме - сед­мич­но, ме­сеч­но или за друг ка­лен­да­рен пе­ри­од, не по-го­лям от 4 ме­се­ца.

Ако след прев­ръ­ща­не­то на нощ­ни­те ча­со­ве в днев­ни, от­ра­бо­те­ни­те са по­ве­че от ча­со­ве­те на съ­о­т­вет­на­та нор­ма за про­дъл­жи­тел­ност на ра­бот­но­то вре­ме за пе­ри­о­да на от­чи­та­не, раз­ли­ка­та е из­вън­ре­ден труд и се зап­ла­ща в уве­ли­чен раз­мер съг­лас­но чл. 262 от Ко­дек­са на тру­да, но не се приз­на­ва за тру­дов стаж.

№ 02/225 от 10.08.2004 г.

Раз­по­ред­ба­та на чл. 262 от Ко­дек­са на тру­да ус­та­но­вя­ва уве­ли­че­но­то зап­ла­ща­не на из­вън­ред­ния труд, по­ло­жен през ра­бот­ни­те, по­чив­ни­те и праз­нич­ни­те дни за ра­бо­те­щи­те по тру­до­во пра­во­о­т­но­ше­ние. Нес­паз­ва­не­то на раз­по­ред­ба­та е на­ру­ше­ние на тру­до­во­то за­ко­но­да­тел­с­т­во.

ОБЯВА

Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ)




Търси да назначи Експерт в Регионален офис - Шумен на

Националната мрежа по Колективно трудово договаряне и права на КНСБ



КНСБ е най-голямата национално представителна организация на работниците и служителите в България, пълноправен член на Европейската конфедерация на профсъюзите и на Международната конфедерация на профсъюзите. Предмет на дейност на КНСБ са представителството и защитата на правата и интересите на нейните членове и всички трудещи се чрез участие в национални, секторни и териториални трипартитни органи и структури, колективно договаряне, защита на работните места, поощряване на заетостта, осигуряване на експертна помощ по въпросите на трудовото законодателство, безопасни и здравословни условия на труд. Повече информация за КНСБ можете да получите на www.knsb-bg.org



Изисквания за заемане на длъжността:



завършено висше образование с образователно-квалификационна степен бакалавър или магистър по икономика или право;

познания и интерес в областта на трудовото и осигурително законодателство;

готовност за активно включване в курсове за придобиване и/или надграждане на знания, умения и компетенции;

способност и амбиция за овладяване и поддържане на знанията, уменията и компетенциите в областта на колективното трудово договаряне, трудовите, осигурителни и синдикални права (чрез успешно завършване на специализирано обучение за обучители), както и за последващо консултиране и преподаване на придобитите знания, умения и компетенции в гореспоменатите области;

добри компютърни умения – MS Office, Internet;

комуникативност и умение за работа в екип;

организираност, отговорност и лоялност към организацията и нейните ценности;

инициативност и креативност;

желание и амбиция за личностно и кариерно развитие.



Допълнителни изисквания, даващи предимство:



наличие на специализация или опит в областта на индустриалните отношения;

професионален опит в областта на колективното трудово договаряне, трудовото и осигурително законодателство;

владеене на английски и и/или друг чужд език.







КНСБ предлага:



срочен трудов договор (по проект „Сигурност чрез закона, гъвкавост чрез колективно трудово договаряне”. Проектът се финансира от Европейския социален фонд и Република България);

професионални обучения и възможност за развитие;

работа в динамичен и творчески екип;

социални контакти.



Ако проявявате интерес към възможността да работите в КНСБ, очакваме вашите документи (автобиография, мотивационно писмо, сканирано копие на трудова/осигурителна книжка и диплома за завършено висше образование) не по – късно от 14 януари 2011 г. (петък) на e-mail: hres@citub.net. Препоръчително е автобиографията да бъде изготвена на български език и по европейски образец, който може да намерите на следния адрес: http://europass.cedefop.europa.eu/img/dynamic/c1344/type.FileContent.file/CVTemplate_bg_BG.doc . !!! При изпращане на документи по електронната поща, писма с размер по-голям от 6 МВ могат да не бъдат приети. Препоръчително е изпращането на предварително архивиран пакет от документи.



Само одобрените по документи кандидати ще бъдат поканени на интервю! Всички документи ще бъдат разглеждани в пълна конфиденциалност, съгласно ЗЗЛД!