2701 български работници загинали при трудови злополуки от 1990 до 2009 г.

Всяка година повече от 150 милиона трудови хора по света претърпяват трудови злополуки или професионални болести. Повече от два милиона и двеста хиляди работници умират ежегодно на работното си място в резултат на трудови злополуки и професионална болест. Това сочи статистиката на Международната организация на труда, съобщи Вицепрезидентът на КНСБ и председател на Федерация на синдикатите в здравеопазването д-р Иван Кокалов.


Днес КНСБ съвместно с КТ „Подкрепа", МТСП, ГИТ отбеляза Световния ден в памет на загиналите при трудови злополуки работници и служители, обявен за такъв по призива на Международната конфедерация на профсъюзите и отбелязван от световната общност като световен ден по безопасност и здраве на работното място. Вицепрезидентите на КНСБ д-р Иван Кокалов и Валентин Никифоров, представители на КТ „Подкрепа", НОИ, ГИТ, МТСП, председатели на федерации, синдикати, съюзи, служители на централата поднесоха венци и цветя пред паметната плоча на загиналите при трудови злополуки и запазиха едноминутно мълчание в знак на съпричасност с близките на жертвите.
България не прави изключение от световната статистика на трудовия травматизъм. За периода 1990-2009 година 2701 български работници загинаха при трудови злополуки. От тях непосредствено на работните места - 1860 човека. За същия период трайно инвалидизирани са 1604 работника, а повече от 224 000 са претърпели злополуки, довели до временна неработоспособност. Икономиката на страната е загубила над 7,5 милиона човекодни и няколкостотин милиона евро е непроизведения брутен национален продукт.
Само за 2009 година в страната са станали 112 смъртни злополуки, от които 83 непосредствено на работните места. Най-голям е техният брой в строителството - 24, сухопътния транспорт - 7, търговия на едро и търговско посредничество - 7, производство на ел.енергия и др. газообразни горива и топлинна енергия - 4, производство на хранителни продукти и напитки -5.
По оперативни данни през първите месеци на 2010 г. станаха нови 23 смъртни злополуки, от които 8 са отново в отрасъл "Строителство".
Този месец се случи непоправимото на работната площадка на магистрала „Люлин" и загинаха трима работници. КНСБ от две години се бори с ръководството на фирма „Мапа Дженгиз" за пропуските в организацията по безопасността на работниците си.
Въпреки усилията за подобряване на здравословните и безопасни условия на труд в страната, нивото на смъртните трудови злополуки се запазва високо и е в противоречие с европейските тенденции. Продължава практиката на грубо и преднамерено укриване на трудови злополуки. Запазва се равнището на потенциално опасните работни места и дейности. Все още не се спазват стриктно разпоредбите за задължително застраховане за риска трудова злополука в редица рискови икономически дейности- мини, строителство, машиностроене и др. Все още е налице дефицит на административен капацитет на ИА-ГИТ и НОИ за респектиращо въздействие върху стопанските субекти. Пред сериозни предизвикателства продължава да е изправена системата за ранна диагностика, експертиза, диспансеризация, лечение и рехабилитация на професионалната заболеваемост. Остава висок делът на работниците изложени на въздействие на рискови фактори. От около 2 млн. и 600 хил. осигурени лица над 230 хил. работят в рискова среда. Очертава се остър дефицит на квалифицирани работници в редица отрасли. В резултат на икономическата криза и кредитните ограничения от страна на банковия сектор е налице сериозен отлив от фирми кандидатстващи за съфинансиране от Фонд „Условия на труд";
Влошава се качеството на живот, нарастване на психостресогенни фактори, на и извън работните места; влошеното здравно обслужване; ограничаването на възможностите за рехабилитация, профилактика и социална интеграция са част от факторите, които обуславят нарастването на броя на инфарктите и инсултите, алармират синдикатите.
Нараства и относителният дял на редица общи заболявания, които се намират в пряка или косвена причинно-следствена връзка с условията на труд и живот, в т.ч. болести на нервната система и психиката, заболявания на опорно-двигателния апарат.
Сега, години след създаването на Закона за здравословни и безопасни условия на труд всички ние - държава, работодатели, синдикати трябва да намерим нов адекватен български отговор на посланията на комисията на европейските общности за разработване на дългосрочна стратегия по безопасност и здравословни условия на труд 2007-2012 г. Да се гарантира стратегическата цел - намаляване на показателите на трудовия травматизъм с 25 % в т.ч. и в условия на икономическа криза и рецесия на икономиката, посочват от КНСБ/ От синдиката настояват да се разработят практически подходи и механизми за намаляване с 20-25% на трудовия травматизъм като се разработят целеви показатели за всяка една от 64-те икономически дейности; да се обърне сериозно внимание на оценката на риска на работното място и да се предприемат радикални мерки за въвеждане на обучение по БЗР във всички образователни равнища- от детска възраст до края на активния трудов живот на хората.