Статистиката на Евростат, че 42% от българите са в риск от бедност и социално изключване, доказва притесненията и тревогите, че в България бедните стават все по-бедни, но и богатите не стават по-богати. Както и че дупката между най-нискодоходните и по-високодоходните групи се отваря постоянно и тенденцията е негативна. Това казва в интервю за в. Класа Пламен Димитров, президент на КНСБ.
Той допълва, че преди около месец е имало и други данни на Евростат - че истинският праг на бедност в България е 295 лв. Т.е. не е 236 лв., както обявяват от Министерството на труда и социалната политика по тяхната некоректна методика. Всичко това сочи, че народът обеднява и продължава да обеднява и тези еквилибристики със спестяванията, които се опитва да прави финансовият министър, нямат нищо общо с истината, заключава президентът на КНСБ.
Пламен Димитров посочва изследване, според което 402 хиляди души живеят в едно населено място и работят на друго. Те пътуват извън своя град или село ежедневно, за да работят, и след това се връщат обратно до дома си. Това е 12% от икономически активното население, уточнява той. Експертът уточнява, че това не би било толкова страшно, ако една четвърт от тях, т.е. над 100 хил. души не пътуват над оптималния времеви интервал – над 45 минути.
По думите му към София е най-големият поток от всичките прилежащи области в порядъка от около стотина километра, какъвто е нормалният измерител за миграция. Изненада е обаче, че не Варна или Пловдив е другият център, който акумулира около себе си и в себе си ежедневно мигриращите. Оказа се, че това е Стара Загора, което се дължи на спецификата на региона - там работните места са изнесени, понеже са свързани с добивната промишленост и енергетиката. Няма как енергийните центрове и комплекси да бъдат в самия град Стара Загора.
Пламен Димитров обяснява, че трудовата миграция е нещо изключително позитивно, защото тя създава гъвкавост на пазара на труда, без да вреди на сигурността на хората, от една страна. От друга страна, препятства прекалената урбанизация на големите центрове и съответно изоставянето на малките населени места около тях. Синдикатите предлагат да има съгласуване в областните и общинските транспортни комисии на всички графици на пътуване на националната транспортна схема. Другото е, че има заделени 37 млн. лв. по ОП Човешки ресурси от октомври миналата година. Те обаче сега са на разположение предимно на бизнеса. Синдиатите предлагат част от тях да бъдат заделени и за хората, които са в неравностойно положение и са безработни.
Димитров уточнява, че с работодателите вече са подготвени предложения, които вече са факт – едното е за продължаване на пенсионната реформа, а второто – за усъвършенстване работата на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), като предпоставка двата синдиката да се завърнат в тристранката.
Пенсионната реформа, според него, трябва да продължи в една посока, която да гарантира приходи на входа на системата. Това, което беше направено зад гърба ни с вдигането на възрастта за пенсиониране и заради което напуснахме тристранката, не носи пари. Проблемът е, че на входа на системата трябва да има повече средства. Това значи наистина да бъдат събирани вноските от всички, а не само от тези, които си плащат. Нужен е натиск върху сивия сектор, смята той.
Според Пламен Димитров НАП има какво да свърши още, за да повиши събираемостта, и то драматично. Това може да стане с ревизии по аналог, с активно изпълнение на евентуалното криминализиране. Необходимо е и изравняване на условията за ранно пенсиониране между отделните групи. В момента индустриалните работници се ползват при по-тежки условия за ранно пенсиониране, отколкото военизираните структури. Има какво да се направи в тази посока. Ако има на кого да увеличаваме нещо, то не е пенсионната възраст на миньора, уточнява експертът.
По думите на Димитров в момента разликата между ползваните права и съответно кумулативният принос от държавата за военизираните ведомства е 15%. Т.е. държавата трябва да доплаща 15% повече осигуровки за тези структури, за да може да изравни правата, които системата им дава, и за да няма черпене на ресурс, без да има вноски. Има и други неща - по отношение на инвалидните пенсии, смята той. Според него експертизата по ТЕЛК решенията трябва също да бъде преразгледана – къде, как и кой издава, но да не се ощетяват хора.