Подписа се Общински КТД за образованието в Община Велики Преслав

Подписа се Общински Колективен трудов договор за системата на предучилщно и училищно образование в Община Велики Преслав. Благодарим на Кмета на общината г-н Янко Йорданов и г-жа Христова - Съюз на работодателите в образованието за добрия социален диалог и разбирането за значимостта на добрите условия на труд, безопасните условия на труд и мотивацията на учителите работещи в училищата и детските градини на територията на община Велики Преслав! Само добрия социален диалог, добрите взаимоотношения и партньорство в съвременните индустриални отношения ще ни изведат от тази безпрецедентна криза! Радостин Павлов

КНСБ с благодарност към кмета на Община Нови пазар за добрия социален диалог и партньорство

„Днес се подписа анекс към КТД на ДУЗ в Община Нови пазар, с който се договориха 10 дни от обявените от Министъра на образованието и науката, кмета на съответната община или друг компетентен орган за неучебни, по независими от страните по трудово правоотношение причини, като епидемии, енергийни кризи, извънредно положение и други случаи на непреодолими събития, да се считат за платен служебен отпуск по смисъла на чл.161, ал.1 от КТ. Благодарим на кмета Георги Георгиев и неговия екип за разбирането и далновидността, за необходимостта от този отпуск в тези безпрецедентни времена! Добрият социален диалог и партньорство ще продължат и занапред!“ Радостин Павлов – Общински координатор на КНСБ за Общините Нови пазар и Каспичан

Мобилното приложение за сигнали VOX КНСБ и сигнали на граждани чрез него.

В Седмицата на действието на Европейската кампания за деклариран труд (21-25 септември), КНСБ, на специална пресконференция на тема „Недеклариран труд и нарушаване правата на работното място“ представи резултати от функционирането на мобилното приложение за сигнали VOX. Мобилното приложение VOX КНСБ, стартира през месец юни 2019 г. и към настоящият момент има над 100 хиляди сваляния от магазините App Store и GooglePlay. Активността на потребителите, при сваляне на приложението и подаване на сигнали, чрез него се повишава значително след като то е представяно в рамките на кампанията „Сивото убива“, чрез пресконференции из цялата страна и достигане до отделните граждани през мобилните информационни центрове на КНСБ, организирани във всеки отделен град. Общо сигналите в приложението са 108 броя, като 102 от тях са негативни, а 6 са подадени като позитивни сигнали. Към настоящият момент 62 броя от сигналите. са препратени към институциите (46 към Главна инспекция по труда, 9 към Национална агенция за приходите и 7 към Комисия за защита на потребителя). Обработени и приключени са 67 сигнала. На 30 сигнала се очаква отговор от институциите. При 5 от подадените сигнали е изискано от сигнализиращите да публикуват допълнителна информация, за да се осъществи проверка. Негативни сигнали има получени от 21 области от страната, като най-много те са областите София 31 сигнала, Бургас -12 сигнала, Варна и Стара Загорас по 9 сигнала, Шумен – 7 сигнала, Видин и Кюстендил с по 4 сигнала, Плевен – 4 сигнала. Останалите области са с между 1 и 2 сигнала. „Сигналите, подадени от област Шумен към Мобилното приложение VOХ, както казахме вече са 7 бр. като 2 от тях са в категорията ”Извънареден труд извън законовите норми”, 1 сигнал в категорията „Заплата в плик”, 3 сигнала в категорията „Насилие и тормоз на работното място” и 1 в категорията „Неплатени заплати и осигуровки”. Четири от сигналите са проключили положително, т. е констатирано е нарушение и са предприети необходимите мерки, а три са в статус на обработка, след препращане към ГИТ. Четири от сигналите са от реалния сектор , а три са от публичния- в сферата на образованието. Има изпратени множество сигнали и в Регионалния съвет на КНСБ Шумен. Постъпилите при нас сигнали най-често са за неправилно изчислени или неизплатени обезщетения по КТ, за изчерпани по време на „извънаредната ситуация”отпуски, за тормоз на работното място, неосигуряване на храна и топли напитки при полагане на нощен труд и др. В секторно отношение на национално ниво най-висок брой на негативни сигнали, са в областта на търговията и услугите - 64 сигнала, туризма, хотелиерството и транспорта общо 20 сигнала. По другите отрасли, активността на потребителите по повод подавате на негативни сигнали е по-малка в сферата на образователната система има постъпили 4 сигнала, читалищно и библиотечно дело 2 сигнала, пенсионерските клубове 2 сигнала. Държавната администрация 2 сигнала, Здравната система 4 сигнала. В промишленост има 3 сигнал, в културата сигналът е един. Интересно е, че в категорията „Позитивните сигнали” има 6 бр. от градовете София, Стара Загора и Плевен и са в областта на търговията, училищната и здравна система.. Един от проблемите, които се наблюдават при подаването на сигнали от страна на потребителите, е че не винаги посочват точния адрес на местонахождението на обекта, срещу когото е сигнала, дори след осъществяване на разговор по телефона потребителите не посочват въпросната конкретика, което затруднява институциите при планиране и осъществяване на проверката. Анета Денева-Областен координатор на КНСБ

Успешно партньорство между Община Смядово и КНСБ

На 02.09.2020 г. официално бяха връчени удостоверенията на завършващите курс по част от професия "Социален асистент", специалност "Подпомагане на възрастни" и по част от професия "Болногледач", специалност "Здравни грижи" по проект "Нови умения - нови възможности" на ЦПО на КНСБ, с партньорството на Община Смядово като част от Националния план за действие по заетостта! Удостоверенията баха раздадени от Кмета на Община Смядово, г-жа Иванка Петрова, зам.кмета на Община Смядово Димитрина Маринова и Радостин Павлов експерт в РС на КНСБ Шумен. Благодарим на кмета на общината и нейния екип за организацията, перфектното партньорство, добрия социален диалог и не на последно място за базата на обученията. Благодарим и на преподавателите и на курсистите на едните за професионализма, на другите за отговорността и дисциплината! Надяваме се и в бъдеще партньорството да продължи!!!

Курбан Байрам на всички мюсюлмани! Много здраве, щастие и благоденствие!

Социалния диалог

Понеже в предходни публикации Ви споделих, че на територията на Шуменска област липсват областен съвет и общински съвети за тристранно сътрудничество, сега Ви представям нормативната рамка за учредяването и функционирането им! Всичко това го правя с надеждата все пак да се учредят и функционират такива съвети!!! Общата правна уредба на социалния диалог се съдържа в чл.1, ал.3 и чл.2 на Кодекса на труда. Конкретна уредба на посочените негови различни проявни форми се съдържа в членове: 3-3е, 6-7, 50-60 в Кодекса на труда и в редица други трудови и социални закони: Закона за здравословните и безопасни условия на труд, Закона за насърчаване на заетостта и др. Правното съдържание на социалния диалог е определено в чл.2 на Кодекса на труда: „Държавата регулира трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения и въпросите на жизненото равнище след консултации и диалог с работниците, служителите, работодателите и техните организации в дух на сътрудничество, взаимни отстъпки и зачитане на интересите на всяка от страните.” В чл.2 на КТ са посочени конкретно темите, по които се провежда диалогът. Той се осъществява във връзка с правното регулиране на следните обществени отношения: - трудовите – това са отношенията, свързани с предоставяне на работната сила при полагане на наемен труд между работниците и служителите в това им качество, от една страна и работодателят – от друга. В тези отношения предмет на социалния диалог са въпросите на заплащането на труда, работното време, почивките, отпуските и преквалификация, изплащане на различните видове обезщетения във връзка със осъществяването и прекратяването на трудовите отношения, осигуряването на безопасните и здравословни условия на труд и др. Към този кръг отношения се отнасят и обществените отношения, които макар и да не са трудови, са непосредствено свързани с тях. Това са отношенията, които произтичат непосредствено от трудовите, подпомагат тяхното осъществяване и са насочени най-вече към защита интересите на по-слабата страна в тези отношения – работниците и служителите. Такива са примерно отношенията, свързани със сдружаването на работниците и служителите и работодателите, професионалната квалификация, социално-битовото обслужване на работниците и служителите в предприятието, контрола по спазване на трудовото законодателство и търсенето на административно-наказателна отговорност на нарушителите на трудовото законодателство; - осигурителните – това са отношенията, свързани с общественото и здравното осигуряване: - краткосрочно - обезщетенията за временна неработоспособност и трудоустрояване, за раждане и отглеждане на малко дете - и дългосрочно - пенсионно осигуряване, категоризиране на труда при пенсиониране, дължимите осигурителни вноски, въпросите свързани с доброволното пенсионно и здравно осигуряване, различните видове осигурени социални рискове, включително и осигуровката „безработица” и др.; •въпросите на жизненото равнище – тези отношения обхващат въпросите, свързани с отношението между доходи, разходи и цени. - Доходите включват заплати, пенсии, помощи. Тук се включват и въпросите за периодичното осъвременяване на минималната работна заплата, пенсиите, минималния доход, заплатите, осигурителните обезщетения, в зависимост от увеличаване на производителността на труда и индекса на инфлацията и др. - Разходите се определят от цените на дребно на средствата за издръжка. В разходите, най-общо казано, се включват разходите за задоволяване на ежедневните потребности за храна, облекло, жилище, отопление, осветление, образование и др. - Съотношението между доходите и разходите определя степента на задоволяване на жизнените потребности на хората за тяхното нормално и достойно човешко съществуване. Тристранното сътрудничество, една от най-важните форми на социалния диалог, се осъществява от институционализирана национална функционална система от органи. Тя е национална, защото обхваща органи и дейности, които се разпростират на територията на цялата страна. Структурата, организациите и дейността на тази система са правно уредени в чл. 3а-3е от Кодекса на труда и в издадения от Националния съвет за тристранно сътрудничество, на основата на чл.3е, ал.1 КТ, Правилник за организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество /ПОДСТС/, обн.ДВ бр.37 от 2001 г. Трябва още веднъж да подчертаем, че нито уредбата, съдържаща се в КТ, нито тази в ПОДСТС установяват някаква организационна, йерархическа или управленска зависимост или подчиненост между съветите за тристранно сътрудничество на различните нива. Всеки един от тях работи самостоятелно в рамките на определената му от закона компетентност. Органите за тристранно сътрудничество съгласно чл.3а-3б КТ и чл.2-23 от ПОДСТС са: - Националният съвет за тристранно сътрудничество - Отраслови, браншови съвети за тристранно сътрудничество - Общински съвети за тристранно сътрудничество. Общото по отношение състава на всички гореизброени съвети за тристранно сътрудничество се състои в следното: •всички те имат тристранен състав – състоят се от представители на изпълнителната власт, на синдикалните и на работодателските организации; •в тях се включват представители само на синдикалните и работодателските организации, които са признати за представителни по установения ред и критерии, съдържащи се в чл.34 и 35 на КТ; •съотношението между представителите на участващите в съответния съвет три страни е регламентирано в чл.34 и 35 на КТ и важи за всеки държавен или общински орган и за всяка призната за представителна синдикална или работодателска организация. Следователно, колкото повече синдикални и работодателски организации са признати за представителни, толкова повече на брой техни представители участват в тристранното сътрудничество. Те образуват „по една страна” – синдикалната или работодателската в тристранното сътрудничество, наред с третата страна, съставена от представителите на изпълнителната власт. Общото в дейността на всички органи за тристранно сътрудничество е, че те имат еднакъв предмет на дейност. Независимо от нивото, на което са учредени, обсъждат въпроси на трудовите, осигурителните отношения и въпроси на жизненото равнище.

10 дни допълнителен отпуск в образованието за педагогически специалисти

Подписан бе анекс към Общинския КТД за Системата на предучилищното и училищно образование в Община Шумен, с който на основание чл.156 от КТ, размера на удължения платен годишен отпуск за педагогическите специалисти в образователните институции, включително и на педагозите в яслените групи в детските градини за 2020 г се увличава с 10 работни дни, като отпуска не може да се прехвърля за следващата календарна година. Благодарим на Кмета на Община Шумен г-н Любомир Христов и на работодателските организации в системата на образованието за разбирането и добрия социален диалог в системата на образованието, в тази критична за държавата ситуация. Надявам се същите мерки по отношение на отпуска да се вземат и по отношение на здравеопазването и социалните дейности, там където е необходимо.

Подписа се КТД в ДКЦ 1 Шумен

На 22.07.2020 г. се подписа КТД в ДКЦ 1 гр.Шумен. Благодарим на ръководството на лечебното заведение за добрия социален диалог, приниципи при договарянето и партньорското отношение в тези безпрецедентни времена на извънредна епидемиологична обстанавка. В процеса на преговорите бяха дискутирани всички проблеми на работниците и служителите в ДКЦ 1. С КТД се запазват, а в бъдеще време и ще се подобрят договорености свързани с възнагражденията, безопасните и здравословни условия на труд, отпуските и други диспозитивни правни норми.

Отговор на Комисията за защита на личните данни по отношение на предоставяне на длъжностно щатно разписание на Синдикална организация!

Този отговор, който публикувам е провокиран от отказа на институция в социалната сфера, управляваща публични средства да предостави длъжностно щатно разписание, по повод процедура по договаряне на КТД! Били конфиденциални, представлявали лични данни, които Синдикалната организация нямала право да вижда и т.н Когато криеш нещо, задълбочаваш съмненията за злоупотреба!!! Равен труд, равно заплащане! В законодателството има принципи. УВАЖАЕМИ Г-Н ПАВЛОВ, Във връзка с Ваше запитване до Комисия за защита на личните данни с вх. № НДМСПО-01-104/21.02.2019 г. относно правото на синдикална организация да получи длъжностно щатно разписание в предприятие, Ви информираме следното: Съгласно чл. 51а, ал. 1 от Кодекса на труда, колективен трудов договор в предприятието се сключва между работодателя и синдикална организация. Чл. 52, ал.1 т. б от същия задължава отделният работодател, групата работодатели и техните организации да предоставят своевременна, достоверна и разбираема информация за икономическото и финансовото си състояние, която е от значение за сключването на колективния трудов договор; предоставянето на информация, разпространяването на която би могло да нанесе вреди на работодателя, може да бъде отказано или направено с изискване за поверителност. Длъжностното щатно разписание в съответното заведение или предприятие без съмнение е необходима информация по смисъла на цитираната по горе правна норма и синдикалната организация има правото да я получи за целите на сключването на колективен трудов договор в предприятие, съгласно чл. 51 от КТ. Трябва да имате предвид, че след последните промени в Закона за защита на личните данни от 26 Февруари 2019 г., чл. 4 е отменен. Материята, която се уреждаше в този член, а именно основанията за законосъобразност при обработването на лични данни, се съдържа в чл. 6, пар. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 (Общ регламент за защита на данните), който се прилага от 25 май 2018 г. В описания от Вас случай приложение намира разпоредбата на чл. 9, пар. 2, б. „б“ от Регламента, когато обработването на лични данни е необходимо за целите на изпълнение на задълженията и упражняването на специалните права на администратора или на субекта на данни по силата на трудовото право. Настоящият отговор ще Ви бъде изпратен на посочения от Вас електронен адрес. С уважение: Отдел „Правни становища и международно сътрудничество“ Дирекция „Нормативна дейност, международно сътрудничество, планиране и обучение“ Комисия за защита на личните данни бул. "Проф. Цветан Лазаров" № 2 1592 София

Правото на храна по чл.140 ал.3 от КТ

Предоставяме Ви становища след запитване от Радостин Павлов - Експерт в РС на КНСБ Шумен, по отношение на приложимостта на чл.140, ал.3 от КТ, касаеща предоставянето на храна за работещите през нощта!!! 2020-01-30 14:30:26 - Радостин Павлов Храната на работещите през ноща по чл. 140,ал.3 от КТ, длъжен ли е работодателя да я осигури и безолатна ли е тя за работниците и служителите, които полагат нощен труд? 2020-02-07 13:40:36 - Дирекция "Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд" Уважаеми господин Павлов, На основание Чл. 140а, ал.1 от Кодекса на труда, работници и служители, в редовното работно време на които се включват най-малко три часа нощен труд по чл. 140, ал. 2, както и работници и служители, които работят на смени, една от които включва най-малко три часа нощен труд, се смятат за работници и служители, които полагат нощен труд. Поради неблагоприятното въздействие на нощния труд върху здравето и работоспособността на работника/служителя, законодателството поставя специални изисквания относно условията на труд при работа през нощта. Съгласно чл. 140, ал. 3 от Кодекса на труда, работодателят е длъжен да осигурява на работниците и служителите топла храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия за ефективно полагане на нощния труд. Работодателят е длъжен както да осигури финансово тези условия, така и да ги предостави реално на работника/служителя. /ДК МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО Указание за прилагането на Наредба № 11 за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея (обн., ДВ, бр. 1 от 2006 г.) Трудовото законодателство предоставя на работодателите различни възможности за осигуряване на безплатна храна на работниците и служителите в зависимост от условията, при които се работи. 1. Член 140, ал. 3 от КТ задължава работодателите да осигуряват на работниците и служителите топла храна и ободрителни напитки при работа през нощта. 2. Член 294, т. 1 от КТ дава възможност на работодателите да осигуряват безплатна храна за своите работещи за работа при специфични условия на труд.