Социалния диалог

Понеже в предходни публикации Ви споделих, че на територията на Шуменска област липсват областен съвет и общински съвети за тристранно сътрудничество, сега Ви представям нормативната рамка за учредяването и функционирането им! Всичко това го правя с надеждата все пак да се учредят и функционират такива съвети!!! Общата правна уредба на социалния диалог се съдържа в чл.1, ал.3 и чл.2 на Кодекса на труда. Конкретна уредба на посочените негови различни проявни форми се съдържа в членове: 3-3е, 6-7, 50-60 в Кодекса на труда и в редица други трудови и социални закони: Закона за здравословните и безопасни условия на труд, Закона за насърчаване на заетостта и др. Правното съдържание на социалния диалог е определено в чл.2 на Кодекса на труда: „Държавата регулира трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения и въпросите на жизненото равнище след консултации и диалог с работниците, служителите, работодателите и техните организации в дух на сътрудничество, взаимни отстъпки и зачитане на интересите на всяка от страните.” В чл.2 на КТ са посочени конкретно темите, по които се провежда диалогът. Той се осъществява във връзка с правното регулиране на следните обществени отношения: - трудовите – това са отношенията, свързани с предоставяне на работната сила при полагане на наемен труд между работниците и служителите в това им качество, от една страна и работодателят – от друга. В тези отношения предмет на социалния диалог са въпросите на заплащането на труда, работното време, почивките, отпуските и преквалификация, изплащане на различните видове обезщетения във връзка със осъществяването и прекратяването на трудовите отношения, осигуряването на безопасните и здравословни условия на труд и др. Към този кръг отношения се отнасят и обществените отношения, които макар и да не са трудови, са непосредствено свързани с тях. Това са отношенията, които произтичат непосредствено от трудовите, подпомагат тяхното осъществяване и са насочени най-вече към защита интересите на по-слабата страна в тези отношения – работниците и служителите. Такива са примерно отношенията, свързани със сдружаването на работниците и служителите и работодателите, професионалната квалификация, социално-битовото обслужване на работниците и служителите в предприятието, контрола по спазване на трудовото законодателство и търсенето на административно-наказателна отговорност на нарушителите на трудовото законодателство; - осигурителните – това са отношенията, свързани с общественото и здравното осигуряване: - краткосрочно - обезщетенията за временна неработоспособност и трудоустрояване, за раждане и отглеждане на малко дете - и дългосрочно - пенсионно осигуряване, категоризиране на труда при пенсиониране, дължимите осигурителни вноски, въпросите свързани с доброволното пенсионно и здравно осигуряване, различните видове осигурени социални рискове, включително и осигуровката „безработица” и др.; •въпросите на жизненото равнище – тези отношения обхващат въпросите, свързани с отношението между доходи, разходи и цени. - Доходите включват заплати, пенсии, помощи. Тук се включват и въпросите за периодичното осъвременяване на минималната работна заплата, пенсиите, минималния доход, заплатите, осигурителните обезщетения, в зависимост от увеличаване на производителността на труда и индекса на инфлацията и др. - Разходите се определят от цените на дребно на средствата за издръжка. В разходите, най-общо казано, се включват разходите за задоволяване на ежедневните потребности за храна, облекло, жилище, отопление, осветление, образование и др. - Съотношението между доходите и разходите определя степента на задоволяване на жизнените потребности на хората за тяхното нормално и достойно човешко съществуване. Тристранното сътрудничество, една от най-важните форми на социалния диалог, се осъществява от институционализирана национална функционална система от органи. Тя е национална, защото обхваща органи и дейности, които се разпростират на територията на цялата страна. Структурата, организациите и дейността на тази система са правно уредени в чл. 3а-3е от Кодекса на труда и в издадения от Националния съвет за тристранно сътрудничество, на основата на чл.3е, ал.1 КТ, Правилник за организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество /ПОДСТС/, обн.ДВ бр.37 от 2001 г. Трябва още веднъж да подчертаем, че нито уредбата, съдържаща се в КТ, нито тази в ПОДСТС установяват някаква организационна, йерархическа или управленска зависимост или подчиненост между съветите за тристранно сътрудничество на различните нива. Всеки един от тях работи самостоятелно в рамките на определената му от закона компетентност. Органите за тристранно сътрудничество съгласно чл.3а-3б КТ и чл.2-23 от ПОДСТС са: - Националният съвет за тристранно сътрудничество - Отраслови, браншови съвети за тристранно сътрудничество - Общински съвети за тристранно сътрудничество. Общото по отношение състава на всички гореизброени съвети за тристранно сътрудничество се състои в следното: •всички те имат тристранен състав – състоят се от представители на изпълнителната власт, на синдикалните и на работодателските организации; •в тях се включват представители само на синдикалните и работодателските организации, които са признати за представителни по установения ред и критерии, съдържащи се в чл.34 и 35 на КТ; •съотношението между представителите на участващите в съответния съвет три страни е регламентирано в чл.34 и 35 на КТ и важи за всеки държавен или общински орган и за всяка призната за представителна синдикална или работодателска организация. Следователно, колкото повече синдикални и работодателски организации са признати за представителни, толкова повече на брой техни представители участват в тристранното сътрудничество. Те образуват „по една страна” – синдикалната или работодателската в тристранното сътрудничество, наред с третата страна, съставена от представителите на изпълнителната власт. Общото в дейността на всички органи за тристранно сътрудничество е, че те имат еднакъв предмет на дейност. Независимо от нивото, на което са учредени, обсъждат въпроси на трудовите, осигурителните отношения и въпроси на жизненото равнище.