Право на трудово възнаграждение и задължение за изплащането му

Законът изрично гарантира изплащането на трудовото възнаграждение. Според чл. 245, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната (МРЗ). Правното значение на МРЗ се проявява в това, че в колективен трудов договор (КТД) или индивидуалния трудов договор, не може да се договарят по-ниски размери на минималното трудово възнаграждение, определено от Министерския съвет за цялата страна. И ако все пак такова бъде уговорено, такава клауза ще се счита за недействителна. Вместо нея ще се приложат минималните размери на работната заплата. Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително, заедно със законната лихва на основание чл. 245, ал. 2 КТ. Съгласно чл. 327, ал. 1, т. 2 и 3 КТ работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по КТ или по общественото осигуряване, или пък промени уговореното трудово възнаграждение, освен в случаите, когато има право да извърши такива промени. На практика обаче, работниците и служителите рядко се възползват от това свое право, макар че случаите на забавяне на трудовите възнаграждения в последните години не само зачестиха, но и далеч надхвърлят приемливата и търпима граница. Изправени пред перспективата да се окажат безработни, след упражняване на субективното си право да напуснат без предизвестие, служителите предпочитат да не губят работата си и да изчакат подобряване на ситуацията в предприятието, или възникване на нова възможност за работа на пазара на труда. Подаване на искова молба от работника или служителя по общите правила Паричните вземания, които работодателят дължи по трудови правоотношения, могат да се търсят от работниците и служителите по два начина - и двата пред съда. Единият е общият исков ред, а другият метод е по реда на заповедното производство, предвидено в ГПК за събиране на парични вземания, които не са оспорени от длъжника. По общия исков ред работникът или служителят следва да подаде искова молба в 3-годишен срок от датата, на която е трябвало да бъде извършено съответното плащане по надлежния ред. Съгласно чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ исковете по трудови спорове се предявяват в 3-годишен срок от деня, в който правото - предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. При парични вземания изискуемостта се смята за настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред, съобразно чл. 358, ал. 2, т. 2 КТ. Следва да се има предвид, че давностният срок не се смята за пропуснат, ако преди изтичането му исковата молба е подадена до некомпетентен орган. В този случай исковата молба се препраща служебно на съда. Тези три години представляват погасителен давностен срок, с изтичане на който се прекратява (погасява се) правото да се търси вземането по съдебен ред. Това означава, че ако изпусне давностния срок и не потърси парите си по съдебен ред до изтичане на 3 години, лицето няма да може да събере вземането си по принудителен път посредством съдебната система. Самото задължение обаче не се погасява. Това означава, че ако дори след изтичане на давностния срок работодателят има възможност и желание да плати забавените заплати и обезщетения, това плащане ще бъде напълно законно. Ето защо, ако работодателят плати, без да съобрази, че давността е изтекла, после не може да потърси парите си обратно. Съгласно чл. 360, ал. 1 КТ трудовите спорове се разглеждат от съдилищата по реда на ГПК, доколкото в КТ не е предвидено друго. Компетентен като първа инстанция по трудовите спорове е районният съд (аргумент от чл. 103 във връзка с чл. 104, т. 4 ГПК). Поначало, съгласно чл. 105 ГПК, искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. Разпоредбата на чл. 114 ГПК гласи, че работникът може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно полага труд. Това означава, че ако населеното място, където се намира седалището на работодателя, не съвпада с мястото, където се полага трудът по трудовото правоотношение, работникът има избор по отношение на това в кой районен съд да подаде исковата молба. Възможностите са две - или в районния съд, където е постоянният адрес или седалището на работодателя, или по мястото, където обичайно се полага трудът. По правилата на чл. 127 ГПК исковата молба трябва да съдържа: посочване на съда; името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници, ако имат такива, както и единния граждански номер на ищеца и номера на факса и телекса, ако има такива; цената на иска, когато той е оценим; изложение на обстоятелствата, на които се основава искът; в какво се състои искането; подпис на лицето, което подава молбата. В исковата молба ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи заедно с нея всички писмени доказателства. Ако подателят на молбата няма възможност да я подпише, тя се подписва от лицето, на което той е възложил това, като се посочва причината, поради която сам не я е подписал. Съгласно чл. 128 ГПК към исковата молба се представят: пълномощното, когато молбата се подава от пълномощник; преписи от исковата молба и от приложенията към нея според броя на ответниците. Към исковата молба ищецът задължително прилага и документ за внесените държавни такси и разноски, когато такива се дължат. Съгласно чл. 359 КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите. Те не плащат такси и разноски по производството, включително и за молбите за отмяна на влезли в сила решения по трудови дела. Остава адвокатският хонорар, който се заплаща за правна помощ от лицето, както и възнаграждението за вещо лице, ако такова бъде назначено от съда за извършване на експертиза, поискана от работника или служителя. Ако експертиза бъде поискана от работодателя, той следва да внесе възнаграждението за вещо лице в размер, какъвто определи съдът. Когато експертизата бъде назначена по преценка на съда, той може да постанови разноските за вещо лице да бъдат за сметка на съдебния бюджет. Докато не се внесе възнаграждението, определено за вещо лице, експертиза не се изготвя, така че е добре да се спази постановеният от съда срок и парите да се внесат навреме. При удовлетворяване на исковата молба всички разноски, които работникът или служителят е направил по делото, включително и за адвокатския хонорар, и за вещо лице, следва да му бъдат възстановени от другата страна по делото - работодателя, съразмерно на удовлетворената част от иска. По силата на чл. 78, ал. 3 ГПК работниците и служителите - ищци по дела за трудови спорове, дължат направените от работодателя разноски, в случаите когато предявените от тях искове бъдат отхвърлени (вж. Решение № 76 от 16.02.1995 г. по гражд. д. № 1442/1994 г., III г.о. на ВКС). Същност на бързото производство по трудовите дела Трудовите дела се гледат и по реда на бързото производство на ГПК. Добре е да се знае, че според чл. 310 ГПК по реда на бързото производство се разглеждат искове за трудово възнаграждение, за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа, за обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа поради уволнението, и за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи. Според чл. 344, ал. 4 КТ, трудовите спорове се разглеждат от районния съд в тримесечен срок от постъпването на исковата молба, и от окръжния съд - в едномесечен срок от постъпването на жалбата. Съгласно чл. 311, 312, 316 и 317 ГПК сроковете за разглеждане на исковата молба са още по-кратки, а разпоредбите за гледане на делото по реда на бързото производство са задължителни при решаване на трудовите спорове по чл. 344, ал. 1 КТ - за оспорване на уволнение. Според чл. 311 ГПК още в деня на постъпване на исковата молба съдът извършва проверка за нейната редовност и за допустимостта на иска. Съдът дава указания на ищеца да допълни, конкретизира твърденията си и да отстрани противоречията в тях, когато са неясни, непълни или неточни. Според чл. 312 ГПК в деня на постъпване на отговора на ответника или на изтичане на срока за това, съдът в закрито заседание насрочва делото за разглеждане за дата, не по-късно от три седмици, изготвя доклад по делото и дава указания на страните. В същото заседание съдът приканва страните към спогодба и им разяснява преимуществата на различните способи за доброволно уреждане на спора; произнася се по доказателствените искания, като допуска доказателствата, които са относими, допустими и необходими; определя размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства и т.н. След това съдът връчва на страните препис от разпореждането, а на ищеца - и от писмения отговор и доказателствата към него, като им указва в едноседмичен срок да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, и да предприемат съответните процесуални действия, както и за последиците от неизпълнение на указанията. По направените своевременно искания във връзка с указанията и доклада по делото съдът се произнася в деня на постъпването им. Разпореждането по направените искания се съобщава на страните. Според чл. 313 ГПК, когато в установения срок страните не изпълнят указанията на съда, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. В бързото производство не може да се предявяват насрещни искове, да се привличат трети лица и да се предявяват искове срещу тях. Възможно е предявяване на инцидентен установителен иск, което ищецът може да направи най-късно със становището си по доклада на съда, а ответникът - с писмения си отговор по исковата молба по правилата на чл. 314, ал. 1 и 2 ГПК. По реда на бързото производство не е предвидена възможност за ищеца да пояснява и допълва исковата молба в първото по делото заседание, както и да посочва и представя в този момент доказателства, както това е възможно в общия исков процес съобразно чл. 143, ал. 2 ГПК. Съответно отсъства и възможност за даване на допълнителен срок на ответника за становище по направените от ищеца доказателствени искания в първото открито заседание по делото (чл. 144 ГПК), както и за насрочване на ново заседание за събиране на доказателства, които не са събрани по независещи от страните причини (чл. 148 ГПК), за разлика от общия исков процес по част втора на ГПК. По реда на бързото производство се провежда едно открито съдебно заседание, в което съдът посочва и деня, в който ще обяви решението си. Според чл. 315 ГПК в заседанието за разглеждане на делото съдът отново приканва страните към спогодба, и ако такава не се постигне, събира представените доказателства и изслушва устните изложения. Съгласно чл. 316 ГПК съдът обявява решението си с мотивите в двуседмичен срок след заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. Въззивното производство по трудови спорове също се провежда по реда на бързото производство, съобразно чл. 317 ГПК. Събиране на вземания по трудово правоотношение по реда на заповедното производство Работниците и служителите могат и по-бързо да събират парични вземания от трудови възнаграждения и обезщетения, дължими от работодателя, при прилагане на заповедното производство по ГПК за събиране на парични вземания по трудовото правоотношение, които работодателят дължи на работника или служителя. По този начин могат да се търсят парични вземания от всички работодатели съгласно легалното определение, дадено в § 1, т. 1 от ДР на КТ. Без значение е формата на собственост на предприятието - тоест дали то е държавно, общинско, частно, или пък собствеността е смесена. Предпоставки за предявяване на вземания, произтичащи от трудовото правоотношение, по реда на заповедното производство Работникът или служителят, в качеството на заявител по реда на гражданското производство, може да поиска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районния съд по правилата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК. Компетентен като първа инстанция по трудовите спорове, както по-горе посочихме, е именно районният съд (аргумент от чл. 103, във връзка с чл. 104, т. 4 ГПК). Вземанията по трудовото правоотношение, които могат да се събират по реда на заповедното производство, са вземания за парични суми, които работодателят дължи от неизплатени трудови възнаграждения или обезщетения по КТ. Подаване на заявление и приложения към него Съгласно чл. 411, ал. 1 ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника. Според изискванията на чл. 410, ал. 2 ГПК, заявлението съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3, и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК, а именно да съдържа: 1. посочване на съда, до който се подава; 2. името и адреса на работника - заявител и работодателя - длъжник, на техните пълномощници, ако имат такива, както и ЕГН на заявителя и номера на факса и телекса, ако има такива; 3. размера на вземането, както и от какво произтича то; 4. изложение на обстоятелствата, на които се основава заявлението; 5. в какво се състои искането - издаване на изпълнителна заповед; 6. подпис на лицето, което подава заявлението. Ако подателят на заявлението не може да го подпише, то се подписва от лицето, на което той е възложил това, като се посочва причината, поради която сам не е подписал, съобразно изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 ГПК. Към заявлението задължително следва да се приложат: пълномощното, когато заявлението се подава от пълномощник (чл. 128, т. 1 ГПК); документ за внесените държавни такси и разноски, когато такива се дължат (чл. 128, т. 2 ГПК). Когато вземането е за трудово възнаграждение, препоръчително е също да се приложи извлечение от ведомостта за заплати, което по безспорен начин удостоверява съществуването на вземането в съответния размер. За целта работникът или служителят следва да се снабди с документа от работодателя, а работодателят, от своя страна, е длъжен при поискване от работника или служителя да издаде извлечение от ведомостите за заплати за изплатените или неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения съобразно правилото на чл. 128, т. 3 КТ. Ако все пак работодателят откаже да издаде исканото извлечение, работникът или служителят може да потърси съдействие от инспекцията по труда, която осъществява цялостен контрол за спазване на трудовото законодателство. Контролните органи на инспекцията по труда имат правомощието да задължат работодателя да преустанови нарушението - в случая да издаде необходимия документ. Освен това могат да му наложат имуществени санкции, както и глоби на виновните за нарушението длъжностни лица. Издаване на заповед за изпълнение, или отказ Съгласно чл. 411, ал. 2 ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в тридневен срок, освен когато са налице основания за издаване на разпореждане за отхвърляне на заявлението. Основания за отхвърляне на заявлението са налице, когато: искането не отговаря на изискванията на чл. 410 ГПК; искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България; длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на България. Според чл. 413, ал. 2 ГПК разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може да се обжалва от заявителя с частна жалба, от която не се представя препис за връчване. При уважаване на заявлението съдът издава заповед за изпълнение, препис от която се връчва на длъжника. Заповедта за изпълнение задължително трябва да съдържа реквизитите, посочени в чл. 412 ГПК, а именно: на първо място, дори да изглежда банално - означението „заповед за изпълнение”; датата и мястото на постановяване; посочване на съда и името на съдията, постановил заповедта; трите имена и адресите на страните; делото, по което се издава заповедта; задължението, което длъжникът трябва да изпълни, и разноските, които трябва да плати; покана до длъжника да изпълни в двуседмичен срок от връчването на заповедта; указание, че длъжникът може да подаде възражение в двуседмичен срок от връчването на заповедта; указание, че ако длъжникът не направи възражения пред издалия заповедта съд или не изпълни, заповедта за изпълнение влиза в сила и ще се пристъпи към принудително изпълнение; пределите на обжалване, пред кой съд и в какъв срок може да се обжалва; подпис на съдията. Възможност за възражение от страна на работодателя срещу заповедта за изпълнение Ако избере реда на заповедното производство, за да събере вземанията си, работникът или служителят следва да има предвид, че съществува риск този подход да не проработи, ако работодателят възрази писмено срещу заповедта за изпълнение. При това достатъчно е той само да възрази, без дори да се аргументира. Съобразно чл. 414, ал. 1 ГПК длъжникът може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение, или срещу част от нея. Обосноваване на възражението не се изисква. Възражението се прави в двуседмичен срок от връчването на заповедта, който не може да бъде продължаван, предвид правилото на чл. 414, ал. 2 ГПК. Когато възражението е подадено в срок, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК. Тъй като спорът е трудов, в случая няма да се довнася държавна такса. Действието на възражението се изразява в това, че когато работодателят е възразил в срок, дори без да се аргументира, изпълнително производство не може да се образува. В такъв случай заявителят първо трябва да установи вземането си по общия исков ред, който разгледахме по-горе. Когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, съобразно чл. 415, ал. 1 ГПК. Влизане в сила на заповедта за изпълнение Заповедта за изпълнение влиза в сила, когато работодателят не е подал възражение в двуседмичния срок от връчването на заповедта по чл. 414, ал. 2 ГПК, или пък подаденото възражение впоследствие е оттеглено. Ако пък работодателят е възразил срещу заповедта, тя влиза в сила, едва след като заявителят успее да установи вземането си по общия исков ред и съдебното решение за установяване на вземането влезе в сила. Според чл. 416 ГПК, въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение, съдът издава изпълнителен лист и отбелязва това върху заповедта. Работодателят е длъжен да изплати сумата по изпълнителния лист, така, както я е определил съдът. Заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските съгласно чл. 413, ал. 1 ГПК.