7- ми октомври Световен ден "За достоен труд"

По решение на конгреса на МОТ 7-ми октомври 2008 г.е обявен за Световен ден «За достоен труд» За 6-ти път синдикалисти от цял свят на 7-ми октомври 2013 г. ще отбележат Световния ден «За достоен труд» Трудът е основен фактор в производствения процес и в него се преплитат множество интереси. Какви са основните проблеми? Цената и заплащането на труда е проблем, който трябва да бъде приоритет над всички приоритети поради натрупаните с години проблеми и незавидната позиция на страната ни в Европа. Политиците и работодателите трябва да осъзнаят, че този проблем води до изключително неблагоприятни последици – социално напрежение, емиграция, бедност. Тревожат ни както фактите и политиките,така и практиките у нас по отношение формирането на работните заплати, разходите за труд и цената на труда като цяло. Изключително вредно е схващането, че ниската цена на труда е конкурентно предимство на България пред останалите страни за привличане на чуждестранни инвеститори. КНСБ не прима аргументите за привличане на чуждестранни инвеститори, извличане на икономически ползи и постигане на конкурентоспособност на базата на ниски разходи за труд. Минималната работна заплата за страната (нетният и размер) остава трайно около и под официалната линия на бедност, което е предпоставка за поддържането на постоянен контингент „работещи бедни”. Тази група на „работещи бедни се допълва он нископлатените работници от отраслите шивашка, текстилна, обувна и кожарска промишленост, търговия на дребно, хотелиерство и ресторантьорство, социални дейности, обслужване на сгради и озеленяване, селско и горско стопанство.По този показател България е в челото на европейската класация, заедно с Латвия и Литва. Това показва висока степен на диференциация в заплатите, при това тази диференциация се отчита при абсолютно най-ниски равнища на доходите от труд. 27% от наетите в България са нископлатени и не им остават пари за нищо друго освен за първостепенни нужди. Работещите на намалено време пък получават едва 1/3 от заплатата при пълно, а работят само наполовина по-малко, са установили синдикалистите. С 31% по-ниска е заплатата и при работа на срочен трудов договор от тази на безсрочен. Над 70% от самонаетите пък са зависими от поръчките на 1 -2 възложителя. Работещите надомно в страната минават вече над 500 хил. души. 31,2% пък е делът на сивата икономика и страната ни продължава да е на първо място в Европа по дял на сивата икономика с над 30%.30% от наетите работят без договор втората си работа. В резултат на финансовата криза, днес сме изправени пред криза и на държавното финансиране, което от своя страна постепенно се превръща в дълбока социална и политическа криза. Нараства степента на неудовлетвореност от условията на заплащане – редовността на изплащане на работната заплата, размера на осигурителните вноски и прилаганата система на заплащане. Ето, резултати от специален модул в Национално представителното изследване ИТК 2012, проведено от КНСБ, което показва, че респондентите считат, че най-силно недооценен остава трудът на медицинските сестри (82.4 пункта), на лекарите специалисти в болниците (66.4), на учителите в средното образование (57.8), на библиотекарите (56.2). По отношение на „Политиките за достойно и справедливо заплащане” на въпроса, що е то „достойно” и „справедливо” заплащане, съгласно същото изследване има почти пълно съгласие сред респондентите 91.9% възприемат за достойно заплащане това, което им гарантира нормален живот; 88.4% определят справедливото заплащане това, което най-точно отразява личния им принос и постиженията в труда. За да се постигне тази цел, според респондентите: Държавата трябва да има активна политика за доходите, както в обществения, така и в частния сектор (84.9%); Повишаването на заплатите трябва да се определя от повишаването на цените/инфлацията (78.3%); Другият фактор следва да бъде ръста на производителността на труда (75.4%); Минималната работна заплата трябва да нараства всяка година (82.0%); Данъчната система трябва да облекчава хората с ниски доходи и да натоварва повече хората с високи доходи (79.7%); Синдикатите имат важна роля за повишаване на работните заплати чрез сключването на колективни трудови договори (44.4%). Не зная какъв друг извод може да се направи освен ярко изразеното усещане за несправедливо и недостойно заплащане на труда. Шуменската действителност не е по-различна от тази в страната. При наети 43 277 през ІІ-ро тримесечие на 2013 г. средната работна заплата общо е 625 лв. Продължават практиките на неплащане на работни заплати. Особено ярък пример сега имаме с ДП «Опитна станция по земеделие «Хан Крум»-с. Хан Крум, където работят 20 лица. Работещите там не са получавали заплати от месец май 2013 г., когато са получили 60% от заплатите си . От тогава до сега нямат плащане към работниците. Отново държавата е длъжник с неизплатени субсидии за извършена дейност. Вече многократно сме поставяли въпросът с заплатите в Детски ясли, детско и училищно здравеопазване, социлните дейности, общинската администрация, учебните заведения и др. В заключение сме категорични, че е абсолютно необходима нова политика по доходите. Имаме конкретни предложения за Бюджет 2014, сред които е и данъкът върху доходите да включва необлагаем минимум, така ще останат повече пари у хората и ще се стимулира потреблението.