Липсва образование или квалификация, но откога? Прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1 т.6 от КТ!

Първата серия от противоречия в практиката, заради които през 2017 г. беше образувано тълкувателното дело, са свързани с трудността при разграничаване на две хипотези за уволнение – тази по т. 6 и по т. 11 на чл. 328, ал. 1 КТ, както и с това кога всъщност трябва да е била налице липсата на образование или квалификация – при сключване на договора или след това, за да е основание работодателят да освободи с предизвестие на служителя си. В тълкувателното решение ВКС разяснява двете възможности – изискването за образование или квалификация да е въведено от самия работодател или да е нормативно определено. И заявява, че когато то идва от работодателя, основанието по чл.328, ал.1, т.6 от КТ за прекратяване на трудовия договор представлява нов юридически факт, който може да настъпи само при валидно сключен трудов договор. Т.е. никой не може да бъде уволнен на това основание с мотив, че още при наемането му не е отговарял на поставено от работодателя изискване за образование или квалификация. „Сключването на трудов договор при начална липса на изискванията на работодателя за определена длъжност не е пречка за съществуване на самия договор, а преценката на работодателя, че определен кандидат може да изпълнява възложената работа в интерес на предприятието, е възможно да бъде оправдано от гледна точка на професионалния опит на работника или служителя на същата или сходна позиция, или от липсата на друг кандидат за вакантната длъжност“, пише ВКС. И обяснява: „Работодателят може да прекрати трудовия договор като упражни своето субективно преобразуващо право само на предвидените в закона основания, които законодателят е предвидил с цел да се осигури по-голяма защита при уволнение на икономически по-слабата страна. Ето защо, юридическият факт, като основание за прекратяване на трудовия договор е неоправдано да е налице при възникване на трудовото правоотношение, а работодателят да е преодолял защитата на работника при уволнение още преди да е започнало неговото изпълнение, позовавайки се на вътрешните си правила за изискуемите, образование и професионална квалификация, чието действие вече е дерогирал. В този смисъл, ако работодателят се е съгласил, че притежаваните от работника или служителя образование и/или квалификация не представлява обективна причина за изпълнението на трудовата функция при сключване на трудовия договор, но впоследствие е прекратил трудовото правоотношение, поради липсата им за заемане на съответната длъжност, работодателят всъщност ще се позовава на въведените от него изисквания при приемане на работа, за които самият той е приел, че не са били пречка да се изпълнява трудовия договор“. ВКС заявява, че това би било злоупотреба с право от страна на работодателя, която трябва да бъде отречена. Що се отнася до случаите, при които изискванията за образование или професионална квалификация са били нормативно установени, но в последствие бъде констатирано, че служителят не ги притежава, ВКС заявява, че това прави невъзможно запазването на трудовото правоотношение и работодателят може да поиска трудовият договор да бъде обявен за недействителен с иск по чл.74 КТ. „Докато не бъде обявена недействителността на трудовия договор с влязло в сила решение на съда съгласно чл.74, ал.2 КТ ще е налице действително правоотношение, което може да бъде прекратено от работодателя на всяко едно от изчерпателно изброените основания за прекратяването му. В този случай, не се изключва възможността за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.6 КТ, тъй като при сключване на трудовия договор, за страните са възникнали всички права и задължения, вкл. правото на работодателя да прекрати трудовия договор с едностранно предизвестие. Поради това, основанието за прекратяване по чл.328, ал.1, т.6 КТ е приложимо и когато трудовият договор е сключен в нарушение на нормативно установените изисквания за заемане на съответната длъжност, тъй като до момента на обявяване на недействителността от съда (който трябва да прецени дали работникът или служителят е действал добросъвестно при сключването, съгласно чл.75, ал.1 КТ) ще е налице валидно трудово правоотношение, което няма пречка да бъде прекратено при наличие на предвидените в закона хипотези“, пишат върховните съдии.