На пресконференция в централата бяха представени резултатите от наблюдението на потребителските цени и издръжката на живот на ИССИ на КНСБ.
Според данните, в някои браншове има нарастване на производителността, без това да е отразено в адекватен ръст на заплатата или в броя на заетите.
"Наесен смятаме да оползотворим тази възможност. Нашите синдикати в тези сектори ще искат актуализация на доходите, съобразно данните за резултатите в отделните сектори.
Примерите: добив на въглища - 15% ръст за първото тримесечие, намаление на заетите - намаляват с 1,7%, средната работна заплата намалява с 0,8%; производство на хартия - 39,7% ръст на производството при намаление на заетите със 7,1%; производство на автомобили и ремаркета - ръстът на производството е 45%, увеличението броя на заетите - 11%, а ръстът на работната заплата едва 0,8%", отчете Димитров.
По думите му, диференцирането на средната работна заплата в различните сектори се задълбочава. Някъде тя е по-висока, а другаде - по-ниска.
33% от всички заети работят за трудово възнаграждение под 75% от средната работна заплата. Най-ниски са заплатите в сферите на озеленяването, производството на мебели, облекло и преработката на кожи.
Границата на бедност е малко под 200 лева и продължава да расте. Увеличението на годишна база е 7,2%, макар, че спрямо март тази година е почти без промяна, допълни той. В същото време данните свидетелстват за значително нарастване на цените на жизнено важните стоки от първа необходимост, които са характерни за потреблението на бедните домакинства. Темпът на нарастване бележи годишен ръст от 20,8% при хляба, 32,2% при рибните продукти и 26,9% при захарните изделия.
Доходите на домакинствата обаче, по данни на НСИ, през първото тримесечие намаляват с 2,1%, спрямо същия период през предишната година. Работната заплата продължава да е основен източник на препитание за 52% от българите.
28% от тях живеят под прага на бедността, което е с 1% повече от миналата година. С общ доход на член от домакинството до 240 лв. са 42,4% от българските семейства.
Средната работна заплата е 671 лв. и е с реален ръст от 3,7% на годишна база, коригирана с инфлацията, показват още данните от изследването. Според Димитров, основната причина за този макар и минимален ръст е не растежът на доходите, а спада броя на заетите лица.
"Анализът ни е, че от една страна на пазара на труда продължава стагнацията. Броят на заетите намалява с 2,1%, т.е. 47 000 вече ги няма на пазара на труда, в сравнение със същия период на 2010 г.", каза президентът на КНСБ.
Продължава увеличението в цените на основни стоки и услуги на годишна база. Това ни кара да сме песимисти по отношение на кумулативната инфлация, коментира Пламен Димитров.
"Това са аргументите ни да искаме предоговаряне на работните заплати в различни сектори тази есен. Средно с около 10% трябва да нарасне фондът за работна заплата в бюджетната сфера. Това засяга заплатите в социалната сфера", допълни Президента на КНСБ.
"Днес за четиричленно домакинство са необходими 2114 лева, за да се храни и издържа спрямо изискванията, показват още данните от изследването на ИССИ.В същото време България има една от високите инфлации в ЕС - 3,5% на годишна база при средно 3,1% за ЕС.
Основният инфлационен фактор в Евросъюза е транспортът, следван от жилищата. У нас обаче инфлацията се помпа най-вече от поскъпването на хранителните стоки, което е впечатляващо - 9,4%, спрямо 2% в ЕС", сподели Радостин Павлов - експерт и зам.председател на обществени начала в РС на КНСБ гр.Шумен.
