Из­вън­ред­ния труд

Из­вън­ре­ден е тру­дът, кой­то се по­ла­га по раз­по­реж­да­не или със зна­ни­е­то и без про­ти­во­пос­та­вя­не­то на ра­бо­то­да­те­ля или на съ­о­т­вет­ния ръ­ко­во­ди­тел от ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля из­вън ус­та­но­ве­но­то за не­го ра­бот­но вре­ме- чл. 143, ал. 1 от КТ.


По­ло­же­ни­ят из­вън­ре­ден труд се ус­та­но­вя­ва ка­то се съ­пос­та­вят ра­бот­ни­те ча­со­ве за въз­п­ри­е­тия пе­ри­од за от­чи­та­не на ра­бот­но­то вре­ме (днев­но, сед­мич­но, ме­сеч­но или друг ка­лен­да­рен пе­ри­од, кой­то не мо­же да бъ­де по­ве­че от 4 ме­се­ца) с от­ра­бо­те­ни­те ча­со­ве от ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля през то­зи пе­ри­од.


При су­ми­ра­но от­чи­та­не на ра­бот­но­то вре­ме или нор­ма­та, ра­бот­но­то вре­ме се оп­ре­де­ля ка­то про­и­з­ве­де­ние от броя на ра­бот­ни­те дни и нор­мал­на­та про­дъл­жи­тел­ност на днев­но­то ра­бот­но вре­ме, ус­та­но­ве­на в чл. 136, ал. 3 от Ко­дек­са на тру­да, а от­ра­бо­те­ни­те ча­со­ве се из­чис­ля­ват след прев­ръ­ща­не в днев­ни на нощ­ни­те ча­со­ве в нощ­ни­те сме­ни и сме­се­ни­те сме­ни, приз­на­ва­ни за нощ­ни.



За вре­ме­то, през ко­е­то се по­ла­га из­вън­ре­ден труд се зап­ла­ща тру­до­во въз­наг­раж­де­ние спо­ред вре­мет­ра­е­не­то или спо­ред из­ра­бо­те­но­то. То­ва за­ви­си от при­ла­га­на­та, спо­ред склю­че­ния тру­дов до­го­вор сис­те­ма на зап­ла­ща­не на тру­да.


Ос­вен то­ва, съг­лас­но чл. 262 от Ко­дек­са на тру­да се зап­ла­ща и уве­ли­че­ние, уго­во­ре­но меж­ду ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля и ра­бо­то­да­те­ля в ин­ди­ви­ду­а­л­ния тру­дов до­го­вор или оп­ре­де­ле­но с ко­лек­тив­ния тру­дов до­го­вор, но не по-мал­ко от:


а) 50 на сто - за ра­бо­та през ра­бот­ни­те дни;


б) 75 на сто - за ра­бо­та през по­чив­ни­те дни;


в) 100 на сто - за ра­бо­та през дни­те на офи­ци­а­л­ни праз­ни­ци;


г) 50 на сто - за ра­бо­та при су­ми­ра­но от­чи­та­не на ра­бот­но­то вре­ме.



Ко­га­то не е уго­во­ре­но дру­го, уве­ли­че­ни­е­то за из­вън­ре­ден труд се из­чис­ля­ва вър­ху тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние, оп­ре­де­ле­но с тру­до­вия до­го­вор.


В слу­чая се има пред­вид ос­нов­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, ка­то ня­ма преч­ка при из­рич­на до­го­во­ре­ност уве­ли­че­ни­е­то да се да­ва и вър­ху до­пъл­ни­тел­ни­те тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния, оп­ре­де­ле­ни в ин­ди­ви­ду­а­л­ния тру­дов до­го­вор, с из­к­лю­че­ние на то­ва за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та, пред­вид раз­по­ред­ба­та на чл. 3, ал. 6 от На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния.


По то­зи ред се зап­ла­ща и по­ло­же­ният из­вън­ре­ден труд, но са­мо през дни­те на сед­мич­на­та по­чив­ка или на офи­ци­а­л­ни праз­нич­ни дни от ра­бот­ни­ци и слу­жи­те­ли с не­нор­ми­ран ра­бо­тен ден, оп­ре­де­ле­ни съг­лас­но чл. 139, ал. 4 от Ко­дек­са на тру­да.

На та­зи ка­те­го­рия ра­бот­ни­ци и слу­жи­те­ли за по­ло­же­ния из­вън­ре­ден труд в ра­бот­ни дни не се зап­ла­ща от­дел­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние и уве­ли­че­ние вър­ху не­го, тъй ка­то то­ва се ком­пен­си­ра с до­пъл­ни­те­лен пла­тен го­ди­шен от­пуск, кой­то не мо­же да е по-ма­лък от 5 ра­бот­ни дни съг­лас­но чл. 156, т. 2 от Ко­дек­са на тру­да.
По­на­ча­ло из­вън­ред­ният труд е заб­ра­нен.


Той се до­пус­ка по из­к­лю­че­ние съг­лас­но чл. 144 от Ко­дек­са на тру­да в слу­ча­и­те:


а) за из­вър­ш­ва­не на ра­бо­та във връз­ка с от­б­ра­на­та на стра­на­та;

б) за пре­дот­в­ра­тя­ва­не и бор­ба с при­род­ни или об­щес­т­ве­ни бед­с­т­вия и опас­нос­ти и от­с­т­ра­ня­ва­не на не­пос­ред­с­т­ве­ни пос­ле­ди­ци от тях;
в) за из­вър­ш­ва­не на не­о­т­лож­ни об­щес­т­ве­но не­о­б­хо­ди­ми ра­бо­ти по въз­с­та­но­вя­ва­не на во­дос­наб­дя­ва­не­то, елек­т­рос­наб­дя­ва­не­то, отоп­ле­ни­е­то, ка­на­ли­за­ци­я­та, тран­с­пор­та и съ­о­б­щи­тел­ни­те връз­ки и оказ­ва­не на ме­ди­цин­с­ка по­мощ;
г) за из­вър­ш­ва­не на ава­рий­но-въз­с­та­но­ви­тел­ни ра­бо­ти и поп­рав­ки в ра­бот­ни­те по­ме­ще­ния, на ма­ши­ни или на дру­ги съ­о­ръ­же­ния;

д) за до­вър­ш­ва­не на за­поч­на­та­та ра­бо­та, ко­я­то не мо­же да бъ­де из­вър­ше­на през ре­дов­но­то ра­бот­но вре­ме, ако пре­къс­ва­не­то й мо­же да до­ве­де до опас­ност за жи­во­та или здра­ве­то на хо­ра­та и до пов­реж­да­не на ма­ши­ни и ма­те­ри­а­ли;

е) за из­вър­ш­ва­не на уси­ле­на се­зон­на ра­бо­та.


Не се раз­ре­ша­ва по­ла­га­не на из­вън­ре­ден труд от (чл. 147 от КТ)
а) ра­бот­ни­ци и слу­жи­те­ли, ко­и­то не са на­вър­ши­ли 18 го­ди­ни;

б) бре­мен­ни ра­бот­нич­ки или слу­жи­тел­ки и май­ки с де­ца до 3-го­диш­на въз­раст;

в) май­ки с де­ца от 3 до 6-го­диш­на въз­раст, как­то и май­ки, ко­и­то се гри­жат за де­ца ин­ва­ли­ди, не­за­ви­си­мо от въз­раст­та им, ос­вен с тях­но съг­ла­сие;

г) тру­до­у­с­т­ро­е­ни ра­бот­ни­ци или слу­жи­те­ли, ос­вен с тях­но съг­ла­сие и ако то­ва не се от­ра­зя­ва неб­ла­гоп­ри­я­т­но на здра­ве­то им, съг­лас­но зак­лю­че­ние на здрав­ни­те ор­га­ни;


д) ра­бот­ни­ци и слу­жи­те­ли, ко­и­то про­дъл­жа­ват об­ра­зо­ва­ни­е­то си без от­къс­ва­не от про­и­з­вод­с­т­во­то, ос­вен с тях­но съг­ла­сие;

е) ра­бот­ни­ци и слу­жи­те­ли, за ко­и­то е ус­та­но­ве­но на­ма­ле­но ра­бот­но вре­ме по ре­да на чл. 137, ал. 1 от Ко­дек­са на тру­да, по­ра­ди то­ва, че ра­бо­тят във вред­ни за здра­ве­то ус­ло­вия или из­вър­ш­ват ра­бо­та при спе­ци­фич­ни ус­ло­вия, ос­вен в слу­ча­и­те по чл. 144, т. 1 - 3 от Ко­дек­са на тру­да.


Мак­си­мал­на­та до­пус­ти­ма про­дъл­жи­тел­ност на из­вън­ред­ния труд е как­то след­ва (чл. 146 от КТ):


а) 150 ча­са през ед­на ка­лен­дар­на го­ди­на;


б) 30 ча­са дне­вен или 20 ча­са но­щен труд през един ка­лен­да­рен ме­сец;


в) 6 ча­са дне­вен или 4 ча­са но­щен труд през ед­на ка­лен­дар­на сед­ми­ца;


г) 3 ча­са дне­вен или 2 ча­са но­щен труд през два пос­ле­до­ва­тел­ни ра­бот­ни дни.


По­со­че­ни­те ог­ра­ни­че­ния по от­но­ше­ние на нощ­ен труд не се от­на­сят за нощ­ни­те ча­со­ве в нощ­ни­те и приз­на­ти за нощ­ни сме­се­ни сме­ни при су­ми­ра­но из­чис­ля­ва­не на ра­бот­ното вре­ме и прев­ръ­ща­не­то на нощ­ни­те ча­со­ве в днев­ни.


За от­чи­та­не на по­ло­же­ния из­вън­ре­ден труд съг­лас­но чл. 149 от Ко­дек­са на тру­да ра­бо­то­да­те­лят е длъ­жен да во­ди спе­ци­а­л­на кни­га и да пред­с­та­вя от­чет пред Ин­с­пек­ци­я­та по тру­да вся­ко шес­т­ме­се­чие.


Съг­лас­но чл. 150, ал. 1 от Ко­дек­са на тру­да за из­вън­ред­ния труд, не­за­ви­си­мо от то­ва да­ли е по­ло­жен за­кон­но или не, се зап­ла­ща тру­до­во въз­наг­раж­де­ние в уве­ли­чен раз­мер, как­то е по­со­че­но по-го­ре.


В чл. 150, ал. 2 от Ко­дек­са на тру­да е ус­та­но­ве­на заб­ра­на за ком­пен­си­ра­не на из­вън­ред­ния труд с по­чив­ка.



При­ме­р:


Ра­бот­ник или служител с 8-ча­сов ра­бо­тен ден при под­нев­но от­чи­та­не на ра­бот­но­то вре­ме, с пов­ре­мен­но зап­ла­ща­не и ос­нов­но ме­сеч­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние 300 лв. и 12 % за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та през ме­сец с 21 ра­бот­ни дни е от­ра­бо­тил всич­ки ра­бот­ни дни и е ра­бо­тил 8 ча­са из­вън­ред­но в един съ­бо­тен ден. За ме­се­ца той ще по­лу­чи:


Ос­нов­но ме­сеч­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние 300 лв.

За про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та (300 х 12 %) 36 лв.


За из­вън­ре­ден труд 8 ч. (300 : 21 дни) 14,29 лв.


Уве­ли­че­ние за из­вън­ре­ден труд


(14,29 х 75 %) 10,71 лв.

Брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за ме­се­ца 361,00 лв.

При­ме­р:

Работник или служител с 8-ча­сов ра­бо­тен ден при су­ми­ра­но от­чи­та­не на ра­бот­но­то вре­ме с пов­ре­мен­но зап­ла­ща­не и ос­нов­но ме­сеч­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние от 160 лв. и 12 % за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та през ме­сец с 21 ра­бот­ни дни е от­ра­бо­тил 15 дни по 12 ча­са, от ко­и­то 8 сме­ни от 7 до 19 ч. и 7 сме­ни от 19 ч. до 7 ч.

Из­чис­ля­ва­не на ра­бот­но­то вре­ме:

Ме­сеч­на нор­ма ра­бот­ни ча­со­ве (21 дн. х 8 ч.) 168 ч.

От­ра­бо­те­ни днев­ни ча­со­ве меж­ду 06 - 22 ч.

8 дн. х 12 ч. = 96 ч.

7 дн. х 4 ч. = 28 ч.

———
Об­що днев­ни ча­со­ве: 124 ч.


От­ра­бо­те­ни нощ­ни ча­со­ве (меж­ду 22 ч. - 06 ч.)

7 дн. х 8 ч. = 56 ч. Пре­вър­на­ти в днев­ни

56 ч. х 1.143 64 ч.

Всич­ко при­рав­не­ни ча­со­ве (124 ч + 64 ч.) 188 ч.

Из­вън­ре­ден труд (188 ч. - 168 ч.) 20 ч.

За ме­се­ца работникът или служителя ще по­лу­чи:

- ос­нов­но ме­сеч­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние 160 лв.

- за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та (160 лв. х 12 %) 19,20 лв.

- за из­вън­ре­ден труд (160 лв. : 168 ч.) х 20 ч. 19,05 лв.

- уве­ли­че­ние за из­вън­ре­ден труд

(19,05 лв. х 50 %) 9,53 лв.

- до­пъл­ни­тел­но въз­наг­раж­де­ние за но­щен

труд (56 ч. х мин. 0,072 лв.) 4,03 лв.

Брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за ме­се­ца 211,81 лв.

За раз­ли­ка от пра­ви­ла­та, пред­ви­де­ни за зап­ла­ща­не на из­вън­ред­ния труд за дър­жав­ни­те слу­жи­те­ли, чл. 70 от За­ко­на за дър­жав­ния слу­жи­тел и чл. 19 от На­ред­ба­та за слу­жеб­но­то по­ло­же­ние на дър­жав­ния слу­жи­тел пред­виж­дат да се зап­ла­ща са­мо из­вън­ред­ният труд, по­ло­жен из­вън ме­сеч­ния гра­фик в по­чив­ни дни. В то­зи слу­чай се зап­ла­ща ос­нов­но­то ме­сеч­но въз­наг­раж­де­ние за от­ра­бо­те­но­то вре­ме, из­чис­ле­но чрез броя на ра­бот­ни­те дни през съ­о­т­вет­ния ме­сец, и до­пъл­ни­тел­но уве­ли­че­ние от 100 на сто.

При­мер:

Дър­жа­вен слу­жи­тел с ос­нов­но ме­сеч­но въз­наг­раж­де­ние от 315 лв. през ме­сец с 21 ра­бот­ни дни е ра­бо­тил из­вън ме­сеч­ния си гра­фик един съ­бо­тен ден при пъл­но ра­бот­но вре­ме.

Ос­вен ос­нов­но­то ме­сеч­но въз­наг­раж­де­ние и дру­ги­те до­пъл­ни­тел­ни въз­наг­раж­де­ния оп­ре­де­ле­ни с ак­та за наз­на­ча­ва­не, за ра­бо­та­та си през то­зи съ­бо­тен ден, той ще по­лу­чи до­пъл­ни­тел­но:

- за от­ра­бо­те­но­то вре­ме (315 лв. : 21 дн.) 15 лв.

- уве­ли­че­ние за из­вън­ре­ден труд

(15 лв. х 100 %) 15 лв.
———
Об­що: 30 лв.

Административна практика


№ 70-00-49 от 19.05.1994 г.

При су­ми­ра­но из­чис­ля­ва­не на ра­бот­но­то вре­ме ме­сеч­на­та нор­ма за про­дъл­жи­тел­ност се оп­ре­де­ля, ка­то се ум­но­жат броя на ра­бот­ни­те дни по ка­лен­дар през съ­о­т­вет­ния ме­сец и бро­ят на ча­со­ве­те, ко­и­то се включ­ват в днев­на­та про­дъл­жи­тел­ност на ра­бот­но­то вре­ме, ус­та­но­ве­на на ра­бот­но­то мяс­то за под­нев­но от­чи­та­не.

От­ра­бо­те­ни­те ча­со­ве (след прев­ръ­ща­не­то на нощ­ни­те ча­со­ве в днев­ни), ко­и­то са над съ­о­т­вет­на­та ме­сеч­на нор­ма за про­дъл­жи­тел­ност на ра­бот­но­то вре­ме, са из­вън­ре­ден труд и се зап­ла­щат по ре­да на чл. 262, ал. 1, т. 4 от Ко­дек­са на тру­да.

№ 26-00-393/95 от 10.01.1996 г.

Но­щен е тру­дът, кой­то се по­ла­га от ра­бот­ни­ка и слу­жи­те­ля във вре­ме­то от 22.00 до 6.00 ча­са съг­лас­но чл. 140, ал. 2 от Ко­дек­са на тру­да.

За все­ки от­ра­бо­тен но­щен час или за част от не­го на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля се зап­ла­ща до­пъл­ни­тел­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние в раз­мер не по-ма­лък от 20 на сто от ус­та­но­ве­на­та ми­ни­мал­на ча­со­ва ра­бот­на зап­ла­та за стра­на­та, (заб. от 1 яну­а­ри 1999 г. не по-мал­ко от 0,072 лв.) съг­лас­но чл. 6 от На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния.


При су­ми­ра­но из­чис­ля­ва­не на ра­бот­но­то вре­ме от­ра­бо­те­ни­те нощ­ни ча­со­ве се прев­ръ­щат в днев­ни по ре­да на чл. 7, ал. 2 от по­со­че­на­та на­ред­ба.


Ня­ма за­ко­но­ва или дру­га нор­ма­тив­на раз­по­ред­ба, ко­я­то да ог­ра­ни­ча­ва броя на нощ­ни­те ча­со­ве в ра­бот­на­та смя­на на ли­ца­та, ко­и­то ра­бо­тят по гра­фи­ци при ус­ло­ви­я­та на су­ми­ра­но из­чис­ля­ва­не на ра­бот­но­то вре­ме, т.е. ра­бот­ни­те сме­ни мо­гат да включ­ват до 8 ча­са но­щен труд и за все­ки от тях се при­ла­гат по­со­че­ни­те раз­по­ред­би.

Ог­ра­ни­че­ни­я­та по чл. 146, ал. 2, т. 2 от Ко­дек­са на тру­да се от­на­сят за про­дъл­жи­тел­ност­та на из­вън­ред­ния труд (дне­вен или но­щен) през ед­на ка­лен­дар­на сед­ми­ца, ко­и­то не се от­на­сят за про­дъл­жи­тел­ност­та на нощ­ния труд през ре­дов­но­то ра­бот­но вре­ме.


№ 94-Д-33 от 12.03.1998 г.


По­ла­га­щи­те се въз­наг­раж­де­ния за из­вън­ре­ден труд по ре­да на чл. 262 и чл. 264 от Ко­дек­са на тру­да от 1992 г. ня­мат пос­то­я­нен ха­рак­тер. Те не мо­гат да бъ­дат еле­мент на брут­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, ко­е­то се пол­з­ва ка­то ба­за при оп­ре­де­ля­не въз­награж­де­ни­е­то за пла­тен до­ма­шен от­пуск по чл. 177 или обез­ще­те­ни­я­та по чл. 228 от КТ.


Го­ре­по­со­че­но­то е ре­ше­но с раз­дел IV на На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния, при­е­та с Пос­та­нов­ле­ние № 133 на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет от 1993 г. (обн., ДВ, бр. 67 от 1993 г., изм. и доп., бр. 1 и бр. 63 от 1994 г., бр. 29 и бр. 72 от 1996 г. и бр. 24 от 1997 г.).


№ 26-00-264 от 04.12.1998 г.

Съг­лас­но раз­по­ред­би­те на ПМС № 94 от 1997 г, за въ­веж­да­не на лят­но ча­со­во вре­ме в Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия (ДВ, бр. 24 от 1997 г.) връ­ща­не­то към ас­т­ро­но­ми­чес­ко­то вре­ме ста­ва в 4,00 ч. мес­т­но вре­ме в пос­лед­на­та не­де­ля на ок­том­в­ри, ко­га­то ча­сов­ни­ци­те се връ­щат с 1 час на­зад.

На ли­ца­та, ко­и­то в то­зи мо­мент са из­пъл­ня­ва­ли слу­жеб­ни­те си за­дъл­же­ния и по­ра­ди то­ва са от­ра­бо­ти­ли 1 (един) час по­ве­че от нор­ма­тив­но ус­та­но­ве­но­то, след­ва да им бъ­де из­п­ла­те­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние в уве­ли­чен раз­мер съг­лас­но чл. 262 от Ко­дек­са на тру­да.


26-00-176 от 31.05.2001 г.


1. Съг­лас­но чл. 6 от На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те й дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния, при­е­та с Пос­та­нов­ле­ние № 133 на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет от 1993 г., за все­ки от­ра­бо­тен но­щен час или част от не­го меж­ду 22,00 и 6,00, а за не­пъл­но­лет­ни ра­бот­ни­ци и слу­жи­те­ли - от 20,00 до 6,00 ча­са, се зап­ла­ща до­пъл­ни­тел­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за но­щен труд в раз­мер, не по-ма­лък от 0,072 лв. не­за­ви­си­мо от:

а) ви­да на тру­до­вия до­го­вор (са­мо днев­ни, нощ­ни или сме­се­на ра­бо­та);

б) на­чи­на на от­чи­та­не на ра­бот­но­то вре­ме (под­нев­но или су­ми­ра­но);

в) сис­те­ма­та на зап­ла­ща­не на тру­да (пов­ре­мен­на или сдел­на);

г) ви­да на ра­бот­ни­те сме­ни (сме­се­ни с днев­на и нощ­на про­дъл­жи­тел­ност или са­мо нощ­на).


2. При су­ми­ра­но из­чис­ля­ва­не на ра­бот­но­то вре­ме нощ­ни­те ча­со­ве се прев­ръ­щат в днев­ни при от­чи­та­не на ра­бот­но­то вре­ме с ко­е­фи­ци­ент, ра­вен на от­но­ше­ни­е­то меж­ду нор­мал­на­та про­дъл­жи­тел­ност на днев­но­то и нощ­но­то ра­бот­но вре­ме, ус­та­но­ве­на за съ­о­т­вет­но­то ра­бот­но мяс­то, не­за­ви­си­мо от зап­ла­ща­не­то и до­пъл­ни­тел­но­то въз­наг­раж­де­ние по ре­да на пред­ход­на­та точ­ка. То­ва не се от­на­ся за слу­ча­и­те, ко­га­то ин­ди­ви­ду­а­л­ни­ят тру­дов до­го­вор е склю­чен са­мо за ра­бо­та през нощ­та, как­то и ко­га­то се при­ла­га на­ма­ле­но ра­бот­но вре­ме по ре­да на чл. 137 от Ко­дек­са на тру­да (КТ).

3. Ко­га­то при су­ми­ра­но­то из­чис­ля­ва­не на ра­бот­но­то вре­ме от­ра­бо­те­ни­те ча­со­ве, но след прев­ръ­ща­не­то им в днев­ни по ре­да на пред­ход­на­та точ­ка, са по­ве­че от ча­со­ве­те на съ­о­т­вет­на­та нор­ма на про­дъл­жи­тел­ност на ра­бот­но­то вре­ме за ме­се­ца (пе­ри­о­да), раз­ли­ка­та е из­вън­ре­ден труд и се зап­ла­ща по чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ.

№ 04-00-01 от 09.07.2001 г.

По­ло­же­ни­ят из­вън­ре­ден труд се зап­ла­ща с уве­ли­че­ние, уго­во­ре­но меж­ду ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля и ра­бо­то­да­те­ля, но не по-мал­ко от раз­ме­ри­те, по­со­че­ни в чл. 262, ал. 1 от КТ.


Ко­га­то не е уго­во­ре­но дру­го, уве­ли­че­ни­е­то за из­вън­ре­ден труд се из­чис­ля­ва вър­ху тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние, оп­ре­де­ле­но с тру­до­вия до­го­вор. В слу­чая се има пред­вид ос­нов­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, ка­то ня­ма преч­ка при из­рич­на до­го­во­ре­ност уве­ли­че­ни­е­то да се да­ва и вър­ху до­пъл­ни­тел­ни­те тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния, оп­ре­де­ле­ни с ин­ди­ви­ду­а­л­ния до­го­вор, с из­к­лю­че­ние на то­ва за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та пред­вид раз­по­ред­ба­та на чл. З, ал. 6 от На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния, при­е­та с ПМС № 133 от 1993 г.

№ 94 КО/115 от 07.04.2003 г.

Съг­лас­но На­ред­ба­та за ко­ман­ди­ров­ки­те в стра­на­та (обн., ДВ, бр. 11 от 10.02.1987 г., изм. и доп.) за вре­ме­то на ко­ман­ди­ров­ка ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те по­лу­ча­ват т. нар. ко­ман­ди­ро­въч­ни па­ри, по ред и ус­ло­вия, ус­та­но­ве­ни в на­ред­ба­та. Ос­вен то­ва, за съ­що­то вре­ме те по­лу­ча­ват и тру­до­во­то си въз­наг­раж­де­ние. Брут­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние не мо­же да бъ­де по-мал­ко от оп­ре­де­ле­но­то по чл. 228 от Ко­дек­са на тру­да.


Раз­по­ред­ба­та на чл. З от НКС пред­виж­да ко­ман­ди­ро­ва­ни­ят да спаз­ва ус­та­но­ве­но­то ра­бот­но вре­ме на пред­п­ри­я­ти­е­то, в ко­е­то е ко­ман­ди­ро­ван. Ко­га­то из­пъл­не­ни­е­то на за­да­ча­та не е пря­ко свър­за­но с ра­бо­та­та на пред­п­ри­я­ти­е­то, в ко­е­то е ко­ман­ди­ро­ван, ко­ман­ди­ро­ва­ни­ят сам оп­ре­де­ля ра­бот­но­то си вре­ме, ка­то се ръ­ко­во­ди от ус­та­но­ве­но­то за не­го ра­бот­но вре­ме и от не­о­б­хо­ди­мост­та да из­пъл­ни за­да­ча­та в рам­ки­те на дни­те, оп­ре­де­ле­ни със за­по­вед­та за ко­ман­ди­ров­ка­та.

От по­со­че­ни­те раз­по­ред­би се виж­да, че и по вре­ме на ко­ман­ди­ров­ка, ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те след­ва да спаз­ват ус­та­но­ве­но­то за тях ра­бот­но вре­ме. В слу­чай че по­ла­гат из­вън­ре­ден труд по вре­ме на ко­ман­ди­ров­ка, то­зи труд тряб­ва да се зап­ла­ти.


№ 94.ДД/235 от 08.05.2003 г. (ИБТ, бр. 6 от 2003 г.)


В раз­по­ред­ба­та на чл. 262, ал. 2 от Ко­дек­са на тру­да е рег­ла­мен­ти­ра­но, че ко­га­то не е уго­во­ре­но дру­го, уве­ли­че­ни­е­то за по­ло­же­ния из­вън­ре­ден труд се из­чис­ля­ва вър­ху тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние, оп­ре­де­ле­но в тру­до­вия до­го­вор. В то­зи текст се има пред­вид ос­нов­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние.

Ня­ма преч­ка при из­рич­на до­го­во­ре­ност меж­ду стра­ни­те да се из­п­ла­ща уве­ли­че­ние и вър­ху до­пъл­ни­тел­ни­те тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния, оп­ре­де­ле­ни с тру­до­вия до­го­вор, с из­к­лю­че­ние на т. нар. клас, тъй ка­то съг­лас­но чл. З, ал. 6 от На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния, до­пъл­ни­тел­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та се зап­ла­ща за дейс­т­ви­тел­но от­ра­бо­те­но вре­ме, в рам­ки­те на съ­о­т­вет­на­та ме­сеч­на про­дъл­жи­тел­ност на ра­бот­но­то вре­ме.


Тъй ка­то из­вън­ред­ни­ят труд се по­ла­га из­вън ус­та­но­ве­но­то ра­бот­но вре­ме, респ. над ме­сеч­на­та про­дъл­жи­тел­ност на ра­бот­но­то вре­ме, на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля се из­п­ла­ща до­пъл­ни­тел­но въз­наг­раж­де­ние за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та вър­ху ос­нов­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, а не вър­ху уве­ли­че­но­то въз­наг­раж­де­ние за по­ло­жен из­вън­ре­ден труд.


№ 94.ДД/235 от 08.05.2003 г.


В раз­по­ред­ба­та на чл. 262, ал. 2 от Ко­дек­са на тру­да е рег­ла­мен­ти­ра­но, че ко­га­то не е уго­во­ре­но дру­го, уве­ли­че­ни­е­то за по­ло­же­ния из­вън­ре­ден труд се из­чис­ля­ва вър­ху тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние, оп­ре­де­ле­но в тру­до­вия до­го­вор. В то­зи текст се има пред­вид ос­нов­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние.


Ня­ма преч­ка при из­рич­на до­го­во­ре­ност меж­ду стра­ни­те да се из­п­ла­ща уве­ли­че­ние и вър­ху до­пъл­ни­тел­ни­те тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния, оп­ре­де­ле­ни с тру­до­вия до­го­вор, с из­к­лю­че­ние на т. нар. клас, тъй ка­то съг­лас­но чл. 3, ал. 6 от на­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния, до­пъл­ни­тел­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та се зап­ла­ща за дейс­т­ви­тел­но от­ра­бо­те­но вре­ме, в рам­ки­те на съ­о­т­вет­на­та ме­сеч­на про­дъл­жи­тел­ност на ра­бот­но­то вре­ме.

Тъй ка­то из­вън­ред­ни­ят труд се по­ла­га из­вън ус­та­но­ве­но­то ра­бот­но вре­ме, респ. над ме­сеч­на­та про­дъл­жи­тел­ност на ра­бот­но­то вре­ме, на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля се из­п­ла­ща до­пъл­ни­тел­но въз­наг­раж­де­ние за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та вър­ху ос­нов­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, а не вър­ху уве­ли­че­но­то въз­наг­раж­де­ние за по­ло­жен из­вън­ре­ден труд.


№ 94КК/114 ат 26.05.2004 г.

Съг­лас­но На­ред­ба­та за тру­до­ва­та книж­ка и тру­до­вия стаж, за 1 ден тру­дов стаж се за­чи­та вре­ме­то, през ко­е­то ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те са ра­бо­ти­ли най-мал­ко по­ло­ви­на­та от мак­си­мал­но ус­та­но­ве­на­та с Ко­дек­са на тру­да нор­мал­на про­дъл­жи­тел­ност на ра­бот­ния ден. Нор­мал­на­та про­дъл­жи­тел­ност на ра­бот­но­то вре­ме през де­ня е до 8 ча­са (чл. 136, ал. 3 от Ко­дек­са на тру­да).

Тру­дът, по­ла­ган в по­ве­че от ус­та­но­ве­но­то ра­бот­но вре­ме, по раз­по­реж­да­не или със зна­ни­е­то на ра­бо­то­да­те­ля и без не­го­во­то про­ти­во­пос­та­вя­не, е из­вън­ре­ден. Из­вън­ред­ни­ят труд за­дъл­жи­тел­но се зап­ла­ща, ка­то ми­ни­мал­на­та ба­за е уре­де­на в чл. 262 от Ко­дек­са на тру­да, но не е пред­ви­де­но вре­ме­то, по­ло­же­но ка­то из­вън­ре­ден труд да се за­чи­та за тру­дов стаж.
Та­ка е и при су­ми­ра­но­то от­чи­та­не на ра­бот­но­то вре­ме - сед­мич­но, ме­сеч­но или за друг ка­лен­да­рен пе­ри­од, не по-го­лям от 4 ме­се­ца.

Ако след прев­ръ­ща­не­то на нощ­ни­те ча­со­ве в днев­ни, от­ра­бо­те­ни­те са по­ве­че от ча­со­ве­те на съ­о­т­вет­на­та нор­ма за про­дъл­жи­тел­ност на ра­бот­но­то вре­ме за пе­ри­о­да на от­чи­та­не, раз­ли­ка­та е из­вън­ре­ден труд и се зап­ла­ща в уве­ли­чен раз­мер съг­лас­но чл. 262 от Ко­дек­са на тру­да, но не се приз­на­ва за тру­дов стаж.

№ 02/225 от 10.08.2004 г.

Раз­по­ред­ба­та на чл. 262 от Ко­дек­са на тру­да ус­та­но­вя­ва уве­ли­че­но­то зап­ла­ща­не на из­вън­ред­ния труд, по­ло­жен през ра­бот­ни­те, по­чив­ни­те и праз­нич­ни­те дни за ра­бо­те­щи­те по тру­до­во пра­во­о­т­но­ше­ние. Нес­паз­ва­не­то на раз­по­ред­ба­та е на­ру­ше­ние на тру­до­во­то за­ко­но­да­тел­с­т­во.

ОБЯВА

Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ)




Търси да назначи Експерт в Регионален офис - Шумен на

Националната мрежа по Колективно трудово договаряне и права на КНСБ



КНСБ е най-голямата национално представителна организация на работниците и служителите в България, пълноправен член на Европейската конфедерация на профсъюзите и на Международната конфедерация на профсъюзите. Предмет на дейност на КНСБ са представителството и защитата на правата и интересите на нейните членове и всички трудещи се чрез участие в национални, секторни и териториални трипартитни органи и структури, колективно договаряне, защита на работните места, поощряване на заетостта, осигуряване на експертна помощ по въпросите на трудовото законодателство, безопасни и здравословни условия на труд. Повече информация за КНСБ можете да получите на www.knsb-bg.org



Изисквания за заемане на длъжността:



завършено висше образование с образователно-квалификационна степен бакалавър или магистър по икономика или право;

познания и интерес в областта на трудовото и осигурително законодателство;

готовност за активно включване в курсове за придобиване и/или надграждане на знания, умения и компетенции;

способност и амбиция за овладяване и поддържане на знанията, уменията и компетенциите в областта на колективното трудово договаряне, трудовите, осигурителни и синдикални права (чрез успешно завършване на специализирано обучение за обучители), както и за последващо консултиране и преподаване на придобитите знания, умения и компетенции в гореспоменатите области;

добри компютърни умения – MS Office, Internet;

комуникативност и умение за работа в екип;

организираност, отговорност и лоялност към организацията и нейните ценности;

инициативност и креативност;

желание и амбиция за личностно и кариерно развитие.



Допълнителни изисквания, даващи предимство:



наличие на специализация или опит в областта на индустриалните отношения;

професионален опит в областта на колективното трудово договаряне, трудовото и осигурително законодателство;

владеене на английски и и/или друг чужд език.







КНСБ предлага:



срочен трудов договор (по проект „Сигурност чрез закона, гъвкавост чрез колективно трудово договаряне”. Проектът се финансира от Европейския социален фонд и Република България);

професионални обучения и възможност за развитие;

работа в динамичен и творчески екип;

социални контакти.



Ако проявявате интерес към възможността да работите в КНСБ, очакваме вашите документи (автобиография, мотивационно писмо, сканирано копие на трудова/осигурителна книжка и диплома за завършено висше образование) не по – късно от 14 януари 2011 г. (петък) на e-mail: hres@citub.net. Препоръчително е автобиографията да бъде изготвена на български език и по европейски образец, който може да намерите на следния адрес: http://europass.cedefop.europa.eu/img/dynamic/c1344/type.FileContent.file/CVTemplate_bg_BG.doc . !!! При изпращане на документи по електронната поща, писма с размер по-голям от 6 МВ могат да не бъдат приети. Препоръчително е изпращането на предварително архивиран пакет от документи.



Само одобрените по документи кандидати ще бъдат поканени на интервю! Всички документи ще бъдат разглеждани в пълна конфиденциалност, съгласно ЗЗЛД!

Намалете стреса по празниците

Коледа и Нова година са предвидени да бъдат най-хубавите дни в годината. Така че е трудно да не попаднете в клопката на огромните очаквания - което означава, че ще се чувствате ужасно стресирани и неудовлетворени. Планирайте предварително - не оставяйте пазаруването за последния момент - и ангажирайте всички членове на семейството в подготовката.


Традиционно жените понасят основния товар на работата около празниците, но даването на задача на всеки - от почистването преди събитието през опаковането на подаръци и подготовката на зеленчуците до подреждането на масата и забавляването на децата, спомага за споделянето на отговорността.
Ако смятате да отседнете при роднини или приятели, обсъдете предварително кой какво ще прави и за какво ще плаща, както и колко дълго ще пребивавате там. Всяко семейство си има собствени коледни традиции (които те маниакално следват), така че преговорете разписанието за деня преди децата да са разкъсали опаковките на подаръците.

Ако събитието е във вашата къща, то вашите правила би трябвало да надделеят, но ако това не стане, пребройте до 10 и просто махнете с ръка: не съсипвайте момента. Правете някои неща заедно, например играйте на настолни игри или излизайте за разходка. И се постарайте да бъдете толерантни.

Някога се смяташе, че напрежението, а за някои хора и самотата по Коледа означават пик на опитите за самоубийство. Но изследванията показват, че има по-малко самоубийства от обикновено - и по-малко постъпвания в болници поради психологични проблеми.

Американско изследване в продължение на седем години на проблеми с психичното здраве по Коледа, извършено от учени от университета "Дюк" установява, че в дните преди Коледа има спад на много от тежките психиатрични проблеми, но има скок на постъпванията в болница с психични проблеми в следващите седмици.

По-редовните количества стрес по коледните и новогодишни празници могат да бъдат преодолени с йога, излизане навън за разходка, тичане или плуване, или чрез топла баня, а Фондацията за психично здраве има и онлайн курс за намаляване на стреса (bemindful.co.uk).

Физическите упражнения намаляват нервността и леката депресия и увеличават самочувствието - все неща, които са полезни по всяко време на годината.

Не намалявайте количествата сън (което е лесно предвид партитата, алкохола и въодушевлението), тъй като ще се чувствате по-малко способни да се справите с Коледа. Бъдете организирани: опитайте се да избягвате опаковане на подаръци след полунощ на Бъдни вечер.

КНСБ ще храни през зимата бедни, възрастни и инвалиди

И през тази зима КНСБ ще осигурява в продължение на 4 месеца топла храна за социално слаби хора, самотни старци и инвалиди по проект „Кухни Спасение“. През следващата седмица предстои да бъде подписан договор между сдружение „Да запазим децата“ към КНСБ, Министерството на труда и социалната политика и фонд „Социално подпомагане“ за реализацията на проекта. Това съобщи за „Шуменска заря“ Анета Денева – председател на Регионалния съвет на КНСБ в Шумен.
По проекта за обществена трапезария шуменската организация на КНСБ ще храни 34 лица, като 17 от тях са от кварталите „Макак“ и „Мътница“, а останалите са от с. Златна нива, община Каспичан. Става дума за хора с увреждания, самотни и болни старци, хора с ниски доходи или без никакви средства. Те ще получават всеки ден топла храна за обяд на стойност 2.20 лева. Проектът ще стартира на 3 януари и ще продължи до 30 април 2011 г.

Коледен турнир по Мини футбол и Волейбол

На 18 и 19.12.2010 г. РС на КНСБ гр.Шумен и ШРСК "Труд спорт и здраве - КНСБ" организират  традиционният коледен турнир по "Мини футбол" и Волейбол от 09 ч. в зала Плиска. Техническата конференция ще се състои на 17.12.2010 г. от 17,30 ч. в зала "Младост".

Пламен Димитров: Най-лесно ни беше с Костов, най-трудно с Виденов

Наказателният кодекс не защитава правото на стачка, а то е гарантирано от документи като Хартата за правата на човека. Това е основната законодателна промяна, която ще търсим през следващата година, заяви лидерът на КНСБ Пламен Димитров в предаването „Денят започва” по БНТ1.

Днес синдикатът отбелязва своята 20-та годишнина. По този повод в НДК ще се проведе Национална конференция с участието на президента Георги Първанов.

„Ние искаме да се обърнем към проблемите на хората, които не са постоянно заети – тези на половин работен ден, занимаващите се с надомна работа и други. Ще фокусираме вниманието си върху тяхната защита”, каза Пламен Димитров.

На въпрос с кои правителства от КНСБ са работили най-лесно той отговори, че най-реформаторският кабинет е бил този на Иван Костов, въпреки всички минуси. „Най-трудно ни беше с кабинета на Жан Виденов. Всички мисля, че студентите свалиха Виденов, но това беше заслуга на синдикатите”, допълни синдикалистът.

Всеки диалог между синдикати и правителство започва лесно и след това става труден, допълни той: „Спомняме си началото на кабинета „Станишев”, тогава беше подписан пакт за сътрудничество, но след две години стана ясно, че този документ не се изпълнява. С новото правителство за сега работим добре, но реформата в БДЖ изостава и е възможно след Нова година да има стачка”.

Пламен Димитров е категоричен, че не може да се говори за национализация на частните пенсионни фондове, така както това е било извършено от премиера Орбан в Унгария: „Към настоящия момент, ако вие се пенсионирате и имате осигуровки в частен пенсионен фонд, вие няма да получавате пенсия от този фонд. В частните пенсионни фондове нямат пари, затова парите ще идват от НОИ”.

Това че таванът за пенсиите ще остане до 2014 г., според лидерът на КНСБ, не е чак толкова голям проблем.

За пенсиите

Преди окончателното  гласуване в пленарна зала на Проекта на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване КНСБ изпрати писмо до председателя на НС и председателите на парламентарните групи на КБ, ДПС, Атака, РЗС, СК, както и до министъра на труда и социалната политика и управителя на НОИ, с което припомни, че съгласно водените преговори и договореностите по тях измененията в чл. 68 на КСО имат предназначение да променят условията за достъп до пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) и да се даде по-голяма тежест на осигурителния стаж, тъй като в него се пресичат потребностите на пенсионната система и интересите на осигурените лица. КНСБ припомни, че постигнатият консенсус между социалните партньори определи за начална дата на тези промени  01.01.2012 година, от която дата по закона започва плавното и постепенно увеличаване на изискващия се осигурителен стаж.

Неприемливо и ненужно е според КНСБ, още от началото на 2011 година  да се прилагат като разделни критерии за достъп до пенсия за ОСВ пенсионната възраст и осигурителният стаж, вместо  сбор от двата параметъра (94 „точки” за жените и 100 за мъжете).Това допълнително утежнява прехода към новите изисквания и не е договорено в Споразумението. През 2011 г. всички проявления на кризата, с цялата им острота, остават валидни, най-вече по отношение на заетостта. Първа жертва на проблемите там ще са хората „на ръба” на пенсионната възраст. Според нас е неприемливо да се игнорират постигнати договорености между социалните партньори и излишно да се нагнетява напрежение, както и да се създават предпоставки за недоволство и охулване на реформите.

Искам да цитирам част от писмото до НС:

„Настоятелно Ви молим в пленарна зала да се предложи промяна в решението на Комисията, така че и през 2011 г. за достъп до пенсия за ОСВ да се прилага сбор от осигурителен стаж и възраст, както е в момента. Няма непреодолими причини за такава промяна, нито пък ще се породят сериозни финансови предизвикателства. „

Ключов проблем в споровете между социалните партньори и основен повод за 15-хилядния протестен митинг пред Парламента беше запазването на условията за достъп до пенсия за ОСВ за работещите в първа и втора категория труд до края на 2014 г. Както знаете след продължителни и не лесни преговори се постигна компромисен консенсус по този въпрос, който фигурира и в подписаното Споразумение между партньорите и Министър-председателя на РБългария г-н Б. Борисов.

С внесения и приет за второ четене законопроект се деформира принципната договореност за запазване на действащите условия за т.н. категорийни работници и служители, или по-точно за една  част от тях,  които работят при най-тежките и опасни условия на труд.

КНСБ отправи молба до  народните представители в пленарна зала да отхвърлят т. 2 от § 26 на проекта (по доклада на  Комисията) и да запазят досегашния ред за определяне на пенсиите и  преизчисляване на осигурителния стаж на миньорите. В противен случай ще се породи недоволство с трудно управляеми последици.

КНСБ постави с особена острота пред  народните представители, необходимостта на пленарното заседание за второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на КСО да решат отпадане на т.10 от чл. 328, ал. 1 от КТ. България е единствената страна в ЕС, в която придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст е повод човек да бъде лишен от друго право – правото на труд. Във всички документи на европейските институции, не само в областта на пенсионното осигуряване, но и в сферата на икономиката и заетостта,  гласувани с участието на българските власти, удължаването на трудовия живот, улесняване на оставането на пазара на труда за т.н. „сеньори” , т.е по-възрастните работещи, е условие за растеж, заетост и реформиране на пенсионните системи. Същите неща се пишат и в националните доклади и документи от българските експерти, институции и правителството. Министърът на труда дори бе поел определен ангажимент за отпадане на т. 10 от чл. 328, ал. 1 от КТ в хода на преговорите по пенсионната реформа. Тава не се реализира чрез  законопроекта, но по неясни съображения се отхвърля и от водещата Комисия на НС.

КНСБ е организация, която познава много добре ценностите на Европейския социален модел, както и целите на Зелената книга на ЕК ” За адекватни, устойчиви и сигурни европейски пенсионни системи”. Ние оценяваме високата обществена значимост и отговорностите при решаването проблемите на пенсионната система и затова непримиримо отстояваме   както правата на хората, чрез искането за финансова стабилизация на системата / повишаване на приходите „на входа”/, така  и „на изхода” – с оглед подобряване правата на хората и адекватността на защитата, отчитайки и демографските проблеми в страната ни. 

Анета Денева - председател на РС на КНСБ Шумен

Относно публикувани в сайта на МТСП отговори на питания свързани с промените в режима на отпуските

В сайта на МТСП се публикуват отговори на питания свързани с промените в режима на отпуските след измененията и допълненията в Кодекса на труда, Закон за държавния служител и решението на Конституционния съд по някои текстове свързани с ползването на отпуски.
За съжаление констатираме, че една част от отговорите са неверни, некоректно интерпретират и тълкуват закона и в крайна сметка:

• насочват общественото мнение в погрешна посока;
• създават в специалисти прилагащи трудовото право по места неточна представа и нагласа за прилагане на правните норми на КТ и ЗДСл по отношение на ползването на отпуски за 2010г.

Според въпросните отговори и становища:
- платеният годишен отпуск за 2010г. се ползва по новите правила, по един и същи ред, без значение дали е придобит/заработен преди влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (в сила от 03.08 2010г.) или след него.
- неизползвания до края на календарната година платен годишен отпуск за 2010г. се „губи”;
и други подобни, които определяме, като неверни и манипулативни.
Тези, предполагаме експертни, а не официални  схващания са неправилни и не отговарят на новите хипотези на Кодекса на труда и Решение № 12 на Конституционния съд от 11 ноември 2010г.
Чрез тях закона се тълкува превратно, лансират се тези, съгласно които:
- от отпуска за 2010г. единствено работодателят можел да отложи и то ни повече от 10 дни за следващата година
- ако остатъка от неотложения отпуска за 2010г. не се ползва до края на календарната година той може да се ползва реално, нито да се изплаща чрез обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение след 01.01.2011г.
- възможно било само да се ползва до края на 2010г или да се получи обезщетение ако трудовия договор бъде прекратен до края на 2010г.
- на практика се създава нов термин в трудовото законодателство - „загубен отпуск”, което по наше мнение  е недопустимо.
В крайна сметка, чрез тези „експертни” публикации се постига  резултата целен от отменените от Конституционния съд норми - отнемане на права и заработени пари от работници и служители. Със съжаление трябва да констатираме, че за пореден път чрез подобни ”експертни„ становища, чрез сайта на МТСП се преиначава волята на законодателя и се създават проблеми с оглед ползването на законови права.
КНСБ изразява несъгласие с подобно тълкуване и въобще с този  „експертен” подход за завоалирано налагане на едно схващане за действието на определени правни норми по които има и други становища. Такова е обявено преди близо месец на сайта на КНСБ - www.citub.net – КНСБ в действие-позиции и становища – «След решението на конституционния съд. Какво става с режима на ползване на отпуските?” . В него аргументирано е обосновано друго виждане и правни възможности за решаване на проблемите с неползваните отпуски за 2010г.
За случая в нарочен разговор бе информиран Министъра на труда и социалната политика. Настояваме за огласяване на официална позиция по тези въпроси и преустановяване на манипулативните” експертни” отговори и тълкувания по тях.

Президент на КНСБ
(инж.П.Димитров)

Линията на бедност за страната за 2011 г. - „замразена” на 211 лв.

КНСБ категорично възразява срещу подобен подход и настоява при избора на официална линия на бедност да се съблюдават обективните статистически данни, което (поне при сегашната ситуация) с нищо не застрашава Бюджет-2011.


При обсъждането в комисия, а и впоследствие в НСТС бе спестена голяма част от обективната информация на Националния статистически институт от изследването на бюджетите на домакинствата в Република България през 2009 г., която е в основата на Методиката за определяне и актуализиране на линията на бедност (ПМС №345/18.12.2006 г.). Това ни дава основание да се съмняваме в коректността на взетото решение, без да са налице убедителни аргументи, произтичащи от горецитираната Методика.

При медианен разполагаем еквивалентен доход от 384,37 лв. на еквивалентна единица, при избора на линия на бедност е избрано съотношение към него от 55%, т.е. размерът на линията на бедност се определя на 211 лв. Няма никакви основания да се променя досега утвърдената практика на използване съотношение 60% от медианния доход (линия на бедност 231 лв.), която осигурява съпоставимост със страните-членки на ЕС. Още повече, че обективните статистически данни показват като методически най-правилен избора на съотношение от 65%, т.е. линията на бедност би следвало да се фиксира на 250 лв.

И за да не останат Вашите читатели с впечатлението, че тези проценти и числа са „измислени” ,искам малко пояснение по методиката:

Съгласно методиката изборът на процентно съотношение спрямо медианния доход трябва да гарантира задоволяването на минимални жизнени потребности, като за целта се използват два показателя:

- минимален дневен калориен прием на еквивалентна единица 2700 ккал.;

- съответствие на равнището на разходи за потребление на хранителни стоки със средното такова за 20-те процента от домакинствата с най-ниски доходи (първите две децилни групи).

Ако при първия показател изискването се покрива от един по-широк диапазон на съотношението (50-70%), то при втория показател определно везните наклоняват в избора на вариант – линията на бедност да бъде 60-65% от медианния еквивалентен доход (налице е дори пълно съвпадение на данните при съотношение 65%).

Относителен дял на разходите за храна от общия потребителски разход на еквивалентна единица (в%)

Средно за първите две децилни групи 52.8

При съотношение на ЛБ като 50% от медианния доход 55.0

При съотношение на ЛБ като 55% от медианния доход 54.3

При съотношение на ЛБ като 60% от медианния доход 53.6

При съотношение на ЛБ като 65% от медианния доход 52.8

При съотношение на ЛБ като 70% от медианния доход 52.1



От гореизнесеното следва, че при избора на линия на бедност не са съобразени в пълна степен изискванията на Методиката и неправомерно е взето решение за размер от 211 лв. Фактически това означава „замразяване” на линията на бедност на равнището от 2010 г., при това трябва да се има предвид, че данните на НСИ, които се използват, са с 2-годишен лаг. Всякакви допълнителни съображения - за криза в икономиката, ниска инфлация и др. подобни, са несъстоятелни, защото линията на бедност е обективна величина и тя в никакъв случай не бива да се коригира съобразно нечии предпочитания. Впрочем да припомним, че издръжката на живота през септември 2010 г. нарасна с 4.9% на годишна база. В случая оставаме с убеждението, че линията на бедност се манипулира (адаптира) към ниските доходи в страната с политически цели и избягването на „неудобни сравнения”.

За сведение, 2010 година е определена за Европейска година за борба с бедността и социалното изключване. И какво от това, ако това включва предлагане на мерки, чийто резултат все повече хора не успяват да усетят. Пример за това е следното добро намерение:

„Основните приоритетни теми на годината са борба с детската бедност и предаването й между поколенията, активно включване на най-отдалечените от пазара на труда, равен достъп до услуги, образование, здравна грижа, култура и спорт, преодоляване на дискриминацията, социално включване на хората с увреждания и равенство на половете в политиките за борба с бедността”.

92 % от българите заявяват категорично, че мизерстват. Не просто, че парите не стигат или че са бедни, а мизерстват. Дори и да не сверим впечатленията от собственото си битие и това на околните с данните на „Евробарометър”, ние си го усещаме. Нещата у нас не са никак розови. Само през 2008 година делът на работещите бедни е 7,1%. Това прави приблизително 200 000 души. Без да са безработни, тези хора не могат да си позволят нищо друго, освен плащане на сметки и елементарни битови потреби.

Макар официалните данни да сочат, че и в европейски мащаб съществува подобна тенденция към обедняване, критериите за оценка на бедността са много различни от нашенските.

Европейците определят бедността по различен начин – „за около една четвърт от хората човек е беден, когато разполага с толкова ограничени средства, че не може да участва пълноценно в обществото, в което живее”. 22 разпознават бедността като невъзможност да си позволиш основни стоки, 21 % бедността означава да разчиташ на благотворителност или „обществени субсидии”.

Европейците не знаят и не им трябва да знаят какви са нашите представи и затова, може би, данните на социолозите показват, че като цяло в ЕС три четвърти от европейците преценяват , че бедността при тях е широко разпространена.

Унгарците обаче са по-черногледи и от нас, българите. Бедността е сочена като личен проблем от 96% от тамошните хора.

Бедните Българи са около 1 200 000 души. У нас прагът за бедност измерен в евро е почти три пъти по - нисък от новите страни членки на ЕС и 13 – пъти по-нисък от старите страни членки при равни цени на стоки и услуги. Доходите паралелно са в пъти по – ниски и осигуряват по-нисък жизнен стандарт. Икономистите обясняват този факт с високия ДДС. Това е регресивен данък и дела от семейния бюджет на бедните е много по-голям от този на богатите.

Най-уязвими са ромите, които заемат 40% от бедното население в България. Основните групи по показател бедност са: пенсионерите, безработните, самотните родители, многодетните семейства, работещите на минимална заплата или гравитиращи около нея. За крайно бедни се считат пълнолетни с доходи под 145 лв. месечно.

В по-големите градове бедността е по-малка. Заплатите в София са с до 400% по-високи от тези в страната, което води до вътрешна миграция към големите градове.

Динамика на СРЗ за 2010 г

1.Средната работна заплата за страната през трето тримесечие на 2010 г. е нараснала с 9,4 % спрямо същия период на `2009. Положителен принос за този резултат дава всеки тримесечен период, като само последното ІІІ тримесечие на `2010 се установява номинално намаление спрямо предходното второ, с 2 лв. или - 0,3 %.


Средната работна заплата в обществения сектор пред трето тримесечие на 2010 г. е увеличена със скромните 4,7 % (спрямо ІІІ тр.`2009), като през І тр.е отчетено намаление с – 2,7 % и през ІІІ тр. заплатата е непроменена.

Средната работна заплата в частния сектор през трето тримесечие на 2010 г. отбелязва положителен ръст с 11,8% (спрямо ІІІ тр.`2009) благодарение на последователно текущо нарастване и само през трето тримесечие запазва стойността на предходното второ`2010.

2. За разгледания период (ІІІ`2010/ІІІ`2009) броят на наетите лица, среден списъчен брой, намалява драматично с 158649 човека или спадът се измерва с – 7,1 %. Намалението е както през ІV трим`2009 (- 4 % спрямо ІІІ тр.`2009), така и през І тр.`2010 (- 5,1 % спрямо ІV тр.). При останалите две тримесечия на 2010 г. е фиксирано леко нарастване с по около 1 %, което е резултат главно от традиционните сезонни фактори и осезаем принос на селско, горско и рибно стопанство и на туризма.

3. Промяната в начислените средства за работна заплата по тримесечия общо взето съответства на намалението на заетостта, но спадът им е по умерен и нисък: през ІV`2009 само – 0,14% и през І`2010 достига – 3,1%. От второ тримесечие започва нарастване, като се възстановява и надхвърля стойността на базовото ІІІ тр.`2009. В резултат през ІІІ тр.`2010 за заплати са начислени почти 69 млн.лв. повече от ІІІ тр.`2009 или за периода е постигнат положителен ръст от 1,76 %.

Посочените факти потвърждават логичната зависимост между динамика на наетите лица и на средствата за работна заплата, при което средната работна заплата е естествен аритметичен резултат. По-високият темп на намаление на средносписъчния брой наети лица в сравнение с този на начислените средства за работна заплата обуславя положителният ръст на средната работна заплата.

Влияние върху поддържането и лекото нарастване на средната заплата оказва и обстоятелството, че икономическите затруднения в повечето сектори доведоха до съкращения предимно на ниско и средноквалифицирани работници и служители със съответно заплащане в по-ниските диапазони на заплатите. Коментари от типа „несъобразяване с кризата” „липса на икономически обосновани предпоставки” са неточни, най-малкото защото почти отсъства номинално увеличение на индивидуалните заплати при постигната положителна промяна в структурата на заетостта и отчетливото нарастване на производителността на труда.

Предложенията на КНСБ за промени в Проектобюджет 2011

. Сектор образование


Средно образование



За 2011 г. са намалени средствата за национални програми за развитие на средното образование. Това ще затрудни функционирането на част от извънкласни и извънучилищни дейности и уплътняването на учебния процес.Предлагаме в бюджета за 2011 г. да се планират допълнителни средства минимум в размер на 56 млн. лв. в т.ч. за :

1. Поетапното въвеждане на целодневната организация на учебния ден за учениците от І клас - допълнително 5,0 млн. лв.;

2. Пълния задължителния обхват на децата на 5 годишна възраст в детските градини - допълнително 7,0 млн.лв.;

3. Националната програма „Оптимизация на училищната мрежа”, мярка „Изплащане на обезщетения на персонала” и мярка „Без свободен час” – 20,0 млн.лв.;

4. Модернизация на професионалното образование, обновяване на учебно-практическите бази оборудването в професионалните училища, работилници, лаборатории и др. - 4 млн.лв.;

5. Капиталови разходи за подмяна на ИКТ – допълнително 20,0 млн. лв.

Напомняме за необходимостта от бързо възстановяване на правото в средното образование да се работи със 100 % достигнатия Единния разходен стандарт за финансиране на дете и ученик.

Висше образование

Предлагаме в частта “Субсидия за издръжка на обучението на студентите” да се отрази реалния ръст на студентите с 10,6 % или 165 267 учащи се (в абсолютно изменение с 15 835 студенти в повече) и тя да се формира въз основа на базов норматив от 693 лв. Необходимо е да припомним, че два пъти ревизираната субсидия от бюджета на висшите училища през 2010 г. най-вече се е отразила на основния компонент за издръжката на обучението, какъвто е базовия норматив. Той, на практика, се редуцира от 963 лв /2009/ на 693 лв.(2010), а в проекта на бюджета за 2011, гласуван на първо четене в Народното събрание, е намален на 630 лв.

Предложението за промяна се отнася до Приложение № 1 към чл. 6, ал. 2, както и до новите трансфери от бюджета на Министерството на образованието, младежта и науката за държавните висши училища, формирани на базов норматив от 693 лв. и увеличени с 22 069 400 лв. за 2011 г.



По проектобюджета на НЗОК за 2011 г.

В представения последен вариант на проект за Закон за бюджет на НЗОК за 2011 г. бюджетът по приходите и трансферите е на обща сума 2.633,730 хил. лева .

Здравноосигурителните плащания са увеличени с 8 млн. лв. , което е крайно недостатъчно за ритмично изплащане от НЗОК на извършените здравни дейности от лечебните заведения през цялата следваща година.

По - важното обаче е, че като цяло, парите не са повече, а са извършени счетоводни операции с които се цели да се прикрие недостигът на финансови средства в бюджета на НЗОК за 2011 г :

1. Касата ще предостави трансфери от 340 млн.лева на МЗ за заплащане на медицинска помощ и лекарствени продукти, които няма да са достатъчни за МЗ да се разплаща за спешна, психиатрична помощ и др. Ще се повтори практиката от 2010 г.- болниците не са получавали пари от МЗ за спешна помощ , хемодиализа и психиатрия от месец юли. До края на годината за тази цел ще са нужни още 58 млн. лева.

Такива прехвърляния на плащания от един публичен фонд (НЗОК) в държавно ведомство (МЗ), са незаконосъобразни, тъй като НЗОК сключва договори с изпълнителите за заплащане на извършени здравни услуги само на ЗЗОЛ. МЗ не е изпълнител на здравни услуги за касата и трансфериране на средства към него - това противоречи на ЗЗ и ЗЗО. Законът не позволява с пари от вноски да се финансира лечение на неосигурени. За да изпълнява своите функции, МЗ трябва да получава финансови средства от държавния бюджет.

2. През 2011 г. от предвидения бюджет на НЗОК ще се разплатят 100 млн. лева стари задължения за предходната 2010 г. Следователно се допуска отново нарушение на закона чрез безпрецедентна актуализация със задна дата на бюджета на НЗОК за 2010 г. С приемането на новия бюджет за 2011 г. няма клауза в сегашния НРД за 2010 г. неговото действие да се разпростира и върху 2011 г.

3. Цените и обемите за заплащане на медицинската помощ се определят в съответствие с бюджета на НЗОК за съответната година.

С тази промяна в ЗЗО се утвърждава остарялата практика за ценообразуване въз основа на т.нар. „остатъчен”принцип, което няма нищо общо с реалното, научнообсновано остойностяване на здравните услуги.

КНСБ не приема предложения проект на закон за бюджета на НЗОК за 2011 г., тъй като независимо от новите вътрешни бюджетни ротации на практика и през следващата година здравната система няма да получи необходимите финансови средства, въпреки обещанията на правителството за покриване на извънболничната, медикодиагстичната и болнична помощ.

ІІІ. Общински бюджети

Конфедерацията на независимите синдикати в България и Националното сдружение на общините в Република България се обединяват в следните основни предложения :

1. За транспортна достъпност и предотвратяване на опасността от бедствено положение през зимния период

• Общинската пътна мрежа е 23 000 км или около 65% от пътищата на страната. С предоставените средства в размер на 42,5 млн. лв. реално се падат по 1880 лв. на км, което е над 5 пъти по-малко от реалната необходимост – поддръжката на 1 км път струва над 10000 лв.

• В предходните години общините са дофинансирали тази дейност със собствени средства в размер до 250 - 300 млн. лв.

• През 2009 г. този принос е едва 50 млн. лв. поради намалените собствени приходи. Ситуацията през 2010 г. още повече се влошава от гледна точка на продължаващия спад на собствените приходи.

• Състоянието на пътищата е изключително тежко, а това в много населени места води до липсата на нормален достъп на населението до здравни, образователни и други обществени заведения.

ПРЕДЛАГАМЕ:

Субсидията за общински пътища да се завиши с 7,5 млн. лв. - от 42,50 на 50 млн. лв., с което да се осигури поддръжката поне на пътищата до средищни училища, болници и други центрове за публични услуги.



Тежките атмосферни условия през последните години изправиха по-голямата част от общините пред сериозни затруднения.

• През първото тримесечие на 2010 г. годишните средства за снегопочистване са изразходвани на 80%, а някъде и до 100%.

• Общините имат двойно повече натрупани задължения спрямо предходната година.

• На практика през месеците ноември - декември има реален риск общините да не са в състояние финансово да осигурят снегопочистването.

ПРЕДЛАГАМЕ:

Увеличение на средствата с 6 млн. лв. - от 14 на 20 млн. лв.



3. За минимални условия за поддръжка на общинската инфраструктура

• От 2009 година до сега капиталовата субсидия за общините е намалена 2,5 пъти. Действително през последните години основният инвестиционен ресурс на общините идва по линия на европейското финансиране.

• Усвояването на европейските средства налага извършването на предварителни разходи със собствени или от държавен трансфер средства – за отчуждаване, проектиране, финансови услуги, непредвидени разходи, съфинансиране на така наречената „финансова дупка” (за бъдещи приходи от изпълнявания проект). Това са значителни средства за общините, които не се възстановяват от проектите.

• Така има опасност 100 лева от европейските фондове да не бъдат използвани, защото не могат да бъдат поети свързаните с тях 10 лв.

• В приоритетните сфери на Европейските фондове не са включени всички елементи на общинската инфраструктура. И за тяхната поддръжка общините трябва да разчитат на държавни субсидии, поради абсолютна невъзможност да покрият тези разходи със собствени приходи.

ПРЕДЛАГАМЕ:

Увеличаване на капиталовата субсидия с 22,3 млн. лв. (от 27,7 на 50 млн. лв.)



4. За запазване на административния капацитет в общините

• През последните години общините оптимизираха своята администрация чрез ежегодни съкращения. От 2008 г. до сега са съкратени около 20% от общинската администрация.

• След актуализацията на бюджет 2010 г. бяха съкратени близо 1000 човека, а в по-голямата част от общините бяха въведени различни временни мерки, като неплатени отпуски и 4-часов работен ден. Има реално намаляване на възнагражденията на администрацията с минимум 25%, за да се гарантира все пак нормалната работа.

• Разчетите показват, че при планираните средства за 2011 г. още 2000 човека ще загубят работните си места.

• 45% от общините имат численост на администрацията до 50 човека (има и общини с администрация 15 - 20 човека). Нещо повече съществуват длъжности, освен изборните, които по закон не могат да бъдат съкратени - главен архитект, счетоводител, главен секретар, данъчни и др. Масова практика е, особено в по-малките общини, един служител да съвместява до 2 - 3 функции, което е в ущърб на качеството на работа.

ПРЕДЛАГАМЕ:

Компромисно решение - увеличаване на трансфера само с 14 млн., с което се остава далеч под нивото на началото на 2010 г. (с 12 млн. лв. по-малко), но ще позволи съхраняването на минимално равнище на кадрови капацитет в общините, способен да осигурява съответните услуги.



5. По отношение ролята на общинските бюджети в сферата на здравеопазването, предлагаме:

Преразглеждане на единните разходни стандарти във функция „Здравеопазване” за детска ясла, яслена група в ОДЗ, за медицинско обслужване в здравни кабинети в посока достигане нивото на ЗДБРБ за 2010 г. (около 7,8 млн. лв.). За да се гарантират здравните нормативи и опазване здравето на децата е наложително да се преразгледат размерите на единните разходни стандарти.

След решението на конституционния съд.

Уважаеми колеги,


Решение №12/11.11.2010г. на Конституционния съд по конституционно дело № 15 от 2010г. вече е факт. Какви са непосредствените последици от това решение върху режима на ползване на отпуските

В следващите редове правим кратък коментар предназначен да подпомогне синдикалния актив на КНСБ в разбирането на новите хипотези, които възникнаха след произнасянето на Конституционния съд по въпроса относно противоконституционността на чл. 176, ал.3, чл. 224, ал. 1 и § 3е от Кодекса на труда, както и по аналогичните разпоредби от Закона за държавния служител (чл. 59, ал. 5 / чл. 61, ал. 2 / § 8а).



I. Чл. 176, ал. 3 КТ „Правото на работника или служителя на платен годишен отпуск се погасява след изтичане на две години от края на годината, за която се полага този отпуск. Когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на ал. 2 правото на работника или служителя на платен годишен отпуск се погасява след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му.”

Чл.176, ал.3 от КТ въведе давностен срок за ползване на отложения платен годишен отпуск, като отпадна правната възможност неизползуваният размер на платения годишен отпуск да се използва от работника или служителя до прекратяване на трудовото правоотношение с работодателя.

Текстът бе оспорен пред Конституционния съд, който определи, че тази законова хипотеза не противоречи на Конституцията на Р България и я остави в сила.

Като основни аргументи за решението си Конституционният съд изтъкна следните съображения: „Давността е правен институт на цялото право.... Погасителната давност има за цел да създаде стабилност чрез представянето на възможност да се упражнят права във времеви граници.... Предвиждането на давностен срок е въпрос на правна политика на държавата, действува стимулиращо за упражняването на права и не противоречи на чл. 4, чл. 16, чл. 48, ал. 1 и ал. 5 от Конституцията. Предвидената в чл. 176, ал. 3 от КТ давност има действие занапред.”

Това означава, че правната норма запазва действието си и продължава да се прилага по същия начин т.е. след изтичане на 2-годишен давностен срок правото на ползване на неизползвания платен годишен отпуск се погасява (повече не може да се ползва).

А). Законодателят изрично е указал, че правото на работника или служителя на платен годишен отпуск се погасява след изтичане на две години от края на годината, за която се полага този отпуск. Този принцип се отнася за всеки изрично отложен от работодателя отпуск по реда на чл.176, ал.1 от КТ.

Б). За отпуска отложен по реда и при условията на чл. 176, ал. 2 КТ от страна на работника/служителя, законът е предвидил правото на работника/служителя на платен годишен отпуск да се погасява след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му.

От съществено значение е да се отбележи, че 2-годишният давностен срок по чл. 176, ал. 3 от КТ ще се прилага само за отпуските, които са придобити след влизане на ЗИДКТ в сила (ДВ, бр.58 / 30.07.2010г.). Правната аргументация на тази хипотеза ще бъде разгледана в следващата точка II-ра.

Що се отнася до оспорения текст на чл. 59, ал. 5 от Закона за държавния служител, то той е с еднакво съдържание с чл. 176, ал. 3 от КТ и се отнася за ползването на платен годишен отпуск от държавни служители по служебно правоотношение, за които се прилага Закона за държавния служител. С нормата на чл. 59, ал. 5 от ЗДСл също се въвежда 2-годишна давност за упражняване правото на платен годишен отпуск. Конституционният съд постанови, че законовата хипотеза не противоречи на Конституцията на Р България, като се позова на същите аргументи изтъкнати и в полза на чл. 176, ал. 3 от Кодекса на труда.



II. § 3е. „Неизползваният до 1 януари 2010 г. платен годишен отпуск за предходни календарни години може да се ползва само до 31 декември 2011 г.”

Текстът събуди противоречиви отзиви. Президентът на Република България наложи вето върху него, което по-късно бе преодоляно от мнозинството в Народното събрание.

Чрез него се въведе един окончателен срок, до който могат да бъдат ползвани придобитите и натрупани, като неползвани, платени годишни отпуски за периода от време до 2010г. След тази дата те нямаше да могат да бъдат :

1. ползвани реално или;

2. обезщетени с обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение.

Конституционният съд на Република България определи тази правна норма като изцяло противоконституционна.

Основните мотиви, които Конституционният съд използва, за да аргументира решението си, са следните:

- чрез §3е от Преходните разпоредби на КТ се прави нова правна преценка на последиците от едно възникнало право при различна правна уредба т.е. нарушава се общ принцип – забраната за обратно действие на законите, което в случая води до отмяна на права;

- §3е не отменя правото на отпуск, той накърнява правото на ползване на платен годишен отпуск, придобит при уредба, която не предвижда давност за погасяване на правото на ползване. Затова е налице ограничаване на правото на ползване на платен годишен отпуск, който не е ползван до 1 януари 2010г. Достатъчно е, че е налице възможност, създадена от правното регулиране, в някои случаи да се блокира правото на ползване на платен годишен отпуск, за да се стигне фактически до отмяна на основно конституционно право;

- когато възникнало основно право на гражданите (в случая правото на отпуск) не може да породи правни последици, предвидени в правната уредба, действаща към момента на възникване, а с обратно действие на правна норма се предвидят неблагоприятни за носителя на правото последици, се нарушава правната сигурност и предвидимост. Те са задължителни елементи от съдържанието на правовата държава, гарантиращи правата на личността и свободното развитие на човека. Поради тези съображения е недопустимо с изменения в законодателството да се въвеждат неблагоприятни последици за работниците и служителите като резултат от твърдението, че обществените отношения са претърпели промяна;

- §3е противоречи на принципите на социалната държава, тъй като ограничава едно основно социално право – правото на упражняване на платения годишен отпуск, което право е тясно свързано с правото на труд по чл. 48, ал. 1 от Конституцията и чл. 16 от Конституцията предвиждащ, че „трудът се гарантира и защитава от закона”.

Решението на Конституционния съд за отмяна на §3е от Преходните разпоредби на КТ поставя редица интересни въпроси свързани с ползването на отпуските, които са натрупани преди и след влизането в сила на ЗИДКТ:



Първи въпрос - Ще важи ли 2 - годишният давностен срок по чл. 176, ал. 3 от КТ за ползването на отпуските натрупани в периода преди 2010 година?

Отговорът е отрицателен, а аргументите са в решението на Конституционния съд за обявяване на §3е за противоречащ на Конституцията.

Давностният срок по §3е от КТ бе отменен като противоконституционен, поради факта, че въвеждането му доведе до недопустими изменения в законодателството, чрез които възникнаха неблагоприятни правни последици за работника/служителя въз основа на аргумента, че обществените отношения са претърпели промяна. Дори и обществените отношения да са претърпели промяна е недопустимо на материални правни норми да се придава обратно действие, което в случая води до отмяна на права или най-малкото блокира правото за ползване на придобити права, като създава неопределеност и несигурност в правния мир. Поради тези причини хипотезата на §3е от КТ бе отменена като противоконституционна.

В същото време обаче давностният срок по §3е от КТ притежава същите правни характеристики като давностния срок по чл. 176, ал. 3 КТ. Няма как да бъде и различно, защото и в двата случая става дума за института на „давностния срок”, характерен за всички отрасли на правото. Разликата между двата давностни срока е в тяхната насоченост.

Първият (по §3е от КТ) е насочен към неползваните отпуски преди 2010г., а вторият (по чл. 176, ал. 3 от КТ) към неползваните отпуски за 2010 година и следващите. Тоест причината единият да бъде обявен за противоконституционен (§3е от КТ), а другият не (чл. 176, ал. 3 от КТ) е, че първият чрез нарушаване на забраната за обратно действие на законите накърнява правото на ползване на платен годишен отпуск, придобит при уредба, която не предвижда давност за погасяване на правото на ползване. В същото време чрез хипотезата на чл. 176, ал. 3 от КТ също се въвежда давностен срок, но той не нарушава принципа за обратно действие на законите, защото е насочен само към правото на ползване на отпуските, които са / ще бъдат придобити по новия режим.

Това означава, че ако за натрупаните отпуски до 2010г. започне да се прилага давностния срок по чл. 176, ал. 3 от КТ, то това също би нарушило забраната за обратно действие на законите и правната норма би страдала от същите пороци, поради наличието, на които §3е от КТ бе отменен като противоконституционен.

В полза на становището, че давностният срок по чл. 176, ал. 3 от КТ не бива да се прилага за неползваните отпуски до 2010г., съществува още един аргумент. Той се извежда от хипотезата на чл. 176, ал. 3 от КТ, съгласно която ”правото на работника или служителя на платен годишен отпуск се погасява след изтичане на две години от края на годината, за която се полага този отпуск.” Това означава, че ако 2-годишният давностен срок се прилага и за неползваните отпуски натрупани преди 2010г., то работниците/служителите, които не са ползвали отпуски за 2007г. и предходните години, въобще няма да имат правото да ги използват поради простата причина, че са изтекли над „две години от края на годината, за която се полага този отпуск.” т.е. те вече са загубили правото на ползване на тези отпуски. При подобна ситуация хипотезата на давността по чл. 176, ал. 3 КТ веднага би се превърнала в противоконституционна.



Втори въпрос - Ще важи ли 2-годишният давностен срок по чл. 176, ал. 3 от КТ за отпуските, които са придобити през 2010 година, но преди влизането в сила на ЗИДКТ (периодът от 1 януари 2010г. до 30 юли 2010г.) ?

Съгласно българското законодателство минималният размер платен годишен отпуск, за всяка отработена година (чл. 155 КТ, респ. чл. 56, ал. 1 ЗДСл) плюс минималния размер допълнителен платен годишен отпуск (чл. 156 КТ, респ. чл. 56, ал. 3 ЗДСл) се придобиват от работника/служителя и съответно му се дължат съобразно отработеното от него време за календарната година. Ето защо, ако например даден работник/служител е работил/служил само 6 месеца през годината, той ще е придобил (ще има право), само на половината от минималния размер отпуск, т.е. 10 дни, а не пълният размер от 20 дни, съгласно чл. 155, ал. 4 КТ.

Това означава, че към момента на влизане на ЗИДКТ в сила (обн. 30.07.2010г.) работниците/служителите на практика вече са заработили и придобили над половината от полагаемия им се отпуск за 2010г. Ако трябва да бъдем точни това означава, че полагаемият се отпуск за първите 7 месеца от 2010г. (януари, февруари, март, април, май, юни и юли) е придобит по силата на стария ред. За всеки от тези месеци работникът/служителят е заработил по 1,67 дни платен отпуск, или общо за времето от януари до края на юли 2010г. - 12 дни платен годишен отпуск (7месеца х 1.67дена=11,69).

Този факт води до основателния извод, че аргументите сочещи, че за отпуска натрупан до 2010г. не трябва да се прилага 2-годишния давностен срок, важат с пълна сила и за отпуска заработен и придобит от началото на 2010г. до влизането на ЗИДКТ в сила (до 30 юли 2010г.). Тоест новият ред на ползване се разпростира само върху отпуските, които ще бъдат придобити като право след влизането на ЗИДКТ в сила (след 30 юли 2010г.). За останалите отпуски, които са придобити през 2010г., но преди влизането в сила на ЗИДКТ важи стария ред и върху тях няма да се разпростира 2-годишния давностен срок по чл. 176, ал. 3 от КТ.



Трети въпрос - По кой ред би следвало да бъде отложено ползването на отпуск за 2010г., който обаче е заработен преди влизането на ЗИДКТ в сила (обн. 30 юли 2010г.).

Разсъждавайки върху аргумента на Конституционния съд (на закона не може да се придава обратно действие) считаме, че отпуските придобити и заработени преди 30 юли 2010г. трябва да бъдат отлагани по реда, по който са възникнали т.е. по стария съществуващ ред. Тоест за тях не следва да се прилага чл.176, ал.1 и 2 КТ в новата им редакция.

Така например, ако по реда на чл. 176, ал. 1 КТ даден работодател иска да отложи някаква част от отпуска за 2010г.(ако все още не е ползван), то той ще може да отложи 10 от минимум 10 дни, а не 10 от минимум 20 дни (пълния размер на отпуска по чл.155, ал.4 КТ).

В това отношение е необходимо във всяко предприятие, фирма, учреждение и т.н. да бъде изчислено колко точно дни платен годишен отпуск по чл. 155 и 156 от КТ са заработени преди влизане в сила на ЗИДКТ (преди 30.07.2010г.). Въз основа на направените изчисления би било удачно да се направи списък с цел разграничаване на отпуските придобити по новия и по стария ред, за да се установи кой ред за ползване е необходимо да се прилага.

Що се отнася до § 8а от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния служител, който по текст и съдържание е идентичен с § 3е от Преходните разпоредби на КТ, важат същите аргументи за противоконституционност, поради противоречие с чл. 48, ал. 5, чл. 16, чл. 48, ал. 1, чл. 4 и абз. 5 от Преамбюла на Конституцията.

Във връзка с втори и трети въпроси би следвало да подчертаем, че като цяло е налице безспорна фактическа невъзможност новия ред за ползване на отпуска(чл.173КТ), реда за отлагане на отпуска(чл.176, ал.1 е 2 КТ), вкл. и давността по чл.176, ал.3 КТ да бъдат приложени спрямо годишната отпуска за 2010г., тъй като закона влиза в сила към началото на м.август, т.е. след като половината година вече е изминала.

Този факт и обстоятелството, че към момента на влизане в сила на закона, в разгара на лятото, почти повсеместно ползването на отпуските е в пълен ход, прави невъзможни за изпълнение за 2010г. действия свързани с подготовка на графици, изясняване възможности за отлагане и на какви части от отпуска и други подобни.

ІІІ. Чл.224, ал.1 от КТ и реципрочния чл.61, ал.2 от ЗДСл .

С измененията направени в Кодекса на труда чрез ДВ., бр. 58 от 30 юли 2010г., чл. 224 ал. 1 се измени по следния начин:

„(1) При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност.“



Според чл. 61, ал. 2 ЗДСл при прекратяване на служебното правоотношение държавният служител имаше право „… на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за служебен стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 59, правото за който не е погасено по давност.”

След решението на КС както чл. 224, ал. 1 КТ, така и чл. 61, ал. 2 ЗДСл в частта им „..за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за служебен стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на…» (чл. 176 КТ, респ чл. 59 ЗДСл.) са обявени за противоконституционни и окончателната им редакция придобива следния вид:

1. Чл. 224 ал. 1КТ: „(1) При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност.“

2. Чл. 61, ал. 2 ЗДСл „При прекратяване на служебното правоотношение държавният служител има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск правото за който не е погасено по давност.”

По този начин се внася окончателна яснота и по отношение правото на обезщетение за натрупаните до 2010г. отпуски, тогава когато трудовото/служебното правоотношение е прекратено, като категорично указва, че в тези случаи обезщетение ще се плаща за пълния размер на неползваните отпуски натрупани до 2010г. Това е така, защото както вече посочихме за тези отпуски въведената и в двата закона 2-годишна давност не се отнася. Тази давност има сила занапред, тоест за отпуските от средата на 2010г. насетне.





17.11.2010г.

Конфедерация на независимите синдикати в България

Департамент “Правна закрила на труда и законотворческа дейност”.

Текста за загубата на отпуските отменен от конституционния съд

Конституционният съд (КС) е отменил като противоречащ на конституцията текста на новия § 3е от преходните разпоредби на Кодекса на труда, приет с последните промени от юли т. г., според който работници и служители могат да ползват неизползваните отпуски за минали години до 2010 г. (за 2009 г. включително) само до края на 2011 г.


Текстът гласи: "Неизползваният до 1 януари 2010 г. платен годишен отпуск за предходни календарни години може да се ползва само до 31 декември 2011 г." КС е възприел становището на вносителите на искането, че отнемането на придобито право със задна дата е недопустимо.. Решението ще бъде публикувано на сайта на КС най-рано утре, петък.

Двама съдии са останали на особено мнение – Румен Ненков и Благовест Пунев.

КС обаче не е отменил новия текст на чл. 176, ал. 3 от КТ, с който се въвежда 2-годишна давност за ползването на платения годишен отпуск, след изтичането на която отпускът се губи. Не е отменен и свързания с него нов текст на чл. 224, ал. 1 КТ. В този смисъл остава спорен въпросът дали благоприятният ефект от отмяната на преходния §3е не се разпростира само до средата на 2012 г., когато ще изтекат две години от влизане в сила на промените в КТ, с които се въвежда обща двегодишна давност за ползването на платения годишен отпуск. Въпросът е какво ще възприемат в практиката си съдилищата, до които се отнесат споровете по закона – дали придобитото право на отпуск при стария режим - до 1 януари 2011 г. - не може да бъде загубено по давност до прекратяване на трудовия договор при този работодател или обратното – че за този отпуск двегодишната давност започва да тече от момента на влизане в сила на закона. Разсъждения по този въпрос имало в особените мнения на съдиите Ненков и Пунев.

ПРОТЕСТИ

Продължават регионалните протести в здравеопазването – това заяви вицепрезидентът на КНСБ д-р Иван Кокалов, който е и председател на Федерация на синдикатите в здравеопазването към КНСБ, на пресконференция на КНСБ, КТ „Подкрепа”, Български лекарски съюз и Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи.


Той уточни, че предстоят протестни действия в гр. Добрич – на 8 ноември 2010 г., в гр. Стара Загора – на 9 ноември, в гр. Пловдив – на 10 ноември, в гр. Пазарджик на 17 ноември. Има готовност за провеждане на едночасова предупредителна ефективна стачка в цялата страна след това. Ние сме отворени за социален диалог с министър-председателя Бойко Борисов, с министъра на финансите Симеон Дянков и с министъра на здравеопазването д-р Стефан Константинов - изтъкна д-р Кокалов. На пресконференцията бяха представени шест основни искания на БЛС, БАПЗГ, КНСБ и КТ „Подкрепа”.



ОСНОВНИ ИСКАНИЯ НА Български лекарски съюз, Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи, Конфедерацията на независимите синдикати в България и КТ “Подкрепа”



1. Обществен и политически дебат, с постигане на консенсус, за целите и конкретните стъпки и срокове на реформата в здравеопазването в Р България с участието на всички заинтересовани страни.

2. Възстановяване на публичното, прозрачно управление на НЗОК, чрез въвеждане на трипартитния принцип на управлението й.

3. Бюджетът на НЗОК да се разходва само за здравноосигурителни плащания, като разходната му част е не по-малка от приходната.

4. Регулацията на медицинските дейности да се изработва, извършва и контролира от НЗОК и БЛС на база медицинска целесъобразност.

5. НРД да бъде с продължителност 1 година. Да се премахне възможността НЗОК самостоятелно да подменя НРД с друг вид документ.

6. Остойностяването на медицинските дейности да се извършва от НЗОК и БЛС, като предварително представителните синдикати, организациите на работодателите в отрасъл здравеопазване и МЗ договорят стандарти за заплащане на труда.

ОБРЪЩЕНИЕ

Уважаеми Синдикални членове и работещи в МБАЛ - Шумен


В чл.176, ал.2 от КТ е предвидено, че когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от шест месеца, считано от края на календарната година, за която се полага. Когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в случаите и в сроковете по ал. 2, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици предварително – ал.3 на чл.176 от КТ.

Във връзка с постъпилите при нас сигнали от работници и служители в МБАЛ за опит на работодателя да подмени волята на правителството с промените в КТ за стимулиране ползването на платения годишен отпуск, а не загубата на този за 2010 г.:

Считаме, че  Директорът на МБАЛ – Шумен д-р В.Минчев,  не дава възможност работниците и служителите да ползват отпуск за 2010 г. с тенденциозната цел  - загубването на остатъка над 10 раб.дни, които могат да се прехвърлят за 2011 г.

При такива обстоятелства когато явно е нарушен Социалният диалог   КТ се използва злонамерено, нашето становище е, че работниците и служителите биха могли да упражнят правото си, установено в чл. 176, ал. 3 от КТ, като посочат „едновременно” или индивидуално, най- удобното за тях време за ползване.

В тези случаи работодателят е длъжен да оформи ползването на отпуска по установения ред.

ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС

П О З Д Р А В И Т Е Л Е Н  АД Р Е С




До

Г-н Фикрет Индже-

Председател на надзорния съвет на „Алкомет”АД

гр.Шумен



ДО

г-н Димитър Трифонов,

Председател на СО-КНСБ при

“Алкомет” АД

гр.Шумен



СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ,



Изключително ми е приятно, от името на РС на КНСБ- Шумен да Ви поздравя по повод вашия професионален празник-Денят на металурга и 29 годишнината от откриването на „Алкомет” АД гр.Шумен.

Позволете ми чрез Вас да приветствам цялото ръководство, всички работници и служители на “Алкомет”АД, както и всички Ваши гости.

Не можем да скрием задоволството си от работата и постигнатото във Вашата фирма, въпреки обективните пречки и икономическата криза през последните години в страната ни.

След извършената пълна и успешна приватизация продължавате с инвестициите, чрез които осигурявате трайно и възходящо развитие и утвърждаване на фирмената марка в страната и чужбина.

Хармонизирането на отношенията между труда и капитала, основаващи се на доверие, честност и взаимно уважение са неосторим факт в “Алкомет” АД и пример за етични стандарти на поведение в много ог фирмите в областта.

Пожелаваме на Вас и Вашите семейства много здраве , успех и благополучие !



ВЕСЕЛ ПРАЗНИК !



РС на КНСБ- Шумен

05.11.2010 г. Председател:

Анета Денева

Пламен Димитров: Трайното решение за ранно пенсиониране минава през солидарен фонд в НОИ

- Г-н Димитров, от правителството заявиха, че професионалните пенсионни фондове ще преминат към НОИ. От бранша са категорично против. Какво е вашето мнение?


- Ранното пенсиониране в ЕС на всички държави членки е уредено през солидарния фонд, там където всички плащаме вноски, а не от капиталовите схеми, както единствено в България през 2000 година се направи опит то да бъде уредено. Тоест, от тази гледна точка ние сме уникални и затова проблемите, които се акумулират, са страшно много и доказват още веднъж, че този подход е грешен. Сегашното движение, което правим, е всъщност да възстановим и да поправим една грешка, която беше направена през 2000 година и за която ние предупреждавахме още тогава. Грешката е, че не може да гарантираш правата на хората за основната им пенсия, която те ще получават по-рано само чрез една допълнителна вноска, която се плаща при индивидуална партида. От друга страна, работникът по закон има права върху цялата си пенсия, а тя се изчислява върху заплатата му и по годините, върху които си е внасял, а не с това колко пари има в тази партида. Това решение не може да бъде устойчиво, както се вижда и сега. В един момент парите, които фондовете са дали в НОИ по сметките, които управителят на НОИ огласи за 10 години, са някъде около 100 млн. лева за хора, които са имали партиди при тях и е трябвало да се пенсионират. А парите, които НОИ е платил за всички тези хора, които са имали права във фондовете, са около 300 млн. лева. Не може това да продължи. Първо фондовете не могат да акумулират средствата, които да гарантират правата на хората за ранно пенсиониране. Простичкото решение е тези пари, които са натрупани от професионалните фондове да минат към един самостоятелен фонд в солидарната система в НОИ. Това решение е единственото устойчиво, което ще реши трайно този проблем в годините напред.



- Как ще коментирате опасенията на работодателите, че до няколко години ще има огромен дефицит в НОИ, докато от социалното министерство казват, че той ще е нулев?

- Аз вярвам на тези, които правят разчетите. Защото само в НОИ могат да направят разчетите професионално, разполагайки с всички бази данни, в това число индивидуални. Персоналният регистър е само в института. Вярвам на допусканията и прогнозите, които правят в НОИ и те сочат, че именно в следващите 10 години този самостоятелен фонд остава без никакъв проблем стабилен. Цялата осигурителна система се балансира при тези огромни дефицити в момента благодарение на увеличението на вноската с 1,8% и на увеличението на стажа и възрастта, съответно от 2015 и 2024 г.



- В проекта за промени в Кодекса за социално осигуряване е залегнало, че за категорийните работници всеки месец ще намалява размерът на пенсията с 0,15% до навършването на общата възраст за пенсиониране. Как ще коментирате това?

- Намаляването на размера на пенсията при ранното пенсиониране е обща практика в ЕС. Моделът в учителския пенсионен фонд например, е за всеки месец по-ранно получена пенсия размерът и да се намалява с 0,2%. Ние казваме, че по подобие на него ще се изгражда този фонд за ранно пенсиониране на индустриалните работници, но трябва да се отчете, че тук плащането на ранната пенсия е доста по-дълго от учителите. Щом за учителите при допълнителна вноска при 4,3% намалението на пенсията е с 0,2% за всеки месец по-ранно пенсиониране, то за миньорите при 12% допълнителна вноска, т.е. три пъти по-голяма, следва да има и три пъти по-малка удръжка. Ние това предлагаме в Надзорния съвет на НОИ и ще го поставим в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Намаление определено ще има, но няма причина то да е с 0,15% на месец и не бива да бъде повече от 8 до 10% от размера на пенсията. Хората трябва да знаят, че ще получат пенсия от този фонд в пъти по-голяма от тази от професионалните фондове.



- Ако се пенсионират работниците след навършването на възрастта ще получават 0,15% добавка. Откъде ще дойдат тези пари?

- Ако останеш да работиш повече, това е твое решение и никой не може да ти го отнеме. Тогава имаш право на бонификация в твоята лична пенсия, защото работиш повече, отколкото законът иска. Идеята е такава - този, който си ползва правата за ранно пенсиониране навсякъде, солидарната система го санкционира един вид, но минимално. Ако обаче се отложи пенсионирането, по собствено решение, колкото повече го отлагаш, толкова повече те стимулират с този процент.

Пламен Димитров: Ранното пенсиониране няма нищо общо с капиталовите схеми

Синдикатите и в частност КНСБ никога не са били против капиталовите схеми в пенсионното осигуряване. Това заяви Пламен Димитров - председател на КНСБ по Радио К2. Проблемът с ранното пенсиониране няма нищо общо с капиталовите схеми, категорично заяви той. Ранното пенсиониране, означава допълнителната пенсия да се получава по-рано. Това може да стане единствено и само когато се минава през солидарния принцип, коментира Димитров. По думите му, със събраните средства в професионалните фондове сега може да се плаща пенсия за 10 години 53 лв., а ако се плаща за 8 години ще бъде към 80 лв. Според него, ако тези средства се управляват от НОИ солидарно ще дадат възможност на един миньор за 10 пъти по-висока пенсия - около 500 лв. Димитров заяви, че държавата трябва да каже ясно, дали иска да се запази ранното пенсиониране. По думите му, държавата, чрез премиера е казала да. Пламен Димитров коментира още: „Трябва да поправим грешката, която беше направена единствено от България. Няма друга държава от страните в ЕС, в която да има опит за решаване на ранно пенсиониране чрез капиталови схеми, чрез някакви индивидуални партиди. Навсякъде, и в Стара Европа, и в Нова Европа всичко се решава чрез т. нар. солидарни схеми. Полша опита да направи това преди 4 години и се отказа".


По думите му, няма друго решение и всичко останало и приказки за наивници. Има много манипулации в публичното пространство и опит за заблуждаване на хората. Димитров заяви, че най-важното е да се питат хората какво искат.

Въпроси и отговори

Въпрос: В случай, че майката ползва неплатен отпуск по чл. 167а от КТ полага ли и се платен годишен отпуск за тези 6 месеца?
Отговор: Тъй като неплатеният отпуск по чл. 167а от КТ се признава за трудов стаж (чл. 167а, ал. 8 от КТ), то се полага и платен годишен отпуск

Въпрос: Моля уточнете кой е работодател съгласно КСО чл.4а за лица изпратени чрез български посредник в държава членка на ЕС.

Отговор:Съгласно разпоредбата на § 1, т. 5а от Допълнителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване /КСО/, в сила от 1.01.2010 г., "морско лице" е физическо лице, което заема длъжност по трудово правоотношение като член на екипажа на морски кораб, вписан в регистъра на корабите на държава - членка на Европейския съюз, независимо дали се намира на брега или на борда на кораба, притежава свидетелство за правоспособност и свидетелство за допълнителна и/или специална подготовка, придобито по реда на наредбата по чл. 87, ал. 1 от Кодекса на търговското корабоплаване. Трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа на кораб, плаващ под българско знаме, и корабопритежателя, включващи условията за наемане на работа и за сключване на трудов договор, като работно време, почивки, платен годишен отпуск, репатриране, социално-битови условия на борда и отговорност на корабопритежателя при болест и злополука на членовете на екипажа, минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на борда на корабите за предотвратяване на рисковете при работа с оглед предпазване от трудови злополуки, професионални болести, аварии, инциденти и други опасности за живота и здравето на членовете на екипажа, се уреждат с Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя, приета с Постановление № 226 на Министерския съвет от 14.10.2003 г. /обн., ДВ, бр. 93 от 21.10.2003 г., в сила от 22.01.2004 г./. Съгласно § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби, по смисъла на тази наредба, "Работодател" е корабособственикът или беърбоут чартьорът, наемащи лица на борда на кораба. За лицата по чл. 4а от КСО, които работят по трудово правоотношение в държава-членка на Европейския съюз, работодател е физическото или юридическо лице, с което те се намират в трудово правоотношение на основание разпоредбите на съответното законодателство.
Р.П

Пламен Димитров: Тристранното партньорство продължава да е формално

София /КРОСС/ Тристранното партньорство продължава да е формално и да не дава резултати. Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров, който е и ръководител на проект „Сигурност на закона, гъвкавост чрез колективното трудово договаряне", финансиран с помощта на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси", предаде репортер на Информационна агенция КРОСС.
Изводът се споделя и от други синдикални организации и е виден в различните сектори и министерства, смята Димитров, давайки за пример антикризисния пакет. Според него мерките имат вярна философия, но 2/3 от тях не са видели бял свят почти шест месеца след приемането им. Димитров отчете като едно от малкото работещи предложения това на КНСБ за отпадане на тавана за обезщетенията при безработица. Според президента на КНСБ е пресилено и невярно твърдението, че Националния съвет за тристранно сътрудничество не произвежда нищо, освен увеличение на пенсионната вноска с 1,8%. Димитров каза, че се работи по цялостен пакет от мерки за пенсионната реформа, за който се надява да бъде приет. Пламен Димитров каза още, че правителството е възобновило диалога на национално ниво и че засега двустранните преговори се оказват по ефективни. Синдикалният лидер каза, че има нужда от допълнителна квалификация и подготовка на синдикалните лидери, за да се намесват в стратегическото управление на персонала, особено за големи фирми и предприятия. Трябва да се насърчи и колективното трудово договаряне, както и сдружаването на малки и средни предприятия от един и същи бранш за представителство пред общините. 186 предприятия у нас имат изградени системи за информиране и консултиране. Тази система работи и в европейските страни, които по различни начини работят по социалния диалог и колективното трудово договаряне. Според Пламен Димитров е важно да се даде сигнал, който да показва динамика на икономиката. Това може да стане чрез разширяване на секторите, в които се преговаря за минимална работна заплата, както е в Германия, въпреки, че там няма национална минимална работна заплата, друг начин е да се стимулира колективното трудово договаряне както е в Испания.

С Ъ О Б Щ Е Н И Е

На днешната среща в КТ”Подкрепа” между Националните стачни комитети на КТ” Подкрепа” и КНСБ и Лекарския съюз се взе решение за създаване на Национален щаб за организиране на протестните действия в страната.


Протестните действия са провокирани от неадекватните и непоследователни действия на управляващите по отношение на финансирането и евентуалната реформа в системата на здравеопазването.

Нарушава се правото на българските граждани за своевременен достъп до качествени здравни и медицински грижи. Нарушава се и трудовото законодателство за работещите в лечебните заведения.

Нашите искания са :

1. Да се осигури в момента адекватно финансиране на системата на здравеопазването.

2. Да се заплатят в срок от един месец сумите, които Националната здравно осигурителна каса дължи по извършените дейности.

3. Да се заплатят в срок от един месец сумите, които Министерство на здравеопазването дължи по извършени дейности.

4. Да се потърси обяснение и отговорност за неизаплащането на лечебните заведения за извършените дейности от страна на Националната здравноосигурителна каса от представителите на Министерство на здравеопазването в Надзорния съвет на НЗОК.

5. Да се съобщи , в какви решения за определяне на делегирани бюджети и заплащане на лечебните заведения са участвали представители на Министерство на здравеопазването в Надзорния съвет на НЗОК и какво е било тяхното становище.

6. Да се осигури адекватен бюджет за системата на здравеопазването за 2011 година.

Нов КТД в РЦЗ гр.Шумен

        Подписа се нов Колективен трудов договор в РЦЗ гр.Шумен между д-р Димитър Костов - Директор и д-р Галина Симеонова - председател на СО към ФСЗ - КНСБ при РЦЗ.
        Благодарим на д-р Костов за професионализма и социалната отговорност към работещите в РЦЗ  - Шумен.