Свободата на сдружаване е изпит за зрелостта на едно общество

В основата на всяка демокрация стои правото на хората да се сдружават. Това не е само юридическа норма, записана в Конституцията на Република България и в Кодекса на труда. Това е морален принцип – признание, че отделният човек е по-силен, когато се обедини с други, за да защити своя труд, своето достойнство и своите интереси. Когато работодател се опита да разформирова синдикална организация, той не просто нарушава закон. Той нарушава тънкия баланс на доверие между труд и капитал. Той поставя личния си интерес над общото право на хората да имат глас. Конституцията в чл. 50 ясно казва, че работниците имат право на сдружаване. Кодексът на труда повтаря същото. А България е част от световната общност, ратифицирала Конвенция 87 на Международната организация на труда. Това не са абстрактни текстове – това са гаранции, които пазят социалния мир. Опитът да се заглуши синдикатът е опит да се заглуши диалогът. Вместо да се решават проблемите чрез разговор и договаряне, се поражда страх и напрежение. Това никога не е път към устойчиво развитие. Историята показва, че там, където синдикатите са преследвани, обществото не става по-спокойно, а по-конфликтно. Истинският силен работодател не се страхува от синдикат. Той го приема като партньор – като онзи глас, който може да предупреди за проблеми преди те да се превърнат в криза. Той знае, че диалогът е по-евтин от конфликта, а доверието – по-ценно от всяка временна печалба. Затова всяко действие по разформироване на синдикална организация е не само юридически спорно, но и морално погрешно. То е отказ от разговор, отказ от партньорство, отказ от демокрация. А зрялото общество не може да си позволи подобен отказ.